Предизвикателства пред управлението на съвременната училищна организация

Изработване на стратегия за развитие на училището (тренинг)

През периода 29 - 31.08.2012в град Бургас се проведе НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ ФОРУМ "ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО И ПОЗНАВАТЕЛНОТО РАЗВИТИЕ". В рамките на конференцията аз и моя уважаван колега проф. дпн Пламен Радев проведохме тренинг на тема: "Изработване на стратегия за развитие на училището".Представям ви презентацията от нашия тренинг

МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ НА УЧИЛИЩНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ (Статията е публикувана в списание "Образование и технологии", 3/2012.)

В епохата на информационното общество, управлението все повече се свързва с феномена „е” – електронизиране на управленските и бизнес процеси в глобален мащаб при широкото използване на информационните и комуникационни технологии. Е-управление се разглежда като една значима технологична иновация. При него процесите в организацията се осъществяват предимно в електронен вид на базата на модерни комуникационни и информационни технологии. Елементи на електронното управление, принципно са: електронния документооборот, интегрираните управлески системи; системи за управление на взаимоотношенията с клиенти; бизнес интелигентни системи; система за обучение и повишаване на квалификацията на персонала; промяна на основни характериски на управленските функции; е-маркетинга; е-рекламата. Спецификите на е-управлението, основано на съвременните информационни и комуникационни технологии могат да се сведат до следното: това е управление, което включва електронни взаимодействия, в комбинация с традиционните комуникации лице в лице; ръководството и персонала са с по-голям достъп до информация ; вземането на управленски решения и дейности (като стратегическо планиране) преминават към по-ниски организационно равнища; управление, при което се разширява творчеството и иновационния потенциал на организацията; демократичен тип управление, насочено към провеждане на политика в организацията, свързана с осигуряване на по-голяма свобода на действие на персонала; управленските процеси се осъществяват в организиционни мрежи; управление, при което се намаляват разходите в организациите, най-вече тези свързани с подържане на администрация и административните услуги; при него се променят ролята, функциите и стила на управление на мениджърите в организацията. В условията на общество на знанието, в което революционно се усъвършенстват информационните технологии, съвременното училище също променя своя модел на управление. Това е така, защото новите достижения на компютърната техника, на интернет комуникациите много бързо се внедряват в различните области на обществения живот, включително в сферите на публичния мениджмънт и на образованието. От друга страна училището е публична институция и като такава, то не бива да изостава от общите тенденции, свързани с въвеждане на е-управлението в публичните институции на държавата. Така въвеждането на ИКТ в управлението на училищната организация е закономерен процес, развил се в резултат на иновационния натиск от страна на различни макросоциални фактори в информационното общество (управленски, икономически, технологични). В същото време широкото използване на информационни технологии в управлението на училището може да се разглежда като важна структурна иновация, реализирането на която позволява: • Да се подобри оперативността при получаване на информация от всяко структурно звено; • Да се снижат трудовите разходи за работа с документи; • Да се намали времето за вземане на управленски решения; • Да се повиши информационната култура на управлението; • Да се подобри бързината в получаването и обработката на информацията; • Да се намали разхода на време от страна на специалистите при осъществяване на функциите на анализ, подготовка и контрол на информацията; • Да се въведат нови форми на предоставяне на информация, нови форми на учебни занятия, нови форми за връзка с родителите и общността; • Да се активизира и подобри методическата работа на преподавателите на основата на изграждане на виртуални социални професионални мрежи; • Да се разширят възможностите за прилагане на маркетинговия подход и рекламата в образованието; • Да се създадат условия за въвеждане на е-процедури са осигуряване и поддържане на качеството образованието. Напрактика почти всички управленски дейности сериозно се повлияват от използването на ИКТ, поради факта, че управление на образователната организация в условията на информационното общество, се превръща в управление на информационни потоци. Тези особеност на управленската дейност, на свой ред изисква от училищното ръководство решаването на поредица от задачи от техническо, технологично и етично-професионално естество. Сред тях са:  Обезпечаване на надеждна защита на информацията;  Определяна на кръга на нейните потребители;  Структуриране на информацията по такъв начин, че всеки потребител да има достъп до нея, в рамките на неговите професионални компетенции. Специфичните особености на модела на управление на училището, при използването на ИКТ, могат да се сведат до следното: • Наличието на е-политика, като важен елемент от училищните микрополитики, определящи функционирането и развитието на организацията. E-политиката се определя като политика на училищното ръководство насочена към „електронизиране” на управлението в училищната организация и към създаване на условия за по-широко използване на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение. В съвременните условия за отделното учебно заведение става все по-необходимо да има изработена политика по отношение използването на Интернет технологиите и виртуализация на училищна среда. Това означава да бъдат определени основните принципи, да бъдат разработение конкретни стратегии и програми, насочени към разширяване на използването на ИКТ в училищната организация. От една страна този процес изисква съобразяването с макрополитиките по отношение на въвеждането на ИКТ в образованието, приети и осъществявани на национално ниво. От друга страна процеса на реализиране на училищни политики предполага, проблемът за управлението, чрез съвременнтите ИКТ да се разработи като отделна стратегия или да залегне като основен проблем в Стратегията за развитието на училището. На основата на тази политика е необходимо да се конструира и Училищен правилник или Правила за използване на Интернет и работа във виртуалното пространство. Този документ трябва да гарантира правата и отговорностите на отделните участници в училищната организация, достоверността и актуалността на публикуваната информация, да осигурява безопасни условия и защитата на личното достойнство на обучавани и преподаватели. Основните области, в които е насочена е-политиката на училищната организация са:  Модернизиране и развитие на материално-техническата база на училището в сферата на информатизацията (компютърна и друга техника, интранет и интернен свързаност);  Внедряване в образователния процес на новите информационни и комуникационни технологии с цел повишаване на ефективността на образователния процес ;  Създаване на информационно-методическа среда на училището като елемент от виртуалната му среда. Работата в тази област ще способства за професионалното развитие на учителите, включително и по отношение на използване на ИКТ в обучението;  Създаване на условия за самореализация и повишаване на информационно-технологичната (цифровата) компетентност на обучаваните. Целта е да се изгради гражданина на новото информационно общества като се подготви за успешна социализация в информационната среда.  Въвеждане на ИКТ в управленската дейност на училището, чрез различни компютърно базирани и WEB базирани е-инструменти;  Създаване и развитие на комплексно информационно пространство (виртуална среда) на училищната организация, чрез възможностите на автоматизираните информационни системи за управление, WEB и WEB 2.0 инструменти. • Следващата специфична особеност на модела на управление на училището при използването на ИКТ, е свързана с разработването и реализиранито на е-стратегия за внедряване на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение и управлението на организацията. Стратегия (от древно гръцкото τρατηγία, «ръководство на войската») се определя като общ, недетайлизиран план за осъществяването на определена дейност, обхващащ продължителен период от време, разглеждан като способ за достигане на сложни цели. От своя страна, понятието е-стратегия се използва за «описание на планове, намерения, политики за сегашното и бъдещото използване на ИКТ в организацията и гъвкавостта при решаването на спорни ИТ въпроси. Определят се три нива на информационната стратегия на организациите – информационни технологии, информационни системи, мениджмънт на информацията» (Сариев, 2008;60). Е-стратегията може да бъде част от общата стратегия за развитие на училището, а също така да бъде разработена и приложена и като отделен стратегически документ, който кореспондира и допълва общата стратегия за развитие на училището. Вторият вариант се прилага широко в бизнес организациите, а последните години навлиза все по-широко в училищните политики на учебни заведения от различни образователни системи. Стратегия се разглежда и като инструмент за програмиране на развитието на организация. В този смисъл е-стратегията може да се определи като един от основните инстументи за развитието на училището, който е изграден от три относително самостоятелни елемента:  Стратегия за информационните технологии – фокусирана върху развитието на ИТ инфракструктурата / компютри, свързаност софтуер/;  Стратегия за информационните системи – тя се отнася до свързването на изграждането на информационни системи с нуждите на училището от модерни форми за получаване и използване на информацията;  Стратегия за информационен мениджмънт /управление/ - насочена към определяне на начина по който училищната организация управлява своите основните дейностите в областта на информационните технологии и информационните системи. Стратегия за информационно управление е ръководен инструмент за училищната организация, чрез който се «постига по-пълното използване на предимствата, които дават информационните и комуникационни технологии за управлението на училището. Наред с това, разработената стратегия за информационно управление на училището, помага при събирането и обработването на информацията, с оглед на по-ефективния мениджмънт на училището и по-доброто образование получавано в него“ (BECTA, 2007). Стратегията за информационно управление е насочена към четири основни направления на развитие на училищната организация. Това са : • „Успешно управление на информацията – свързано е с определяне на ясна визия за използването на ИКТ в училище и реализиране на стратегия. Трябва да бъде подкрепяно от целия персонал, като и от ученици, родители; • Развива капацитета и способностите на организацията - очертава стъпките през които училището преминава в процеса на успешно управление на информацията; • Увеличава ефективността на организацията – свързано е с оценка на резултатите от прилагането на системата за информационно управление; • Подобряване на информационно управление - насочено е към повишаване на качество на поддържаната информация. Направлението е свързано и с формиране на училищни политики за осигуряване на място за удовлетворяване на нарастващите нива на сигурността на информацията и информационната защита, като резултат от управлението и споделянето на информацията” (BECTA, 2009). Като цяло, може да се отбележи, че основните функции на е-стратегията на училището са свързани с: разширяване на информационни услуги, чрез което се постигат по-добри резултати в събирането, преноса и анализирането на информационните потоци; подпомагане на управленските дейности, свързани с: подобряване на връзките с местната общност, училищните партньори и други външни институции; по-ефективно проследяване на прогреса в резултатите и продуктите и постижението на учениците; проблеми с общуването и поведението на учениците; установяване на по-добра комуникация с родителите на учениците; трансфер към информация – „разширяване на възможностите за трансфер на информация, както в различните равнища в йерархията на управление и на вземане на решения, така и между учители, учащи, родители, училищни и други институции, което дава възможност за намаляване на административния товар на училищата” (BECTA, 2008) . • Друга особеност на модела на управление на училището, при използването на ИКТ, това е спецификата в осъществяване на основните управленски функции в организацията. Една от основните управленски функции е планиране. Чрез нея се уточняват желаните състояния на училищната организация, подреждат се във времето конкретните актове на дейност. При използване на компютърна техника и интернет инструменти, планирането като основна управленска дейност се реализира по различен начин. На първо място в този случай се говори за е-планиране (e-planning) в училищната организация. Е-планирането се разглежда като управленска дейност, при която се предвиждат действия, чрез които ще се постигат целите, свързани с прилагането на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение и в управлението на училищната организация. В този смисъл е-планирането е насочено към:  „Изработването на план за действие, целящ въвеждането на електронно обучение и ИКТ в училище;  Актуализиране на Стратегически план за развитие на училището с дейностите по въвеждане на ИКТ в обучението и управлението;  Подкрепа учебни планове, в които присъства обучение чрез ИКТ;  Подобряване на ефективността на учителите при използване на ИКТ;  Одит и измерване на позицията на училището;  Създаване на пътна карта на ресурси и средства” (E-planning Resources). На второ място ИКТ се използват широко в процеса на изработване на различните видове училищни планове (стратегически, тактически и оперативни). В този случай могат да се използват софтуерни програми (особено са подходящи при планирането на различните ресурси нужни на организацията), както и електронни шаблони за различни типове училищни планове (виж на http://icttoolkit.wikispaces.com/ePlanning). Особено ефективно е и използването на информационни технологии при планирането на учебната дейност в училище. В този случай, чрез използването на компютърно или интернет базирани софтуерни програми, може да се решат различни въпроси свързани с нормативните, методическите и финансовите аспекти на планирането на учебната дейност и учебната натовареност на отделните преподаватели. Нови възможности за използване на ИКТ в процеса на изработване на училищните планове дава WEB 2.0. Социалният характер и интерактивността на тези интернет инструменти позволяват учители и училищно ръководство да работят съвместно „он и „оф лайн” по създаването и редактирането на различните планове документи на училищната организация. По-конкретно практиките в това отношение ще разгледаме в следващата глава. Следващата основна управленска функция в училищната организация това е организирането. Тази трайно осъществявана управленска дейност, която е свързана с определяне на персонала, съотношенията между отделните звена, които участват в дейността на организацията, тяхното поддържане или тяхната промяна, придобива нови измерения при използването на информационните и комуникационни технологии. На първо място това се отнася до правилниците в училищната организация. Чрез различните WEB инструменти ( сайт, блог или сайт в социална мрежа на училището) те стават достъпни за всички ученици, родители и всички други интернет потребители. В този смисъл може много да се улесни и заедно с това да се демократизира, процеса на приемане и на усъвършенстване на училищните правилници. Особено ефективно е използването на софтуерни продукти, по отношение създаване на седмичното разписание на учебните занятия и графици на педагогическия персонал. Това позволява на училищното ръководство много по-ефективно да организира основната дейност в училището – учебната. Заедно с това ръководството има нужната информация за: натовареност на преподаватели, за обучението по отделните учебни предмети, за учебния ден на всеки клас и паралелка; за изпълнението на учебния план. Новите WEB базирани програми позволяват и виртуализиране на процеса на избор от страна на учениците на учебни курсове, както и записване в тях по електронен път. Таза тенденция е характерна за училищните системи на някои западно европейски страни, сред които Финландия. Другото направление на е-организирането на училищната организация е свързано с дейностите, насочени към ефективното разпределение на труда в училището. Представянето в електронен вариант на длъжностни характеристики на директори, учители, класни ръководители позволява изработването на така нареченото електронно лично досие на всеки педагогически специалист в училищната организация. Е-досието включва: длъжностна характеристика, данни свързани с неговата преподавателска работа; информация за неговото образование и квалификация; награди и наказания. Наличието на информацията в електронен вид дава възможност за вземане на по-ефективни решения по отношение на педагогическата натовареност, разпределение на учители по дисциплини, класове и паралелки; създаване на графици за дежурства и т.н. В същото време използването на информационни технологии води и до подобряване на комуникацията в училищната организация. WEB 1.0 и WEB 2.0 инструментите „могат да подпомагат учителите в тяхната ежедневна работа и да ги подкрепят при развиването на индивидуалните умения на учениците си до техния максимален потенциал” (Redecker, 2008). WEB 2.0 дават възможност на учителите да ползват актуална информация от Интернет, но заедно с това им позволяват да си сътрудничат много по-ефективно с учениците си и със своите колеги. Мотивирането е друга основна управленска функция, чрез която се осигурява по-активното ангажиране на членовете на образователната организация в работата по изпълнение на целите й. Използването на ИКТ в управлението на училището позволява по-ефективното осъществяване на тази управленска функция. На първо място това се отнася до един от важните мотивиращи инструменти в училищната организация - обективна оценка на труда на всеки член на педагогическия и административния персонал. Чрез въвеждането на информационните технологии се разширяват възможностите за по-обективното оценяване на учители и ръководен персонал в две важни насоки. Едната е свързана с включване, като критерий за оценка на труда на учителите използването на ИКТ в тяхната преподавателска работа. По този начин информационната компетентност и желанието на учителите да използват технологични иновации става важен елемент в общата оценка на тяхната педагогическа дейност. Това позволява на училищното ръководство да диференцира и заплащането на учителския труд (иновация, която се прилага и в българското училищно образование след 2007 година). Втората насока се свързва с въвеждане на е-инструменти в процеса на оценка (а в някои образователни системи и на атестация) на педагогическия персонал. Това са различни онлайн анкетни карти, отнасящи се до педагогическата работа на преподавателя. Те се попълват от ученици, родители и се отчитат при изготвяне на крайната оценка на труда на съответния учител. Училищните ръководства „могат да получават и актуална информация, отнасяща се до работата на учителите, чрез форума на сайта на училището или от коментарите към постовете на училищния блог” (Larkin, 2010). Наред с това, информационните технологии позволяват лесно да се следят отсъствията, текучество, заплати на учителите. По-ефективно да се осъществява подбора на кадри в училищната организацията. Е-управлението дава възможност да се комбинират конкретни програми за планиране на човешките ресурси, психометрично тестване и развитието на преподавателите. Тези електронни инструменти могат да се използват, за да се вземат съответните решения при оценка, атестации и продължаване на договори на педагогическия персонал. Така базата данни, съдържащи информация за преподавателите, може да спести време на училищното ръководство при вземане на решения, свързани с оценка и атестация на персонала. Иформационните технологии в училище позволяват да се подобрят и процесите на обучение и развитие на педагогическия персонал. Създават се нови възможности за е-квалификация на учители и директори, чрез различни WEB базирани среди за електронно и дистанционно обучение. С това се улеснява достъпа на педагогическия персонал до гъвкави форми (включително виртуални) за повишаване на квалификацията. През последните години по-широкото прилагане на WEB 2 инструментите в училищната организация, позволява да се повиши ефективността на дейността на методически обединения и разширят професионалните връзки между учителите от различни училища и различни образователни системи. Тези неформални е-обучителни процеси позволяват да се повиши квалификацията на отделните учители, включително новопостъпилите. Примери в това отношение са виртуалните Теачер БГ (http://www.teacher.bg/), общност Образование (http://bglog.net/Obrazovanie/), Teacher tube (www.teachertube.com) Следващата основна управленска функция, осъществявана в училищната организация това е контролирането. Тази функция е свързана с реализирането на управленски дейности, насочени към установяване на актуална и обективна информация за изпълнението на взетите решения и евентуалните отклоненията в изпълнението на предварително формулираните цели на организацията. Използването на ИКТ в управлението на училището може да повиши ефективността на контрола. Това е така, защото чрез въвеждането на информационни технологии се елиминират всички грешки и неточни заключения възникнали в резултат на човешкия фактор. С тяхна помощ се стандартизират процедурите, свързани с осъществяването на вътрешния контрол в учебното заведение. По този начин данните могат да се регистрират в реално време и да се обработват по единен алгоритъм. Така е възможен своевременен контрол над дейността на учителите и учебните постижения на учениците и „своевременно вмешателство (при нужда) в хода на процесите в организацията, като се направят необходимите корекции” (Попова, 2005; 404). Особено ефективни за осъществяване процесите в контролната дейност са така наречените Информационни системи за управление на образованието. Те са въведени в различни образователни системи като компютърно или УЕБ базирани програми. Чрез тях се събира, обработва и разпространява информация в дадена училищна организация с цел да бъдат подпомогнати ръководителите не само по отношение на контрола, но и при планирането, анализирането и вземането на решения. Информационни системи за управление на образованието функционират на всички нива: институционално, регионално и национално. • Друга специфична особеност на модела на управление на училището, при използването на ИКТ, е свързана с разширяване на възможностите за осъществяване на маркетингови дейности в организацията. Това е така, защото могат да се прилагат е-маркетингови стратегии за по-ефективно управление на организацията. Те могат да бъдат част от общата маркетингова стратетия на училището или отделни планирани дейности, свързани с възможностите на Web 1.0 или Web 2.0 маркетинга. Е-маркетингът има предимство пред традиционния маркетинг, в това че той е интерактивен процес. В Web пространството могат да се създадат интерактивни послания, които позволяват на потребителя да си избере нужната му информация. В този смисъл потребителите могат да контролират дейноста си в сайта или блога, могат да осъществат обратна връзка, да изпратят електронна поща, да изразят мнение, да напишат коментар. Така при е-маркетинга комуникацията е двустранна, а не едностранна. Това позволява да се подържа постоянна обратна връзка с родителите и евентуалните потребители на образователни услуги и да се получава актуална информация за техните желания. Важно предимство на е-маркетинга е, че маркетинговото проучване се осъществява чрез web технологията. Така Web маркетинга осигурява бърза обратна връзка от реалните и бъдещи потребители на образователни услуги. Проучванията на потребителите, техният нтерес и отношението им към дадена образователна програма могат автоматично да бъдат получени (по е-mail например). При е-маркетинга широко се използват Интернет приложенията, като: wеb сайт на училището, блогове, форуми, чат, групи в социални мрежи. В този смисъл положителна черта на е-маркетинга в образователната организация са по-големите възможности за проследяване на професионалната реализация на завършилите училище. Това може да се осъществи, чрез въвеждане на алумни секция в сайта на училището или чрез създаване на групи на завършилите в социалните мрежи. При използването на ИКТ в управлението на училището се устанавяват нови форми на връзки с обществеността. На първо място това е разширяването на «видимостта» на училищната организация, когато тя е представена в Интернет. В информационното общество успехът на една организация зависи от нейните различни връзки с публиките и евентуалните потребители. В този смисъл, виртуалното присъствие на училищната организация е не само желателно, но и необходимо. Присъствието в интернет пространството до голяма степен променя управлението на училището, като то става по-отворено и по-отговорно пред мнението на родители, местна общност и публиките като цяло. На следващо място важно преимущество на е-управлението, е че посредсвом новите ИКТ и Интернет може да се изгради добър имидж на училищната организация. Този процес се осъществява чрез различини е-инструменти като:  предоставяне на актуална информация на родителите, местната общност и партньорите на организацията;  предоставяне на електронната поща на родители и евентуални бъдещи клиенти за въпроси и мнения от тяхна страна;  визуални методи като филми, фотографски снимки, клипове, Оn Line информация и послания качени на сайта на училището или на неговия видиоблог;  интерактивни методи – беседи, дискусии във форума на училището или социалните мрежи;  изследователски методи като онлайн анкети, свързани с дейността на училището и насочени към ученици, родители, бъдещи клиенти. Много важен елемент от съвременния пиар в образованието е активното присъствие или създаването на собствени училищни интернет страници в социални мрежи. Те могат да се използват се използват за провеждане на цялостни PR кампании на училището световната мрежа. Съществена част от е-маркетинга и е-управлението е рекламирането в Web, което се различава от традиционното. В Интернет, е важно рекламата да се осъществява, чрез печелене на по-голяма видимост. Ето защо Web рекламата на училищната организация трябва да се ориентира към кампании, включващи социалните мрежи, блоговете, форуми и други атрактивни места в Интернет, където връзката до крайния потребител е директна. Основните форми на рекламата в Интернет са следните:  Добре изградена и подържана Web страница на училището;  Инфомация за нови услуги и образователни продукти представена на Интернет страницата на училището;  Създаване на събития, свързани с училището на сайта или в социалните мрежи;  Рекламните компании на училището проведени в социалната мрежа Facebook и други социални мрежи • Следващата специфична особеност на модела на управление на училището при използването на ИКТ, е свързана със създаването на нови възможности при мениджмънта на училищната култура. Този управленски процес, интегриращ задачи, ценности и ресурси за постигане на влияние върху развитие на училищната организация, може да се разшири при използването на ИКТ в няколко основни посоки:  Постигане на по-голяма „видимост” на официалните документи и заявления на училищната организация (чрез интернет сайта на училището, сайта в социалните мрежи или блога);  По-голяма откритост и искреност, което предполага и по-широко сътрудничеството, между педагогически персонал, ученици и родители (на основата на използване на различни Web 1.0 и Web 2.0 инструменти);  Въвличането на персонала и учениците в различните видове онлайн дейности;  Засилване на обратната връзка чрез използване на Web 1.0 и Web 2.0 инструменти;  Разширяване на социалното присъствие на училището, чрез разгръщане на неговата виртуална среда;  Интегриране в рамките на виртуалната среда на училищната организация на различните групи, форуми видиоблогове на ученици, учители, възпитаници на училището;  Развитие на специфична виртуална култура на училищната организация, което е много важна и съществена, защото и „видима” за всички публики в интернет пространството. • Друга специфична особеност на модела на управление на училището при използването на съвременните информационни и комуникационни технологии, е разширяване на процеса на управление на качеството в образователната организация, чрез въвеждане на нови е-форми и инструменти. Управление на качеството е особен вид управленска дейност за създаване, осигуряване, подобряване и контрол на качеството на цели, процеси и резултати от обучението. Като процес, то е насочено към основните елементи на качеството на образованието в училищната организация, а именно: качеството на обучение, качеството на управление, качество на персонала, качество на образователната среда, качество на образователния продукт. В последните години с навлизането на информационните технологии и интернет се търсят възможности за автоматизиране на част от дейностите, свързани с управление на качеството в тези основни области. На първо място, това са дейности в организацията, насочени към електронизирането на всички данни за успеха и поведението на учениците в училище. Този процес се осъществява, чрез специализиран софтуер или е елемент от общата „Информационна система за управление на училището“. Тези данни в компютърно базиран или интернет базиран вариант, дават възможност бързо, лесно да се формулират изводи, свързани с качеството на обучението и успеваемостта на учениците в съответното училище. Друго направление на електронизирането на управлението на качеството, това създаване на онлайн анкети, свързани с качеството на обучение в учебното заведение. Тези анкети могат да се „качат” на интернет страницата на училището, на блога на директора или да се изпратят по е-mail на учениците или родителите. Чрез е-анкетите може бързо да се събере нужната информация, необходима за осигуряване на качеството в училищната организация. В този процес може да се използва и компютърна обработка. Заедно с това се търсят се възможности, в рамките на управленските процеси в училищната организация, за автоматизиране на процедурите по оценка на качеството на образованието като:  Разработване на софтуер за оценка на качество на преподаване и учебни материали (IQ Tool);  Оценяване и подобряване на качеството на програмите за е-обучение (ЕQО);  Web технологии за съвместно разработване и управление на документи (ISO IT). • Следващата специфична особеност на модела на управление на училището, при използването на съвременните информационни и комуникационни технологии, е свързана със създаването на нови възможности при управлението на взаимодействието между училището и семейната среда на учениците. Това е така, защото, чрез ИКТ се постига поддържане от страна на училищното ръководство, на постоянна информационна връзка с родителите, които се запознават с всички проблеми на училището в което учат децата им. По-конкретно управленските действия на ръководството, в това отношение, могат да бъдат насочени към:  Създаване и обогатяване на интерактивен сайт на училището – той предоставя информация на родителите, които по всяко време на денонощието, могат да получат най-актуални новини по отношение на: персонал /ръководство, учители/; обучение и учебна документация; контакти; изпълнявани проекти; графици/разписи, класни/;извънкласна дейност; документи /Правилник на училището, Закони, правила/; фотогалерия; график за консултации с учители; училищно настоятелство; училищни символи и ритуали; одобрени учебници;  въвеждане на електронни дневници (обикновено на сайта на училището), чрез които родителите могат да постоянно да следят успеха на децата си н процеса на обучение;  провеждане на виртуални консултации с родители чрез чат, skype, e-mail (разговори и консултиране на родители в онлайн и офлаийн режим с представители на ръководството на училището, психолога, класния ръководител) (Schools and Parents: A New Partnership, 2009).  създаване на специализиран форум за родители (обикновено на сайта на училището) – в него могат да се обсъждат проблеми, свързани с училищния живот на децата между самите родители, училищното ръководство и родителите, педагогическия съветник и родителите, класните ръководители и преподавателите по отделните учебни дисциплини с родителите. Мненията от форума могат да се разглеждат като подържане на постоянна обратната връзка с родителите;  използване на възможностите на съвременните социални мрежи в интернет (Facebook например) – създаване на групи на училището, съответната паралелка и учители, групи на родителите с определени интереси и проблеми и др.;  създаване на интернет страница или блог на паралелката и класния ръководител. Там всеки родител, в удобно за него време (предимството е денонощен достъп) може: - да получи необходимата информация за правилното възпитание на детето чрез статии препечетани от други специализирани педагогически източници; - да се запознаят с учебното съдържание по отделни учебни дисциплини; - да се запознаят с офертите за допълнителни дейности предлагани от училището като кръжоци, посещение на театри, концерти, извънучилищни мероприятияе и други; - снимков и видео материал, чрез който родителите да се запознаят по отблизо с съучениците на своите деца и различни творчески изяви на децата в учебни ситуации; - анкета с въпроси към родителите, която всеки посетител може да попълни. • Другата специфична особеност на модела на управление на училището, при използването на на съвременните информационни и комуникационни технологии, е свързана с факта, че училището е публична институция. Като такава, то не може да изостава от общите тенденции, за въвеждане на е-управлението в публичните институции на държавата. За да отговори на тези тенденции в съвременната училищна организация все по-широко навлиза така нареченото е-администриране. Основната цел на е-администрацията е чрез нея да се въведе „обща прозрачност, отчетност и намаляване на бюрократичнатата тежест, пред която са изправени служителите, което ще доведе до по-добро е-управление в рамките на всяка организация” (E-Administration From Wikipedia). При това, тя трябва да бъде ориентирана към клиента (ученика или родителя), а не към организация и нейните бюрократични принципи. От своя страна конкретните цели на е-администриране в образованието са:  „Абсолютна информираност на всеки субект в образователния процес: ученик, родители, преподаватели, фирми, държавна администрация;  Бърз и лесен достъп до информация, който пести неимоверни усилия и време по всички етажи на администрацията;  Прозрачност при оценяване, дипломиране и други субективни процеси в образованието;  Екологични ползи - спестяване на тонове хартия за документиране и процесите по съхраняване на хартиените документи;  Елиминиране на процедури, например обществените поръчки за подготовка и изпълнение на учебната документация.” (Старибратов, 2010). През последните години в редица образователни системи навлизат елементи на е-администриране. Така например, във Финландия електронно администриране във всички учебни заведения е въведено от 1999 година, а във Франция и Англия се този процес също е широко разгърнат. В българската образователна система за съжаление е-администрирането все още няма законова основа. Въпреки това в училищата навлизат програми за е-администриране като софтуера AdminPro и програмата на НОИ (PCONTRAC – за сключените и прекратени трудови договори). При това основните елементи на е-администрирането в училищната организация са:  Електронни документи и внедрен в организацията електронен документооборот на основата на който се осъществява е-управление;  Е-досието на учениците;  Въвеждане на е-дневници;  Създаване на електронни архиви;  Е-регистър за дипломи и свидетелства;  Въвеждане на е-финансовата отчетност, чрез програмни продукти осигуряващи финансовата дейност на организацията (движение на средства, обработване на заплатите и финансови отчети). Като цяло специфичните особености на модела на управление на училището, при използването на информационните и комуникационни технологии са: • наличието на е-политика, като важен елемент от училищните микрополитики, която се определя като политика на училищното ръководство по „електронизиране” на управлението в училищната организация и използването на ИКТ в учебния процес; • изработване на е-стратегия за внедряване на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение и управлението на организацията. • специфики в осъществяване на основните управленски функции в организацията. • управление на знанието, чрез по-ефективно функциониране на системата за обучение и постоянно повишаване на квалификацията на педагогическия персонал. Училището се превръща в учеща се организация • все по-широко въвеждане на е-администрирането, с което се постига по-голяма прозрачност, отчетност, намаляване на бюрократичнатата тежест, ориентиране на административните дейности към клиента (ученика или родителя), а не към организация. • активни управленски действия насочени към създаване на политика по информационна сигурност в училището, идентифициране на заплахите пред информационните ресурси на училищната организация, създаване на система за сигурност на информационната инфраструктура и защита на личните данни на учители и ученици. Спецификата в управлението на информационната сигурност в училище, в сравнение с другите организации, е свързана с факта, че голяма част от нейните членове – учениците, са малолетни и непълнолетни лица. Ето защо проблема за защита на личните данни, за сигурността и безопасното използване на виртуалната училищна среда от страна на учениците ЛИТЕРАТУРА: 1.Попова, П. Технологии поддържащи виртуалното предприятие. – Годишник на СА „Д. Ценов”, т. cv, 2005. 2. Сариев., Ив. Мениджмънт на информацията. С., 2008. 3. Старибратов, Ив. Компютърът – новият администратор в образованието. – Сборник от Национална конференция „Образованието в информационното общество”, Пловдив, 2010. 4. BECTA Information Management Strategy framework: Guidance for schools., 2007 http://webarchive.nationalarchives.gov.uk/20110130111510/http://schools.becta.org.uk/index.php?section=lv&&catcode=ss_lv_mis_im03&rid=16118 5. BECTA Information Management Strategy framework: Guidance for schools., 2008 6. BECTA,Self-review framework for small schools, 2009 7. E-Administration From Wikipedia http://en.wikipedia.org/wiki/E-Administration 8. E-planning Resources. http://icttoolkit.wikispaces.com/ePlanning 9. Larkin, Р.: Every Principal Needs A Blog! http://www.freetech4teachers.com/2010/02/every-principal-needs-blog.html 10. Redecker, Ch.: Review of Learning 2.0 Practices. European Communities, 14, 2008. 11. Schools and Parents: A New Partnership. Technology suppor ting a new relationship with schools ВЕСТА, 2009. Статията е публикувана в списание "Образование и технологии", 3/2012.

Новите предизвикателства пред образованието

В навечерието на най-българския празник 24 май, в Педагогически факултет на Пловдивския университет бе проведен студенски научен форум: "Новите предизвикателства пред образованието". В него участваха над 70 студента и докторанта от факултета. Тези мотивирани млади хора споделиха своите идеи, представиха резултатите от изследвания си.Тяхното активно участие, включително и в дискусиите по отделните секции, бе най-голямата награда за нас - преподаватели на ПФ. Тук публикувам и моята публична лекция на тема "Новите предизвикателства пред образованието" изнесена при откриването на научния форум.

Съвременни стратегии за взаимодействие между семейството и училището

Това е презентацията от семинар проведен от мен в гр. Ракитово

Анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование

В контекста на обсъждания Проект за Закон за предучилищното и училищно образование, представям на вашето внимание заключителнана част от моята монография ПОЛИТИКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

4.3.1. Политики, насочени към децентрализация
• В българската образователна система съществуват демократични традиции, свързани с децентрализиция в структурите за управление на училищното образованието. Те датират от периода на създаване на новобългарското училище, като национален институт, автономен в рамките на местната българска общност. Още от епохата на Възраждането организацията и управлението на обществените учебни заведения, се осъществява от изборния управителен орган на училищната община - местното училищно настоятелство. В рамките на държавната образователна система, изградена след Освобождението, се запазват и развиват основните управленски структурни звена на местно ниво - "специална" отделена от административната, училищна община, начело на която стои партиципативен орган, избран тайно и пряко от населението в общината - училищно настоятелство;
• Тези традиции се прекъснати в периода 1934 -1991 г., когато образователна политика на авторитарната държавната е насочена към централизация, унификация и идеологизация в управлението на училищата;
• След 1991 г. започват реформи, насочени към децентрализация в управление на образованието. Направените промени показват половинчатост на реформите, нежелание на централните властти да се разделят с управленски фукции и възможности за влияние. Затова няколко години след промените в направените изследвания се говори за «неоцентрализация». За този скрит процес на разрастване на влиянието на централните власти (което в продължителни периоди през последните 20 години преминава в партийно влияние) благоприятства и факта, че директорите на училища се назначават от министъра на образованието, а в последствие директорите на общинските училища от началника на регионалния инспекторат, който също е държавен служител. За съжаление и в публикуваната Концепция за нов закон (2011) е предвидено директорите на училища да се назначават от началника на регионалното управление на образованието. В същото време и нашите образователни традиции и европейската и световна образователна практика е свързана с това: директорите на училищата да се назначават от местните образователни власти (обикновено те са обществено участие) или от училищните съвети на отделните училища. Така ще се намали до минимум възможността за политически влияния и от друга страна, директорът ще получи подкрепата от хората с които и за които ще работи;
• Друг проблем при провеждане на макпрополитиката за децентрализиция е този, че тя често се разбира и реализира като деконцентрация на властта в рамките на административните структури. Този процес е осъществен по отношение на регионалните инспекторати по образование след законовите изменения от 1998 г., когато те са превърнати в регионални училищни власти, натоварени с множество функции, извън осъществяване на контролната дейност. Сега този процес ще се повтори при конституирането на РУО, според готвения Проекто-Закон. Това ще затрудни провеждането на политики, насочени към децентрализация в бъдеще, като се увеличат управленските функции на регионално ниво за сметка на местното управленско равнище;
• Според нас друг съществен индикатор за недостатъчната децентрализация в рамките на нашата образователна система е фактът, че с приетите изменения и допълнения на закона за народната просвета през 1998 г. се прави крачка назад по отношения на "общественото участие" в управление на образованието. С изменение на чл. 15 се ликвидира Висшия учебен съвет, който функционираше като съвещателен орган с обществено участие към министъра на образованието и науката. Така на централно управленско равнище вече не действа управленски орган с обществено участие. Няма партиципативни органи и на регионално и муниципално управленско равнище, което показва недостатъчно включване на родители и общественост в управлението на образованието. Това на практика озвачава, че реална децентрализация не е осъществена;
• По отношение на провеждането на финансовата децентрализация макрополитиките имат значителни успехи, включително и с промените по отношение на делегираните училищни бюджети, единните разходни стандарти и новата система за финансиране „на база един ученик. Неблагоприятното при този аспект на децентрализацията е, че постепенно (особено в периоди на кризи и намалени средства за образование) се задълбочават регионалните и местните различия, по отношение предлагането на качествено образование;
• Други проблеми, при реализиране на политиките, насочени към децентрализация са: липса на приемственост и дори противоречивост в провежданите политики от страна на отделните правителства; противоречивата нормативна база; прекомерна пирамидалност на организационната структура; ограничени управленски функции на образователните органи на муниципално ниво; трудно осъществяване на иновациите в училищната система; извеждане на преден план на корпоративни и партийни интереси;
• Чрез реализирането на политиката за децентрализацията се повишават отговорностите на местните структури за управление на образованието, а според редица автори и ефективността в тяхната дейност. В този смисъл, децентрализацията изисква и провеждане на процес на дебюрократизирането на образователната система, като политика за драстично намаляване на училищната администрация на централно и регионално нива. За съжаление в последните години се забелязва обратната тенденция като само щатът на централния орган Министерството на образованието младежта и науката се е увеличил двойно в сравнение с 2001 година (виж Устройствените правилници на министерството от 2001 и 2010 г.)

Предложения за политики

• За реализиране на действителна децентрализация в нашата образователна система, според нас е необходимо създаване на органи с участие на обществеността /партиципативни органи/ на всички управленски равнища. В структурата за управление на нашата образователна система липсват партиципативни образователни органи на общинско, областно и централно ниво. Това състояние не съответства нито на тенденциите за обществено ръководство в съвременните образователни системи, нито на традициите в нашето образование. За осъществяването на действителна децентрализация е необходимо бъдещите партиципативни органи, функциониращи на различните управленски нива, да имат не само консултативни, но и реални управленски функции. По този начин ще се изгради една паралелна на административната, партиципативна структура за управление на българското образование включваща по вертикала следните органи: училищни настоятелства към отделните учебни заведения - общински училищни настоятелства (или съвети) - областни училищни настоятелства (или съвети) - висш учебен съвет;
• Прехвърляне на управленски функции на централно ниво от страна на министерството на образованието, към независими институции административни и с обществено участие, които са специализирани в определени дейности, свързани с училищното образование ( например Агенция за провеждане и оценяване на държавните зрелостни изпити, Национална агенция за контрол, оценяване и акредитация на училищното образование). По този начин министерството ще е натоварено с формирането на макрополитиките и задаването на стратегическите насоки на развитие на образователната система;
• Реализирането на по-широка децентрализиция, в рамките на българското образование, е свързано с разширяване на правата и отговорностите на местните органи по отношение на училищното образование. Възможностите за постигане на реална децентрализация и местно управление на общинските учебни заведения, са свързани с някои основни организационни изменения и разширяване на административните, финансовите и педагогическите управленски функции на образователните органи на муниципално ниво. Така те могат да провеждат автономна местна образователна политика;
• На следващо място трябва де се отбележи, че децентрализацията в нашата образователна система може да се осъществи, чрез разширяване на автономията на отделните учебните заведения.

4.3.2. Политика на муниципализация

• Местното общинско управление на образованието има големи традиции в историята на българското образование. Като основен управленски орган на местно ниво действа градското училищно настоятелство, при което най-важните решения се вземат от представители на основните фактори, свързани с организацията на учебните заведения на местно ниво: родители, общественост, а в някои периоди и на учителите. Така специфичният за българското образование орган гарантира външната автономия на училищната община ( до 1934 г.), свързана с нейната стопанско-административна, кадрова и финансова (на базата на училищните фондове) самостоятелност.

• За съжаление политиката на централните власти след 1990 г., намерила израз в ЗНП от 1991 г., не бе насочена към възстановяването тези традиции прекъснати след 09.09.1944 г. Така според Закона, дейността на муниципалните власти е сведена до материално-техническото, социално-битово обслужване на училищата, до финансиране и стопанисване на общинските учебни заведения, провеждането на задължителното образование на територията на съответната община. На административно подчинение на общините са само предучилищните заведения, като спечелилите конкурс за директори се назначават от съответния кмет. В този смисъл по отношение на управленските образователни органи на общинско ниво, в Закона на народната просвета се очертават значителни задължения и много по-малко управленски права. Това положение влиза в определено противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който общината определя сама просветната политика на своя територия. Тези противоречия между основни политики по отношение на образованието и по отношение на местното управление и съответните законови актове, определящи децентрализираното функциониране на муниципалните административни структури, са причина за някои напрежения и неблагополучия в дейността на управленските структури в образователната система. Тази несъгласуваност е свързана и с липсата на координиращо и интегриращо управленско звено на общинско равнище. Отсъствието на такъв орган с реални управленски функции затруднява реформите и установяване на действителна децентрализация и създава условия за съсредоточаването на огромна власт в ръцете на централния орган и неговите регионални звена;
• Поради липсата на целенасочена политика към разширяване на местното управление на образованието няма ефективната връзка между разглежданите муниципални управленски структури и управленски образователни органи на по-ниските и високи управленски равнища. Оттук произтича и по-слабата координираност между тях. Тази слабост в субурдинираността в управлението на образователната система се поражда преди всичко от създадените нормативни условия за определена изолираност на муниципалните образователни органи от общата система за управление на средното образование. Така общинските органи поддържат преди всичко функционални връзки с останалите управленски равнища. Тази слабост може да се преодолее, чрез изменения в организационната структура, насочени към включване на общинските управленски образователни звена в определени линейни управленски връзки с по-ниското ниво на управление - общинско учебно заведение;
• В резултат от проведените политики и законови иновации, в управленската структура на образованието на муниципално ниво, съществуват определени недостатъци, влияещи неблагоприятно върху нейното ефективно функциониране. Установените недостатъци са следните: липса на достатъчна яснота по отношение на реалните управленски функции, както на проективната (нормативна), така и на реалната организационно управленска структура на образованието на общинско ниво; липса на управленски функции, чрез които структурните управленски звена на муниципално ниво да осъществят реално ръководство на общинските училища; недостатъчна подвижност и динамичност на разглеждната организиционно управленска структура; слаба кооперираност и партиципативност на различните социално-педагогически фактори при управление на образованието на местно ниво; зчачителни трудности при финансирането на общинските учебни заведения; прекомерната централизация в нашата образователна система, която се осъществява по две вертикални управленски линии - тази на административното ръководство и контрол и тази на финансирането на общинските учебни заведения.
• Друг проблем при управлението на местно ниво е липсата на партиципативен управленски орган на муниципално равнище, чрез който в реалното ръководство на общинските училища да се включат представители на родители и местна общност. Оттук и участието на различните социално-педагогически фактори при вземане на управленски решения в сферата на образованието е сведено до минимум. Ясно е, че да се неутрализира действието на тази причина е необходимо да се обогати разглежданата структура с ново, партиципативно по своя характер, управленско звено;
• Като цяло може да се каже, в резултат на липсата на макрополитика за муниципализация в управление на образованието, законовите изменения не са насочени към по-широка децентрализиция в организиционно-управленските структури на образованието на местно ниво. В този смисъл, ако се вземат под внимание основни тенденции в развитието на муниципалните управленските структури на съвременните образователните системи и историческата традиция в нашата образователна система, може да се направи извода, че е необходима значителна промяна в организацията и функционирането на общинските образователни органи. Това е така, защото неблагополучията, свързани с осъществяването на децентрализация на средното образование и автономия на отделното училище, са свързани с не добре премерената мяра между централизиция и децентрализация в нормативните документи. Според тях се дават достатъчно управленски права на отделното училище, което е и отделно юридическо лице. Заедно с това почти напълно се изпразват от реално съдържание управленските права на местните органи - общините имат преди всичко задължения;
• От друга страна водената макрополитика на централните власти през последните 20 години е насочена към последователна деконцентрация на административната власт изразяваща се в разширяване на управленски правомощия на регионалните образователни инспекторати. По този начин се нарушават връзките между отделните управленски равнища, не са изяснени докрай правата и отгорностите на всяко едно от тях. Децентрализацията, осъществена като деконцентрация на властта, се „изтегля” нагоре на регионално ниво и по този начин се блокира в голяма степен възможността за реализиране на местно управление и реална училищна автономия. За съжаление и в готвения Проект за закон за училищното образование се залага на политиката за деконцентрация в управлението на нашата образователна система на регионално ниво, чрез така наречените Регионални управления на образованието. Това не отговаря нито на традициите в управлението нашата образователна система нито на опита свързан с провеждане на реформи (например Финландия). Ето защо е необходимо да се децентрализира още по-последователно управлението на образователната система и то чрез разширяване на реалните управленски функции на миниципалните образователни власти.

Предложения за политики


• Предоставяне на по-широки управленски права на общинските образователни органи. Това могат да бъдат функции, свързани с извършване на педагогически контрол над учебно-възпитателната дейност в общинските училища; участие в подбор, назначаване и квалификацията на учителите; организиране на обществени форуми за обсъждане и приемане на инвестиционните приоритети и за популяризиране на добрите образователни практики на общините; разширяване участието на гражданите при решаването на въпроси от местно значение (включително по проблемите на образованието), чрез местен референдум и други форми на пряката демокрация; провеждане на конкурси за директори на общински училища. Тези нови управленски функции ще дадат възможност на общинските власти да провеждат муниципална образователна политика;
• Вариант - назначаването на директорите на общинските училища трябва да се осъществява на месно равнище – от кметовете на общините (или от председателя ва общинското училищно настоятелство (общински училищен обществен съвет). Този вариант би бил по-сполучлив по отношение провеждането на политиката за децентрализация от сегашното положение и от предложенито дадено в Концепцията за нов закон – директорите на общински училища да се назначават от началниците на регионалните инспекторати (респективно Регионалните управления на образованието), които са държавни служители от администрацията на Министерството на образованието и науката. Дискусията по този въпрос се води от 20 години, но все още не е намерила подкрепа и законодателно решение. При този вариант назначаването трябва да става съгласувано с училищните настоятелства (респективно обществените съвети);
• Организиционното усъвършенстване на общинската управленска структура, чрез създаване на изборен партиципативен управленски орган на муниципално ниво. Функцинирането на един такъв орган с реални управленски функции е свързано с демократичните традиции на нашето образование от една страна и с тенденциите в управлението на образователните системи в развитите страни, от друга. Чрез създаването на Общинско училищно настоятелство (или Общински училищен обществен съвет) може да се постигне реална децентрализация в структурите за управление на образованието на общинско ниво. Това е така защото при този вариант на политика се осъществява отделяне на училищната от административната община на базата на тайно и непряко (чрез избрани училищни настоятели или съветници) гласуване от страна на населението в общината, за Общинско училищно настоятелство (или Общински училищен обществен съвет). Върху Общинското училищно настоятелство (или Общински училищен обществен съвет) се прехвърлят определени функции, свързани най-вече с определяне на стратегията в развитието на образователната мрежа в общината, ръководството на задължителното образование, профилираното обучение (над държавните образователни изисквания); професионалното образование; квалификацията на учители. При този модел може да се осигури алтернативно (допълнително) финансиране на образованието на местно ниво, на базата на пълното възстановяване на земите, имотите, паричните фондове на действащите до 1944 г. български общински (градски) училищни настоятелства, както и на спонсорство от страна на фирми и съвременни дарители и мобилизиране на други местни източници.
• Усъвършенстване на подвижността и динамичността на разглежданата организационна структура. За тази цел е нужно да се увеличат структурните звена, но това да не става за сметка на разрастване на администрацията и щата, а на базата на изграждане на органи, комисии с програмен, консултативен характер, с постоянна или временна продължителност на дейност. В тях могат да се включат представители на различните педагогически и социални фактори. В резултат на това организационно изменение ще се постигне по-голяма мобилност и динамичност, всеобхватност, а оттам и по-голяма гъвкавост на разглежданата организационно-управленска сктруктура на муниципално ниво;
• Едновременно с делегирането на повече правомощия на местната власт трябва да се увеличи броят на общинските училища за сметка на държавните (тук става въпрос най-вече за професионалните учебни заведения).

3.3.3. Политика за приватизация в образованието

• По отношение политиката за приватизация в българската образователна система, съществуват демократичните традиции, свързани с функционирането, организацията и управление на частни училища. Веднага след Освобождението образователната политиката на управляващите, спрямо частните училища, се насочва към гарантиране на образователната свобода на всички български граждани, независимо от тяхната религия и етнически произход. Тази политика се характеризира с демократичност, толерантност и търпимост. В резултат на това, тези учебни заведения се вписват съвсем естествено в общата структура на изграждащата се през тези години българска образователна система. За съжаление тази традиция е прекъсната от политиката на унификация и централизация на нашата образователна система, предприета от управляващите след 9.ІХ.1944 г. и приемането на социалистическия образователен закон от 1948 г.
• Държавната образователната политика на управляващите след 1990 г. е насочена към демократизиране и оптимизиране на нашата образователна система, към възстановяване на образователните ни традиции и приобщаване на българското средно образование към европейските образователни стандарти. Съвсем естествено елемент от тази политика е и макрополитиката, насочена към приватизация в системата за училищно образование. Тя се реализира, чрез промени в българското училищното законодателство. Тези промени позволяват развитието на следните форми за приватизация в образованието: договорна система - подръжка и ремонт на училища, снабдяване с горива, издаване на учебници; медицинско обслужване; частно средно образование; въвеждане на делегирани училищни бюджети;
• След 1991 г. една от важните политики, свързани с реализация на стратегията за приватизация в образованието, е насочена към създаването или по-скоро възстановяването на мрежата от частни учебни заведения. За съжаление, тази политика водена през последните двайсет години не е докрай последователната, целенасочена и стимулираща. Заедно с това, трябва де се посочи, че при провеждането на тази политиката се стига до неравнопоставеност на частни и държавни учебни заведения по отоншение на тяхното откриване и функциониране, както и до липса на всякакви механизми за стимулиране от страна на централните и общински власти (включително и финансово) на добрите частни училища. Като резултат от това, изграждащата се система от недържавни училище не е достатъчно достъпна, алтернативна и в много случаи качествена.

Предложения за политики

• Разширяване на използването на «договорната система» в училищното образование чрез: организиране на ученическото хранене; ученически спорт; качествено медицинското обслужване в учебните заведения и др.;
• Използване на "политиката на снемане на натовареността", която има различни разновидности. Една от тях е развитие на така нареченото домашно образование. При нея родителите по религиозни или прагматично-педагогически мотиви, се обръщат към форма на обучение на техните деца, свързана с домашно организирано обучение (от самите родители или от родителски колектив). В България вече съществуват неправителствени организации, които сериозно работят по този проблем и в този смисъл подготвят възможността за провеждане на тази политика;
• Друга разноводност на "политиката на снемане на натовареността", която може да се използва в българската образователна система, това е приватизацията на управлението на учебните заведения. Още повече, че има добра практика в системата на социални грижи, където от няколко години управлението на социални домове (включително Домовете за деца лишени от родителски грижи) може да поеме от частни лица, неправитествени организации, фирми, които са вписани в Агенцията по социално подпомагане като доставчици на социални услуги. В подобен вариант министерството на образованието може да лицинзира, НПО, фирми, институции отговарящи на определени условия, които да поемат управлението (общия и финансов мениджмънт) на големи училища или на група училища в дадено населено място;
• Друга възможна политика е обратния лизинг. При нея частни лица и фирми строят или придобиват обществени здания, а след това ги дават под аренда на държавни организации, включително обществени или частни училища. Положителното е, че при тази системата се достига до пълно използвани на училищните сгради. Това е така, защото собствениците им, които са частни лица или фирми са заинтересовани от максималното и икономически изгодното тяхно използване. Чрез тази политика могат да се решат определени проблеми, свързани с липсата на сгради за детски градини и училища особено в по-големите градове. Такъв опит съществува в община Варна от няколко години;
• Възможна политика е "образователният франчайзинг". Още повече, че тя е вече използвана в системата на българското висше образование при последните изменения на Закона за висше образование от 2011 г. При тази политика, училища, включително частни ще могат да продават образователна но-хау (учебни планове, учебни програма) да откриват свои филиали в други градове в страната или в страните- членки на ЕС;
• Провеждане на политика, насочена към създаването и развитието на публично-частни училища, по примера на американските чартърни училища и английските свободни училища. При тази политика родителите, неправителствени организации, недоволни от качеството на образованието на децата, могат да създадат училища или да поемат управлението (включително кадрово и финансово) на училища, чрез създаване на сдружение и приемане на устав за функциониране на учебното заведение. Така публично-частните училища са много добър модел за обществена и родителска активност и заедно с това за контрол над качеството на образованието. С това се разширяват плурализма и многообразието в образователните системи, което от своя страна води до по-големи възможности за по-свободен образователен достъп до качествено образование;
• Вариант за политика е разширяването на системата на делегираните училищни бюджети, като към нея се включат и частните училища. По този начин ще се постигне прилагане на класическа „ваучерна“ система за финансиране на средното образование. От една страна това може да доведе до разширяване и подобряване на качеството на системата от частни училища (пример Швеция втората половина на 90-те години на ХХ век). От друга страна, тази крайна политика на приватизация на училищните финанси може да доведе до сериозни сътресения в системата на общественото образование поради постигнатата „пазарна” конкуренция между учебните заведения (примера с Чили от 90-те години на ХХ век). Така, че този вариант за политика, ако се приложи въобще, трябва да бъде много внимателно реализиран, след провеждане на сериозни изследвания не само на образователната система, а на цялостното състояние на икономиката и на публичните финанси;
• Предприемане на активни политики, по отношение на подобряване на състоянието на системата от недържавни училища. Те могат да включват: механизми, чрез които общините при определени условия (алтернативни педагогически програми, религиозна специфика) ще предоставят безвъзмездно сгради или ще отпускат финансова помощ на частни учебни заведения; система на сериозна външна оценка или акредитация, при която частните училища, в зависимост от качеството на предлаганите в тях образователни услуги, ще получават финансови субсидии.


3.3.4. Политика, насочена към училищна автономия

• Традициите в българското образование, свързани с автономното управление на училищата, чрез училищни настоятелства ( които през дълги периоди от време са и изборни) са прекъснати след 1944 г. През годините на социализма опит за въвеждане на елементи на училищна автономия е прилагането на държавно-общественото начало в ръководството на училищното образование. Разбира се в условията на авторитарно общество, идеите за самостоятелност и широко участие на родители и общественост в управление на учебните заведения са предварително обречени на неуспех.
• След демократичните промени през 1989-1990 г. централните власти насочват своята образователна политика и към разширяване на автономността на отделните училища. Според законовите промени, те вече са отделни юридически лица, към учебните заведения могат да се изграждат органи с родителско и обществено участие (училищни съвети, в последствие училищни настоятелства). В същото време директорите имат много голяма самостоятелност по отношение на управлението на училищната организация (включително за подбора и управлението на персонала). Тези организационни условия позволяват да се разгърне педагогическа автономия на училището и да се разшири оперативна самостоятелност на учителите;
• Провеждането на политиката за училищна автономния е свързана и с въвеждане на елементи на стратегическо планиране в училищната организация. Училището се развива съобразно Проекто-програма (с която е директорът е спечелил конкурса за заемането на длъжността), а в последствие след промяна на нормативната база - съобразно Стратегия за развитие на училището, приета от Педагогическия съвет;
• Недостатъците на прилагането на политиката за разширяване на училищната автономия в българската образователна система са нейната непоследователност и половинчатост. Един от важните проблеми пред автономното управление, е че училищните директори се назначават от министъра на образование (в последствие тези на общинските училища от началниците на регионалните инспекторати). Като прибавим и факта, че директорите на училища заемат длъжността след конкурс проведен от МОМН, съвсем реална става опасността те да попаднат в сериозната административна, а понякога и политическа зависимост. Друг недостатък на макрополитиката е този, че при нейното провеждане се акцентира на административната деконцентрация и разширявана на правомощията на административните регионални органи – Регионалните инспекторати по образование. По този начин властта е съсредоточена /изтеглена, иззета/ от долу на горе от висшестоящите административните структури на министерството. Като следствие се затруднява процеса на разширяване на училищната автономия и се стига до появата на определени "тоталитарни рефлекси и стереотипи" и скрит процес на "неоцентрализация» в управлението на българското образование;
• Основните проблеми, при провеждане на политиката на училищната автономия, са: противоречия в нормативната база; проблеми, свързани с финансирането; недостатъчна финансова автономия (до 2007-2008 година); задълбочаване на регионални и местни различия; прекомерна пирамидалност на организационната структура; трудно осъществяване на иновациите в училище; недостатъчно активно включване на родители и местна общност в управлението на училището поради консултативните функции на училищното настоятелство и статута му на външен за учебното заведение орган (настоятелството на практика е отделно от училището юридическо лице);
• Реализираната през 2008 г. политика на разширяването на финансовата автономия на училищата, чрез задължително въвеждане на делегираните бюджети е основен момент в реформирането на българската образователна система. Училищната автономия се увеличава, защото делегираните бюджети дават право на ръководствата да се разпореждат със собствените приходи формиране на базата на броя на обучаваните ученици. Така се постигат по-широки правомощия, както в етапа на планиране така и предвидимост и справедливост в процеса на разпределението и изразходването на финансовите ресурси. Наред с това училищата имат право да формират преходен остатък и да прехвърлят средства между параграфи в хода на изпълнението на бюджета, както и да определят индивидуалните работни заплати на персонала;
• С въвеждането на делегираните училищни бюджети се разширяват правата и заедно с това отговорностите на директорите на учебните заведения. Предвидени са и тежки законови санкции за директори, несправящи се с изпълнението на предвидените бюджети. Въпреки тези нормативни гаранции, фактът, че в ръцете на училищните директори са съсредоточени всички права по отношение на изразходване на бюджетните средства е неблагоприятен по отношение на осъществяване на прозрачнаст и отчетност за целесъобразното изпълнение на бюджетите.

Предложения за политики

• Промяна на модела на училищната организация, чрез намаляване на нейната йерархичност и бюрократичност. Осъществяване на изменения в нормативната база, насочена към създаване на нужните условия за управление на училището чрез: механизмите на иновационния и проектен мениджмънт; реализиране на стратегия за развитие и превръщане на училището в учеща организация на основата на изграждане на сройна система за перманентна квалификция на педагогическия персонал;
• Разширяване на участието на родители и местна общност в управлението на училището, чрез създаване на «вътрешни» за училището изборни партиципативни органи имащи реални управленски функции. Това могат да бъдат училищни настоятелства (могат за де нарекат училищни съвети), които обаче са конституирани според Закона за училищното образование, задължителни са за всяко училище или предучилищно заведение и имат за членове представители на родителите, местните образователни власти, неправителстени организации, бивши възпитаници (вариант учители). Тези органи, с широко родителско и обществено участие, да имат статут на управляващи училището звена, които притежават следните основни функции: провеждане на конкурси за директор на училището и назначаване на директора (вариант директорът се назначава от общинските власти); определяне на бюджета на училището и контрол над неговото изпълнение; участие в процедурите по назначаване на учители (вариант те назначават учители и педагогически персонал); определяне на стратегията на училището и контрол на нейното реализиране;
• Разширяване на педагогическата автономия на училищата, на базата на предостатяне на права на отделните образователни организации за обучение провеждано по авторски и/или алтернативни педагогически програми, конструиращи оригинален училищен учебен план. Педагогическият съвет да има възможности да приема учебни програми на дисциплини, изработени на училищно ниво в различните елементи на учебния план;
• Предоставяне на по-големи възможности за участие на учениците (особено от средна училищна степен) в управлението на учебните заведения, чрез включване на техни представители в педагогическия съвет и/или училищното настоятелство (училищния съвет);
• Разширяване на финансовата автономия, чрез предоставяне на по-големи възможности на отделните училища да формират приходната част на своя бюджет не само от субсидия и средства от проекти, но и от собствени приходи: извършени допълнителни педагогическа дейности, консултански услуги и др.

3.3.5. Политика, насочена към отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование

• В българската образователна система съществуват традиции, свързани с политиките по осигуряване на качеството на училищното образование, изразяващи се в: оценка на дейността на учебните заведения и педагогически персонал в тях осъществявана от инспекторати; провеждането на задължителни изпити при завършване на средно образование; квалификация на учители;
• След 1991 г. макрополитиката, свързана с осигуряване на качеството се насочва към изработване на стандарти (държавни образователни изисквания) в различни области на училищното образование. За съжаление, макар и законово разписани, още с приемането на Закона за народната просвета от 1991 г., част от държавните образователните изисквания не са приети и досега, а тези които са приети не са докрай ефективно приложени. Положителна стъпка в развитието на разглежданата политика е Концепцията за изработване на Закон за училищното образование, в която се предвижда въвеждане на образователни стандарти в 18 сфери.
• Друго съществено изражение на политиката е въвеждане на система за външно оценяване на образованието. Постиженията тук са свързани с външното оценяване на учениците, след завършен етап на обучение и провеждането от 2008 г. насам на задължителните държавни зрелостни изпити. Така на основата на външното оценяване се получава информация за състоянието, както на училищната система като цяло, така и на качеството на образованието в отделните учебни заведения. За съжаление информацията от външното оценяване не се анализира достатъчно пълно, а анализите доколкото ги има са скрити от широката общественост. Неблагоприятен е и факта, че поради приетите скали за формиране на оценките, не могат да се сравняват резултатите постигнати от зрелостниците през различните учебни години. Това от своя страна не позволява изработване на обективни анализи относно състоянието на качеството на образованието – доколко се подобрява или доколко се влошава всяка следваща година;
• Основни органи, реализиращи контрола и в определена степен външното оценяване на учебните заведения това са Регионалните инспекторати по образованието създадени със ЗНП от 1991 година като органи на министерството на образованието. През следващите годините те се развиват като самостоятелни административни органи, действащи на регионално ниво. Натоварени са с разнообразни управленски функции като: осъществяване на контрол и оценка на дейността на учители, директори и учебни заведения; пряко управление по отношение училищната мрежа (назначават директорите на общинските училища); организиране на квалификацията на педагогическия персонал и др. В този смисъл в момента в българската образователна система няма орган, който да се занимава изключително с оценяване на качество достигане на образователни изисквания;
• Положителен момент, по отношение на политиката за управление и осигуряване на качеството на училищното образование, е създаването на друг орган на централно ниво, свързан с осигуряване на качеството - Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКУО). Този Център е със статут на държавно научно-информационно звено към Министерството на образованието, младежта и науката, който осъществява дейности свързани с изработване на: модели и механизми за вътрешно и външно оценяване; системи за анализ и оценка на качеството на образованието; изпитни материали за различни видове изпити, които предоставя на министерството. Основните функции на ЦКОКУО са:
разработване на изпитни материали и стандартизирани тестове;
проверка на качеството на тестовете спрямо приетите стандарти за тестиране в образованието; организиране апробирането на изпитни материали за различни видове изпити; създаване на организация за провеждане на различни видове изпити на национално ниво; сканиране, обработване и анализ на данни от проведени оценявания;
• През последното десетилетие, важен елемент от процеса на формиране на политики по осигуряване на качеството на училищното образование, е анализът на резултатите на учениците от международните образователни изследвания. За съжаление в различните изследвания, България отбелязва един от най-големите спадове на резултатите, поради което може да говорим и за сериозен снижаване на качеството на българското училищно образование, през последните петнадесет години. Така например при изследването PISA, България отбелязва един от най-големите спадове в света, за периода 2000-2009 години по отношение на резултатите на учениците. При TIMSS (изследване което измерва резултатите по математика и природни науки) България поставя рекорд по най-голямо влошаване на резултатите на обучаваните в сравнение с всички изследвани страни за периода 1995 - 2007 години. Единствено при изследването PIRLS (при него се оценява грамотността при четене по отношение на учениците в 4 клас) проведено през 2006 г. не се отчита значимо влошаване спрямо предишното изследване. Като се има предвид, че PIRLS се занимава с четвъртокласници, а в останалите изследвания са включени ученици, завършили основно образование, изводът е, че има относителна стабилност по отношение на качеството на образованието при началния етап на образование, докато при горните (прехода между прогимназия и гимназиален курс) е налице значителен спад в качеството на образованието. Това се доказва и от резултатите на учениците от последното PISA изследване. Те са: по четене - среден резултат от 429 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и 46 позиция сред 65-те участници. За сравнение в изследването PISA 2006 по отношение на четенето България се нарежда на 44-то място; постиженията на учениците по математика - среден резултат от 428 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и 46 място сред 65-те участници. В изследването PISA 2006 по отношение на математиката България също е на 46-то място; средният резултат на българските ученици по природни науки е 439 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и по този показател България се нарежда на 46 позиция сред 65-те държави. За сравнение в изследването PISA 2006 по отношение на природните науки България, се нарежда на 42-ро място. Като цяло резултатите на българските ученици са изключително тревожни и по отношение на: много висок дял ученици с резултат под критичния праг и в трите оценявани области; относително нисък дял на учениците с високи постижения; широко отворена „ножица“ между най-ниските и най-високите резултати на учениците в PISA 2009. Други тревожни изводи от изследването PISA 2009, които могат да бъдат основа за формиране на определени макрополитики насочени към подобряване на качеството на нашето училищно образование са:
- Най-тревожното от резултатите на PISA 2009 са не само ниските места в класациите (с Румъния се конкурираме за последно место в ЕС), не само изключително ниските резултати и в трите области (значително под средните за ОИСР), а това че тенденцията за "свободно падане" надолу (особено силно изразена при PISA 2006) продължава. За съжаление през 2007 г. не бе обърнато достатъчно внимание на факта, че България е една от страните, които в най-голяма степен влошават своите резултати в сравнение с PISA 2003. Не бяха взети и нужните политически решения. Дано сега, години по-късно, когато се отчита устойчивост на тази негативна тенденция, се изработят и приложат адекватни образователни макрополитики;
- Изследването отчита особено силно влияние на социално-икономическата среда върху образователните постижения на учениците в България. Средно при държавите от ОИСР, 22.1% от разликите между резултатите на учениците, се обясняват с влиянието оказвано от техния социално-икономически и семеен произход. При резултатите на българските ученици 31.6% от разликите в резултатите се свързват с фактори от социално-икономически характер. Това също е една обезпокоителна тенденция в нашето училищно образование. Социалното разделение, различните финансови възможности на семействата, все по-силно влияят върху резултатите на учениците. Този факт говори, че нашето образование не е нито достатъчно демократично, нито осигурява в пълна степен принципа за "равен достъп до образование". Ето защо ако не се изработят сериозни образователни политики по отношение на неутрализиране на влиянието на социално-икономическия фактор и статуса на семейството, върху достъпа на децата до качествено образование, скоро в нашата обществена система ще има огромен дял от ниско образовани и необразовани хора, които ще се окажат напълно непригодни за включване в модерния пазар на труда. Този сериозен спад на общообразователното равнище на българските граждани ще е сериозна преграда за бъдещите външни инвестиции и цялостното икономическо развитие на страната ни;
- Ниски разходи за издръжка на един български ученик. Проучването на връзката между реалните разходи за издръжката на един ученик в отделните държави и средния резултат в PISA 2009 без съмнение показва, че съществува положителна зависимост между двата показателя. Колкото по-големи разходи се отделят за образование, толкова по-висок е постигнатият среден резултат от учениците в съответната страна. В това отношение има какво да се направи в България, тъй като средствата, които се отделят за един ученик са неколкократно по-малки от стредствата отделяни в другите страни на ЕС. Задължително е в близко време да се осъзнае от управляващи, от гражданско общество и да се "внуши" на обществено мнение, че инвестициите в образование са въпрос на бъдеща конкурентоспособност на страната. Защото няма успешно производство или развитие на ефективни високотехнологични услуги, без качествен квалифициран човешки ресурс.
- PISA 2009 извежда още една крайно-обезпокоителна тенденция за българското образование: „образователно разделение”. Разликата между резултатите на българските ученици от най-големите градове и селата и малките градове е тревожно голяма. Тя е 146.5 точки при средно 36.7 точки разлика за ОИСР. Тези резултати говорят за сериозна липса на достъп до качествено образование в по-малките населени места в България. Съществена е разликата между резултатите на учениците в профилираните гимназии (които са най-високи) и резултатите, получени в общообразователните и професионални училища. Тези данни говорят за това, че се наблюдава сериозна разлика в качеството на образованието в различните видове учебни заведения. Не може в образователна система, в която за елитните училища има подбор на входа, да се осигури качествено обучение за всички ученици. Така се стига да сериозно противоречие между принципа за свободен образователен достъп и принципа за осигуряване на качеството на образованието. От което страдат огромна част от българските ученици;
- Анализите на резултатите от PISA 2009 показват, че резултатите на нашите ученици са прекалено ниски и поради няколко организационни причини: висококачествени образователни системи са склонни да дадат приоритет на доброто заплащане на учителите, докато при нас това не е изведено като приоритетна държавна политика; за разлика от висококачествени образователни системи, в българската училищна система все още липсва възможност в отделните образователни заведения да изработва дизайна на учебните планове и програми и да се провеждат училищни политики по отношение на управление на дейностите на учениците. От това страдат отношенията между учители и ученици и намаляват възможностите за установяване на добра училищна дисциплина. В този смисъл в нашата образователна система все още не е осъществена докрай стратегията за училищна автономия. В същото време изводите на PISA 2009 показват, че съчетаването на автономията на училищната организация с ефективната отчетност, дава най-добри резултати по отношение на качественото протичане на педагогическите процеси.
За съжаление, до влизането ни в ЕС управляващите не вземат предвид при формиране на политиките в образованието, ниските резултати на нашите ученици. Нещо повече, почти не се отразяват медийно тези резултати и липсва национална дискусия по проблемите на спадащото качество на училищното образование. Така България не изживява (и досега) своя „PISA шок” за разлика от страни като Германия и САЩ. Едва в последните стратегически документи, приети от министерството, се цитират резултати от PISA изследванията, като се формулират конкретни цели, свързани с подобряване на представянето на българските учениците при следващото изследване през 2012 година.

Предложения за политики

• Образованието да се изведе като основен приоритет в националната политика на България. Това изисква от една страна ръст във финансирането на образователната система. Възможна политика тук е приемането на пакт за минимално финансиране на образованието (по примера на Ирландия) с минимум 5% от брутния вътрешен продукт (чрез решение на Народното събрание или дори изменение в Конституцията). По такъв начин ще се гарантира финансовото осигуряване на предприетите реформи в сферата на образованието и изпълнението на националните цели, свързани със стратегията на ЕС „Европа 2020”. От друга - за да бъде образованието приоритет в публичните политики на управляващите, трябва да се осигури приемственост в макрополитики и започнатите реформи от страна на всяко следващо правителство или министерски екип. В този смисъл за да не стане относителното намаляване на разходите за образование, устойчива тенденция в политиката на нашата държава, гражданското общество трябва да окаже сериозен натиск върху институциите вземащи решенията. Натиск, основан на равноправни дискусии, активно обществено участие във вземането на решения и консенсус на партийните политики, по отношение на бъдещето на българската образователна система. Само в условията на такъв "мрежов" диалог може да се формира адекватна национална образователна политика;
• Въвеждане на система за стандартизация в училищното образование. Така ще може да се постигне унификация и регламентация в определени области на образованието. Особено важен проблем тук е необходимостта да се постигне сполучливо съчетаването на въвеждане държавни стандарти по отношение на учебното съдържание (учебни планове и учебни програми), с разширяването на автономността на отделните училища по отношение на изработване на дизайна на училищни учебни планове и авторски за училището учебни програми;
• Усъвършенстване на националната система за външно оценяване на училищното образование. Получената информацията и направените анализи периодично да се публикуват и по този начин да стават достояние на обществеността и родителите, които имат правото да са информирани относно качеството на образованието в отделните учебни заведения и в страната като цяло. Важно условие е информацията от външното оценяване, да позволява сравнение на промените в резултатите на всички ученици в отделните училища, а резултатите от държавните зрелостни изпити през различните години да са съпоставими. В този смисъл е нужна промяна в начина на формиране на скалите за оценка на държавните зрелостни изпити и външното оценяване. Само така, чрез националните изпити, даващи информация за актуалното състояние на системата за училищно образование, спрямо предходните години, ще могат да измерят напредъка и добавената стойност на образователния процес в училищата. Това ще даде възможност на родителите и местните власти да търсят отговорност от училищните директори за качеството на образованието в отделните учебни заведения;
• Превръщане на външното оценяване във важен инструмент, чрез който на училищата, които не показват напредък, могат да се налагат финансови санкции. Дори ако в резултат на външното оценяване няма директни финансови санкции за несправящите се училища, могат да се предвидят механизми за осъществяване на родителски натиск, който да доведе до промени по отношение на управлението на учебните заведения (например САЩ). В този смисъл особено важно условие, за провеждане на успешни политиките за отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование, е разширяване на участието на родители и местна общност в процеса на вземане на стратегически решения по отношение на развитието на училищните организации;
• Създаване на Национална Агенция (Служба или Инспекторат) за оценка на качеството на училищното образование, която е независима от министерството на образованието и е на пряко подчинение на Министерски съвет или Народното събрание. Вариант: Тази агенция (или друга независима институция на национално ниво) да акредитира учебните заведения (образователната акредитация е особено популярена в Северна Америка: САЩ и Канада). Така училищата, които изпълняват държавните стандарти, ще получат от оценяващата агенция статут на акредитирано учебно заведение;
• Центърът за контрол и оценка на качеството на училищното образование от държавно научно-информационно звено към Министерството на образованието да се преобразува в независима Агенция (или Служба, Център) отговорна за провеждане на външното оценяване и държавните зрелостни изпити. Тя ще изготвя и доклади, свързани с постигнатите от учениците резултати, които ще предоставя на националните образователни институции и на широката общественост;
• Създаване на Научноизледователски институт, който ще трябва за извършва задълбочени научни анализи на получените резултати. Тези анализи ще подпомагат централните власти и представителите на гражданското общество в процеса на изработване на макрополитики по отношение на системата на училищното образование;
• Формиране на политики, насочени към подобряване на качеството на образованието в малките училища. Те могат да бъдат съпроводени с прехвърляне на управлението на училищата на общините или в ръцете на неправителствени организации (пример за това е Полша където част от малките училища се управляват от неправителствени организации);
• Разработване и прилагане на цялостна програма, насочена към издигане на обществения престиж на учителската професия. Конкретните действия тук могат да бъдат свързани с: а/. усъвършенстване на модела за първоначална подготовка на учителите, чрез: повишаване на държавната субсидия за обучението на студенти от направление „Педагогика” и превръщане на учителската професия в регулирана професия; засилване на психолого-педагогическата подготовка на студентите-бъдещи учители в основното и средното училище; б/. подобряване на системата на квалификация на учителите. Това може да се осъществи, чрез реализиране на предвидините мерки в Концепцията за Проект за Закон за предучилищното и училищното образование (въвеждане на точкова или кредитна система на задължителна квалификация, и лицензиране на организациите извършващи обучението);
• Създаване на системи за вътрешна оценка (самооценка) на качеството на образованието в съответната училищна организация. Комбинацията от обективна самооценка на училищната организация и строга външна подкрепа от страна на оценяващата институция, е най-добър модел за осигуряване на качеството на училищното образование. В рамките на този модел, училището изработва доклад-самооценка за дейността си (такъв опит вече има в нашата образователна система по отношение в професионалните гимназии). Тази самооценката е предназначена да съдейства на училището ръководство за диагностика на проблеми и за вземане на решения за подобряване на едни или други дейности в училищната организация. Самооценката подпомага и дейността на оценяващите институции при инспекция на училището, защото в този случай те имат актуална информация относно актуалното състояние на училищната организация.

"Съвременната училищна организация" - Публична лекция на проф. Галин Цоков

От publ_lektz

Днес през този час, който ми отреден са среща с вас ще говорим за …Училището. Училището в началото на новото столетие...Училището с черната дъска и училището на интерактивната дъска и таблета...Училището на учебниците втора и трета ръка и училището на учебниците в „облака” в интернет...Училището, което води до успех и училището, което води до образователно разделение...Училището на децата и училището на учителите...Училището на държавата и училището на гражданите и родителите...Какво е то ..училището, на кого е то – училището...За да си отговорим на тези въпроси в моята лекция аз ще се спра на организационния аспект на съвременното училището ..




Днес образованието и развитието на училищните организации се превръщат в един от основните приоритети в националните политики на много държави. Като резултат от това, правят се все по-големи инвестициите в образование и наука, свързани с повишаването на бюджетното финансиране, мобилизиране на местните ресурси и данъчни преференции за хората и организациите, вложили средства в образователни проекти и поддръжка на учебни заведения. Така , образованието от "скритото съкровище" в края на ХХ и началото на ХХІ век, се превърна в явното „оръжие" за преодоляване на кризи за икономическо и социално развитие, и най-вече за бъдещ просперитет на една или друга държава,
Затова от състоянието на българското училище днес, зависи до голяма степен, дали утре България ща се превърне в балкански икономически супер "лъв" или ще си остане в покрайнините на Европа... От всички нас зависи да не допуснем второто…

Честита 2012 година!

Нека Новата година ви донесе много здраве, успехи и любов!