Красив Букурещ и страхотна организация на Международната конференция: ”Институционалното стратегическо управление на качеството: „От минимални изисквания към цялостно подобряване на качеството”, Букурещ 15-17.10.2009 г.
Презентация посветена на конференцията
1.11.09
14.9.09
Посетете новия ми сайт!
Здравейте,
Посетете сайта на доц. Галин Цоков. В този своеобразен виртуален кабинет можете да получите актуална информация за изучаваните при мен учебни дисциплини, да си изтеглите учебните програми за тях, да си прочетете презентацията от последната лекция, да се запознаете с полезни за вас научни публикации.
Тук може свободно да изказвате вашето мнението по изучаваните теми и наболелите проблеми на обществото, университетския живот и българското образование като цяло.
В това свободно, академично пространство може и да зададете своите въпроси към мен, да оставите коментари и препоръки за нашата бъдеща съвместна дейност.
Очаквам ви на адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/
Посетете сайта на доц. Галин Цоков. В този своеобразен виртуален кабинет можете да получите актуална информация за изучаваните при мен учебни дисциплини, да си изтеглите учебните програми за тях, да си прочетете презентацията от последната лекция, да се запознаете с полезни за вас научни публикации.
Тук може свободно да изказвате вашето мнението по изучаваните теми и наболелите проблеми на обществото, университетския живот и българското образование като цяло.
В това свободно, академично пространство може и да зададете своите въпроси към мен, да оставите коментари и препоръки за нашата бъдеща съвместна дейност.
Очаквам ви на адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/
26.8.09
КОНСПЕКТ ПО ПЕДАГОГИКА
Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/pedagogika
http://sites.google.com/site/galintzokov/pedagogika
27.7.09
22.7.09
КОНСПЕКТ ПО Училищно законодателство и училищна администрация
Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/----
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/----
КОНСПЕКТ по дисциплината Организационен мениджмънт в образованието
Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/---
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/---
26.6.09
КОНСПЕКТ по дисциплината "ИНТЕГРИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА СЪС СОП"
Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/4-----
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/4-----
КОНСПЕКТ по дисциплината "СРАВНИТЕЛНО СПЕЦИАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ"
Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/sravnitelno-specialno-obrazovanie
http://sites.google.com/site/galintzokov/sravnitelno-specialno-obrazovanie
Конспект по Инвационен мениджмънт в образованието
Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/----2
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/----2
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ”ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
ЕТИКА НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ
СПЕЦИАЛНОСТ ПСИХОЛОГИЯ
ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН:Магистър
Учебната дисциплина има за цел да подготви бъдещите специалистите в областта на консултативната психология по проблемите на същността и особеностите на етични стандарти в професионалната дейност.В учебната програма са отчетени както теоретическите и практически познания в областта на етиката Анализират се етични професионални кодекси на различни професионални, неправителствени и бизнес организации
ТЕМАТИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА:
1. Етиката като система от морални ценности и принципи
2. Етични стандарти и механизми за регулирането
3. Фактори влияещи върху професионалната етика
4. Етика на професионалната дейност и етични професионални кодекси
5. Формиране на етично поведение в организацията
6. “П - модел“ за вземане на етично решение
7. Морален стандарт в организацията
Литература
Конфликти на интереси в бизнеса. Бизнес етика. Център за икономическо развитие. София., 2003.
Стефанов, Н., Управленска етика и естетика, С., 1998
Сб. Етиката в България – вчера, днес и утре. Съст. Емилия Маринова. Изд. Фабер, 2005.
Сотирова, Д. Бизнес етика и икономическото гражданство. – сп. Диалог, 3, 2006.
Сотирова, Д. Бизнес-етика, Изд. ВЦМКНУ, С., 2002;
Barth. S. Corporate Ethics. Aspatore, 2003; Bradburn, R. Understanding Business Ethics. L. and NY, Continuum, 2001;
Bowie, Norman. “Challenging the Egoistic Paradigm.” Business Ethics Quarterly 1:1 (1991),1-21.
Kaptein Muel. Ethics Management: Auditing and Development the Ethical Content of Organizations.
MacIntyre, Alasdair, After Virtue, second edition, (Notre Dame: Notre Dame University Press, 1984).
Mackie, John L., Ethics: Inventing Right and Wrong, (New York: Penguin Books, 1977).
Michalos, Alex. The Society for Business Ethics Newsletter 5:1 (May 1994).
Quinn, Dennis P. and Thomas M. Jones. “An Agent Morality View of Business Policy.” Academy of Management Review 20:1 (1995), 22-42.
Sen, Amartya. On Ethics and Economics (New York: Basil Blackwell, 1987).
Shaw, William and Vincent Barry. Moral Issues in Business (5th ed. Wadsworth, 1994).
Williams, Oliver F., Frank K. Reilly, & John W. Houck, eds. Ethics & the Investment Industry (Rowman & Littlefield, 1989).
Wyburg G. Competitive and Ethical?: How Business Can Strike a Balance? Kogan Page, L., 1998
ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА:
(доц. д-р Галин Цоков)
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
ЕТИКА НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ
СПЕЦИАЛНОСТ ПСИХОЛОГИЯ
ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН:Магистър
Учебната дисциплина има за цел да подготви бъдещите специалистите в областта на консултативната психология по проблемите на същността и особеностите на етични стандарти в професионалната дейност.В учебната програма са отчетени както теоретическите и практически познания в областта на етиката Анализират се етични професионални кодекси на различни професионални, неправителствени и бизнес организации
ТЕМАТИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА:
1. Етиката като система от морални ценности и принципи
2. Етични стандарти и механизми за регулирането
3. Фактори влияещи върху професионалната етика
4. Етика на професионалната дейност и етични професионални кодекси
5. Формиране на етично поведение в организацията
6. “П - модел“ за вземане на етично решение
7. Морален стандарт в организацията
Литература
Конфликти на интереси в бизнеса. Бизнес етика. Център за икономическо развитие. София., 2003.
Стефанов, Н., Управленска етика и естетика, С., 1998
Сб. Етиката в България – вчера, днес и утре. Съст. Емилия Маринова. Изд. Фабер, 2005.
Сотирова, Д. Бизнес етика и икономическото гражданство. – сп. Диалог, 3, 2006.
Сотирова, Д. Бизнес-етика, Изд. ВЦМКНУ, С., 2002;
Barth. S. Corporate Ethics. Aspatore, 2003; Bradburn, R. Understanding Business Ethics. L. and NY, Continuum, 2001;
Bowie, Norman. “Challenging the Egoistic Paradigm.” Business Ethics Quarterly 1:1 (1991),1-21.
Kaptein Muel. Ethics Management: Auditing and Development the Ethical Content of Organizations.
MacIntyre, Alasdair, After Virtue, second edition, (Notre Dame: Notre Dame University Press, 1984).
Mackie, John L., Ethics: Inventing Right and Wrong, (New York: Penguin Books, 1977).
Michalos, Alex. The Society for Business Ethics Newsletter 5:1 (May 1994).
Quinn, Dennis P. and Thomas M. Jones. “An Agent Morality View of Business Policy.” Academy of Management Review 20:1 (1995), 22-42.
Sen, Amartya. On Ethics and Economics (New York: Basil Blackwell, 1987).
Shaw, William and Vincent Barry. Moral Issues in Business (5th ed. Wadsworth, 1994).
Williams, Oliver F., Frank K. Reilly, & John W. Houck, eds. Ethics & the Investment Industry (Rowman & Littlefield, 1989).
Wyburg G. Competitive and Ethical?: How Business Can Strike a Balance? Kogan Page, L., 1998
ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА:
(доц. д-р Галин Цоков)
25.6.09
КОНСПЕКТ ПО МЕНИДЖМЪНТ НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА КУЛТУРА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
1. Същност на понятието организационна култура.
2. Характеристики, цели и метафори.
3. Дефиниция и особености на училищната организационна култура
4. Форми на организационната култура.
5. Функции на културата в организацията.
6. Елементи на организационната култура. Нормативни модели. Ценностни аспекти. Мирогледни схващания. Символика.
7. Модели на организационната култура
8. Възникване развитие и промяна на културата в организацията.
9. Структура и специфика на училищната култура
10.Ученическа и учителска субкултури.
11.Типологии на училищната култура
12.Управление на организационната култура в училище.
13.Диагностика на организационната култура в училище.
ЛИТЕРАТУРА:
Балкански. П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001
Балкански, П., Организационна култура на училището, в: Управление на средното образование, С.,2003, стр.161-180
Джонев, С. Социалната организация., том 1, С. 2001.
Паунов М. Организационна култура. С., 1996.
Паунов, М. Организационна поведение. С., 1998.
Шейн, Э. Г. Организационная культура и лидерство, М., 2001
Христоматия по Мениджмънт на организационната култура, Интераула, София – Амстердам, 2003
Hargreaves, D., School Culture, - School Effectiveness and School Improvement, 1995,Vol.6,1
ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА:
доц. Галин Цоков 2009 г.
2. Характеристики, цели и метафори.
3. Дефиниция и особености на училищната организационна култура
4. Форми на организационната култура.
5. Функции на културата в организацията.
6. Елементи на организационната култура. Нормативни модели. Ценностни аспекти. Мирогледни схващания. Символика.
7. Модели на организационната култура
8. Възникване развитие и промяна на културата в организацията.
9. Структура и специфика на училищната култура
10.Ученическа и учителска субкултури.
11.Типологии на училищната култура
12.Управление на организационната култура в училище.
13.Диагностика на организационната култура в училище.
ЛИТЕРАТУРА:
Балкански. П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001
Балкански, П., Организационна култура на училището, в: Управление на средното образование, С.,2003, стр.161-180
Джонев, С. Социалната организация., том 1, С. 2001.
Паунов М. Организационна култура. С., 1996.
Паунов, М. Организационна поведение. С., 1998.
Шейн, Э. Г. Организационная культура и лидерство, М., 2001
Христоматия по Мениджмънт на организационната култура, Интераула, София – Амстердам, 2003
Hargreaves, D., School Culture, - School Effectiveness and School Improvement, 1995,Vol.6,1
ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА:
доц. Галин Цоков 2009 г.
21.6.09
Интерактивният форум като форма на е-консултиране на лица с увреждания
доц. д-р Галин Цоков, гл. ас. Огнян Койчев, ПУ”Паисий Хилиндарски”
Едни от основните тенденциите в развитието на съвременното общество са свързани с неговата ‘електронна технологизация’ и последващата променя на нагласите за общуване и комуникация на различни групи хора. Глобалната информационна мрежа постоянно увеличава възможностите за достъп и поражда редица сериозни предизвикателства към традиционните методи и средства за въздействие, в това число и тези за оказване на социална и психологическа подкрепа на нуждаещите се. Грижата за хората с увреждания и предизвикателствата на информационно-комуникативните технологии създават условия за приложение на качествено нови методи и форми на консултиране. Електронното консултиране, което първоначално намира място в сферата на бизнеса и потребителските услуги, все повече се налага като търсена форма за оказване на първична помощ в предпочитана и достъпна среда за комуникация.
Е-консултирането се определя като процес на комуникативно въздействие в уеб базирана виртуална среда, предназначен да помогне на клиента да решава свои индивидуални проблеми и да планира бъдещето си.
Процесът включва процедури на интервюиране, тестиране,информиране, насочване, съветване, фасилитиране, трениране и др.
Целта на е-консултирането на лица с увреждания е да се определи полезността и безполезността в разитието на клиентите през собствената им гледна точка.
Основни задачи на е-консултиране са:
* Предоставяне на експертна оценка и съвет, насочване към варианти за решаване на проблема;
* Внушаване на възможно решение или насочване към инструментариум за решение на проблема;
* Ангажиране на клиента в процес на взаимодействие, което да възприема като полезно за благоприятното развитие на клиента.
Процесът на информиране, подпомагане и оказване на подкрепа в уеб базирана виртуална среда се осъществява чрез три основни модела на е-консултиране:
# Експертно консултиране.
# Терапевтично консултиране.
# Процесуално консултиране
Основните преимущества на е-консултирането могат да се сведат до следното:
* Е-консултирането улеснява достъпа на потребителите до услуги от квалифицирани специалисти.
* От друга страна е-консултирането е източник на представителна информация относно динамиката на потребностите и проблемите на хората с увреждания и техните семейства.
* Участието на академични преподаватели като е-консултанти повишава ефективността на оказваната помощ поради тяхна ангажираност и познанието им на специфичните измерения на проблемите.
Една от най-използваните технологии на уеб базираната електронна среда предназначена за консултиране на лица с увреждания това е интерактивен форум. Проведено проучване на сайтове на университети от цял свят показва, че като основна форма за е-консултиране се налага именно интерактивният форум.
Той се определя като уеб базиран инструмент който е конструиран е така, че да предоставя на участниците – клиенти и консултанти средства за общуване чрез публикуване на съобщения.
Структура на интерактивния форум включва:
* Регистрация на участници – клиенти и консултанти.
* Новини, важна информация, предстоящи събития, свързани с интерактивния форум.
* Задаване на въпроси в различни категории:
* Поставяните проблеми и съответните дискусии могат да бъдат публични или лични (достъпни само за запитващия и за съответния консултант).
* На администраторите, са предоставени специализирани услуги за управление на интерактивния форум
Основните характеристики на тази форма за е-консултиране могат да се сведат до следното:
* Достъпен: позволен е достъпа от целия свят от всички видове компютри. Всеки клиент има еднакви възожности да получи отговор и подкрепа на един и същи проблем в различно време и пространство.
* Разпределено: Нито един специалист не е достатъчно компетентен да отговаря на всички въпроси. Форумът позволява на едно и също лице да използва услугите на различни консултанти и така да адаптира мисленето си към заемане на активна позиция спрямо собственото си благополучие.
* Динамичен: Мрежата се променя постоянно: сайтовете лесно се персонализират и променят тогава, когато е нужно.
* Интерактивен: Ефективната подкрепа не е статична и еднопосочна, а предполага активна обратна връзка между консултанта и клиента. В същото време, интерективния форум предоставя възможности за взаимно консултиране и обмен на информация под наблюдението и съдействието на съответни специалисти
* Гъвкав: клиентите могат да получават информация от домовете си или от удобно избрано за тях място, в подходящ момент.
Форумът на сайта disabilitybg.org е създаден и подържан благодарение на проект „Актуални методи, средства и технологии в обучението на лица с увреждания” - фонд Научни изследвания ОХН - МОН. До момента е посетен от над 200 потребители. В консултанския екип обслужващ форума участват четирима приподаватели от ПФ на ПУ „Паисий Хилендарски”.
Общата структура на форума на сайт disabilitybg.org включва следните елементи:
* FireBoardForumShow latest postsRulesHelpWelcome, Guest
Please Login or Register.
Lost Password?
* Forum Category Forum Topics Replies Last Post
* Forum 1
* Sample Forum 1 3 11
* Здр
* by tsetso_19 |
* Recent Posts
* TopicAuthorCategoriesDateHits Re:ZdraveiteGuestForum 10 Re:ЗдрGuestForum 10 ЗдрMariForum 113 ZdraveiteGeorgievaForum 117 Re:Sample Post 1GuestForum 10
* TopicAuthorCategoriesDateHits Sample Post 1GuestForum 153
* Disabilitybg.org Forum Stats General Stats Total Users: 219 Latest Member: Patismith
Total Messages: 54 Total Subjects: 3 Total Sections: 6 Total Categories: 3
» View Recent Posts » More About Stats » User List
Регисрацията е задължителна ако потребителят иска активно да се включи в дискусията на интерактивния форум или да получи квалифицирана консултанска помощ по определен проблем.
Данните показват, че най-активно във форума участват родителите на деца със специални образователни потребности. Над половината въпроси и дискусии са създадени от тази група потребители. По това разглеждания форум на се различава от други подобни, защото по родителите са тези, които най-активно търсат във виртуалното пространство, информация и квалифицирана помощ по отношение на обучението и възпитанието на техните деца имащи определени проблеми. Във форума активно участват и студенти основно от специалност Специална педагогика (около 1/5 от поставените въпроси и откритите дискусии). Сравнително слабо засега е участието на хора с увреждания. Според нас причините за това се крият в психологически бариери, които в голяма степен спират тяхното по-активното участие дори във форми на виртуално общуване и търсене на професионална консултанска помощ.
От тази гледна точка бъдещото устойчиво развитие на интерактивното виртуално консултиране на хора с увреждания е свързано с използването на Web 2.0 инсрументите като:
+ skype
+ Блогове и wikis
+ Социалните мрежи - Facebook, Myspace
+ Second Life като нова виртуална среда
За разширавяне на възможностите за на виртуалното консултиране на хора с увреждания чрез асинхронни и синхронни форуми и други Web 2.0 инсрументите, ние създадохме и подържаме следните електронни страници и адреси:
* Име в Skype disabilitybg.org
* Блог: http://disabilitybgorg.blogspot.com/
* В социалната мрежа Фейсбук създадена група за дискутиране на проблемите и консултиране на хора с увреждания (http://www.facebook.com/profile.php?id=1164978225&ref=name#/group.php?gid=68370030842)
Смятаме, че чрез използването на тези съвременни Web 2.0 инсрументите значително ще се разширят възможностите за е-консултиране на хора с увреждания и заедно с това ще се популяризират резултатите от проекта публикувани на сайта disabilitybg.org
Литература
Бояджиева, Н. Консултирането в социалната сфера, ГСУ, 2004
Божинова, Д. Въвъдение в консултативната психология, С., 2001
Койчев О., Г. Цоков, Приложение на електронното консултиране за решаване на проблеми в академичното, личностното и кариерното развитие на студентите, в сб. Конкурентно стратегии във висшето образование, И-во МВБУ, Правец, 2006
Кутева,В., Психолого-педагогическо консултиране,В.Т.,2000
Левтерова Д. Консултиране при обучителни трудности, Пловдив, 2005.
Мерджанова,Я.,Наръчник по професионално консултиране,С.,2001
Цоков Г., О. Койчев. - Приложение на е-консултирането за подобряване на достъпа и адаптирането на лица с увреждания към университетска среда, в сб. Съвременни методи, средства и технологии в диагностиката, консултирането и обучението на лица с увреждания, УИ П. Хилендарски, П., 2007
Едни от основните тенденциите в развитието на съвременното общество са свързани с неговата ‘електронна технологизация’ и последващата променя на нагласите за общуване и комуникация на различни групи хора. Глобалната информационна мрежа постоянно увеличава възможностите за достъп и поражда редица сериозни предизвикателства към традиционните методи и средства за въздействие, в това число и тези за оказване на социална и психологическа подкрепа на нуждаещите се. Грижата за хората с увреждания и предизвикателствата на информационно-комуникативните технологии създават условия за приложение на качествено нови методи и форми на консултиране. Електронното консултиране, което първоначално намира място в сферата на бизнеса и потребителските услуги, все повече се налага като търсена форма за оказване на първична помощ в предпочитана и достъпна среда за комуникация.
Е-консултирането се определя като процес на комуникативно въздействие в уеб базирана виртуална среда, предназначен да помогне на клиента да решава свои индивидуални проблеми и да планира бъдещето си.
Процесът включва процедури на интервюиране, тестиране,информиране, насочване, съветване, фасилитиране, трениране и др.
Целта на е-консултирането на лица с увреждания е да се определи полезността и безполезността в разитието на клиентите през собствената им гледна точка.
Основни задачи на е-консултиране са:
* Предоставяне на експертна оценка и съвет, насочване към варианти за решаване на проблема;
* Внушаване на възможно решение или насочване към инструментариум за решение на проблема;
* Ангажиране на клиента в процес на взаимодействие, което да възприема като полезно за благоприятното развитие на клиента.
Процесът на информиране, подпомагане и оказване на подкрепа в уеб базирана виртуална среда се осъществява чрез три основни модела на е-консултиране:
# Експертно консултиране.
# Терапевтично консултиране.
# Процесуално консултиране
Основните преимущества на е-консултирането могат да се сведат до следното:
* Е-консултирането улеснява достъпа на потребителите до услуги от квалифицирани специалисти.
* От друга страна е-консултирането е източник на представителна информация относно динамиката на потребностите и проблемите на хората с увреждания и техните семейства.
* Участието на академични преподаватели като е-консултанти повишава ефективността на оказваната помощ поради тяхна ангажираност и познанието им на специфичните измерения на проблемите.
Една от най-използваните технологии на уеб базираната електронна среда предназначена за консултиране на лица с увреждания това е интерактивен форум. Проведено проучване на сайтове на университети от цял свят показва, че като основна форма за е-консултиране се налага именно интерактивният форум.
Той се определя като уеб базиран инструмент който е конструиран е така, че да предоставя на участниците – клиенти и консултанти средства за общуване чрез публикуване на съобщения.
Структура на интерактивния форум включва:
* Регистрация на участници – клиенти и консултанти.
* Новини, важна информация, предстоящи събития, свързани с интерактивния форум.
* Задаване на въпроси в различни категории:
* Поставяните проблеми и съответните дискусии могат да бъдат публични или лични (достъпни само за запитващия и за съответния консултант).
* На администраторите, са предоставени специализирани услуги за управление на интерактивния форум
Основните характеристики на тази форма за е-консултиране могат да се сведат до следното:
* Достъпен: позволен е достъпа от целия свят от всички видове компютри. Всеки клиент има еднакви възожности да получи отговор и подкрепа на един и същи проблем в различно време и пространство.
* Разпределено: Нито един специалист не е достатъчно компетентен да отговаря на всички въпроси. Форумът позволява на едно и също лице да използва услугите на различни консултанти и така да адаптира мисленето си към заемане на активна позиция спрямо собственото си благополучие.
* Динамичен: Мрежата се променя постоянно: сайтовете лесно се персонализират и променят тогава, когато е нужно.
* Интерактивен: Ефективната подкрепа не е статична и еднопосочна, а предполага активна обратна връзка между консултанта и клиента. В същото време, интерективния форум предоставя възможности за взаимно консултиране и обмен на информация под наблюдението и съдействието на съответни специалисти
* Гъвкав: клиентите могат да получават информация от домовете си или от удобно избрано за тях място, в подходящ момент.
Форумът на сайта disabilitybg.org е създаден и подържан благодарение на проект „Актуални методи, средства и технологии в обучението на лица с увреждания” - фонд Научни изследвания ОХН - МОН. До момента е посетен от над 200 потребители. В консултанския екип обслужващ форума участват четирима приподаватели от ПФ на ПУ „Паисий Хилендарски”.
Общата структура на форума на сайт disabilitybg.org включва следните елементи:
* FireBoardForumShow latest postsRulesHelpWelcome, Guest
Please Login or Register.
Lost Password?
* Forum Category Forum Topics Replies Last Post
* Forum 1
* Sample Forum 1 3 11
* Здр
* by tsetso_19 |
* Recent Posts
* TopicAuthorCategoriesDateHits Re:ZdraveiteGuestForum 10 Re:ЗдрGuestForum 10 ЗдрMariForum 113 ZdraveiteGeorgievaForum 117 Re:Sample Post 1GuestForum 10
* TopicAuthorCategoriesDateHits Sample Post 1GuestForum 153
* Disabilitybg.org Forum Stats General Stats Total Users: 219 Latest Member: Patismith
Total Messages: 54 Total Subjects: 3 Total Sections: 6 Total Categories: 3
» View Recent Posts » More About Stats » User List
Регисрацията е задължителна ако потребителят иска активно да се включи в дискусията на интерактивния форум или да получи квалифицирана консултанска помощ по определен проблем.
Данните показват, че най-активно във форума участват родителите на деца със специални образователни потребности. Над половината въпроси и дискусии са създадени от тази група потребители. По това разглеждания форум на се различава от други подобни, защото по родителите са тези, които най-активно търсат във виртуалното пространство, информация и квалифицирана помощ по отношение на обучението и възпитанието на техните деца имащи определени проблеми. Във форума активно участват и студенти основно от специалност Специална педагогика (около 1/5 от поставените въпроси и откритите дискусии). Сравнително слабо засега е участието на хора с увреждания. Според нас причините за това се крият в психологически бариери, които в голяма степен спират тяхното по-активното участие дори във форми на виртуално общуване и търсене на професионална консултанска помощ.
От тази гледна точка бъдещото устойчиво развитие на интерактивното виртуално консултиране на хора с увреждания е свързано с използването на Web 2.0 инсрументите като:
+ skype
+ Блогове и wikis
+ Социалните мрежи - Facebook, Myspace
+ Second Life като нова виртуална среда
За разширавяне на възможностите за на виртуалното консултиране на хора с увреждания чрез асинхронни и синхронни форуми и други Web 2.0 инсрументите, ние създадохме и подържаме следните електронни страници и адреси:
* Име в Skype disabilitybg.org
* Блог: http://disabilitybgorg.blogspot.com/
* В социалната мрежа Фейсбук създадена група за дискутиране на проблемите и консултиране на хора с увреждания (http://www.facebook.com/profile.php?id=1164978225&ref=name#/group.php?gid=68370030842)
Смятаме, че чрез използването на тези съвременни Web 2.0 инсрументите значително ще се разширят възможностите за е-консултиране на хора с увреждания и заедно с това ще се популяризират резултатите от проекта публикувани на сайта disabilitybg.org
Литература
Бояджиева, Н. Консултирането в социалната сфера, ГСУ, 2004
Божинова, Д. Въвъдение в консултативната психология, С., 2001
Койчев О., Г. Цоков, Приложение на електронното консултиране за решаване на проблеми в академичното, личностното и кариерното развитие на студентите, в сб. Конкурентно стратегии във висшето образование, И-во МВБУ, Правец, 2006
Кутева,В., Психолого-педагогическо консултиране,В.Т.,2000
Левтерова Д. Консултиране при обучителни трудности, Пловдив, 2005.
Мерджанова,Я.,Наръчник по професионално консултиране,С.,2001
Цоков Г., О. Койчев. - Приложение на е-консултирането за подобряване на достъпа и адаптирането на лица с увреждания към университетска среда, в сб. Съвременни методи, средства и технологии в диагностиката, консултирането и обучението на лица с увреждания, УИ П. Хилендарски, П., 2007
17.3.09
УЧ Е Б Н А П Р О Г Р А М А
ПО УЧИЛИЩНО И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ
УСЛОВИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ТЕКУЩАТА ОЦЕНКА
• Присъствие на лекциите: 0 - 3 т.
• Присъствие на семинарите: 0 - 7 т.
• Участие във виртуални дискусии 0 - 12 т.
• Или самостоятелна разработка на писмен текст по тема, свързана с лекционния курс и семинарите. – 0 - 12 т.
За всяко посещение на лекция през семестъра студентът получава по 0,5 точки.
За всяко посещение на семинар през семестъра студентът получава по 1 точка.
За всяко активно участие вьв виртуална дискусия свързана с теми от теория и практиката на курса на интернет адреси: http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/ или http://galintzokov.blog.bg/ студентът получава по 3 точки
Самостоятелната писмената работа/разработка трябва да е в обем от 7 -10 стандартни машинописни страници – 30 реда /60 знака. Темата за тях може да се избере от по една от темите в лекционтия курс или да се формулира самостоятелно от студента, след което да се консултира с преподавателя. Трябва да включва увод, изложение и заключение. Уводът представя мотивите за избора на темата, целта и задачите на работата. Основната част предлага основните идеи, авторови тези и аргументация. Заключението извежда основните моменти, изводи, обобщения. Цитираната литература се описва според библиографските стандарти. Трябва да се представи на хартиен или на магнитен носител в последната седмица на 6 семестър
Оценки:
от 20 до 22 точки – отличен 6
от 16 до 19 точки – мн. добър 5
от 11 до 15 точки – добър 4
от 7 до 10 точки – среден 3
под 7 точки - слаб 2
КОНСПЕКТ
ПО УЧИЛИЩНО И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ
1.Професионалното ориентиране като социално-педагогическо явление. Основни понятия. Видове.
2.Основни функции и дейности на професионалното ориентиране. Диагностика на професионалната пригодност.
3.Процес на оценка в процеса на професионалното ориентиране
4.Професионално информиране и професионално консултиране.
5.Основни комуникационни умения в процеса на професионално консултиране. Процесът на подпомагане
6.Същност на кариерното развитие. Основни теории.
7.Разработване на програми за кариерно развитие.
8.Подготовка и обучението на учиниците по въпросите, свързани с търсенето на работа. Изготвяне на автобиография и придружителни писма
9.Заучаване и трениране на комуникационни техники за интервю за работа
10.Търсене на информация за професии и работодатели.
11.Съвременни системи на професионалното ориентиране. Система на професионалното ориентиране в България. Професия и професиознание. Класификации (систематика). Училища.
12.Педагогически съветник – длъжностната характеристика, задачи и функции по професионално ориентиране на учениците.
13.Компетентност на специалиста по професионално ориентиране.
ЛИТЕРАТУРА
1.Александров, П. Информационно психични ориентации в професионалното самоопределяне. // Образование и професия. № 11, 1993. с. 21-25.
2.Александров, П. Професионалното самоопределяне на личността. С., 1987.
3.Атанасова, Й. Професионалното ориентиране в училище. // Посоки № 6-7, 1997. с. 37.
4.Бабалова, Р., А. Садовски. Интерес и обучение. С., 1985.
5.Василев, Д. и Я. Мерджанова. Теория и методика на професионалното ориентиране. УИ “Св. Климент Охридски”. С. 2003.
6.Вълова, В. Групи за личностно развитие и гражданско поведение. С., 1991.
7.Гергов, С. Професионалното ориентиране в страните от Европейския съюз.. // Образование и професия. № 9, 1996. с. 30-33.
8.Гергов, С. Състояние и развитие на системата за професионално ориентиране в България. // Образование и професия. № 10, 1996. с. 6-15.
9.Иванов, П. Професионален подбор на учениците. С., 1980.
10.Иванова, З., И. Косев. Личност и професия. С., 1976.
11.Искрев, Д. основи на професионалното ориентиране. Благоевград, 2000.
12.Искрев, Д. Отношението “професионална кариера – личност”. Подходи и теоретично възгледи. // Посоки. № 8, 1997. с. 59-68.
13.Искрев, Д. Поведенчески измерения на професионалния избор на учениците при прехода “училище – труд”. // Педагогика. № 8-9, 1998. с. 32-38.
14.Искрев, Д. Реализиране на идеята за професионална мобилност на личността в образователен контекст. // Педагогика. № 3, 2000. с. 27-33.
15.Колева, Р. и др. Началото на пътя. Кариерно развитие – програма за учениците от средния курс. Ръководство за учители. С., 1998.
16.Колева, Р. и др. Началото на пътя. Кариерно развитие – програма за учениците от горния курс. Ръководство за учители. С., 1998.
17.Мерджанова, Я. Наръчник по професионално ориентиране. С. 2001.
18.Стоилова, М., В. Попова. Ценностната система на съвременния българин. С. 1994.
19.Шивачева-Пинеда, Ив. Училищно и професионално ориентиране. Ямбол, 2002.
ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА: ДОЦ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ
За връзка с мен
e-mail
g_tzokov@abv.bg
gtzokov@uni-plovdiv.bg
http://galintzokov-gall.blogspot.com/
http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/
http://galintzokov.blog.bg/
skype:galin.tz
ICQ # 114-605-934
УСЛОВИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ТЕКУЩАТА ОЦЕНКА
• Присъствие на лекциите: 0 - 3 т.
• Присъствие на семинарите: 0 - 7 т.
• Участие във виртуални дискусии 0 - 12 т.
• Или самостоятелна разработка на писмен текст по тема, свързана с лекционния курс и семинарите. – 0 - 12 т.
За всяко посещение на лекция през семестъра студентът получава по 0,5 точки.
За всяко посещение на семинар през семестъра студентът получава по 1 точка.
За всяко активно участие вьв виртуална дискусия свързана с теми от теория и практиката на курса на интернет адреси: http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/ или http://galintzokov.blog.bg/ студентът получава по 3 точки
Самостоятелната писмената работа/разработка трябва да е в обем от 7 -10 стандартни машинописни страници – 30 реда /60 знака. Темата за тях може да се избере от по една от темите в лекционтия курс или да се формулира самостоятелно от студента, след което да се консултира с преподавателя. Трябва да включва увод, изложение и заключение. Уводът представя мотивите за избора на темата, целта и задачите на работата. Основната част предлага основните идеи, авторови тези и аргументация. Заключението извежда основните моменти, изводи, обобщения. Цитираната литература се описва според библиографските стандарти. Трябва да се представи на хартиен или на магнитен носител в последната седмица на 6 семестър
Оценки:
от 20 до 22 точки – отличен 6
от 16 до 19 точки – мн. добър 5
от 11 до 15 точки – добър 4
от 7 до 10 точки – среден 3
под 7 точки - слаб 2
КОНСПЕКТ
ПО УЧИЛИЩНО И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ
1.Професионалното ориентиране като социално-педагогическо явление. Основни понятия. Видове.
2.Основни функции и дейности на професионалното ориентиране. Диагностика на професионалната пригодност.
3.Процес на оценка в процеса на професионалното ориентиране
4.Професионално информиране и професионално консултиране.
5.Основни комуникационни умения в процеса на професионално консултиране. Процесът на подпомагане
6.Същност на кариерното развитие. Основни теории.
7.Разработване на програми за кариерно развитие.
8.Подготовка и обучението на учиниците по въпросите, свързани с търсенето на работа. Изготвяне на автобиография и придружителни писма
9.Заучаване и трениране на комуникационни техники за интервю за работа
10.Търсене на информация за професии и работодатели.
11.Съвременни системи на професионалното ориентиране. Система на професионалното ориентиране в България. Професия и професиознание. Класификации (систематика). Училища.
12.Педагогически съветник – длъжностната характеристика, задачи и функции по професионално ориентиране на учениците.
13.Компетентност на специалиста по професионално ориентиране.
ЛИТЕРАТУРА
1.Александров, П. Информационно психични ориентации в професионалното самоопределяне. // Образование и професия. № 11, 1993. с. 21-25.
2.Александров, П. Професионалното самоопределяне на личността. С., 1987.
3.Атанасова, Й. Професионалното ориентиране в училище. // Посоки № 6-7, 1997. с. 37.
4.Бабалова, Р., А. Садовски. Интерес и обучение. С., 1985.
5.Василев, Д. и Я. Мерджанова. Теория и методика на професионалното ориентиране. УИ “Св. Климент Охридски”. С. 2003.
6.Вълова, В. Групи за личностно развитие и гражданско поведение. С., 1991.
7.Гергов, С. Професионалното ориентиране в страните от Европейския съюз.. // Образование и професия. № 9, 1996. с. 30-33.
8.Гергов, С. Състояние и развитие на системата за професионално ориентиране в България. // Образование и професия. № 10, 1996. с. 6-15.
9.Иванов, П. Професионален подбор на учениците. С., 1980.
10.Иванова, З., И. Косев. Личност и професия. С., 1976.
11.Искрев, Д. основи на професионалното ориентиране. Благоевград, 2000.
12.Искрев, Д. Отношението “професионална кариера – личност”. Подходи и теоретично възгледи. // Посоки. № 8, 1997. с. 59-68.
13.Искрев, Д. Поведенчески измерения на професионалния избор на учениците при прехода “училище – труд”. // Педагогика. № 8-9, 1998. с. 32-38.
14.Искрев, Д. Реализиране на идеята за професионална мобилност на личността в образователен контекст. // Педагогика. № 3, 2000. с. 27-33.
15.Колева, Р. и др. Началото на пътя. Кариерно развитие – програма за учениците от средния курс. Ръководство за учители. С., 1998.
16.Колева, Р. и др. Началото на пътя. Кариерно развитие – програма за учениците от горния курс. Ръководство за учители. С., 1998.
17.Мерджанова, Я. Наръчник по професионално ориентиране. С. 2001.
18.Стоилова, М., В. Попова. Ценностната система на съвременния българин. С. 1994.
19.Шивачева-Пинеда, Ив. Училищно и професионално ориентиране. Ямбол, 2002.
ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА: ДОЦ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ
За връзка с мен
g_tzokov@abv.bg
gtzokov@uni-plovdiv.bg
http://galintzokov-gall.blogspot.com/
http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/
http://galintzokov.blog.bg/
skype:galin.tz
ICQ # 114-605-934
14.3.09
КОНСПЕКТ
ПО МЕНИДЖМЪНТ НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА КУЛТУРА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
1.Същност на понятието организационна култура. Характеристики, цели и метафори.
2.Дефиниция и особености на училищната организационна култура.
3.Форми на организационната култура.
4.Функции на културата в организацията.
5.Елементи на организационната култура. Нормативни модели. Ценностни аспекти.
6.Мирогледни схащания. Символика.
7.Модели на организационната култура
8.Възникване, развитие и промяна на културата в организацията.
9.Структура и специфика на училищната култура.
10.Ученическа и учителска субкултури.
11.Типологии на училищната култура.
12.Управление на организационната култура в училище.
13.Диагностика на организационната култура в училище.
ЛИТЕРАТУРА:
Балкански. П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001
Балкански, П., Организационна култура на училището, в: Управление на средното образование, С.,2003, стр.161-180
Джонев, С. Социалната организация., том 1, С. 2001.
Паунов М. Организационна култура. С., 1996.
Паунов, М. Организационна поведение. С., 1998.
Шейн, Э. Г. Организационная культура и лидерство, М., 2001 ( в оригинал: Edgar H. Schein, Organizational Culture and Leadership, Jossey – Bass, San Francisco,1985)
Христоматия по Мениджмънт на организационната култура, Интераула, София – Амстердам, 2003
Hargreaves, D., School Culture, - School Effectiveness and School Improvement, 1995,Vol.6,1
ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА: ДОЦ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ
За връзка с мен
e-mail
g_tzokov@abv.bg
gtzokov@uni-plovdiv.bg
http://galintzokov-gall.blogspot.com/
http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/
http://galintzokov.blog.bg/
skype: galin.tz
ICQ # 114-605-934
1.Същност на понятието организационна култура. Характеристики, цели и метафори.
2.Дефиниция и особености на училищната организационна култура.
3.Форми на организационната култура.
4.Функции на културата в организацията.
5.Елементи на организационната култура. Нормативни модели. Ценностни аспекти.
6.Мирогледни схащания. Символика.
7.Модели на организационната култура
8.Възникване, развитие и промяна на културата в организацията.
9.Структура и специфика на училищната култура.
10.Ученическа и учителска субкултури.
11.Типологии на училищната култура.
12.Управление на организационната култура в училище.
13.Диагностика на организационната култура в училище.
ЛИТЕРАТУРА:
Балкански. П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001
Балкански, П., Организационна култура на училището, в: Управление на средното образование, С.,2003, стр.161-180
Джонев, С. Социалната организация., том 1, С. 2001.
Паунов М. Организационна култура. С., 1996.
Паунов, М. Организационна поведение. С., 1998.
Шейн, Э. Г. Организационная культура и лидерство, М., 2001 ( в оригинал: Edgar H. Schein, Organizational Culture and Leadership, Jossey – Bass, San Francisco,1985)
Христоматия по Мениджмънт на организационната култура, Интераула, София – Амстердам, 2003
Hargreaves, D., School Culture, - School Effectiveness and School Improvement, 1995,Vol.6,1
ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА: ДОЦ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ
За връзка с мен
g_tzokov@abv.bg
gtzokov@uni-plovdiv.bg
http://galintzokov-gall.blogspot.com/
http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/
http://galintzokov.blog.bg/
skype: galin.tz
ICQ # 114-605-934
15.2.09
ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ НА СЪВРЕМЕННОТО УЧИЛИЩЕ
В началото на новото столетие българското училище е изправено пред редица предизвикателства. Част от тях се отнасят до самото функциониране на училището като ораганизация и са свързани с три основни организацонни характеристики: гъвкавост (учебния процес да се приспособява към изискванията на съвременността); способност за усложнение (да се насочва образователния процес от простото към по-сложното) и способност на организацията към развитие (да се извършват организационни изменения – външни и вътрешни). В този смисъл училището като организация, включително и българското, търпи постоянни промени, свързани с измененията в социалната среда. В настоящото изследване е направен опит да се анализират основните организационни особености на съвременното училище, които в определена степен трябва да станат и характеристики на нашето българско училище.
Спецификата на училището като организация може да се сведе до няколко основни момента:
• училището като социално-политическа система(3);
• социалната среда детерминира организационните промени;
• развитие на автономноста и стратегическата самостоятелност на училището;
• взаимовръзка между организационна и образователна субструктури;
На първо място трябва да се отбележи, че съвременното училище функционира като “социално-политическа система”(3). Най-важните особеностите на социално-системната теория за организацията са следните: “Организацията функционира като коалиция, съставена от социално-политически групи, кото често работят и извън формалната система; властта дифузира в групите или коалициите от групи; формалните и неформални цели често са в конфликт, поради различните направления на дейност и ръководство; контролът над продукцията ( преподаването и ученето) е насочен към неформалните норми в групите; всеки човек, носи своите социални и психологически особености в своята пряка работа в организацията, което често се отразява на продуктивността”(3, 106).
От друга страна социалната среда пряко детерминира организационните промени в училището. Различните изменения особено в макросоциалната среда изискват и съответни промени в училищната организация. Това е така, защото училището като институция е “силно отворена система, която е силно обвързана с различните сфери на обществото”(2, 39). В този смисъл трябва се отбележи, че днес в началото на новото столетие, след значителните социални промени извършени през последното десетилетие, нашето училище се нуждае от определини промени в своята ораганизаиця.
Може би най-важните организационни изменения, които трябва да се извършат, са свързани с една друга специфична черта на съвременното училище – развитието на неговата автономност и стратегическа самостоятелност. В този смисъл в училищната организация “трябва да се избегне нормативния характер в управление на образованието и да се подобри съотношението между цинтрализация и децентрализация”(1, 64).
Като следваща специфична черта на училищната организация можем да посочим взаимовръзка между организационна и образователна субструктури. Образователната субсистема включва основните процеси протичащи в училище и класната стая, свързани с учебно-възпитателната дейност. Организационната субсистема е свързана с осъществяване на взаимовръзка между училищните групи, съществуващата култура на организацията, резпределяне на задължениятя, структурата на управлението.
Като се имат предвид тези специфични организационни черти може да се каже, че през последните десетилетия се наблюдават значителни промени, свързани с училището, като усложняване на неговата структура, увеличаване на нееднородността на учениците, засилване на конкуренцията между съседните училища, повишаване на изискванията от страна на обществеността и администрацията към неговата ефективност. В този смисъл за да се разкрият по-точно особеностите на съвременното училище като организация, е необходимо да се разгледат по-подробно характеристиките на отделните организационни модели.
За целта ще се спрем на CaMePe концепция за училищната организация, съгласно която могат да се опраеделят пет основни модела, а имемно:
• секторна организация;
• линейната организация /line and staff organization/;
• колегиална организация;
• матрична организация;
• модулна организация. (4)
Всеки от споменатите модели е построен на отделни компоненти, групирани в три основни групи:
• Организационни единици - предметни отделения, административно-финансова служба, ръноводство и консултиране на учениците, учители;
• Координиращи механизми - вътрешни правила, професионално майсторство, йерархия в ръководството, консултиращи структури, култура;
• Мениджмънт - централна управленска функция, директор, пом. директор, менаджери на средно ниво(4).
Първият модел - секторният или сегментния е свързан с професионалната бюрократична структура, тъй като при него основна доминираща роля играе училищният ръководител – директорът. По-важните характеристики на този модел са следните:
• автономност на преподавателя и индивидуалистична професионална култура;
• вертикални образователни секции (паралелки и потоци);
• най-важен координиращ механизъм-професонализма и квалификацията на преподавателя;
• специфична позиция на директора - свързан с учителите и администратор;
• управление ориентирано към контрола.(5 , 205).
Водещата организационна характеристика на този модел е “автономната позиция на учителя преподаващ по определен предмет. Всеки учител може да се ръководи в своята работа от собствен индивидуален стил на преподаване”(5, 206). Другата важна особеност на този модел е значителната ефективност по отношение на формалната регулация на взимоотношенията между учители и ученици. Учениците да се придържат строго към установената учебна програма. Равноправието и участието на учителите във вземането на решения е другата особеност на сегментния модел на училищна организация.
Вторият модел е моделът на линейната организация. Той е свързан с формалната бюрокрация, при която правилата и контрола се определят и реализират чрез мениджмънта. Основните характеристики на този модел са:
• вертикални и хоризонтални образователни секции;
• наличие на предметни методически обединения с консултативни функции;
• най-важен координиращ механизъм-мениджмънта и йерархическите връзки;
• директорът преди всичко администратор, а пом. директорът ръководи преподавателските звена
• управление ориентирано към бюрократичните принципи(5, 209).
Най-важните особености на линейната организация са формализацията и авторитарността, които определят ясните правила в организацията. В този смисъл ролите и задачите са точно определени, което от своя страна гарантира стабилността на организацията. Управлението на училището е насочено към прякото ръководство на персонала и вътрешен контрол. В този смисъл сегашният нормативен модел на училищно управление у нас в голяма степен съответства на линейната организация.
Третият организационен модел на училището, съгласно разглежданата концепция, е моделът на колегиалната оранизация. При него основният координиращ механизъм е много добре развитата “консултативна структура, обхващаща цялото училище, включително и предметните методически обединения”(5, 210). Най-важните характеристики на колегиалния модел са следните:
• хоризонтални и вертикални образователни секции;
• автономни предметни методически обединения, изработващи образователни стратигии;
•най-важен координиращ механизъм- професионализма и консултативната дейност;
директорът действа като “пръв сред равни” и е ориентиран към процеса;
• управление ориентирано към контрол и изработване на стратегия (5 , 211)
Може да се каже, че културата характерна за колегиалната организация е свързана преди всичко с професионалните ценности. В този смисъл основните особености на този модел са, наличие в организацията на ценности като професионализъм при преподаването, взаиморазбиране, кооперация, ръководството на директора е насочено към образователния процес и реализиране на стратегията за развитието на учебното заведение.
Четвъртият модел, матричният е свързан с един важен координиращ механизъм в организацията – разработване и реализиране на стратегията на училището, която от своя страна се явява разултат от изработване на общи правила и консултации. По-важните характеристики на този модел са следните:
• две типа групиране в организацията – според процеса на преподаване и на управление (възпитание);
• интеграция в преподаването и управлението (възпитанието) на учениците;
• най-важен координиращ механизъм- мениджмънта;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика;
• управление ориентирано към изработване на стратегия и общи ценности(5).
Водещата организационна характеристика на този модел е свързана със създаване на организационни форми за интегриране на функциите за обучение и управление (възпитание) на обучаваните. От тази гледна точка мениджмънтът, чрез който се координира организацията, е свързан с информационните потоци и консултации при разработване на стратегията на училището. Така от имиджа на организацията и неговото развитие се интересува всеки член на организацията.
Петият модел е моделът на модулната организация. При този модел организацията се състои от отделни подразделения, наречени модулни единици. Тези модулни единици (или тимове от учители) функционират като относително автономни части на училището. Основните характеристики на този модел са:
• интеграция на преподаване и управление;
• структура с малки, автономни в своята работа групи (от 6-10 човека);
• най-важен координиращ механизъм - изработените вътрещни правила в отделните групи;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика и бъдещото развитие на училището;
• управление, ориентирано към изработване на стратегия и развитие на училището (4, 110) .
Най-важната особеност на модулната организация са малките групи (отбори) от учители и ученици, в които се осъществява образователния процес в продължение на години. В рамките на отделните модули учителите интегрират две роли – тази на преподавателя и тази на управленица, консултанта. Персонала в организацията и отделните относително самостоятелни подразделения, творят собствени учебни програми, съотвестващи на целите на организацията и потребностите на учениците.
Като цяло на базата на разгледаните пет организационни модела, могат да се определят няколко основни особености на училището като организация:
1. За училищната организация, която по своята същност е гъвкава и има способност да се усложнява, е характерен процеса на организационно развитие. В този смисъл отделните модели на училищна организация не трябва да се разглеждат като нещо застинало, а като структури, които могат да се усъвършенстват и развиват.
2. В съвременните училищни организации са създадени организационни форми за интегриране на процесите на обучение и управление, консултиране на учениковата личност – автономни групи от учители и ученици, мобилни класове .
3. Основен координиращ механизъм в модерните училищни организации се явявят изработените в организациите вътрешни правила, основани на професионализма и консултанската дейност, реализирани от различните групи педагогически персонал – директори, учители и ученици.
4. Мениджмътът в училищната организация е насочен към създаване на общи организационни ценности и стратегия за автономно развитие на училището. В този смисъл директорът на учебното заведение насочва своята дейност не към прякото ръководство и контрола, а към провеждане на автономна политика и самостоятелното развитие на училището.
Като имаме предвид тези основни организационни особености на съвременното училище, могат да се направят и определени изводи насочени към промяна и усъваршенстване на българското училище. На първо място е необходимо да се отбележи, че училищната организация в рамките на нашата образователна система трябва да се прости с прекомерно централизирания и определен от сегашната нормативната база линеен организацианен модел. Необходимо е да се намерят адекватните за училището организационни форми за интеграция на процесите на преподаване и управление, консултиране осъществавани от българските учители. Трябва в опраделена степен да се изменят механизмите за координация в организацията – те да се свързани преди всичко с професионализма и консултативната дейност на педагогическия персонал. И не на последно място е нужно коренно да се преорентира мениджмънта на нашето училище. Той за не е свързан с бюрократичните механизми на пряко ръководство и вътрешет контрол, а дя се насочи към процеса в училищната организация и стратегията за нейното бъдещо развитие. Само при осъществяване на тези организационни изменения, българското училище ще може адекватно да функционира в условията на динамично променящата се обществена обстановка в началото на новото столетие.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Балкански, П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001.
2.Симеонов, Ил. Основи на организация и управление на училището в прехода към пазарна икономика. С., 1995.
3.Hanson, M. Educational Administration and Organizational Behavior. Boston, 1998.
4.Petri, M., G. Bukhardt. CaMaPe, an organizational and Educational Sistems approach tu secondary school lerning. A., 1992.
5.Karstanje, P, K. Ushakov. Education Management: problems and approaches. Moscow/Amsterdam., 1994.
Статията е публикувана в сборника на Юбилейна научна сесия по случай 10 години списание "Стратегии на образователната и научната политика" - “Общество на знанието и образование за всички”., С., 2003., с. 254-259.
Спецификата на училището като организация може да се сведе до няколко основни момента:
• училището като социално-политическа система(3);
• социалната среда детерминира организационните промени;
• развитие на автономноста и стратегическата самостоятелност на училището;
• взаимовръзка между организационна и образователна субструктури;
На първо място трябва да се отбележи, че съвременното училище функционира като “социално-политическа система”(3). Най-важните особеностите на социално-системната теория за организацията са следните: “Организацията функционира като коалиция, съставена от социално-политически групи, кото често работят и извън формалната система; властта дифузира в групите или коалициите от групи; формалните и неформални цели често са в конфликт, поради различните направления на дейност и ръководство; контролът над продукцията ( преподаването и ученето) е насочен към неформалните норми в групите; всеки човек, носи своите социални и психологически особености в своята пряка работа в организацията, което често се отразява на продуктивността”(3, 106).
От друга страна социалната среда пряко детерминира организационните промени в училището. Различните изменения особено в макросоциалната среда изискват и съответни промени в училищната организация. Това е така, защото училището като институция е “силно отворена система, която е силно обвързана с различните сфери на обществото”(2, 39). В този смисъл трябва се отбележи, че днес в началото на новото столетие, след значителните социални промени извършени през последното десетилетие, нашето училище се нуждае от определини промени в своята ораганизаиця.
Може би най-важните организационни изменения, които трябва да се извършат, са свързани с една друга специфична черта на съвременното училище – развитието на неговата автономност и стратегическа самостоятелност. В този смисъл в училищната организация “трябва да се избегне нормативния характер в управление на образованието и да се подобри съотношението между цинтрализация и децентрализация”(1, 64).
Като следваща специфична черта на училищната организация можем да посочим взаимовръзка между организационна и образователна субструктури. Образователната субсистема включва основните процеси протичащи в училище и класната стая, свързани с учебно-възпитателната дейност. Организационната субсистема е свързана с осъществяване на взаимовръзка между училищните групи, съществуващата култура на организацията, резпределяне на задължениятя, структурата на управлението.
Като се имат предвид тези специфични организационни черти може да се каже, че през последните десетилетия се наблюдават значителни промени, свързани с училището, като усложняване на неговата структура, увеличаване на нееднородността на учениците, засилване на конкуренцията между съседните училища, повишаване на изискванията от страна на обществеността и администрацията към неговата ефективност. В този смисъл за да се разкрият по-точно особеностите на съвременното училище като организация, е необходимо да се разгледат по-подробно характеристиките на отделните организационни модели.
За целта ще се спрем на CaMePe концепция за училищната организация, съгласно която могат да се опраеделят пет основни модела, а имемно:
• секторна организация;
• линейната организация /line and staff organization/;
• колегиална организация;
• матрична организация;
• модулна организация. (4)
Всеки от споменатите модели е построен на отделни компоненти, групирани в три основни групи:
• Организационни единици - предметни отделения, административно-финансова служба, ръноводство и консултиране на учениците, учители;
• Координиращи механизми - вътрешни правила, професионално майсторство, йерархия в ръководството, консултиращи структури, култура;
• Мениджмънт - централна управленска функция, директор, пом. директор, менаджери на средно ниво(4).
Първият модел - секторният или сегментния е свързан с професионалната бюрократична структура, тъй като при него основна доминираща роля играе училищният ръководител – директорът. По-важните характеристики на този модел са следните:
• автономност на преподавателя и индивидуалистична професионална култура;
• вертикални образователни секции (паралелки и потоци);
• най-важен координиращ механизъм-професонализма и квалификацията на преподавателя;
• специфична позиция на директора - свързан с учителите и администратор;
• управление ориентирано към контрола.(5 , 205).
Водещата организационна характеристика на този модел е “автономната позиция на учителя преподаващ по определен предмет. Всеки учител може да се ръководи в своята работа от собствен индивидуален стил на преподаване”(5, 206). Другата важна особеност на този модел е значителната ефективност по отношение на формалната регулация на взимоотношенията между учители и ученици. Учениците да се придържат строго към установената учебна програма. Равноправието и участието на учителите във вземането на решения е другата особеност на сегментния модел на училищна организация.
Вторият модел е моделът на линейната организация. Той е свързан с формалната бюрокрация, при която правилата и контрола се определят и реализират чрез мениджмънта. Основните характеристики на този модел са:
• вертикални и хоризонтални образователни секции;
• наличие на предметни методически обединения с консултативни функции;
• най-важен координиращ механизъм-мениджмънта и йерархическите връзки;
• директорът преди всичко администратор, а пом. директорът ръководи преподавателските звена
• управление ориентирано към бюрократичните принципи(5, 209).
Най-важните особености на линейната организация са формализацията и авторитарността, които определят ясните правила в организацията. В този смисъл ролите и задачите са точно определени, което от своя страна гарантира стабилността на организацията. Управлението на училището е насочено към прякото ръководство на персонала и вътрешен контрол. В този смисъл сегашният нормативен модел на училищно управление у нас в голяма степен съответства на линейната организация.
Третият организационен модел на училището, съгласно разглежданата концепция, е моделът на колегиалната оранизация. При него основният координиращ механизъм е много добре развитата “консултативна структура, обхващаща цялото училище, включително и предметните методически обединения”(5, 210). Най-важните характеристики на колегиалния модел са следните:
• хоризонтални и вертикални образователни секции;
• автономни предметни методически обединения, изработващи образователни стратигии;
•най-важен координиращ механизъм- професионализма и консултативната дейност;
директорът действа като “пръв сред равни” и е ориентиран към процеса;
• управление ориентирано към контрол и изработване на стратегия (5 , 211)
Може да се каже, че културата характерна за колегиалната организация е свързана преди всичко с професионалните ценности. В този смисъл основните особености на този модел са, наличие в организацията на ценности като професионализъм при преподаването, взаиморазбиране, кооперация, ръководството на директора е насочено към образователния процес и реализиране на стратегията за развитието на учебното заведение.
Четвъртият модел, матричният е свързан с един важен координиращ механизъм в организацията – разработване и реализиране на стратегията на училището, която от своя страна се явява разултат от изработване на общи правила и консултации. По-важните характеристики на този модел са следните:
• две типа групиране в организацията – според процеса на преподаване и на управление (възпитание);
• интеграция в преподаването и управлението (възпитанието) на учениците;
• най-важен координиращ механизъм- мениджмънта;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика;
• управление ориентирано към изработване на стратегия и общи ценности(5).
Водещата организационна характеристика на този модел е свързана със създаване на организационни форми за интегриране на функциите за обучение и управление (възпитание) на обучаваните. От тази гледна точка мениджмънтът, чрез който се координира организацията, е свързан с информационните потоци и консултации при разработване на стратегията на училището. Така от имиджа на организацията и неговото развитие се интересува всеки член на организацията.
Петият модел е моделът на модулната организация. При този модел организацията се състои от отделни подразделения, наречени модулни единици. Тези модулни единици (или тимове от учители) функционират като относително автономни части на училището. Основните характеристики на този модел са:
• интеграция на преподаване и управление;
• структура с малки, автономни в своята работа групи (от 6-10 човека);
• най-важен координиращ механизъм - изработените вътрещни правила в отделните групи;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика и бъдещото развитие на училището;
• управление, ориентирано към изработване на стратегия и развитие на училището (4, 110) .
Най-важната особеност на модулната организация са малките групи (отбори) от учители и ученици, в които се осъществява образователния процес в продължение на години. В рамките на отделните модули учителите интегрират две роли – тази на преподавателя и тази на управленица, консултанта. Персонала в организацията и отделните относително самостоятелни подразделения, творят собствени учебни програми, съотвестващи на целите на организацията и потребностите на учениците.
Като цяло на базата на разгледаните пет организационни модела, могат да се определят няколко основни особености на училището като организация:
1. За училищната организация, която по своята същност е гъвкава и има способност да се усложнява, е характерен процеса на организационно развитие. В този смисъл отделните модели на училищна организация не трябва да се разглеждат като нещо застинало, а като структури, които могат да се усъвършенстват и развиват.
2. В съвременните училищни организации са създадени организационни форми за интегриране на процесите на обучение и управление, консултиране на учениковата личност – автономни групи от учители и ученици, мобилни класове .
3. Основен координиращ механизъм в модерните училищни организации се явявят изработените в организациите вътрешни правила, основани на професионализма и консултанската дейност, реализирани от различните групи педагогически персонал – директори, учители и ученици.
4. Мениджмътът в училищната организация е насочен към създаване на общи организационни ценности и стратегия за автономно развитие на училището. В този смисъл директорът на учебното заведение насочва своята дейност не към прякото ръководство и контрола, а към провеждане на автономна политика и самостоятелното развитие на училището.
Като имаме предвид тези основни организационни особености на съвременното училище, могат да се направят и определени изводи насочени към промяна и усъваршенстване на българското училище. На първо място е необходимо да се отбележи, че училищната организация в рамките на нашата образователна система трябва да се прости с прекомерно централизирания и определен от сегашната нормативната база линеен организацианен модел. Необходимо е да се намерят адекватните за училището организационни форми за интеграция на процесите на преподаване и управление, консултиране осъществавани от българските учители. Трябва в опраделена степен да се изменят механизмите за координация в организацията – те да се свързани преди всичко с професионализма и консултативната дейност на педагогическия персонал. И не на последно място е нужно коренно да се преорентира мениджмънта на нашето училище. Той за не е свързан с бюрократичните механизми на пряко ръководство и вътрешет контрол, а дя се насочи към процеса в училищната организация и стратегията за нейното бъдещо развитие. Само при осъществяване на тези организационни изменения, българското училище ще може адекватно да функционира в условията на динамично променящата се обществена обстановка в началото на новото столетие.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Балкански, П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001.
2.Симеонов, Ил. Основи на организация и управление на училището в прехода към пазарна икономика. С., 1995.
3.Hanson, M. Educational Administration and Organizational Behavior. Boston, 1998.
4.Petri, M., G. Bukhardt. CaMaPe, an organizational and Educational Sistems approach tu secondary school lerning. A., 1992.
5.Karstanje, P, K. Ushakov. Education Management: problems and approaches. Moscow/Amsterdam., 1994.
Статията е публикувана в сборника на Юбилейна научна сесия по случай 10 години списание "Стратегии на образователната и научната политика" - “Общество на знанието и образование за всички”., С., 2003., с. 254-259.
11.2.09
УЧ Е Б Н А П Р О Г Р А М А по ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАТИЕТО за 2 курс Социална педагогика
Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/Home/ucebni-disciplini/--
http://sites.google.com/site/galintzokov/Home/ucebni-disciplini/--
26.1.09
Автономията на българските университети /реалности и възможни решения/ доц. д-р Галин Цоков
Автономията характеризира степента на самостоятелност на университетските организации.Тя е:
основен елемент от идеологията на първите университети създадени през Средновековието
академична свобода и самоуправление на английските университети
водещ принцип в изграждането на немския университетски модел /теоретично защитен от Хумболт, Фихте, Кант и практически реализиран със създаването на Берлинския университет;
важна характеристика в дейността на първия български университет СУ»Св. Климент Охридски»
СПОРЕД ОР. АЛБОРНОСТ АВТОНОМИЯТА:
е свързана със свобода на образование;
буквално означава "самоуправление /self-government/;
трудно за осъществяване равновесие между необходимостта от задоволяване на потребностите на обществото и тази от задоволяване на вътрешните присъщи на институцията потребности;
всяка автономия е относителна
ЗА БЕРДАЛ УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ Е:
субстанциална и процедурна автономия:
• Субстанциалната автономия е властта на
• университета като корпоративна цялост да определя своите собствени цели и програми.
• Процедурната автономия е властта на
• университета като корпоративна цялост да определя средствата, чрез които неговите цели и програми ще се осъществяват .
СТАНОВИЩЕ ЗА АКАДЕМИЧНАТА АВТОНОМИЯ
свобода на преподавателската дейност, научните изследвания и обучението
УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ
Разглежда се, като един от основните принципи за изграждане на ВУ;
предполага свобода, съуправление и самоуправление в организацията;
изисква и съблюдаване на определено равновесие между потребностите на обществото и интересите на университета;
не може да функционира в условията на “авторитарни култури”
тя е относителна
необходим е баланс между университетската автономия и изискванията за отговорност и отчетност
автономията на университетско ниво, означава самостоятелно управление по начертани от по-горните равнища правила /контрол; стандарти и др./.
тя е условие за създаване на култура и организационна среда за постигане на по-високо качество;
спомага за въвеждане на иновациите;
не е просто принцип на изграждане на университетската институция, а има несъмнени обществени измерения в ситуации на значими социални промени
ВИДОВЕ УНИВЕРСИТЕТСКА АВТОНОМИЯ
административна автономия;
автономия на научно-изследователския процес,
автономия на учебния процес;
автономия в сферата на разходите,
пространствена/физическа/ автономия
студентска автономия
УПРАВЛЕНСКА АВТОНОМИЯ
конституционният принцип на чл. 53 ал. 4 от Конституцията, съгласно който “висшите училища се ползват с автономия” ;
Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗВО академичната автономия се състои от “признати и гарантирани от държавата академични свободи, академично самоуправление
• независимост на управителните и представителни органи на висшите училища спрямо централните и местни органи на държавно управление;
• изборност и мандатност на всички органи за управление;
• право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие със ЗВО;
Слаби страни
Централизиран модел за управление на университетите
Отношението на държавата спрямо университета е отношение на пряко управление, субординация и контрол
/Глава втора от ЗВО – Функции на държавата в управлението на висшето образование/
Процесът на създаване, преобразуване и закриване на висшите училища може да се повлияе от политическата конюнктура и административния контрол
АВТОНОМИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав,
на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;
самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;
избор на специалностите, по които се осъществява обучение;
право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред;
Слаби страни:
Наличие на отделен безкрайно остарял ЗНСНЗ, който ограничава академичната автономия на ВУ;
ВАК стеснява възможностите на университетите за провеждане на собствена научна политика при подбора на академичните кадри
няма разликата между понятията “научно звание и научна длъжност
АВТОНОМИЯ НА НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПРОЦЕС
основава се на правото на свобода на мисълта, словото, информацията и изразяването, които са водещи конституционни принципи;
изразява се в свободата на преподавателите и студентите да изразяват спорни или алтернативни научни възгледи,
да работят в области на научното познание и изкуствата според желанието си,
да не бъдат дискриминирани на основата на професионалните си предпочитание или научни позиции,
да провеждат научни изследвания
да членуват в международни организации
Слаби страни:
Стар ЗНСНЗ, който ограничава този вид академичната автономия;
Малкото средства които си отпускат от МОН за научни изследвания във университетите
ФИНАНСОВА АВТОНОМИЯ
- свързана с управлението на финансовите източници и разходването на средства от висшите училища;
- със свободата на университетите сами да определят таксите за обучение; изпити
- субсидиране централно от държавата;
- право на формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;
- организиране на конкурси за финансиране на проекти;
- въвеждане на форми на крайна и засилена приватизация на висшето образование
/създаване на частни ВУ и въвеждане на държавни такси за обучение в държавните университети/
Слаби страни:
Липсва разнообразие на финансовите източници, осигуряващи функциониране на ВУ;
забрана за платето обучение в бакалавърска степен, която поставя в неравностойно положение държавни университети по отношение на частните ВУ
слаба връзка на университетите с работодатели;
ПРОСТРАНСТВЕНА АВТОНОМИЯ
неприкосновеност на територията на висшето училище;
влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление
Слаби страни:
неуточнена и невъзстановена собственост на ВУ;
проблеми свързани с незаконни филиали, бази и центрове за дистанционно обучение
СТУДЕНТСКА АВТОНОМИЯ
изразява в учредяване на студентски обединения и структури на самоуправление, ангажирани със защитата на интересите на своите членове пред университетските органи;
Студенски съвет;
представители на студентите в факултетните, академичните и контролните съвети
Слаби страни:
Недостатъчното “комсумиране” на този вид автономия.
РАЗВИТИЕ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ
под влияние на три групи фактори
Институционални;
Национални;
Международни
Статията е публикувана в сборника "Университетското образование - предизвикателства и перспективи през ХХІ век", С., май 2006., стр-42-50
основен елемент от идеологията на първите университети създадени през Средновековието
академична свобода и самоуправление на английските университети
водещ принцип в изграждането на немския университетски модел /теоретично защитен от Хумболт, Фихте, Кант и практически реализиран със създаването на Берлинския университет;
важна характеристика в дейността на първия български университет СУ»Св. Климент Охридски»
СПОРЕД ОР. АЛБОРНОСТ АВТОНОМИЯТА:
е свързана със свобода на образование;
буквално означава "самоуправление /self-government/;
трудно за осъществяване равновесие между необходимостта от задоволяване на потребностите на обществото и тази от задоволяване на вътрешните присъщи на институцията потребности;
всяка автономия е относителна
ЗА БЕРДАЛ УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ Е:
субстанциална и процедурна автономия:
• Субстанциалната автономия е властта на
• университета като корпоративна цялост да определя своите собствени цели и програми.
• Процедурната автономия е властта на
• университета като корпоративна цялост да определя средствата, чрез които неговите цели и програми ще се осъществяват .
СТАНОВИЩЕ ЗА АКАДЕМИЧНАТА АВТОНОМИЯ
свобода на преподавателската дейност, научните изследвания и обучението
УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ
Разглежда се, като един от основните принципи за изграждане на ВУ;
предполага свобода, съуправление и самоуправление в организацията;
изисква и съблюдаване на определено равновесие между потребностите на обществото и интересите на университета;
не може да функционира в условията на “авторитарни култури”
тя е относителна
необходим е баланс между университетската автономия и изискванията за отговорност и отчетност
автономията на университетско ниво, означава самостоятелно управление по начертани от по-горните равнища правила /контрол; стандарти и др./.
тя е условие за създаване на култура и организационна среда за постигане на по-високо качество;
спомага за въвеждане на иновациите;
не е просто принцип на изграждане на университетската институция, а има несъмнени обществени измерения в ситуации на значими социални промени
ВИДОВЕ УНИВЕРСИТЕТСКА АВТОНОМИЯ
административна автономия;
автономия на научно-изследователския процес,
автономия на учебния процес;
автономия в сферата на разходите,
пространствена/физическа/ автономия
студентска автономия
УПРАВЛЕНСКА АВТОНОМИЯ
конституционният принцип на чл. 53 ал. 4 от Конституцията, съгласно който “висшите училища се ползват с автономия” ;
Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗВО академичната автономия се състои от “признати и гарантирани от държавата академични свободи, академично самоуправление
• независимост на управителните и представителни органи на висшите училища спрямо централните и местни органи на държавно управление;
• изборност и мандатност на всички органи за управление;
• право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие със ЗВО;
Слаби страни
Централизиран модел за управление на университетите
Отношението на държавата спрямо университета е отношение на пряко управление, субординация и контрол
/Глава втора от ЗВО – Функции на държавата в управлението на висшето образование/
Процесът на създаване, преобразуване и закриване на висшите училища може да се повлияе от политическата конюнктура и административния контрол
АВТОНОМИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав,
на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;
самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;
избор на специалностите, по които се осъществява обучение;
право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред;
Слаби страни:
Наличие на отделен безкрайно остарял ЗНСНЗ, който ограничава академичната автономия на ВУ;
ВАК стеснява възможностите на университетите за провеждане на собствена научна политика при подбора на академичните кадри
няма разликата между понятията “научно звание и научна длъжност
АВТОНОМИЯ НА НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПРОЦЕС
основава се на правото на свобода на мисълта, словото, информацията и изразяването, които са водещи конституционни принципи;
изразява се в свободата на преподавателите и студентите да изразяват спорни или алтернативни научни възгледи,
да работят в области на научното познание и изкуствата според желанието си,
да не бъдат дискриминирани на основата на професионалните си предпочитание или научни позиции,
да провеждат научни изследвания
да членуват в международни организации
Слаби страни:
Стар ЗНСНЗ, който ограничава този вид академичната автономия;
Малкото средства които си отпускат от МОН за научни изследвания във университетите
ФИНАНСОВА АВТОНОМИЯ
- свързана с управлението на финансовите източници и разходването на средства от висшите училища;
- със свободата на университетите сами да определят таксите за обучение; изпити
- субсидиране централно от държавата;
- право на формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;
- организиране на конкурси за финансиране на проекти;
- въвеждане на форми на крайна и засилена приватизация на висшето образование
/създаване на частни ВУ и въвеждане на държавни такси за обучение в държавните университети/
Слаби страни:
Липсва разнообразие на финансовите източници, осигуряващи функциониране на ВУ;
забрана за платето обучение в бакалавърска степен, която поставя в неравностойно положение държавни университети по отношение на частните ВУ
слаба връзка на университетите с работодатели;
ПРОСТРАНСТВЕНА АВТОНОМИЯ
неприкосновеност на територията на висшето училище;
влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление
Слаби страни:
неуточнена и невъзстановена собственост на ВУ;
проблеми свързани с незаконни филиали, бази и центрове за дистанционно обучение
СТУДЕНТСКА АВТОНОМИЯ
изразява в учредяване на студентски обединения и структури на самоуправление, ангажирани със защитата на интересите на своите членове пред университетските органи;
Студенски съвет;
представители на студентите в факултетните, академичните и контролните съвети
Слаби страни:
Недостатъчното “комсумиране” на този вид автономия.
РАЗВИТИЕ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ
под влияние на три групи фактори
Институционални;
Национални;
Международни
Статията е публикувана в сборника "Университетското образование - предизвикателства и перспективи през ХХІ век", С., май 2006., стр-42-50
Абонамент за:
Публикации (Atom)