26.1.09

Автономията на българските университети /реалности и възможни решения/ доц. д-р Галин Цоков

Автономията характеризира степента на самостоятелност на университетските организации.Тя е:
 основен елемент от идеологията на първите университети създадени през Средновековието
 академична свобода и самоуправление на английските университети
 водещ принцип в изграждането на немския университетски модел /теоретично защитен от Хумболт, Фихте, Кант и практически реализиран със създаването на Берлинския университет;
 важна характеристика в дейността на първия български университет СУ»Св. Климент Охридски»
СПОРЕД ОР. АЛБОРНОСТ АВТОНОМИЯТА:
 е свързана със свобода на образование;
 буквално означава "самоуправление /self-government/;
 трудно за осъществяване равновесие между необходимостта от задоволяване на потребностите на обществото и тази от задоволяване на вътрешните присъщи на институцията потребности;
 всяка автономия е относителна

ЗА БЕРДАЛ УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ Е:
субстанциална и процедурна автономия:
• Субстанциалната автономия е властта на
• университета като корпоративна цялост да определя своите собствени цели и програми.
• Процедурната автономия е властта на
• университета като корпоративна цялост да определя средствата, чрез които неговите цели и програми ще се осъществяват .

СТАНОВИЩЕ ЗА АКАДЕМИЧНАТА АВТОНОМИЯ
свобода на преподавателската дейност, научните изследвания и обучението

УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ
 Разглежда се, като един от основните принципи за изграждане на ВУ;
 предполага свобода, съуправление и самоуправление в организацията;
 изисква и съблюдаване на определено равновесие между потребностите на обществото и интересите на университета;
 не може да функционира в условията на “авторитарни култури”
 тя е относителна
 необходим е баланс между университетската автономия и изискванията за отговорност и отчетност
 автономията на университетско ниво, означава самостоятелно управление по начертани от по-горните равнища правила /контрол; стандарти и др./.
 тя е условие за създаване на култура и организационна среда за постигане на по-високо качество;
 спомага за въвеждане на иновациите;
 не е просто принцип на изграждане на университетската институция, а има несъмнени обществени измерения в ситуации на значими социални промени

ВИДОВЕ УНИВЕРСИТЕТСКА АВТОНОМИЯ
административна автономия;
автономия на научно-изследователския процес,
автономия на учебния процес;
автономия в сферата на разходите,
пространствена/физическа/ автономия
студентска автономия

УПРАВЛЕНСКА АВТОНОМИЯ
конституционният принцип на чл. 53 ал. 4 от Конституцията, съгласно който “висшите училища се ползват с автономия” ;

Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗВО академичната автономия се състои от “признати и гарантирани от държавата академични свободи, академично самоуправление
• независимост на управителните и представителни органи на висшите училища спрямо централните и местни органи на държавно управление;
• изборност и мандатност на всички органи за управление;
• право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие със ЗВО;

Слаби страни
Централизиран модел за управление на университетите
 Отношението на държавата спрямо университета е отношение на пряко управление, субординация и контрол
/Глава втора от ЗВО – Функции на държавата в управлението на висшето образование/
 Процесът на създаване, преобразуване и закриване на висшите училища може да се повлияе от политическата конюнктура и административния контрол

АВТОНОМИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
 самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав,
 на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;
 самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;
 избор на специалностите, по които се осъществява обучение;
 право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред;

Слаби страни:
 Наличие на отделен безкрайно остарял ЗНСНЗ, който ограничава академичната автономия на ВУ;
 ВАК стеснява възможностите на университетите за провеждане на собствена научна политика при подбора на академичните кадри
 няма разликата между понятията “научно звание и научна длъжност

АВТОНОМИЯ НА НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПРОЦЕС
 основава се на правото на свобода на мисълта, словото, информацията и изразяването, които са водещи конституционни принципи;
 изразява се в свободата на преподавателите и студентите да изразяват спорни или алтернативни научни възгледи,
 да работят в области на научното познание и изкуствата според желанието си,
 да не бъдат дискриминирани на основата на професионалните си предпочитание или научни позиции,
 да провеждат научни изследвания
 да членуват в международни организации
Слаби страни:
 Стар ЗНСНЗ, който ограничава този вид академичната автономия;
 Малкото средства които си отпускат от МОН за научни изследвания във университетите

ФИНАНСОВА АВТОНОМИЯ
- свързана с управлението на финансовите източници и разходването на средства от висшите училища;
- със свободата на университетите сами да определят таксите за обучение; изпити
- субсидиране централно от държавата;
- право на формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;
- организиране на конкурси за финансиране на проекти;
- въвеждане на форми на крайна и засилена приватизация на висшето образование
/създаване на частни ВУ и въвеждане на държавни такси за обучение в държавните университети/
Слаби страни:
 Липсва разнообразие на финансовите източници, осигуряващи функциониране на ВУ;
 забрана за платето обучение в бакалавърска степен, която поставя в неравностойно положение държавни университети по отношение на частните ВУ
 слаба връзка на университетите с работодатели;

ПРОСТРАНСТВЕНА АВТОНОМИЯ
 неприкосновеност на територията на висшето училище;
 влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление
Слаби страни:
 неуточнена и невъзстановена собственост на ВУ;
 проблеми свързани с незаконни филиали, бази и центрове за дистанционно обучение

СТУДЕНТСКА АВТОНОМИЯ
 изразява в учредяване на студентски обединения и структури на самоуправление, ангажирани със защитата на интересите на своите членове пред университетските органи;
 Студенски съвет;
 представители на студентите в факултетните, академичните и контролните съвети
Слаби страни:
 Недостатъчното “комсумиране” на този вид автономия.

РАЗВИТИЕ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ
под влияние на три групи фактори
 Институционални;
 Национални;
 Международни





Статията е публикувана в сборника "Университетското образование - предизвикателства и перспективи през ХХІ век", С., май 2006., стр-42-50