15.2.09

ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ НА СЪВРЕМЕННОТО УЧИЛИЩЕ

В началото на новото столетие българското училище е изправено пред редица предизвикателства. Част от тях се отнасят до самото функциониране на училището като ораганизация и са свързани с три основни организацонни характеристики: гъвкавост (учебния процес да се приспособява към изискванията на съвременността); способност за усложнение (да се насочва образователния процес от простото към по-сложното) и способност на организацията към развитие (да се извършват организационни изменения – външни и вътрешни). В този смисъл училището като организация, включително и българското, търпи постоянни промени, свързани с измененията в социалната среда. В настоящото изследване е направен опит да се анализират основните организационни особености на съвременното училище, които в определена степен трябва да станат и характеристики на нашето българско училище.
Спецификата на училището като организация може да се сведе до няколко основни момента:
• училището като социално-политическа система(3);
• социалната среда детерминира организационните промени;
• развитие на автономноста и стратегическата самостоятелност на училището;
• взаимовръзка между организационна и образователна субструктури;
На първо място трябва да се отбележи, че съвременното училище функционира като “социално-политическа система”(3). Най-важните особеностите на социално-системната теория за организацията са следните: “Организацията функционира като коалиция, съставена от социално-политически групи, кото често работят и извън формалната система; властта дифузира в групите или коалициите от групи; формалните и неформални цели често са в конфликт, поради различните направления на дейност и ръководство; контролът над продукцията ( преподаването и ученето) е насочен към неформалните норми в групите; всеки човек, носи своите социални и психологически особености в своята пряка работа в организацията, което често се отразява на продуктивността”(3, 106).
От друга страна социалната среда пряко детерминира организационните промени в училището. Различните изменения особено в макросоциалната среда изискват и съответни промени в училищната организация. Това е така, защото училището като институция е “силно отворена система, която е силно обвързана с различните сфери на обществото”(2, 39). В този смисъл трябва се отбележи, че днес в началото на новото столетие, след значителните социални промени извършени през последното десетилетие, нашето училище се нуждае от определини промени в своята ораганизаиця.
Може би най-важните организационни изменения, които трябва да се извършат, са свързани с една друга специфична черта на съвременното училище – развитието на неговата автономност и стратегическа самостоятелност. В този смисъл в училищната организация “трябва да се избегне нормативния характер в управление на образованието и да се подобри съотношението между цинтрализация и децентрализация”(1, 64).
Като следваща специфична черта на училищната организация можем да посочим взаимовръзка между организационна и образователна субструктури. Образователната субсистема включва основните процеси протичащи в училище и класната стая, свързани с учебно-възпитателната дейност. Организационната субсистема е свързана с осъществяване на взаимовръзка между училищните групи, съществуващата култура на организацията, резпределяне на задължениятя, структурата на управлението.
Като се имат предвид тези специфични организационни черти може да се каже, че през последните десетилетия се наблюдават значителни промени, свързани с училището, като усложняване на неговата структура, увеличаване на нееднородността на учениците, засилване на конкуренцията между съседните училища, повишаване на изискванията от страна на обществеността и администрацията към неговата ефективност. В този смисъл за да се разкрият по-точно особеностите на съвременното училище като организация, е необходимо да се разгледат по-подробно характеристиките на отделните организационни модели.
За целта ще се спрем на CaMePe концепция за училищната организация, съгласно която могат да се опраеделят пет основни модела, а имемно:
• секторна организация;
• линейната организация /line and staff organization/;
• колегиална организация;
• матрична организация;
• модулна организация. (4)

Всеки от споменатите модели е построен на отделни компоненти, групирани в три основни групи:
• Организационни единици - предметни отделения, административно-финансова служба, ръноводство и консултиране на учениците, учители;
• Координиращи механизми - вътрешни правила, професионално майсторство, йерархия в ръководството, консултиращи структури, култура;
• Мениджмънт - централна управленска функция, директор, пом. директор, менаджери на средно ниво(4).

Първият модел - секторният или сегментния е свързан с професионалната бюрократична структура, тъй като при него основна доминираща роля играе училищният ръководител – директорът. По-важните характеристики на този модел са следните:
• автономност на преподавателя и индивидуалистична професионална култура;
• вертикални образователни секции (паралелки и потоци);
• най-важен координиращ механизъм-професонализма и квалификацията на преподавателя;
• специфична позиция на директора - свързан с учителите и администратор;
• управление ориентирано към контрола.(5 , 205).
Водещата организационна характеристика на този модел е “автономната позиция на учителя преподаващ по определен предмет. Всеки учител може да се ръководи в своята работа от собствен индивидуален стил на преподаване”(5, 206). Другата важна особеност на този модел е значителната ефективност по отношение на формалната регулация на взимоотношенията между учители и ученици. Учениците да се придържат строго към установената учебна програма. Равноправието и участието на учителите във вземането на решения е другата особеност на сегментния модел на училищна организация.
Вторият модел е моделът на линейната организация. Той е свързан с формалната бюрокрация, при която правилата и контрола се определят и реализират чрез мениджмънта. Основните характеристики на този модел са:
• вертикални и хоризонтални образователни секции;
• наличие на предметни методически обединения с консултативни функции;
• най-важен координиращ механизъм-мениджмънта и йерархическите връзки;
• директорът преди всичко администратор, а пом. директорът ръководи преподавателските звена
• управление ориентирано към бюрократичните принципи(5, 209).

Най-важните особености на линейната организация са формализацията и авторитарността, които определят ясните правила в организацията. В този смисъл ролите и задачите са точно определени, което от своя страна гарантира стабилността на организацията. Управлението на училището е насочено към прякото ръководство на персонала и вътрешен контрол. В този смисъл сегашният нормативен модел на училищно управление у нас в голяма степен съответства на линейната организация.
Третият организационен модел на училището, съгласно разглежданата концепция, е моделът на колегиалната оранизация. При него основният координиращ механизъм е много добре развитата “консултативна структура, обхващаща цялото училище, включително и предметните методически обединения”(5, 210). Най-важните характеристики на колегиалния модел са следните:
• хоризонтални и вертикални образователни секции;
• автономни предметни методически обединения, изработващи образователни стратигии;
•най-важен координиращ механизъм- професионализма и консултативната дейност;
директорът действа като “пръв сред равни” и е ориентиран към процеса;
• управление ориентирано към контрол и изработване на стратегия (5 , 211)

Може да се каже, че културата характерна за колегиалната организация е свързана преди всичко с професионалните ценности. В този смисъл основните особености на този модел са, наличие в организацията на ценности като професионализъм при преподаването, взаиморазбиране, кооперация, ръководството на директора е насочено към образователния процес и реализиране на стратегията за развитието на учебното заведение.
Четвъртият модел, матричният е свързан с един важен координиращ механизъм в организацията – разработване и реализиране на стратегията на училището, която от своя страна се явява разултат от изработване на общи правила и консултации. По-важните характеристики на този модел са следните:

• две типа групиране в организацията – според процеса на преподаване и на управление (възпитание);
• интеграция в преподаването и управлението (възпитанието) на учениците;
• най-важен координиращ механизъм- мениджмънта;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика;
• управление ориентирано към изработване на стратегия и общи ценности(5).

Водещата организационна характеристика на този модел е свързана със създаване на организационни форми за интегриране на функциите за обучение и управление (възпитание) на обучаваните. От тази гледна точка мениджмънтът, чрез който се координира организацията, е свързан с информационните потоци и консултации при разработване на стратегията на училището. Така от имиджа на организацията и неговото развитие се интересува всеки член на организацията.
Петият модел е моделът на модулната организация. При този модел организацията се състои от отделни подразделения, наречени модулни единици. Тези модулни единици (или тимове от учители) функционират като относително автономни части на училището. Основните характеристики на този модел са:
• интеграция на преподаване и управление;
• структура с малки, автономни в своята работа групи (от 6-10 човека);
• най-важен координиращ механизъм - изработените вътрещни правила в отделните групи;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика и бъдещото развитие на училището;
• управление, ориентирано към изработване на стратегия и развитие на училището (4, 110) .
Най-важната особеност на модулната организация са малките групи (отбори) от учители и ученици, в които се осъществява образователния процес в продължение на години. В рамките на отделните модули учителите интегрират две роли – тази на преподавателя и тази на управленица, консултанта. Персонала в организацията и отделните относително самостоятелни подразделения, творят собствени учебни програми, съотвестващи на целите на организацията и потребностите на учениците.
Като цяло на базата на разгледаните пет организационни модела, могат да се определят няколко основни особености на училището като организация:
1. За училищната организация, която по своята същност е гъвкава и има способност да се усложнява, е характерен процеса на организационно развитие. В този смисъл отделните модели на училищна организация не трябва да се разглеждат като нещо застинало, а като структури, които могат да се усъвършенстват и развиват.
2. В съвременните училищни организации са създадени организационни форми за интегриране на процесите на обучение и управление, консултиране на учениковата личност – автономни групи от учители и ученици, мобилни класове .
3. Основен координиращ механизъм в модерните училищни организации се явявят изработените в организациите вътрешни правила, основани на професионализма и консултанската дейност, реализирани от различните групи педагогически персонал – директори, учители и ученици.
4. Мениджмътът в училищната организация е насочен към създаване на общи организационни ценности и стратегия за автономно развитие на училището. В този смисъл директорът на учебното заведение насочва своята дейност не към прякото ръководство и контрола, а към провеждане на автономна политика и самостоятелното развитие на училището.
Като имаме предвид тези основни организационни особености на съвременното училище, могат да се направят и определени изводи насочени към промяна и усъваршенстване на българското училище. На първо място е необходимо да се отбележи, че училищната организация в рамките на нашата образователна система трябва да се прости с прекомерно централизирания и определен от сегашната нормативната база линеен организацианен модел. Необходимо е да се намерят адекватните за училището организационни форми за интеграция на процесите на преподаване и управление, консултиране осъществавани от българските учители. Трябва в опраделена степен да се изменят механизмите за координация в организацията – те да се свързани преди всичко с професионализма и консултативната дейност на педагогическия персонал. И не на последно място е нужно коренно да се преорентира мениджмънта на нашето училище. Той за не е свързан с бюрократичните механизми на пряко ръководство и вътрешет контрол, а дя се насочи към процеса в училищната организация и стратегията за нейното бъдещо развитие. Само при осъществяване на тези организационни изменения, българското училище ще може адекватно да функционира в условията на динамично променящата се обществена обстановка в началото на новото столетие.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Балкански, П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001.
2.Симеонов, Ил. Основи на организация и управление на училището в прехода към пазарна икономика. С., 1995.
3.Hanson, M. Educational Administration and Organizational Behavior. Boston, 1998.
4.Petri, M., G. Bukhardt. CaMaPe, an organizational and Educational Sistems approach tu secondary school lerning. A., 1992.
5.Karstanje, P, K. Ushakov. Education Management: problems and approaches. Moscow/Amsterdam., 1994.






Статията е публикувана в сборника на Юбилейна научна сесия по случай 10 години списание "Стратегии на образователната и научната политика" - “Общество на знанието и образование за всички”., С., 2003., с. 254-259.