За образованието, като национален приоритет по време на криза

Тези дни Световната банка публикува доклада "The Jobs Crisis Household and Government Responses to the Great Recession in Eastern Europe and Central Asia"
(http://siteresources.worldbank.org/INTECA/Resources/257896-1293468285763/The_Jobs_Crisis_Client_Delivery.pdf). Този доклад анализира как домакинствата и правителствата от Източна Европа и Централна Азия се справят с икономическата криза. Данните и анализите в документа на Световната банка сочат, че България е сред страните, в които икономическата криза се е отразила най-негативно на обикновените хора. Публичните политики проведени от управляващите не само не са допринесли за облекчаване на ефекта от кризата, но са понижили качеството на техния живот. Този нелицеприятен факт за настоящото правителство, се дължи на свиването на разходите в социални области като образование и здравеопазване. Докато повечето от изследваните страни са запазили, дори някои увеличили разходите за образование, като част от БВП, то в нашата страна тези разходи са намалели. Трябва да се отбележи, че времевия период анализиран в тази част на доклада е 2009 - 2010 година. Като имаме предвид, че за настоящата 2011 година има още по-голямо свиване на средствата за образование като дял от БВП може да се предположи, че негативния социален, е в бъдеще и икономически ефект ще бъде още по-голям. Така България ще се отдалечи още повече в своето развитие и евентуален растеж, дори от страни извън ЕС, като Турция, Русия, Армения, които приоритетно поддържат и дори увеличават средствата за образование в период на тежка икономическа криза.
Какво предлага Доклада по отношение на реформите в сферата на образованието, които могат да доведат до подобряването на неговото качество:
- икономии в образованието без да се намалява достъпа и качеството (в доклада като пример е дадена българската образователна система, в която са затворени около 15 процента от училищата, чрез прилагането стандарт за финансиране въз основа на всеки обучаван ученик, с което се засилва и училищната автономия по отношение на бюджет и възнаграждение на персонала )
- оптимизацията на училищната мрежа включва изпълнението на тези мерки като финансирането на училищата според принципа "парите следват ученика"
- прехвърляне на управлението на училищата на общините и в ръцете на неправителствени организации (НПО) (пример за това е Полша където част от малките училища се управляват от НПО).
Настоящият доклад на Световната банка още веднъж изведе на преден план проблема за образованието и неговата значение в съвременното общество на знанието. Дано анализите в него, направени от експерти на световна организация /която в никакъв случай не може да бъде обявена в популизъм или некомпетентност/ активизират дискусиите по отношение на бъдещето на българското училищно образование.Защото Доклада още веднъж показва, че когато образованието не се финансира приоритетно, се стига до значими социални проблеми произтичащи от образователното разделение, свиването на образователния достъп и общото спадане на качеството на образованието. За да не стане относителното намаляване на разходите за образование, устойчива тенденция в политиката на нашата държава, за да можем да се включим в пълноправно в изпълнението на целите на "Стратегия Европа 2020" нашето гражданско общество трябва да окаже сериозен натиск върху институциите вземащи решенията. Натиск основан на равноправни дискусии, активно обществено участие във вземането на решения и консенсус на партийните политики по отношение на бъдеще на българската образователна система. Само в условията на такъв "мрежов" диалог може да се формира адекватна национална образователна политика.