Възможността за създаване и развитие на мрежа от иновативни училища е една от важните структурни иновации в Закона за предучилищното и училищното образование. В настоящата статия публикувана в сборника "Алтернативи в образованието" на Педагогически факултет на Пловдивския университет аз съм се опитал да направя кратък анализ на състоянието на иновативните училища в други образователни системи и основните предизвикателства пред българските такива.
Иновативните училища като алтернатива в българското училищно образование
Галин Цоков, Пловдивски университет „Паисий Хилиндарски“
Една от важните законодателни промени, въведена със Закона за предучилищното и училищното образование, е свързана със създаването на иновативните училища. За прав път в нашето училищно законодателство се определя възможността за провеждане на алтернативни училищни политики. Успешното осъществяване на тази структурна новост за промяна и развитие на образователни организации, до голяма степен ще определи успеха на процеса на разширяване на училищната автономия и на организационна промяна, започнал с влизане в сила на новото образователно законодателство.
За да се разкрият същността и основните характеристики на иновативните училища е необходимо да се направи анализ на проблема за иновациите в образованието. Иновация се определя като : „нова идея, метод или средство” (Webster’s New Encyclopedic Dictionary, 1994) и, „промяна, която създава ново измерение за действие” (Дракър, 2002; 23). От своя страна иновацията в образованието се дефинира като процес, при който «нещо ценно се извлича от знанията и уменията чрез генериране, развитие и прилагане на идеи за създаване на нови или подобрени продукти, процеси и услуги» (Watt, 2002). В този смисъл иновациите в училищната организация са насочени към реконструиране на опита на учителите и училищните ръководители, които на основата на своите преподавателски умения и познаване на учебното съдържание, генерират създаването на нови идеи и ги прилагат под формата на нови или подобрени образователни продукти или услуги. Така „иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност“(Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, 2015).
От друга страна иновацията, включително в сферата на образованието, се характеризира като „управленски процес, който изисква специфични инструменти, правила и дисциплина” (Davila, Epstein, Shelton, 2006). От тази гледна точка акцентът е преместен от специфични нови и полезни идеи до целия организационен процес и процедурите за промяна и развитие на организацията.
В рамките на образователните организации могат да се управляват и реализират успешно няколко основни нива на иновационни промени. Това разпределение на иновации на отделни равнища е направено в съответствие с тяхната сложност, времето необходимо за тяхното осъществяване и необходимите усилия. Те са:
1-во ниво на иновации. Промяна в квалификацията на педагогическия персонал. Членове на педагогическия персонал могат да се включат в различни форми на вътрешна и външна квалификация. Възможна съпротива в този случай е малко вероятна и относително лесно може да се преодолее.
2-ро ниво на иновации. Това ниво е свързано с промяна в установените процедури в рамките на организацията. Променените или новите процедури могат да бъдат свързани с: нови форми на контрол върху качеството на преподаване; нови форми на взаимодействие с родителите; въвеждане на нови методи в процеса на обучение. В този смисъл това са допълнителни, по същество частично модифицирани форми на дейност. Тези нововъведения изискват основно промяна в дейностите и функционални характеристики на ръководството и персонала.
3-то ниво на иновации Включва промяната на структурата на организацията. Това са значително по-сложни промени. При тях се осъществява преразпределение на властта, на отговорностите на отделните учители и педагогически специалисти, промени във функциите на управление. Това ниво на иновации включва и промяна на нагласите в организацията, промяна на поведението на отделни лица или групи.
4-то ниво То е свързано с промяна на стратегията за развитие на организацията. Тази промяна се отразява в дейността на организация като цяло. Тези нововъведения засягат ценностни ориентации на учителите.
5-то ниво Промяна на организационната култура. Тези иновации са най-трудни за реализиране и изискват максимално време и усилия.
За да се реализира успешно нововъведението в училището е необходимо да се съблюдава най-общ модел на управление на промяната, включващ следните основни етапи:
1) Наличие на предпоставки за иновацията;
2) Признаване на проблемите;
3) Възникване на инициатива за преодоляване на дисфункционалното състояние;
4) Теоретични и емпирични научни изследвания;
5) Създаване на визия, на концепция за нововъведението, преформулиране на индивидуалните роли, правила и отговорности;
6) Изпробване на визията с отделни членове на организацията, осъществяване на пилотни експерименти и др. (т.е. изпробване в определени класове или училища);
7) Допълнителна обработка на концепцията;
8) Запознаване на всички членове на организацията (т.е. педагогическите кадри) с визията, организиране на нови структури, провеждане на обучение за усвояване на нови умения, осигуряване на ресурси и др.;
9) Практическо приложение на новостта, обособяване на нови рутини, променени процеси на работа, инструменти и механизми за управление на дейността, осигуряване на гъвкав контрол, продължаващо обучение и развитие, награди и признания, признаване на успеха и др.
10) Прекъсване, бюрократизация и връщане към предишни етапи или консолидация. При консолидация:
11) Разпространение на иновацията в други организации (т.е. в цялата образователна система);
12) Налагане на иновацията и загуба на нейната новост;
13) Замяна на иновацията с нов продукт (Aguerrondo, 2006)
Като цяло жизненият цикъл на иновацията в образованието, според И. Агерондо, трябва да бъде поне 10 години. В този смисъл, в така наречените иновативни училища, нововъведенията не трябва да се разглеждат като еднократен акт, а като продължителен цикличен процес, свързан с провеждане на целенасочена иновационна училищна политика. Условията, необходими за осъществяване на иновационна дейност в тези образователни организации могат да се обобщят в следните основни направления:
• отчитане на множество външни за организацията (на пръв поглед) фактори;
• отчитане на ролята на всички елементи на средата;
• умело подкрепящо и подпомагащо ръководство;
• създаване на подходящи работни структури и професионално учебни общности;
• включване на потребителите и родители;
• създаване на стимули;
• добра информираност и ефективно общуване. (An Innovation Roadmap:Criteria for Innovative Schools in the 21st Century, 2010.)
От друга страна, за да се разкрият най-важните характеристики на иновативните училища, е необходимо да се направи сравнителен анализ на добри практики в други образователни системи. Така например в Канада функционира мрежата от иновационни училища (Network of Innovative Schools – NIS). Оценката за включване в мрежата от иновативни училища се извършва на базата на интервюта, фокус-групи и др. изследователски методи по следните показатели:
• „необходимост от иновативната програмата,
• ефективност на структурата и приложението на програмата,
• постигнати резултати и предложения за усъвършенстване“ (Watt, 2002).
Процеса на оценяване се извършва от външни експерти, което осигурява безпристрастно външно оценяване и се проследява обективно ефективността и ефикасността на иновациите. Конферентният Борд на Канада формулира четири основни компонента, необходими за осъществяването на всяка иновация в училище и ги нарича „Четирите стълба на иновацията”. А те именно са:
1) „Хората: капацитетът на човешките ресурси – знанията, уменията, нагласите и поведението на наетите лица във всички нива на организацията / институцията.
2) Ръководството: необходими са ръководители с ясна визия, ентусиазирани по отношение на организацията и нейното бъдеще, способни да мислят и действат по нови начини и да мотивират другите за същото.
3) Субкултури и микроклимат: необходима е работна среда, в която идеите и инициативите се приветстват, рискът се толерира, ученето и промяната се ценят.
4) Структура на организацията / институцията и работни процеси, позволяващи споделянето на знания и информация, сътрудничество, работа в екип“ (Dibbon, 2002).
Като цяло иновативните организации търсят и наемат хора с набор от разнообразни допълнителни компетенции като креативност, умения за непрекъснато усъвършенстване, за прилагане на новости, за поемане на рискове, за работа в екип. Училищните лидери определят посоката, приоритетноста на иновациите и оказват влияние върху условията за иновации. Те определят и стимулите, които ще мотивират работещите в организацията да се ангажират в реализирането на промяната. Основните иновативни политики в конкретните училища са насочени към преход:
• От класна стая центрирана към учителя в класна стая в центъра на която е ученика;
• От един единствен път на придобиване на знания и умения, към множество пътища;
• От единна медийна среда към мултимедийна среда;
• От изолирана работа, към съвместна работа на педагогически специалисти;
• От доставка на информация, към обмен на информация;
• От пасивно слушане в класната стая към активен диалог в нея;
• От откъслечно въвеждане на информационните технологии към тясна връзка между ИКТ и нови образователни теории за преподаване и учене.
Интересен е и модела на иновативното училище в Латвия. Според този модел в иновативното училище се работи в три области на подобрение.
Първата основна област е училищната култура. Нейното развитие, е свързано със следните основни моменти
• Демократично и отворено управление на образование - Открит процес на вземане на решение Учители са въвлечени в процеса на вземането на решения, училище форум за дискусии, "велики събирания", всеки е добре дошъл да коментира, предполагат или работа на нови инициативи. Учителите развиват програми в партньорство (Интердисциплинарен подход в преподаването)
• Лидерство и визия - училищен мениджмънт подкрепа на иновациите определя ясни и конкретни визия. Индивидуални срещи с персонала. Учителите са постоянно вдъхновени и подкрепени за въвеждане на нови практики от училище управление
• Вътрешна комуникация - Силна вътрешна комуникационна система, редовно обсъждане на програмните цели на срещите на педагогичския персонал.
• Учебни общности - Споделяне на опит между учители, образуваните учителски групи, които споделят опит анализират работата, взаимни наблюдения на учители , общи теми за проучване на учебни програми; участие на родители и на други заинтересованите страни в учебна общност; срещи в училище, където учениците и родителите могат да споделят мнението си по теми от учебното съдържание и теми; училището е отворено за споделяне своята визия, цели и действия с обществеността, с което се гарантира непрекъсната обратна връзка ;
• Практики за професионално развитие – Постоянна квалификация на учители; повишаване на технологичните умения на учителите, обучение на основата на проекти, технология интеграция в учебните програми и педагогически умения; наличие на визията на училище за професионалното развитие на учителите
Втората област на подобрение е процесът на обучение. Основните конпоненти на усъвършенстване тук са:
• Изучаването на уменията на 21-век - Комуникация на майчин език и чужди езици; формиране на основни математически, природо-научни и дигитални умения чрез извършване на дейности, като новите знания се усвояват чрез групова работа, изследователски проекти, съвместни задачи; социални и граждански компетенции -комуникационни умения, разработен чрез група работи, презентация, съвместни проекти, дискусии и задачи на групата; разрешаване на проблеми, иновации и предприемачество - учениците търсят решения за решаване на проблеми, без преди това известна процедура, научили се да осъзнават риска и проявяват инициатива да се поемат рискове; умения за самостоятелно учене и организиране на обучаваните; културно съзнание и глобална перспектива – знания и умения за работа в различни културни среди с помощта на широк спектър от знания и ресурси, справяне с глобалните проблеми, без предварително определени отговори
• Интердисциплинарни подходи – щироко използване на проектно-базирано обучение при интегрирани в учебните програми, /например дни за проекти, които съчетават използване на знания от различни теми/; сътрудничество с други участници в образованието - учебен процес включва сътрудничество с ученици и учители от други училища, местни публични органи, неправителствени организации ;
• Организация на процеса на обучение - засилен ученически избор на предмети и инструменти използвани в учебния процес; възможности за обратна връзка и самооценка от страна на учениците.
Третата област на подобрение в иновативните училища е образователната среда. Основните конпоненти на усъвършенстване тук са:
• Физическа учебна среда - Гъвкаво училищно пространство, което може да се трансформира за променящите се нужди - иновативна педагогика и по-добра интеграция на ИКТ, /например премахване стени и мебели на класна стая/;
• Интеграция на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) – наличие на интерактивен училищен уеб сайт, който позволява на учители, ученици и други заинтересовани страни да поддържат връзката си с училище, въпреки тяхното местоположение, интеграция на социални мрежи с училищния сайт; технологиите са ежедневна част от учебния процес, като са интегрирани в учебните програми и ИКТ се използва в различни моменти на учебна дейност - домашни работи, проекти и работа по групи и т.н.; наличие на модерни технологии в училище - компютърни зали, компютри, лаптопи, безжичен интернет, интерактивни бели дъски, дигитални фотоапарати и т.н.
• Достъпност на учебната среда - Учебна среда, която е достъпна за учениците. Околната среда и инфраструктурата са на разположение на учениците след учебното време за индивидуално развитие.
В зависимост от нивото на реализираните подобрения в основните области и компоненти за усъвършенстване в тях, училищата в Латвия се оценяват като:
• „не-иновативно;
• отчасти иновативно;
• умерено иновативно;
• иновационно адаптирано;
• иновационен лидер“ (Plotnieks,2011).
Важен за настоящия анализ е и моделът на иновативното училище в щата Вашингтон, САЩ. Съгласно него, иновативното училище се оценява като такова в няколко основни насоки на дейност. На първо място реализиране на иновации. „До каква степен в училището се прилагат смели, креативни и иновативни образователни идеи“ (Innovative Schools in Washington, 2013).
Основните педагогически иновации могат да бъдат свързани с:
• Разширяване на учебния ден или да предприеме други мерки, за да се увеличи комуникацията между ученика и учителя;
• Промяна в учебното съдържание, която да е свързана със социалните и / или академични нужди на отделните ученици;
• Разширяване на партньорствата на училището с общността, бизнес, и / или други организации от местната общност;
• Да се включват изследователския подход в процесите на преподаване и учене;
• Иновациите да не са изолирани в един или два класа, а да се реализира в цялото училище;
• По-активно ангажиране на учениците в работата им по конкретни теми, академични или кариерни области;
• По-широко използване на интерактивни и творчески методи на обучение, като например учене на основата на проекти;
• Използване на интердисциплинарен подход към обучението;
• Образователните предизвикателства по-адекватно да отговарят на потребностите на учениците;
• Реализиране смели, креативни и иновационни стратегии, за да адаптира процеса на обучение в по-голяма степен към нуждите на учениците.
Другите насоки на дейност, по които се оценява иновативното училище, са следните:
• Очаквания към учениците – от учениците се очаква да се отличат и отговарят или надвишават лични и / или базовите училищни очаквания; учениците се включват в дейности, свързани с критично мислене, решаване на проблеми и за прилагане на знанията в реалния свят ситуации.
• Очаквания към учителите - високи очаквания и стандарти към педагогическите специалисти; от учителите се очаква да идентифицират и да помогнат на учениците да се справят с по-високите лични и / или училищни очаквания; от учителите се очаква да осигурят учебна среда, която предизвиква интереса и активността на учениците.
• Диференциране на обучението и наличие на образователни опции – на учениците е предоставен образователни възможности, съобразени с техните различни стилове на учене; училището разполага със система за идентифициране на академични и други нужди на отделните ученици; учебните програми са проектирани така , че да дават възможност за персонализиране на обучението.
• Родители и общностни партньорства - училището е разработило формални и / или неформални партньорства с родителите, общността, бизнес, университети и / или други организации; представители на партньорите са пряко ангажирани с учениците като ментори и наставници, или в други роли.
• Училището като образователна лаборатория – наличие в училището на образователно експериментиране и иновации; учители и администратори непрекъснато дават оценка на напредъка на учениците си и коригират тяхната образователна програма въз основа на оценката; персоналът на училището споделят своите успехи и предизвикателства с други преподаватели и заинтересовани страни.
• Доказателства за успех - училището е успешно в постигането на високи академични очакванията за техните ученици; наличие на тенденция за подобряване на академичните постижения, дипломиране, и / или други показатели на учениците; академични и други показатели сочат, че училището е по-добро в сравнение с партньорските училища (Innovative Schools in Washington, 2013).
Като цяло иновативните училища във Вашингтон постигнат следните цели:
• Осигуряват на учениците и родителите разнообразен набор от образователни възможности;
• Насърчават активното участие на общността и партньорство с местните училища;
• Изпълняват ролята на лаборатории за образователна експериментиране и иновации;
• Реагира и се адаптира към различни стилове, подходи и цели на обучението;
• Предивява към ученици и преподаватели по-високи очаквания и стандарти;
• Насърчава и улеснява реализирането на смели, креативни и иновативни образователни идеи.
Интересен е статутът на иновативните училища, според новото българско училищно законодателство.
Според закона те са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като: „разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението; организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда; използват нови методи на преподаване; разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове“ (Закон за предучилищното и училищното образование, 2015).
Критериите за определянето на училищата като иновативни се уреждат в държавния образователен стандарт за институциите. Според този стандарт иновативни училища могат да са неспециализираните държавни, общински и частни училища, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. Те са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като:
• „разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;
• организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и образователната среда;
• използват нови методи на преподаване;
• разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове“ (Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, 2015).
Според процедурата определена в Стандарта училищата кандидатстващи за иновативни представят до 31 януари в Министерството на образованието и науката училищни проекти за иновации, приети от педагогическите съвети и одобрени от родителите на учениците, включени в проекта. Описаният иновативен процес в училищните проекти за иновации може да бъде с продължителност до 4 години и да обхваща всички или част от участниците в образователния процес в училището Самите училищните проекти за иновации съдържат:“ мотиви за предложената иновация, свързани с обективни данни и анализи на състоянието и елементите на училищния живот; цел на иновацията; подробно описание на иновативния процес и иновацията за определения в проекта период; план за изпълнението по учебни години; възможност за разширяване на обхвата на иновативния процес“ (Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, 2015).
Постъпилите в Министерството на образованието и науката училищни проекти за иновации разглеждат и оценяват от Комисия за иновативните училища създадена от министъра на образованието и науката. Критериите за оценяване на училищните проекти за иновации са:
• „ясна и конкретна цел на проекта, свързана с повишаване качеството на образованието;
• съответствие на предложените дейности с целите в проекта;
• възможност за проследяване на въздействието от иновативния процес и иновацията върху качеството на образованието;
• измеримост на очакваните резултати;
• приложимост на иновацията и възможности за мултиплициране;
• съответствие с изискванията в държавните образователни стандарти за учебния план, за организацията на дейностите в училищното образование и за общообразователната подготовка“ (Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, 2015).
За съжаление все още няма конституирана Комисия за иновативните училища и приети правила и документация за провеждане на необходимите процедури за одобряване на иновативните училища. Въпреки това иновативните образователни организации остават една от малкото алтернативни възможности за развитие на българското училищно образование. Ако от есента на 2017 година започнат да изпълняват своите иновационни проекти първите иновативни училища, това ще бъде една важна крачка към реформиране на българското училище и разширяване на неговата автономия. Процесът на утвърждаване иновативните училища ще доведе и до положителни промени като:
• Разширяване на креативността и иновативността в образователните организации;
• Създаване на възможности за мултиплициране на образователните иновации;
• Промяна на модела за въвеждане на иновациите в образованието – от налагане на новости по политико-административен път, към създаване на иновации в отделната организация /организационен модел/;
• Възможност за създаване на мрежа от иновативни училища, чрез което ще се промени и модела на взаимодействие и координиране между отделните образователни организации;
• Създаване на реална алтернатива на масовото училищно образование.
Използвана литература:
1. Дракър, П. Иновации и предприемачество, С. 2002.
2. Закон за предучилищното и училищното образование. - ДВ, бр. 79, 2015
3. Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. - ДВ, бр. 68, 2016.
4. Aguerrondo, I. Why Does Innovation Survive and What Makes It Function. – In: Emerging Models of Learning and Innovation. OECD / Mexico International Conference. Merida. 2006. Available online at: www.ocde.sep.gob.mx/ocde/eng/docs/document_13.pdf
5. An Innovation Roadmap:Criteria for Innovative Schools in the 21st Century. Teaching Matters, 2010. http://www.teachingmatters.org/files/rubric_package.pdf
6. Davila, Tony, M. Epstein, R,t Shelton. Making Innovation Work: How to Manage It, Measure It, and Profit from It. Upper Saddle River: Wharton School Publishing. 2006.
7. Dibbon, D. Innivation and Educational change: A Study of the Impact of the SchoolNet GrassRoots Program on Members of SchoolNet's Network of Innovative Schools. Memorial University of Newfoundland, 2002
8. Innovative Schools in Washington: What Lessons Can Be Learned? Summary of Legislation and the Selection Process, 2013 http://www.wsipp.wa.gov/ReportFile/1388/Wsipp_Innovative-Schools-in-Washington-What-Lessons-Can-Be-Learned_Appendix-A-Summary-of-legislation-and-selection-process.pdf
9. Plotnieks, D. Conception of an innovative school and its development opportunities in Latvia, 2011. http://www.eco.u-szeged.hu/download.php?docID=40506
10. Watt, D. How Innovation Occurs In High School Within the Network of Innovative Schools. The Conference Board of Canada., 2002.
11. Webster’s New Encyclopedic Dictionary. New York. 1994.
