Нова учебна година...нов късмет!?

Първият учебен ден..Той е винаги различният ден в годината. Ден на сбъднато очакване, ден на радост, ден на безразличие, ден на тъга по отминалото детство. Ден, в който по всички медии се говори и пише за образование, ден в който политиците, най-вече управляващите в момента се "кълнат", че образованието е и ще бъде национален приоритет...За съжаление той ще отмине..Още от следващия ден, телевизионните студия отново ще превърнат в "бойни полета" на протестиращи и контрапротестиращи, на партийци и синдикалисти , за които "образование" и "училища" са забравени думи...В Народното събрание ще бъде приет следващия бюджет, в който средствата за образование отново ще са под 4% от БВП...През следващите месеци ще "треперим" дали ЕК ще ни одобри отделна оперативна програма за наука и образование. ..В края на годината ще се публикуват резултатите на българските ученици от PISA изследване 2012 , които отново няма да бъдат оптимистични /меко казано/...После следват избори европейски /а почти сигурно и парламентарни/ и Народното събрание отново няма да успее да приеме поредния /още не изработен/ Проект за закон за училищното образование...И всички добри намерения за промяна на политики и образователни реформи ще намерят място директно в предизборните лозунги на политическите партии...и така до следващия първи учебен ден и следващата Нова учебна година...Един кръг, в който се въртим повече от двадесет години. Омагьосан кръг, от който нямаме късмета да излезем... Защото на се намериха политически лидери, които не само на думи да отстояват приоритетното значение на образованието по отношение на бъдещето на България. Които да седнат заедно и независимо от своите партийни и идеологически различия да се разберат за това какво трябва да бъде българското училище на 21 век.. За да започнем всички ние да го изграждаме.Явно не трябва да разчитаме на КЪСМЕТА на стола на Иван Шишманов и дядо Вазов да седне Спасителният министър, а не поредния "Н...П..азов" ...Необходимо е да вземем нещата в "свои ръце"..Всички ние родители, учители, представители на неправителствени организации в сферата на образованието, университетски преподаватели, трябва ежедневно да оказваме натиск върху политици, администрация, медии за да са направят нужните промени, така че нашето училищно образование да не стои като остров на "неграмотността" в европейското образователно пространство. Обединени в електронни мрежи, социални мрежи за натиск, групи от професионалисти изработващи секторни политики, трябва да предизвикаме КЪСМЕТА нашите деца и внуци да получат качествено образование, а да не разчитаме на "случайността" партиите най-накрая да се погрижат за проблемите в образованието. Ако не направим всичко това и следващата Нова учебна година ще сме без "късмета" българските ученици да влязат в едно по-добро училище....