Резултатите от PISA 2009 и мястото на българското училище в световното образователно пространство

Днес бяха обявени резултатите от престижното изследване ПИЗА 2009, проведено ОИСР в 74 държави от целия свят. На сайта на международната организация бяха обявени обобщените резултати от изследването (http://www.oecd.org/document/12/0,3343,en_21571361_44315115_46623628_1_1_1_1,00.html) .Общите изводи са че Корея и Финландия на върха на PISA изследването на четивна грамотност сред 15-годишните. Следващите страни в класацията са Хонг Конг и Китай, Сингапур, Канада, Нова Зеландия и Япония. Интересен е и фактът, че провинция Шанхай, Китай, участва самостоятелно в изследването и оглавява класациите и при четенето и по математика и по природни науки. Още повече че че от една четвърт от 15 годишните в Шанхай демонстрират високо ниво на математическо мислене и умения за решаване на сложни проблеми, в сравнение със средните за ОИСР от едва 3%. Тази факт потвърждана тенденцията, че в класациите, силно доминират азиатските държави. Средният резултат на учениците от тези държави е значително по-висок от средния за ОИСР (494 точки).
В общите изводи са посочени и страните с най-голям напредък в резултатите на изследваните ученици (в сравнение с предходните изследвания). По отношение на четенето това са Чили, Израел и Полша, както и на Португалия, Корея, Унгария и Германия. При математиката най-голям напредък имат Мексико, Турция, Гърция, Португалия, Италия и Германия. В сферата на природните науки страните са Турция, Португалия, Корея, Италия, Норвегия, САЩ и Полша.
Особено важни са и някои конкретни изводи направни от ОИСР по отношение на получените резултати:
• Момичета четат по-добре от момчетата във всяка страна обхваната в изследването ( средно 39 точки, което е равно на една година на обучение в училище)
• Най-справедливите и демократични образователни системи (при които има най-широк достъп до образование и липса на образователно разделение) са най-добри. В тях учениците се справят добре, независимо от социално-икономическата среда. Но образователни системи при които има училища в които се осъществява подбор на учениците по способности се наблюдават особено големи различия в резултатите зависещи от социално-икономическата среда.
• висококачествени образователни системи са склонни да дадат приоритет на доброто заплащане на учителите работещи с малки класове.
• висококачествени системи позволяват на училищата изработват да дизайн на учебните планове и програми и да провеждат училищни политики по отношение на оценяването на учениците
•Училища с добра дисциплина и по-добри отношения между учител и ученик се постигат по-добри резултати при четенето.
•Съчетаване на автономията с ефективната отчетност дава най-добри резултати.

Къде е мястото на българското образование в това международно изследване. Пак днес в София бе представен от екип на МОМН, докладът „Училище за утрешния ден. Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на 15-годишните ученици - PISA 2009". \http://www.ckoko.bg/images/stories/book-2010.pdf\. Изследването ПИЗА 2009 е проведено сред 4508 ученици на възраст между 15 години и три месеца и 16 години и два месеца от училища в цяла България. Основните изводи от този доклад:
• постиженията на учениците при четене
България има среден резултат от 429 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и се нарежда на 46 позиция сред 65-те участници. Другите държави с подобен среден резултат са: Тайланд, Румъния, Уругвай, Мексико, Сърбия и Тринидад и Тобаго
• постиженията на учениците по математика
Българските ученици имат среден резултат по математика от 428 точки (резултат значително под средния за ОИСР). По този показател те се нареждат на 46 място сред 65-те участници. Другите държави с подобен среден резултат са: Азербайджан, Румъния, Уругвай, Чили, Тайланд и Мексико
• резултати на учениците по природни науки
Средният резултат на българските ученици по природни науки е 439 точки (резултат значително под средния за ОИСР)и по този показател България се нарежда на 46 позиция сред 65-те държави. Другите държави с подобен среден резултат са: Чили, Сърбия, Румъния, Уругвай
• Социално-икономическата среда особено силно влияе върху образователните постижения на учениците в България
Средно в държавите от ОИСР 22.1% от разликите между резултатите на учениците се обясняват с влиянието на техния социално-икономически и семеен произход. Съответно 31.6% от разликите между резултатите на българските ученици произтичат и се свързват с фактори от социално-икономически характер.
• Ниски разходи за издръжка на един ученик
Проучването на връзката между реалните разходи за издръжката на един ученик в отделните държави и средния резултат в PISA 2009 по четене без съмнение показва, че съществува положителна зависимост между двата показателя. Колкото по-големи разходи се отделят за образование, толкова по-висок е средният резултат на учениците от съответната страна. Естония и Полша отделят около 40 000 американски долара за издръжката на един ученик по време на неговото обучение от 6 до 15-годишна възраст,
• „Образователно разделение”
Разликата между резултатите на българските ученици от най-големите градове и селата и малките градове е тревожно голяма. Тя е 146.5 точки при средно 36.7 точки разлика за ОИСР. Тези резултати говорят за сериозна липса на достъп до качествено образование в по-малките населени места в България.
• Като цяло основните изводи отд анализа на националните данни от PISA 2009 училищната система в България са:
- нисък среден резултат на учениците и в трите оценявани области;
- много висок дял ученици с резултат под критичния праг и в трите оценявани области;
- широко отворена „ножица“ между най-ниските и най-високите резултати на учениците в PISA 2009;
- относително нисък дял на учениците с високи постижения;
- значителна разлика между резултатите на учениците с различна училищна подготовка и в трите оценявани области.