tag:blogger.com,1999:blog-46776539813331727452024-03-14T10:54:24.474+02:00Галин ЦоковГалин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.comBlogger50125tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-42768218891730602092020-05-23T21:40:00.002+03:002020-05-23T21:40:56.572+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgYVv8PWVnDNBvwUG6XaQ7ewLy8iQ8FaJAKJIzRk6H73OfCaNbANOdv0D0jGIV0R_NT_G5ngeGLZ-RQdXvX4bl3wsYvtwE1XhPKaACLO-QkEhG5RjQoS5q7Rs_ePzTN65FeY7xXuYQ6DRyG/s1600/IMG_20200511_172945877.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="657" data-original-width="479" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgYVv8PWVnDNBvwUG6XaQ7ewLy8iQ8FaJAKJIzRk6H73OfCaNbANOdv0D0jGIV0R_NT_G5ngeGLZ-RQdXvX4bl3wsYvtwE1XhPKaACLO-QkEhG5RjQoS5q7Rs_ePzTN65FeY7xXuYQ6DRyG/s320/IMG_20200511_172945877.jpg" width="233" /></a></div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
<span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;">В навечериято на 24.05. излезе от печат колективната монография "Иновации в действие".</span></div>
<span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
В нея се прави научноизследователски анализ на обмена на иновациите в българското образование (по национална програма на МОН "Иновации в действие) и промяната на училищната култура. Когато за пръв път видях разултатите аз (може би като всеки учен, търсещ максимална обективност) ги приех "малко скептично". Казано най-общо изследването доказа, че:</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
-Устойчивото увеличаване на броя на иновативните училища ще стимулира процеса на обмен на иновации;</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
-Споделените технологични и педагогически иновации са свързани с водещи световни образователни тенденции като конструктивизъм, компетентностно-базирано обучение, интердисциплинарност в обучението, проектно-базирано обучение, училище в облака;</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
-С висок потенциал за промяна на традиционната педагогическа практика са продуктовите иновации, свързани със създаване на нови учебни предмети и учебни програми;</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
-Обменът и споделянето стимулират създаването на мрежи от иновативни училища и мултиплициране на иновациите;</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
-Прилагането на иновации и споделянето на иновативни практики променят ролята учителя –дизайнер на интердисциплинарни уроци и създател ново учебно съдържание;</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
-Взаимните посещения и създаването на съвместни продукти стимулира развитието на учителски екипи, специфични професионално учебни общности;</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
-Обменът на иновативни практики е нов ефективен модел на професионално учене, своеобразна „квалификация на място“, в реална образователна среда.</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
-Иновативните училища се отличават с развита иновативна култура, стимулираща ученето в сравнение с останалите училища. Резултатите на иновативните училища са статистически значимо по-високи по показатели - „отвореност за нови идеи“, „събиране на информация“, „експериментиране“, „анализ на информация“ и „трансфер на знанията в практиката“ и „лидерство, стимулиращо иновациите“, включително и по отношение на резултатите по тези показатели на западноевропейски и американски организации (в изследването използваме методологията за анализ на учещеа организация на трима професори от Харвард-Гарвин, Едмундсън и Джино, която от 2008 година е използвана в десетки страни).</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
Но 16.03.2020. разби на пух и прах моя "научен" скептицизъм. Датата , на която заради въведеното извънредно положение и пандемията COVID-19 училищата затвориха..Само за два дни цялата образователна система се трансформира като обучението започна да се провежда дистанционно И то благодарение на 48-те часа безпрецедентно "професионално съвместно учене", насочено към подготовката на дистанционното обучение. Десетки може би стотици виртуални професионални групи за обмен на информация..Съвместна работа, безусловно споделяне на опит, мотивиране и помощ. Страхотни директори и учители и педагогически специалисти доказали още веднъж високите нива на „анализ на информация“ и „трансфер на знанията в практиката“ и „лидерство, стимулиращо иновациите“ в българските училища и реализирали успешно дистанционното обучение през последните месеци.</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
Разбира се това не можеше да стане факт без предварителна дългогодишна подготовка за образователна трансформация, подготовка свързана с адекватните национални политики през последните години - разширяване на училищната автономия, развитие на проекта за иновативни училища, националната програма "Иновации в действие", въвеждане на задължителна квалификация на учители, увеличаване на заплащането на учителския труд, преориентиране към компетентностния подход в образованието..</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
Честит 24 май иноватори в образованието!</div>
</span><span style="background-color: white; color: #1d2129; font-family: system-ui, -apple-system, system-ui, ".SFNSText-Regular", sans-serif; font-size: 14px;"><div style="text-align: justify;">
Иновациите са „заразни“, те са мотивиращи и въздействащи - те променят!</div>
</span>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-62518274449396167652018-04-11T23:02:00.000+03:002018-04-11T23:02:01.428+03:00УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО<br />
<h3 style="line-height: 150%; text-align: center;">
<span style="color: blue;"><span style="font-family: "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; line-height: 150%; text-transform: uppercase;"><b style="background-color: #f4f0ea; font-family: Georgia, Utopia, "Palatino Linotype", Palatino, serif; font-size: 13px; text-align: justify; text-transform: none;"><span lang="RU" style="font-family: "times new roman", serif; font-size: 14pt;"><i>Една моя футуристична статия публикувана в </i></span></b></span><i>АЛМАНАХ 2017
на Българската асоциация на частните училища</i></span></h3>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: center;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; text-transform: uppercase;"><br /></span></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: center;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; text-transform: uppercase;">Бъдещето в “Училище на бъдещето”<o:p></o:p></span></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: center;">
<span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">проф.
д-р Галин Цоков, ПУ „Паисий Хилендарски“<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 36.0pt;">
<b style="mso-bidi-font-weight: normal;"><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Бъдещето<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Развитието на съвременното общество, е свързано с осъществаването
на </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">четвъртата
</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">технологична</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"> революция</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">. Докато </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">"</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">п</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">ървата индустриална революция впрегна
водата и парната енергия, за да механизира производството</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">, в</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">тората използва електрическата енергия,
за да създаде масовото производство. Третата използва електрониката и
информационните технологии, за да автоматизира производството. Сега Четвъртата
революция стъпва върху Третата, дигитална революция, </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">като</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"> се отличава със сливане на
технологиите, което замъглява линиите между физическата, дигиталната и
биологическата сфери"</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">(Schwab;
2015)</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">. </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">В
сравнение с предишните индустриални революции, </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">при </span><i style="mso-bidi-font-style: normal;"><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Четвърт</span></i><i style="mso-bidi-font-style: normal;"><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">ата</span></i><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> с</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">коростта на </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">осъществяване на промените </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">няма исторически
прецедент. </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Д</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">ълбочината
на тези промени</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> е свързана с</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">
трансформацията на цели системи на производство и </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">води до реализираното на </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>нови продукти и услуги,</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> <span lang="BG">основани на изкуствен интелект, роботика, интернет
на нещата, нонотехнологии, </span></span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">които увеличават
ефикасността и качеството в личния ни живот. </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">На основата на т</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">ехнологичната революция
4.0 </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">се </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">променя</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> разбирането за съшността на </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">професиите
и тяхното бъдеще</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">. Според изследване
на британски учени</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>"65%
от децата в първи клас ще работят в професии, които все още не съществуват"</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> <span lang="BG">(McLeod, Fisch</span></span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> 2014). </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Развитие на професиите</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> в бъдещето от една страна, е </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">свързан</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">о</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"> с ИКТ</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>- водещи безспорно
ще тези професии, които играят основна роля в изграждането на ИТ специалностите
и cпeциaлиcтите пo ІоТ (интepнeт нa нeщaтa). От друга страна п</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">рофесиите
на бъдещето, ще са свързани с "грижата и разбирането на човека</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> - </span><span lang="BG"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">здраве, благосъстояние,
начин на живот, терапия, преговори". (</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">S</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">chwab</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">, S</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">amans;</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> 2014.</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">).</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 36.0pt;">
<b style="mso-bidi-font-weight: normal;"><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Бъдещето и образование
3.0<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Професиите на бъдещето ще изискват нови знания, умения и
компетентности, които могат да се формират в следващото поколение, чрез<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>образование</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">,</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> което по различен начин интегрира на технологията в
ученето. То се определя от образователните теоретици като Образованието 3.0. Терминът
е използван основно в Европа, Южна Корея и в Латинска Америка. В Латинска
Америка "Образование 3.0" се проучва<span style="mso-spacerun: yes;">
</span>като начин да се направи образованието по-достъпно за бедните слоеве от
населението в целия регион. Според Джеф Бордън Образованието 3.0 води до
сливане на "невронауката, когнитивната психология и образователната
технология, използвайки уеб базирани цифрови и мобилни технологии, включително
приложения, хардуер и софтуер и всичко друго, което е пред него"(B</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">orden;</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> <span lang="BG">2015). Други важни черти на Образованието
3.0 са</span></span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpFirst" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l1 level1 lfo1; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Образование
при което, чрез смесено обучение и гъвкавост при използването на технологиите
се постига индивидуализация на обучението (Horn</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">; </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">2014)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l1 level1 lfo1; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Използват
са основно интерактивни методи на обучение - викторини, дискусии, лаборатории
занятия<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>и проекти<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l1 level1 lfo1; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; text-transform: uppercase;">п</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">ерсонализиране
на образователното съдържание съобразено с нуждите на конкретните<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>ученици</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"> </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">(Rollins</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> 2014)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l1 level1 lfo1; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Учене през целия живот<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l1 level1 lfo1; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Развитие на умения като критично
мислене, социални умения, креативност, умения за справяне с кризи, дигитални
умения<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l1 level1 lfo1; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Постоянно търсене на нови форми и видове
обучение (мобилни устройства, интернет на нещата)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l1 level1 lfo1; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Акцентът не са само върху академичните
постижения, а и върху развитието на характера, благополучиено и щастието на
децата.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpLast" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l1 level1 lfo1; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Обучаваните
са деца от </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">новото <i style="mso-bidi-font-style: normal;">Алфа
поколение</i> – деца родени след 2010. Това поколение е много различно, има
"огромен контрол върху живота си, </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">на базата на използване на актуална</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">информация</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">, имат </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">борбен дух, трансформиращо,
поколението на дигиталната книга" </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">(McCrindle</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">
2010)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 18.0pt;">
<b style="mso-bidi-font-weight: normal;"><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Училището на бъдещето<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">В училището на базата на прилагането на основните
принципи на Образованието 3.0 учениците ще развиват потенциала си като
фокусират върху качествени резултати от учебната дейност. За това спомага и
специфичнита организация на училището 3.0, която е свързана със следните
основни характеристики</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpFirst" style="line-height: 150%; mso-list: l0 level1 lfo2; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">1.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Нов
педагогически модел </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">на </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Педагогика
3.0<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l2 level1 lfo3; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Гъвкаво учебно съдържание и учебни програми
– “феномено-базирано” обучение </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">(Mattila</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">,</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> Silander</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> 2015)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l2 level1 lfo3; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Персонализирано обучение –
невропедагогика и е-обучение</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> (Kohn</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;
</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">2016)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l2 level1 lfo3; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Смесено обучение </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">и</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"> ефективно използване на ИКТ в
обучението,</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> изграждане на</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">
училище в облака</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> (Pengelley</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;
</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">2017)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l2 level1 lfo3; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Обучение навсякъде и по всяко време<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l2 level1 lfo3; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Колоборативно обучение по двойки или
малки групи<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l2 level1 lfo3; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Учене чрез правене – проекто-базирано
обучение<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l2 level1 lfo3; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Формиращо оценяване и дигитално
портфолио на ученика<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; text-align: justify;">
<br /></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; mso-list: l0 level1 lfo2; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">2.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Архитектура
и интериор<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l4 level1 lfo4; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Гъвкава образователна среда </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l4 level1 lfo4; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">използване на всички пространствата в
сградата като учебна среда<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; text-align: justify;">
<br /></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; mso-list: l0 level1 lfo2; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">3.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Ангажирането
на семейството и общността е важна част от успешно училище на бъдещето<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; mso-list: l0 level1 lfo2; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">4.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Образователно
лидерство –</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> насочено към </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">самооценка
и организационно развитие<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; mso-list: l0 level1 lfo2; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">5.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Учителят
фасилитатор, коуч и активатор<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Широко
използване на ментори от общността<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; mso-list: l0 level1 lfo2; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">6.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Позитивното образование</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l5 level1 lfo5; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Развитие на характера – качествата на
личността на ученика</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpLast" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l5 level1 lfo5; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Благоденствие и щастие на ученика</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> <span lang="BG">(Norrish, Williams, O’Connor</span></span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> <span lang="BG">2015)<o:p></o:p></span></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 18.0pt;">
<b style="mso-bidi-font-weight: normal;"><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Национални проекти за
училище на бъдещето</span></b><b style="mso-bidi-font-weight: normal;"><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"><o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Днес в редица образователни системи са разработени и се
осъществявят национални и регионални проекти насочени към създане на модели за
училище на бъдещето. Примери в това отношение са</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpFirst" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l3 level1 lfo6; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">В
САЩ </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">-SCHOOL
OF THE FUTURE (</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">School of the
Future </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> 2012)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l3 level1 lfo6; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Във
Великобритания - </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Building Schools for the Future (BSF) </span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">(BSF</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">;</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> 2009)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l3 level1 lfo6; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Във
Финландия </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">-</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">HOW
TO CREATE THE FUTURE THE SCHOOL – Revolutionary thinking and design from
Finland</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> <span lang="BG">(Mattila, Silander; 2015)<o:p></o:p></span></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpLast" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l3 level1 lfo6; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-family: Symbol; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: Symbol; mso-fareast-font-family: Symbol;"><span style="mso-list: Ignore;">·<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">В
България </span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">-Училище на бъдещето – промяна на образователната
среда ( дизайна и технологичната база)</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> проект на Фондация Америка за България<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: justify; text-indent: 18.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">За съжаление в България все още няма структуриран н</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">ационален
проект</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;"> </span><i style="mso-bidi-font-style: normal;"><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Училище
на бъдещето</span></i><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">. Макар, че една от
важните промени, въведена със Закона за предучилищното и училищното
образование, е свързана със създаването на иновативните училища (чрез които пръв
път в нашето училищно законодателство се определя възможността за провеждане на
автономни училищни политики), новото образователно законодателство не дава
възможност за функционирането на експериментални училища. В този смисъл
създаването на успешен проект за <i style="mso-bidi-font-style: normal;">Училище
на бъдещетоБг</i> преминава през промяна в ЗПУО, насочена към създаването на
нов тип училище (обществено или основано на публично-частно партноьрство), в което
да се експериментират нови обазователни модели и пед</span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">a</span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">гогически концепции. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 150%;">
<br /></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: 150%; text-align: center;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Литература<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpFirst" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">1.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Borden,
J. Education 3.0: Embracing Technology to 'Jump the Curve.- Wired Magazine.
August 19, 2015.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">2.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Horn,
M. KAIST Doesn't Wait For Change In Korea, Pioneers 'Education 3.0'".
-Forbes Magazine. March 17, 2014. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">3.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">How
to create the school of the future – Revolutionary thinking and design from
Finland. eds.P. Mattila and P. Silander. Oulu 2015.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">4.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Kohn,
Al. Four Reasons to Worry About 'Personalized Learning'.- Psychology Today. Apr
17, 2016<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">5.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">McCrindle,
M., Em. Wolfinger The ABC of XYZ: Understanding the Global Generations. 2010<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">6.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">McLeod, S,<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>K.
Fisch. Shift Happens , 2014.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span><a href="https://shifthappens.wikispaces.com/">https://shifthappens.wikispaces.com</a></span><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">7.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Norrish,
J. M., Williams, P., O’Connor, M., & Robinson, J. 2013. An applied
framework for positive education. International Journal of Wellbeing, 3(2),
2015<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">8.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Pengelley,
James; Pyper, Jane. School in the cloud, feet on the ground: Language learning
with SOLE.- English Australia Journal . Volume 32 Issue 2, 2017.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">9.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Rollins,
R. Philadelphia's role in 'Entrepreneurship Education 3.0′".- Forbes
Magazine. September 3, 2014.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">10.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">Schwab,
KL. ,R. Samans. Future of Jobs Report. 2014. http://reports.weforum.org/future-of-jobs-2016/preface/<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">11.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">Schwab Kl. The Fourth Industrial Revolution. What It
Means and How to Respond- Foreign Affairs, 12, 2015. </span><a href="https://www.foreignaffairs.com/articles/2015-12-12/fourth-industrial-revolution"><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-ansi-language: BG;">https://www.foreignaffairs.com/articles/2015-12-12/fourth-industrial-revolution</span></a><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">12.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">School
of the Future -NOVA Community Screening Guide, 2012.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpLast" style="line-height: 150%; margin-left: 18.0pt; mso-add-space: auto; mso-list: l6 level1 lfo7; text-align: justify; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-list: Ignore;">13.<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman","serif"; font-size: 12.0pt; line-height: 150%;">The
Building Schools for the Future Programme National Audit Office 12 February
2009.<o:p></o:p></span></div>
<br />Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-76182629199734815422017-07-16T13:02:00.002+03:002017-07-16T13:22:02.439+03:00Иновативните училища, като алтернатива в българското училищно образование<div style="text-align: justify;">
През тази седмица правителството одобри първия
списък с иновативни училища в страната. Това са 184 учебни заведения, избрани и
предложени от Комисията за иновативните училища към МОН.Това е изключително
добра новина за българското училищно образование. Защото с предоставената
възможност на близо 200 училищни организации от цялата страна да реализират в 4
годишин период иновативни проекти по отношение на<span style="color: blue; font-family: inherit; font-size: large;">: </span><span style="color: blue; font-family: inherit; font-size: medium; font-weight: normal;"> <i>разработване и въвеждане на иновативни елементи по отношение на
организацията и/или съдържанието на обучението 46 училища; организиране по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и
образователната среда - 51 училища; използване на нови методи на преподаване – 88 училища; разработване по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни
планове – 14 училища</i> е безпрецедентна за образователната ни система. </span><span style="font-family: inherit; font-size: medium; font-weight: normal;">Този акт на правителството води до демократизирането и разширяването на училищната автономия в образованието. И най-вече опита на иновативните училища, ще даде възможност да се промени модела за реализиране иновациите в българското образование - от предимно административно-политически, централизиран, той да се превърне в организационен, свързан с рапространяване на нововъведенията отдолу-нагоре. А това важно условие за успеха на всяка образователна реформа.</span></div>
Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-77973085038748351962017-02-07T15:51:00.001+02:002017-02-07T16:00:29.390+02:00Обществени съвети като структурна иновация в управлението на образователните организации<a href="https://docs.google.com/presentation/d/1l0DfnkcVupZFqgY5cWDcTh3OBMRjNGnAeUntuJ6eoFk/edit?usp=sharing" target="_blank">https://docs.google.com/presentation/d/1l0DfnkcVupZFqgY5cWDcTh3OBMRjNGnAeUntuJ6eoFk/edit?usp=sharing</a>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-7659155284237346762017-02-04T22:18:00.001+02:002017-02-04T22:20:40.830+02:00Същност и основни характеристики на образователната политика<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 0.0001pt; text-align: justify;">
<b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 14pt;"><i><span style="color: blue;">Една моя статия изясняваща същността на понятието образователна политика, публикувана в един интересен сборник на Педагогически факултет на ПУ - "По-добри учители, по-качествено образование"</span></i></span></b></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: center; text-autospace: none;">
<b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 14pt;"><br /></span></b></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: center; text-autospace: none;">
<b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 14pt;"><br /></span></b></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: center; text-autospace: none;">
<b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 14pt;">Същност и основни характеристики на образователната политика<o:p></o:p></span></b></div>
<div align="right" class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: right; text-autospace: none;">
<b><span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 14pt;">Галин Цоков<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: center;">
<b><span lang="EN" style="color: #222222; font-family: "times new roman" , "serif"; font-size: 14.0pt;">Definition and Main Characteristics of Education
Policy<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div align="right" class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: right; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<b><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 14pt;">Galin</span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 14pt;"> </span></b><b><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 14pt;">Tsokov</span></b><b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"><o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<b><span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Резюме</span></b><b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">:</span></b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> В статията се разглежда проблема за същността и основните характеристики
на образователната политика. Изесняват се основните основните гледища, по
отношение на категорията «политика» и понятията: конкретни политики, публични
политики и социална политика. Разглеждат се различни определения за същността
на понятието образователна политика в българската, рукоезична и англоезична
научна литература. Анализират се освоните характеристики на макро и микро
политиката в сферата на образованието. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify;">
<b><span lang="EN" style="color: #222222; font-family: "times new roman" , "serif"; font-size: 12.0pt;">Abstract:</span></b><span lang="EN" style="color: #222222; font-family: "times new roman" , "serif"; font-size: 12.0pt;"> The article
examines the definition and the main characteristics of educational policy. It
presents the basic views in respect of the category «politics» and the
concepts: specific policies, public policies and social policies. Here are
discussed different definitions of the concept “educational policy” in the
Bulgarian, Russian and English- scientific literature. The main characteristics
of macro and micro policies in education are analyzed.</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , "serif"; font-size: 12.0pt;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<b><span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Ключови думи:</span></b><span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">политика</span><span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, </span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">образователна политика</span><span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, </span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">макро и микро политиката в образованието</span><span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<b><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Key
words:</span></b><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">politics</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, </span><span lang="EN" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">educational policy</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, </span><span lang="EN" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">macro and micro policies in education</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Образователната политика е един от основните
елементи от вътрешната политика във всяка една държава. Тя се разглежда и като
процес на приемане от страна на държавата на определени отговорности по
отношение на функционирането и развитието на образованието (в модерното,
демократично общество образованието се разглежда като едно от основните
социални блага). В този смисъл някои автори включват образователната политика
като основен елемент на социалната политика (Шамов, 2009; Зиятдинова, 2006) . <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<b><span style="font-family: "times new roman" , "serif"; font-size: 12.0pt;">Понятие за политика</span></b><b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"><o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">За да се изясни същността на понятието
образователна политика е необходимо да се анализират основните гледища, по
отношение на категорията «политика» и понятията: конкретни политики, анализ на
публичните политики социална политика, публична политика и държавна политика.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Поли́тиката (от старогръцки. Πολιτική —
«изкуството да се управлява «полиса», града-държава) се разглежда в най-общ
смисъл като процес, при който група хора взимат решения. «Този процес може да
се изразява в начина на получаване или поддържане на подкрепа за общи или
обществени действия. Макар че обикновено терминът се прилага за правителствата,
политиката се наблюдава при всички човешки групови взаимодействия, включително
корпоративни, академични или религиозни» (Adams, 2001; 20)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">В миналото философите се определяли
политиката по различен начин: като изкуство да се управляват всички други
изкуства (ораторско, военно, съдебно и др.) и умение да се грижиш за всички
граждани и по възможност да ги направиш от по-лоши подобри (Платон); като
знание за правилно и мъдро управление (Макиавели); като борба на класови
интереси (Карл Маркс), като лидерство на държавния апарат или влиянието на това
лидерство (Макс Вебер),.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Днес политиката се разглежда като феномен на
държавата «преминаващ през всички форми на обшествения живот и включваш в себе
си различни прояви на социална активност на хората, различните дейности в
рамките на организациите»( Ильин, Панарин, 1994 ; 45).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">В научната литература политиката се
«интерпретира в три основни направления: като преодоляване на конфликти; като
установяване на общ (нормативен порядък и като начин за поведение»(Киров, 2004;
71). На тази база се формулират различни определения на понятието политика,
отразяващи тези основни направления. Ето някои от тях:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиката е процес, който «възниква там
където има хора, живеещи заедно в общности, когато те са свързани в
стълкновения и когато тези хора са субекти на някакъв вид власт, управление или
авторитет. Три са определящите елементи на политиката: общност на социални
индивиди; наличие на някаква власт, интегрираща общността; стълкновения
(конфликти) между обвързаните от тази власт в общност социални индивиди»(Dahl,
1975);<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиката е „посока на действия на
индивид, група или правителство в рамките на определена среда, преодоляваща
определени трудности и възможности, в усилието да бъде достигната някаква цел
или да бъде осъществен някакъв план»(Heywood, 1994);<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиката е „изкуството да се намери
възможността за преодоляване на стълкновението (състоянието на конфликтност) с
помощта на интегриращата власт и с оглед запазването на самата общност, чрез
извеждането й до ново равновесно състояние (ново ниво на конфликтност)‖(Киров,
2004; 72).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Като цяло може да се каже, че политиката се
разглежда като многопланово, социално явление, чийто смисъл не може да се
изчерпи с една конкретна дефиниция. Ето защо по отношение на понятието това има
различни «виждания – бихейвиориски, културалиски, антропологически,
исторически, икономическо-управленски»(Танев, 2008; 107). При тях политиката се
определя като:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> « процес на осигуряване на най-голяма
подкрепа за обществени проекти;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политика като дейност на правителството;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политиката като взаимодействие между
култури;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политиката като изкуство на възможното;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политиката като разпределение и преразпределение
на властта в обществото;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политиката като процес на вземане на
публични решения; политиката като функциониране на държавата»(Танев, 2008;
107).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Особено важен за изследването е
икономически-управленския подход. Той подчертава методологическите функции на
политиката в общественото управление. Разгледана от този аспект, политиката се
представя като «генерално предписание, как да се решават конкретните обществени
проблеми, стратегическа рамка и насока на обществено действие, а с това и като основен
елемент на управлението» » (Танев, 2008; 105). От друга страна, управленският
подход разглежда политиката, като една от фазите на публичния мениджмънт, който
включва триединството: «политика, ръководство и администрация. Управлението на
публичната сфера е единство от политически мениджмънт или правене на публични
политики, изпълнителен мениджмънт или ръководство и административен мениджмънт
или обслужване» (Ставрев, 2007; 112). От тази гледна точка политиката
(политическият мениджмънт) притежава следните характерни особености:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиката е изкуство на възможното, но
заедно с това е процес, при който «се отстояват определени ценности при
разпределението на публичнити блага» (Ставрев, 2007; 112);<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиката трябва да бъде полезна. Тя
задава «дневния ред на обществото – избор на приоритети, вярна преценка на
реални възможности, социална чувствителност и способност да се улавят
тенденции» (Ставрев, 2007; 117);<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиката е тази, която «трябва да осигури
обществено-политическа подкрепа за решаване на задачите включени в дневния ред
и постигането на целите набелязани в стратегическите визии» (Ставрев, 2007;
118);<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиката трябва да бъде ресурсно
осигурена. Политическата дейност е успешна само тогава, когато при нея има
«респект и загриженост към ресурсния потенциал» (Ставрев, 2007; 118);<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиката е първата фаза на политическия
мениджмънт. За да е успешно управлението, трябва да се осигури «плавно
преминаване към фазата на ръководството», чрез «възлагане на изпълнението на
политическите намерения на мениджърите в пълномощията на които влиза
изпълнителния мениджмънт. В този смисъл политиците са «по макро» управленци, те
правят своите избори, с което се насочва и стартира управленски процес.
По-нататък щафетата се поема<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">от по-професионалните управленци –
ръководителите на институции и служби» (Ставрев, 2007; 118);<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> За да е добър и успешен политикът трябва да
се «обгради от с добри мениджъри, защото разбира че от това зависи неговата
успешност» (Ставрев, 2007; 118);<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Политиците са длъжни да упражняват
непрекъснато текущ междинен и краен контрол върху изпълнението, да се намесват
когато е необходимо или да внасят корекции в политиките» (Ставрев, 2007; 119).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">В зависимост от вида на организацията се
различават: държавна политика, военна политика, партийна политика, техическа
политика. В зависимост от насоката на дейност на организацията се различават:
«вътрещна политика, външна политика, социална политика, културна политика,
образователна политика и др.» (Ильин, Панарин, 1994. ; 58).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Съществуват още три основни подхода към
политиката: „а) обвързването й само с държавата; б) обвързването й с публичната
сфера – държавата и гражданското общество; в) обвързването й с обществото като
цяло – държавата, гражданското общество и обществото в тесен смисъл на думата‖ (
Киров, 2004; 72). Основна дискусия при тези подходи към политиката, водена в
научната литература, е свързана с ролята на съвременната «национална държава» и
нейното влияние в обществото. Изказват се крайни тези «от провъзгласяване на
края на националната държава до идеята за нейното «разнообразяване», чрез
вплитането й в структурите на гражданското общество» (Guehenno, 1995).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Свързването на политиката единствено с
държавата я ограничава до действия, протичащи в държавните институции –
министерства, агенции, служби. Тази държавна политика се определя като
«политически процес на управленско влияние на органите на държавната власт
върху основните сфери в обществото, осъществено на основата на използване на
властовите права, както при разработката така и при реализирането на стретегии
и тактики на регулиращо въздействие, върху икономиката, социалната сфера и
другите подсистеми на обществото» (Государственная политика и управление,
2006.; 67). Държавната политика може да се разгледа и като система от цели и задачи
отразяващи вижданията на държавните институции по отношение на функционирането
и развитието на обществото, а също така като съвкупност от методи и средства,
чрез които държавата достига тези цели. В този смисъл държавната политика се
разработва и осъществява преимуществено от такива институции на властта като
правителство или президент и законодателни органи като Народно събрание.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">В дейността на тези държавни институции могат
да разграничат следните основни етапа:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> «Формулиране на основните проблеми;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Определяне на далечните и близките цели,
които трябва да бъдат достигнати за съответния период;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Избор на методите, средствата и формите на
дейност;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Подбор и разпределане на кадрите, които ще
са способни да достигнат до формулираните задачи» (Соловьов, 2000 ; 54).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">При втория подход, политиката се свързва с
публичната сфера, като това разширява нейния обхват. Това е така, защото в този
случай политиката се свързва не само с дейността на държавата и нейните
институции, а и с действията на<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">представителите на гражданското общество –
политически партии, организации, заинтерисовани социални групи, профсъюзи и др.
В този смисъл се говори за публична политика която се определя като «начин на
действие или бездействие, предприети от държавни институции (чрез решение от
правителството) и други обществени и неправителствени организации по отношение
на конкретен проблем или набор от проблеми свързани с функционирането на
социалната сфера» (Wolf, 2008; 23). Други автори определят публичните политики
като «система от начини на действие, регулаторни мерки, закони и приоритети за
финансиране, изработена от държавен орган или неговите представители по
отношение на определени сигменти на обшествения живот -вътрешна сигурност,
социална защита, здравеопазване, образование " (Kilpatrick, 2009; 43).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Наред с това, тук трябва де се направи още
едно важно разграничение. От една страна терминът политика се употребява в
единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са
първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат
за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Най-често
прилагателното "политически" се отнася до партиите, правителствата,
международните отношения. В този смисъл политиката изследва политическите
процеси изобщо. В английския език има конкретна дума която изразява политиката
изобщо – politics (политически процес и система, избори, парламентаризъм
процесуалното ниво на политиката) (Танев, 2008; 14).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Така политиката изобщо, отразява глобалните
политически процеси и е обект преди всичко на политологическата наука. Нейните
основни елементи са:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> «политически отношения – формите на
взаимовръзка между субектите на политиката – дискусии, партньорство, съгласие,
конфликти;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политическа власт — възможност и способност
да налагаш своята воля над другите;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политически организации — съвкупност от
държавни и недържавни организации, изразяващи интересите на личности, групи и
общностти;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политическа култура — типа отношение към
политическите явления, присъстващ в поведението на политиците;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> политическо съзнание — свързано с
политическата психология и политическата идеология, мотивите за политическо
участие (идеи, чувства, преживявания, ценности, оценки).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> субекти на политиката — личности, социални
групи, организации и партии, участващи в процеса на държавно управление»
(Ирхин, Зотов, Зотова., 2002; 120).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">От друга страна, "политика"
(употребена често и в множествено число, политики) има и по-тясно значение - да
изразява конкретен план или основни принципи за действие, към които дадена
организация се придържа в изпълнението на някакаво начинание. Тази употреба е
характерна през последните години, като на английски за нея си има отделна дума
policy, но на български тя се превежда<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">като "политика" или (списък от)
"принципи" или конкретна политика.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Така под политика (policy) се има предвид:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> „конкретният обществен проект като
прагматичен план – кое след кое следва, колко ще струва;<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> по-широкото политическо значение на
резултатите – избраната линия на поведение, свързана с особена обществена
стратегия на тези, които осъществяват прагматичния план‖ (Танев, 2008; 13).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">От друга страна, осъществяването на
конкретните политики е немислимо без държавата и нейните институции, които
често са и инициатор за тяхното формулиране. „Следователно конкретните политики
са планове на действие на правителството или държавните органи. В повечето
случаи те представляват правителствения курс в отделна сфера на обществения
живот. Това са принципите, програмите процедурите за постигане на средносрочни
и дългосрочни цели от страна на министерства, държавни комисии и т.н. ‖ (Танев,
2008; 14).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Една от най-важните характеристики на
конкретните политики е, че те са насочени към постигането на определени
обществено значими цели, свързани с основните насоки на обществено развитие,
определени от правителството. В този смисъл те са отговор на определени
обществени потребности в дадена ситуация, посочват основните проблеми и
начините за тяхното разрешаване. От тази гледна точка конкретните политики, са
свързани със вземане на управленски решения и процеса на държавно управление
като цяло. Основна част от конкретните политики, са свързани с публичния сектор
(обхващащ различни сектори на социалния живот). Към тях се включват: секторни
политики и социална политика. Секторните политики «са съответно здравни, за
опазване на реда, данъчни, образователни и др.» (Танев, 2008; 35).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Много важна съвременна област, свързана с
изследванията на конкретните политики, това е областта на анализа на политиките
(анализ на политиките). Този анализ е специфична ескпертна дейност, подпомагаща
вземането на най-оптималното решение. Анализът на политиките не е чиста
политическа дейност. Той е процес «който подсказва на политици и управляващите
решението, което експертите доказват като най-правилно. От тук нататък
отговорността пада на плещите на управляващите, които приемат или не приемат
решенията, които са посъветвани да следват » (Танев, 2008; 19).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Процесът на анализа на конкретните политики
протича през следните етапа: «определяне на проблема –анализ на проблема-
определяне на целите – определяне на критериите за оценка – формулиране на
различни варианти за действие – оценка на всеки вариант по определените
критерии – подбор на най-добрия вариант – представяне на варианта на този, който
взема крайното решение – анализ на провеждането на политиката на практика»
(Танев, 2008; 15). Така анализът на публичните политики е съвкупност от методи,
насочени към създаване и прилагане на ефективни публични политики в различните
области на обществения живот, включително и образованието. В този смисъл,
анализът на политики пряко обслужва и ефективното управление в тези обществени
сфери.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<b><span style="font-family: "times new roman" , "serif"; font-size: 12.0pt;">Определяне на
понятието образователна политика</span></b><b><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"><o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">За образователната политика, като важна част
от политиката на съвременната държава, са дадени различни определения. Много от
тях (макар и формулирани от различна научна гледна точка – педагогическа,
политологическа, икономическа, управленска, правна) са близки по съдържание и
различни по форма. Ето някои от определенията, представени в българската,
руската и англоезичната литература. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">В българската педагогическа литература
«образователната политика се разглежда като една цялостна система от цели,
конкретна организация, управление и развитие на образователния процес‖ (Бижков,
2000; 11). Милков (2006) приравнява образователната политика на стратегия,
«която се осъществява в отделните държави и отразява особеностите и целите на
дадена нация за определен исторически етап и при определени икономически,
политически и социални условия<i>» </i>(Милков, 2006; 14). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Малко по-разгърнато определение е дадено
учебника по «Педагогика» (2007). То извежда на преден план взаимовръзката между
«държавна власт – политика- управление». Според него образователната политика е
„политиката на управляващата или управляващите партии по отношение на основните
цели, принципи и насоки за развитие на образователните структури. Тези основни
принципи и насоки за развитие се реализират, чрез механизмите на
законодателната власт (изработване и приемане на училищните закони) и
механизмите на изпълнителната власт (създаване на нормативна база от
подзаконови документи и осъществяване на оперативното управление и контрол над
системата)» (Педагогика, 2007; 134). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Различно мнение изказва Станев (2005). Според
него „образователната политика има надпартиен, общонационален и интернационален
характер. <b>Националната образователна политика </b>е синтезен резултат от
интелектуалния капацитет на нацията и се приема с консенсус като единна
политика от всички партии и социални групи на гражданското общество.
Отговорност за наличието и воденето на адекватна национална образователна
политика носи държавата с нейните помощни държавни органи и обществените
структури (Станев,2005; 121)<i>. </i>С това определение, авторът въвежда
термина «национална образователна политика», който е използван и в
англоезичната литература. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Едно от най-разгърнатите определения на
образователната политика в икономическата научна литература е дадено в
изследването на Минков (2004). Съгласно него: «държавата провежда в областта на
образованието политика, насочена към създаването на условия и предпоставки за
ускоряване на икономическия растеж: повишаване качеството на работната сила,
повишаване технологичното ниво и ефективността на използване на ресурсите. В
този аспект, образованието има съществено значение и висока възвращаемост както
за отделния индивид, така и за обществото като цяло. Оттук основния дискусионен
въпрос не е това дали да има държавна намеса в сферата на образованието, а в
каква степен и по какъв начин да се осъществява тя» (Балабанов, Минков и др.,
2004; 128). В това определение образователната политика се разглежда като
държавна политика. Наред с това се поставя дискусионния проблем за степента на
намеса на съвременната държава в областта на образованието. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">В политологическата литература едно от
най-новите изследвания, специално посветено на образователните реформи в
поскомунистическа България, е изследването на Дайнов (2010). В него авторът
разглежда образователната политика като публична «секторна политика», насочена
към «реформирането на образователната система» (Дайнов, 2010). В книгата си
Дайнов анализира още два проблема, свързани с образователната политика:
влиянието на вънншни фактори при нейното формиране (Световна банка, ОИСР) и
участието на неправителствените организации в изработването на политиката
насочена към реформите. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Юридическата гледна точка по отношение на
разглежданото понятие, свързва образователната политика с основните функции на
държавата и конституционните права на отделната личност. Тя «е неизменна част
от социалната функция на държавата и има за цел да осигури възпитание и
образование на бъдещите пълноценни членове на солидарната общност. Дейностите,
свързани с осъществяването на държавната образователна политика се изразяват в
практическата реализация на конституционно закрепеното право на образование,
във въвеждане и поддържане на качествено и ефективно начално, средно и висше
образование‖ (Шамов, 2009; 94). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">В руската научна литература, едно от
най-разгърнатите определения за образователна политика я дефинира като
«направляваща и регулираща дейност на държавата в сферата на образованието,
насочена към постигането на конкретни стратегически цели и решения на задачи от
национално и глобално значение. Тя се определя от висшите равнища на държавната
власт и се реализира посредством закони, постановления, наредби, общодържавни
програми, а също така по пътя на въвличане в процеса на нейната реализация на
всички заинтерисовани слоеве на обществото (ученици, родители, обществени и
професионални организации), средствата за масова комуникация и др.» (Галаган,
2007; 186). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Освен това образователната политика се
определя и като: <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 1.85pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">
Политика «включваща в себе си стратегията и тактиката в сферата на
образованието, използваните за достигане на формулираните цели и задачи
средства, форми и методи. Тя като лакмусова хартия показва отношението на
държавата към образованието като социална система, влияеща на интересите на
големи маси от хора ( Зиятдинова, 2006; 56); <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 1.85pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> „Едно
от най-важните направления на вътрешната политика на държавата, имащо за цел
създаване на икономически, институционални и духовно-идеологически условия за
осъществяване на основните функции на образованието, включително формулирането
на определен тип личност, възпроизводството на кадровия потенциал на обществото
и възпитаване на гражданите на държавата в съответствие с приетата система от
ценности‖ (Меркулова, 2010); <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> „Политиката в областта на образованието представлява комплекс от мерки
предприети от държавата, нейните органи, политическите партии, неправителствени
организации по отношение на образованието, като социална система. (Днепров,
2000.; 34). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Всички тези определения дефинират
образователната политика преди всичко като тип държавна политика. В този смисъл
в рускоезичната педагогическа литература по традиция се използва терминът
„държавна образователна политика‖. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">По-различно е положението в англоезичната
научна литература. В нея образователната политика се свързва с «изработване на
система от закони и правила, които уреждат функционирането на образователната
система» (</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Jakobi</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, 2009; 474). В този смисъл тя е публична политика,
водена от държавата на национално ниво. Така например за Хейнонен (1997)
„образователната политика се разглежда като един от най-важните елементи на
социалната политика на страната. Тя е свързана с изготвяне от страна на
правителството на програми, в които са формулирани основните цели и са очертани
главните насоки на развитие на образователната система‖ (Хейнонен, 1997) . <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Други автори смятат, че «ръководените от
държавата образователни инициативи и извършвани реформи насочени към
усъвършенстване на училищата, могат се определят като провеждане на Национална
политика в образованието (НПО)» ( </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Wong</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, 2002.; 167). От тази гледна точка терминът
„национална политика в образованието» (НПО) е щироко използван в някои
северно-европейски страни и Азия (например Индия). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Подобно определение е дадено и в
„Международното ръководство за образователни промени (под ред. Харгрийвс 2005).
«Ролята на държавата на макроравнище е да очертае националната рамка, изразена
под формата на политика, стратегия, закон по отношение на образователната
система. Използването на властта и вземането на решение на национално ниво се
определя като <b>макрополитика </b>по отношение училищните организации» (</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Extending</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Educational</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Change</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">. </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">International</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Handbook</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">of</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Educational</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Change</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, 2005.; 65). Трябва да се отбележи, че авторите на това
определение акцентират върху още един важен аспект на националната
образователна политика – те я определят като <b>макрополитика </b>по отношение
на училищата.. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Според Беркхоут (1999) „образователната
политика е процес, който е насочен към бъдещето‖. С това определение авторът
обръща внимание на друг аспект на образователната политика - тя е насочена към
бъдещето на националната образователна система (</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Berkhout</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, 1999;
412). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">От друга страна, в англоезичната литература
терминът образователна политика се използва за обозначаване на конкретни
стратегически програми за развитието на училищната организация в местните
образователни системи. В този смисъл «политиката, която се реализира в и около
училищата се определя като <b>микрополитика</b>. При нея се осъществява стратегическо
използване на властта от отделни лица и групи в училищната организация за
постигане на определените цели. Сътрудничеството и конфликтните ситуации са
неделими елементи на микрополитиката. В този смисъл микрополитиката е
неразривно свързана с училищните промени и различните подходи за
преструктуриране на образователната организация» (</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Blase</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Blase</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, 2002; 16). Конкретно микрополитиката на училищно ниво
включва следните области на дебат по отношение на развитие на образователната
организация: «размер на училището, размер на класа, приватизация на училищното
образование, обучение и сертифициране на учителите, учебна програма, методи на
преподаването, училищни инвестиции, училищни модели» (</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">The</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Study</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">of</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Educational</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Politics</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">., 1995; 27). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Едно от най-важните направления на научните
изследвания, свързани с образователната политика, това е „анализът на
политиките в образованието‖. Този анализ е насочен към „измерване, чрез
определени инструменти на успеха или провала на предприетите образователни промени
насочени към постигането на формулираните обществени цели‖ (</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Mingat</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Tan</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, 2003; 13). На базата на това измерване се
определят критериите за цялостна оценка. Тази оценката дава възможност «да се
формулират различни варианти за действие, оценява се всеки един вариант и се
подбира най-добрия‖ (</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Mingat</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Tan</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, 2003; 13). Според други автори, анализът на
политиката в образованието е тясно свързан и с измерване въздействието, което
оказват публичните политики в отделните училища. За професорката по
образователни науки в Станфордския университет Линда Дарлинг-Хамънд (2010),
този анализ „разглежда начините, по които образователните политики, свързани с
различни федерални, щатски и местни инициативи, влияят върху организационните
особености, формата и съдържанието на преподаване и обучението училищата‖ (</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Darling</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">-</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Hammond</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">, 2010; 5). Като цяло «анализът на
образователната политика» може да се определи като съвкупност от методи,
насочени към създаване и прилагане на ефективни образователни политики,
използването на различни политически инструменти за решаването на различни
училищни проблеми. В този смисъл разглежданият анализ пряко обслужва процеса на
ефективно управление на училищното образование. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none; text-indent: 36.0pt;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">Като цяло на базата на разгледаните по-горе
определения, могат да се посочат следните по-важни характеристики на
образователната политика: <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 2.55pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">
Образователната политика е публична политика в сферата на образованието. От
тази гледна точка, тя е една от най-важните секторни политики в конкретната
страна и е дейност, насочена към формулирането на общите образователни цели и в
усъвършенстване на образователната система. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 2.55pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Много
често (най-вече в българската и рускоезична литература) образователната
политика се определя като държавна образователна политика. Това е така, защото
държавата и нейните институции са основните „актьори‖ в процеса на изработване
и управление на образователната политика. Тази политика може да се разглежда и
като план за действие, правителствен курс в сферата на образованието. От друга
страна, в съвременното общество, в процеса на изработване и контрол по
прилагането на образователни политики участват и други организации - НПО,
политически партии, родителски асоциации, синдикати и т.н. В този смисъл,
според нас терминът <b>публична политика </b>е по-адекватен на днешните
„политически мрежи‖, формиращи политиката в отделните сфери, включително и
образованието. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 2.55pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">
Образователната политика на съвременната държава, която има или поне се стреми
да има надпартиен и общонационален характер се определя като н<b>ационалната образователна
политика</b>. В този случай тя е резултат от дейността на различни
заинтерисовани и се приема с консенсус като единна политика от всички партии и
социални групи на обществото. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 2.55pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">
Образователната политика е процес, който е насочен към бъдещето. От тази гледна
точка тя е свързана с разработване на стратегии и програми, конкретни промени и
реформи на образователната система. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Различават се: образователна политика на централните власти; регионална,
местна и училищна образователни политики. Използването на властта и вземането
на решение на централно, национално ниво се определя като <b>макрополитика </b>по
отношение училищното образование. От друга страна политиката/политиките, която
се реализира в и около училищата се определя като <b>микрополитика </b>по
отношение на образованието. Микрополитиката на училищно ниво включва следните
основни области на развитие: размер на училището, размер на класа, обучение и
квалификация на учителите, учебен план и програми, методи на преподаването,
училищни модели и училищни инвестиции <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 1.15pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">
Образователната политика се реализира посредством механизмите на
законодателната власт (приемане на училищни закони), механизмите на
изпълнителната власт (постановления, наредби, общодържавни програми), а също
така по пътя на въвличане в процеса на нейното осъществяване на всички
заинтерисовани слоеве ва обществото. В този смисъл успешната образователна
политика изисква постигането на обществен консенсус по отношение на училищната
образование. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 1.15pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Чрез
образователната политика се осигуряват условия за задоволяване на
образователните интереси и потребности на гражданите и се гарантират техните
образователни права и свободи. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Процесът на изработване и прилагане на образователната политика преминава
през следните основни етапа: <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">- Формулиране на основните проблеми; <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">- Определяне на стратегическите цели които
трябва да бъдат достигнати за съответния период; <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">- Определяне на приоритетите и основните
направления на усъвършенстване; <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">- Избор на методите, средствата и формите на
дейност; <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">- Подбор и разпределяне на ресурси, чрез
които ще може да се достигне до формулираните задачи. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 1.85pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">
Образователната политика може да се разглежда и като конкретна програма
насочена към изменение състоянието на образователната сфера. Реализация на тази
програма се обезпечава от процеса на управление на различните равнища на
образователната система. В този смисъл, образователната политика е неразривно
свързана с управление на образованието, защото то гарантира осъществяване на
дейностите в съответствие с разработените правила и формулираните цели. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: 1.85pt; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;">
Образователната политика е първата фаза на публичния мениджмънт в тази
обществена сфера. За да е успешно нейното реализиране и ефективно управлението
й, трябва да се осигури плавно преминаване към следващите две фази (на
ръководството и на административното обслужване). Това става чрез възлагане на
изпълнението на политическите намерения на топ ръководителите в органите и
службите, свързани с управлението на образователната система. В този смисъл
управлението в сферата на образованието е <b><i>единство от политически
мениджмънт или правене на образователни политики, изпълнителен мениджмънт или
ръководство на изпълнителния орган и административен мениджмънт или обслужване
на системата</i></b>. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; mso-layout-grid-align: none; text-align: justify; text-autospace: none;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 12pt;"> Вземането на най-оптимални решения при изработване на образователната
политика се подпомага от специфична експертна дейност наречена „анализ на
политиката в образованието‖. Този анализ е насочен към измерване, чрез
определени методи на успеха или неуспеха на предприетите образователни промени.
Анализът на политиката в образованието е тясно свързан и с измерване
въздействието, което оказват публичните политики в отделните училища
(организационните особености, формата и съдържанието на обучението,
квалификация на учители и др.) <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 107%; margin-bottom: 8.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 107%; margin-bottom: 8.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 107%; margin-bottom: 8.0pt;">
<br /></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: center;">
<b><span style="font-family: "times new roman" , "serif"; font-size: 12.0pt;">Библиография:<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">1.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Балабанов, Ил., И. Минков и др. Бюджетна, образователна,
научна и технологична политика на държавата за конкурентоспособно икономическо
развитие., Акад. изд. проф. Марин Дринов, 2004. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">2.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Бижков, Г. Алтернативното образование.- Стратегии на
образователната и научната политика, кн. 1., 2002. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">3.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Галаган, А.И. Сравнительная характеристика принципов
образовательной политики России и некоторых зарубежных стран. В сб.
Социально-гуманитарные знания, М., 2007. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">4.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Государственная политика и управление. Под ред. Л.
Сморгунова., М., 2006. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">5.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Дайнов, Ев. «Науката е слънце». Реформата на училищното
образование в следкомунистическа България. НБУ., С., 2010. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 9.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">6.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Зиятдинова, Ф. Росийская образовательная политика в свете
зарубежного опыта., М., 2006</span><b><span lang="RU" style="font-size: 9.5pt; mso-ansi-language: RU;">. </span></b><span lang="RU" style="font-size: 9.5pt; mso-ansi-language: RU;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 9.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">7.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Зиятдинова, Ф. Росийская образовательная политика в свете
зарубежного опыта., М., 2006</span><b><span lang="RU" style="font-size: 9.5pt; mso-ansi-language: RU;">. </span></b><span lang="RU" style="font-size: 9.5pt; mso-ansi-language: RU;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">8.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Ильин В. В., А.Панарин. Философия политики.,М., 1994. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">9.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Ирхин Ю.,Д, Зотов,Л. Зотова. Политология. М.: Юристъ,
2002. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">10.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Киров, В. Публичната власт. С., 2004.</span><br />
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">11.<span style="font-family: "times new roman"; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">Меркулова, Г. Понятия образовательной
политики больше нет.- Экономика и образование сегодня, 2010, </span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">http</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">://</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">eed</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">.</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">ru</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">/</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">opinions</span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">/0_53.</span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">html</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">12.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Милков, Л. Информатизация на образованието кото
иновационен процес. С., 2006. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">13.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Педагогика. Под ред. Пламен Радев. Пл., 2007. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">14.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Соловьов, А. Политология: политическая теория и
полетические технологии., М., 2000. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">15.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Ставрев, Св. Кризата на публичния мениджмънт. С.,2007. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">16.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Станев. Ст. Научно осигуряване на държавната политика в
образованието и науката. - Стратегии на образователната и научната политика,
кн. 2.,2005. <o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">17.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Танев, Т. Анализ на публичните политики. С., 2008.</span><br />
<span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">18.<span style="font-family: "times new roman"; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><span lang="RU" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">Хейнонен, О. Финландия: преструктуриране на
висшето образование. – Перспективи, № 4, 1997.</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">19.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;">
</span></span><!--[endif]--><span lang="RU" style="font-size: 11.5pt; mso-ansi-language: RU;">Шамов, М. Към държавната политика в сферата на
образованието. –Научни трудове на Русенския университет, том 48, серия 7, 2009.
<o:p></o:p></span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">20.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt;">Adams, I. Political Ideology Today .,
Manchester University Press, 2001</span><br />
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">21.<span style="font-family: "times new roman"; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">Berkhout, S., Willy Wielemans. Toward
Understanding Education Policy: An Integrative Approach.- Educational Policy,
vol. 13no. 3, 1999<i>.</i></span><br />
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">22.<span style="font-family: "times new roman"; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">Blase, J, & Blase, J. The
micropolitics of instructional supervision: A call for research. -Educational
Administration Quarterly, 38, 2002.</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">23.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt;">Dahl, R. Modern Political Analysis.
NY.1975.</span><br />
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">24.<span style="font-family: "times new roman"; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">Darling-Hammond, L. The Flat World and
Education: How America's Commitment to Equity Will Determine Our Future.
Columbia university, 2010.</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">25.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt;">Guehenno, J. The end of the National-State.
MN., 1995.</span><br />
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">26.<span style="font-family: "times new roman"; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">Extending Educational Change.International
Handbook of Educational Change Ed. A. Hargreaves, NY 2005.</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">27.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt;">Heywood, A. Political Ideas and Concepts.
NY. 1994.</span><br />
<span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">28.<span style="font-family: "times new roman"; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><span lang="EN-US" style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">Jakobi, A. Global Education Policy in the
Making: International Organisations and Lifelong Learning. - Globalisation,
Societies and Education, v 7, n.4, 2009</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">29.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt;">Kilpatrick, D. Definitions of Public Policy
and Law. NY.2009.</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">30.Mingat, A., Jee-Peng Tan. Tools for
Education Policy Analysis. World Bank, Washington, 2003.</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">31.The Study of Educational Politics.
Commemorative Yearbook of the Politics of Education Association (1969-1994).
Education Policy Perspectives Series. Br., 1995.</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<span style="font-family: "times new roman" , serif; font-size: 11.5pt; text-indent: -18pt;">32.Wong, K, Francis X. Shen. Politics of
State-Led Reform in Education: Market Competition and Electoral Dynamics.-
Educational Policy, vol. 16 no. 1, 2002.</span></div>
<div class="Default" style="margin-left: 36.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">33.<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal; font-variant-numeric: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span lang="EN-US" style="font-size: 11.5pt;">Wolf, R. Definitions of Policy Analysis.,
B., 2008. <o:p></o:p></span></div>
<br />
<div class="Default">
<br /></div>
Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-17888867455686637912017-01-31T17:19:00.000+02:002017-01-31T17:39:31.527+02:00Иновативните училища<div style="text-align: justify;">
<span style="color: #444444;"><b>Възможността за създаване и развитие на мрежа от иновативни училища е една от важните структурни иновации в Закона за предучилищното и училищното образование. В настоящата статия публикувана в сборника "Алтернативи в образованието" на Педагогически факултет на Пловдивския университет аз съм се опитал да направя кратък анализ на състоянието на иновативните училища в други образователни системи и основните предизвикателства пред българските такива.<i></i></b> </span></div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: center;">
<b><span style="color: blue;">Иновативните училища като алтернатива в българското училищно образование</span></b></div>
<div style="text-align: center;">
<b><span style="color: blue;"> Галин Цоков, Пловдивски университет „Паисий Хилиндарски“ </span></b></div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Една от важните законодателни промени, въведена със Закона за предучилищното и училищното образование, е свързана със създаването на иновативните училища. За прав път в нашето училищно законодателство се определя възможността за провеждане на алтернативни училищни политики. Успешното осъществяване на тази структурна новост за промяна и развитие на образователни организации, до голяма степен ще определи успеха на процеса на разширяване на училищната автономия и на организационна промяна, започнал с влизане в сила на новото образователно законодателство.
За да се разкрият същността и основните характеристики на иновативните училища е необходимо да се направи анализ на проблема за иновациите в образованието. Иновация се определя като : „нова идея, метод или средство” (Webster’s New Encyclopedic Dictionary, 1994) и, „промяна, която създава ново измерение за действие” (Дракър, 2002; 23). От своя страна иновацията в образованието се дефинира като процес, при който «нещо ценно се извлича от знанията и уменията чрез генериране, развитие и прилагане на идеи за създаване на нови или подобрени продукти, процеси и услуги» (Watt, 2002). В този смисъл иновациите в училищната организация са насочени към реконструиране на опита на учителите и училищните ръководители, които на основата на своите преподавателски умения и познаване на учебното съдържание, генерират създаването на нови идеи и ги прилагат под формата на нови или подобрени образователни продукти или услуги. Така „иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност“(Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, 2015). </div>
<div style="text-align: justify;">
От друга страна иновацията, включително в сферата на образованието, се характеризира като „управленски процес, който изисква специфични инструменти, правила и дисциплина” (Davila, Epstein, Shelton, 2006). От тази гледна точка акцентът е преместен от специфични нови и полезни идеи до целия организационен процес и процедурите за промяна и развитие на организацията.
В рамките на образователните организации могат да се управляват и реализират успешно няколко основни нива на иновационни промени. Това разпределение на иновации на отделни равнища е направено в съответствие с тяхната сложност, времето необходимо за тяхното осъществяване и необходимите усилия. Те са:</div>
<div style="text-align: justify;">
1-во ниво на иновации. Промяна в квалификацията на педагогическия персонал. Членове на педагогическия персонал могат да се включат в различни форми на вътрешна и външна квалификация. Възможна съпротива в този случай е малко вероятна и относително лесно може да се преодолее. </div>
<div style="text-align: justify;">
2-ро ниво на иновации. Това ниво е свързано с промяна в установените процедури в рамките на организацията. Променените или новите процедури могат да бъдат свързани с: нови форми на контрол върху качеството на преподаване; нови форми на взаимодействие с родителите; въвеждане на нови методи в процеса на обучение. В този смисъл това са допълнителни, по същество частично модифицирани форми на дейност. Тези нововъведения изискват основно промяна в дейностите и функционални характеристики на ръководството и персонала. </div>
<div style="text-align: justify;">
3-то ниво на иновации Включва промяната на структурата на организацията. Това са значително по-сложни промени. При тях се осъществява преразпределение на властта, на отговорностите на отделните учители и педагогически специалисти, промени във функциите на управление. Това ниво на иновации включва и промяна на нагласите в организацията, промяна на поведението на отделни лица или групи. </div>
<div style="text-align: justify;">
4-то ниво То е свързано с промяна на стратегията за развитие на организацията. Тази промяна се отразява в дейността на организация като цяло. Тези нововъведения засягат ценностни ориентации на учителите. </div>
<div style="text-align: justify;">
5-то ниво Промяна на организационната култура. Тези иновации са най-трудни за реализиране и изискват максимално време и усилия.
За да се реализира успешно нововъведението в училището е необходимо да се съблюдава най-общ модел на управление на промяната, включващ следните основни етапи: </div>
<div style="text-align: justify;">
1) Наличие на предпоставки за иновацията;</div>
<div style="text-align: justify;">
2) Признаване на проблемите;</div>
<div style="text-align: justify;">
3) Възникване на инициатива за преодоляване на дисфункционалното състояние; </div>
<div style="text-align: justify;">
4) Теоретични и емпирични научни изследвания; </div>
<div style="text-align: justify;">
5) Създаване на визия, на концепция за нововъведението, преформулиране на индивидуалните роли, правила и отговорности;</div>
<div style="text-align: justify;">
6) Изпробване на визията с отделни членове на организацията, осъществяване на пилотни експерименти и др. (т.е. изпробване в определени класове или училища); </div>
<div style="text-align: justify;">
7) Допълнителна обработка на концепцията;
8) Запознаване на всички членове на организацията (т.е. педагогическите кадри) с визията, организиране на нови структури, провеждане на обучение за усвояване на нови умения, осигуряване на ресурси и др.; </div>
<div style="text-align: justify;">
9) Практическо приложение на новостта, обособяване на нови рутини, променени процеси на работа, инструменти и механизми за управление на дейността, осигуряване на гъвкав контрол, продължаващо обучение и развитие, награди и признания, признаване на успеха и др. </div>
<div style="text-align: justify;">
10) Прекъсване, бюрократизация и връщане към предишни етапи или консолидация. При консолидация: </div>
<div style="text-align: justify;">
11) Разпространение на иновацията в други организации (т.е. в цялата образователна система);</div>
<div style="text-align: justify;">
12) Налагане на иновацията и загуба на нейната новост; </div>
<div style="text-align: justify;">
13) Замяна на иновацията с нов продукт (Aguerrondo, 2006) </div>
<div style="text-align: justify;">
Като цяло жизненият цикъл на иновацията в образованието, според И. Агерондо, трябва да бъде поне 10 години. В този смисъл, в така наречените иновативни училища, нововъведенията не трябва да се разглеждат като еднократен акт, а като продължителен цикличен процес, свързан с провеждане на целенасочена иновационна училищна политика. Условията, необходими за осъществяване на иновационна дейност в тези образователни организации могат да се обобщят в следните основни направления:</div>
<div style="text-align: justify;">
• отчитане на множество външни за организацията (на пръв поглед) фактори;</div>
<div style="text-align: justify;">
• отчитане на ролята на всички елементи на средата; </div>
<div style="text-align: justify;">
• умело подкрепящо и подпомагащо ръководство;</div>
<div style="text-align: justify;">
• създаване на подходящи работни структури и професионално учебни общности; </div>
<div style="text-align: justify;">
• включване на потребителите и родители; </div>
<div style="text-align: justify;">
• създаване на стимули;</div>
<div style="text-align: justify;">
• добра информираност и ефективно общуване. (An Innovation Roadmap:Criteria for Innovative Schools in the 21st Century, 2010.) </div>
<div style="text-align: justify;">
От друга страна, за да се разкрият най-важните характеристики на иновативните училища, е необходимо да се направи сравнителен анализ на добри практики в други образователни системи. Така например в Канада функционира мрежата от иновационни училища (Network of Innovative Schools – NIS). Оценката за включване в мрежата от иновативни училища се извършва на базата на интервюта, фокус-групи и др. изследователски методи по следните показатели:</div>
<div style="text-align: justify;">
• „необходимост от иновативната програмата,</div>
<div style="text-align: justify;">
• ефективност на структурата и приложението на програмата, </div>
<div style="text-align: justify;">
• постигнати резултати и предложения за усъвършенстване“ (Watt, 2002). </div>
<div style="text-align: justify;">
Процеса на оценяване се извършва от външни експерти, което осигурява безпристрастно външно оценяване и се проследява обективно ефективността и ефикасността на иновациите. Конферентният Борд на Канада формулира четири основни компонента, необходими за осъществяването на всяка иновация в училище и ги нарича „Четирите стълба на иновацията”. А те именно са: </div>
<div style="text-align: justify;">
1) „Хората: капацитетът на човешките ресурси – знанията, уменията, нагласите и поведението на наетите лица във всички нива на организацията / институцията. </div>
<div style="text-align: justify;">
2) Ръководството: необходими са ръководители с ясна визия, ентусиазирани по отношение на организацията и нейното бъдеще, способни да мислят и действат по нови начини и да мотивират другите за същото.</div>
<div style="text-align: justify;">
3) Субкултури и микроклимат: необходима е работна среда, в която идеите и инициативите се приветстват, рискът се толерира, ученето и промяната се ценят. </div>
<div style="text-align: justify;">
4) Структура на организацията / институцията и работни процеси, позволяващи споделянето на знания и информация, сътрудничество, работа в екип“ (Dibbon, 2002).</div>
<div style="text-align: justify;">
Като цяло иновативните организации търсят и наемат хора с набор от разнообразни допълнителни компетенции като креативност, умения за непрекъснато усъвършенстване, за прилагане на новости, за поемане на рискове, за работа в екип. Училищните лидери определят посоката, приоритетноста на иновациите и оказват влияние върху условията за иновации. Те определят и стимулите, които ще мотивират работещите в организацията да се ангажират в реализирането на промяната. Основните иновативни политики в конкретните училища са насочени към преход:</div>
<div style="text-align: justify;">
• От класна стая центрирана към учителя в класна стая в центъра на която е ученика;</div>
<div style="text-align: justify;">
• От един единствен път на придобиване на знания и умения, към множество пътища;</div>
<div style="text-align: justify;">
• От единна медийна среда към мултимедийна среда;</div>
<div style="text-align: justify;">
• От изолирана работа, към съвместна работа на педагогически специалисти; </div>
<div style="text-align: justify;">
• От доставка на информация, към обмен на информация; </div>
<div style="text-align: justify;">
• От пасивно слушане в класната стая към активен диалог в нея;</div>
<div style="text-align: justify;">
• От откъслечно въвеждане на информационните технологии към тясна връзка между ИКТ и нови образователни теории за преподаване и учене.
Интересен е и модела на иновативното училище в Латвия. Според този модел в иновативното училище се работи в три области на подобрение. </div>
<div style="text-align: justify;">
Първата основна област е училищната култура. Нейното развитие, е свързано със следните основни моменти </div>
<div style="text-align: justify;">
• Демократично и отворено управление на образование - Открит процес на вземане на решение Учители са въвлечени в процеса на вземането на решения, училище форум за дискусии, "велики събирания", всеки е добре дошъл да коментира, предполагат или работа на нови инициативи. Учителите развиват програми в партньорство (Интердисциплинарен подход в преподаването) </div>
<div style="text-align: justify;">
• Лидерство и визия - училищен мениджмънт подкрепа на иновациите определя ясни и конкретни визия. Индивидуални срещи с персонала. Учителите са постоянно вдъхновени и подкрепени за въвеждане на нови практики от училище управление </div>
<div style="text-align: justify;">
• Вътрешна комуникация - Силна вътрешна комуникационна система, редовно обсъждане на програмните цели на срещите на педагогичския персонал. </div>
<div style="text-align: justify;">
• Учебни общности - Споделяне на опит между учители, образуваните учителски групи, които споделят опит анализират работата, взаимни наблюдения на учители , общи теми за проучване на учебни програми; участие на родители и на други заинтересованите страни в учебна общност; срещи в училище, където учениците и родителите могат да споделят мнението си по теми от учебното съдържание и теми; училището е отворено за споделяне своята визия, цели и действия с обществеността, с което се гарантира непрекъсната обратна връзка ;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Практики за професионално развитие – Постоянна квалификация на учители; повишаване на технологичните умения на учителите, обучение на основата на проекти, технология интеграция в учебните програми и педагогически умения; наличие на визията на училище за професионалното развитие на учителите</div>
<div style="text-align: justify;">
Втората област на подобрение е процесът на обучение. Основните конпоненти на усъвършенстване тук са: </div>
<div style="text-align: justify;">
• Изучаването на уменията на 21-век - Комуникация на майчин език и чужди езици; формиране на основни математически, природо-научни и дигитални умения чрез извършване на дейности, като новите знания се усвояват чрез групова работа, изследователски проекти, съвместни задачи; социални и граждански компетенции -комуникационни умения, разработен чрез група работи, презентация, съвместни проекти, дискусии и задачи на групата; разрешаване на проблеми, иновации и предприемачество - учениците търсят решения за решаване на проблеми, без преди това известна процедура, научили се да осъзнават риска и проявяват инициатива да се поемат рискове; умения за самостоятелно учене и организиране на обучаваните; културно съзнание и глобална перспектива – знания и умения за работа в различни културни среди с помощта на широк спектър от знания и ресурси, справяне с глобалните проблеми, без предварително определени отговори</div>
<div style="text-align: justify;">
• Интердисциплинарни подходи – щироко използване на проектно-базирано обучение при интегрирани в учебните програми, /например дни за проекти, които съчетават използване на знания от различни теми/; сътрудничество с други участници в образованието - учебен процес включва сътрудничество с ученици и учители от други училища, местни публични органи, неправителствени организации ;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Организация на процеса на обучение - засилен ученически избор на предмети и инструменти използвани в учебния процес; възможности за обратна връзка и самооценка от страна на учениците. </div>
<div style="text-align: justify;">
Третата област на подобрение в иновативните училища е образователната среда. Основните конпоненти на усъвършенстване тук са: </div>
<div style="text-align: justify;">
• Физическа учебна среда - Гъвкаво училищно пространство, което може да се трансформира за променящите се нужди - иновативна педагогика и по-добра интеграция на ИКТ, /например премахване стени и мебели на класна стая/; </div>
<div style="text-align: justify;">
• Интеграция на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) – наличие на интерактивен училищен уеб сайт, който позволява на учители, ученици и други заинтересовани страни да поддържат връзката си с училище, въпреки тяхното местоположение, интеграция на социални мрежи с училищния сайт; технологиите са ежедневна част от учебния процес, като са интегрирани в учебните програми и ИКТ се използва в различни моменти на учебна дейност - домашни работи, проекти и работа по групи и т.н.; наличие на модерни технологии в училище - компютърни зали, компютри, лаптопи, безжичен интернет, интерактивни бели дъски, дигитални фотоапарати и т.н. </div>
<div style="text-align: justify;">
• Достъпност на учебната среда - Учебна среда, която е достъпна за учениците. Околната среда и инфраструктурата са на разположение на учениците след учебното време за индивидуално развитие. </div>
<div style="text-align: justify;">
В зависимост от нивото на реализираните подобрения в основните области и компоненти за усъвършенстване в тях, училищата в Латвия се оценяват като:</div>
<div style="text-align: justify;">
• „не-иновативно;</div>
<div style="text-align: justify;">
• отчасти иновативно;</div>
<div style="text-align: justify;">
• умерено иновативно;</div>
<div style="text-align: justify;">
• иновационно адаптирано; </div>
<div style="text-align: justify;">
• иновационен лидер“ (Plotnieks,2011). </div>
<div style="text-align: justify;">
Важен за настоящия анализ е и моделът на иновативното училище в щата Вашингтон, САЩ. Съгласно него, иновативното училище се оценява като такова в няколко основни насоки на дейност. На първо място реализиране на иновации. „До каква степен в училището се прилагат смели, креативни и иновативни образователни идеи“ (Innovative Schools in Washington, 2013). </div>
<div style="text-align: justify;">
Основните педагогически иновации могат да бъдат свързани с:</div>
<div style="text-align: justify;">
• Разширяване на учебния ден или да предприеме други мерки, за да се увеличи комуникацията между ученика и учителя;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Промяна в учебното съдържание, която да е свързана със социалните и / или академични нужди на отделните ученици; </div>
<div style="text-align: justify;">
• Разширяване на партньорствата на училището с общността, бизнес, и / или други организации от местната общност;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Да се включват изследователския подход в процесите на преподаване и учене; </div>
<div style="text-align: justify;">
• Иновациите да не са изолирани в един или два класа, а да се реализира в цялото училище; </div>
<div style="text-align: justify;">
• По-активно ангажиране на учениците в работата им по конкретни теми, академични или кариерни области; </div>
<div style="text-align: justify;">
• По-широко използване на интерактивни и творчески методи на обучение, като например учене на основата на проекти;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Използване на интердисциплинарен подход към обучението;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Образователните предизвикателства по-адекватно да отговарят на потребностите на учениците; </div>
<div style="text-align: justify;">
• Реализиране смели, креативни и иновационни стратегии, за да адаптира процеса на обучение в по-голяма степен към нуждите на учениците.
Другите насоки на дейност, по които се оценява иновативното училище, са следните: </div>
<div style="text-align: justify;">
• Очаквания към учениците – от учениците се очаква да се отличат и отговарят или надвишават лични и / или базовите училищни очаквания; учениците се включват в дейности, свързани с критично мислене, решаване на проблеми и за прилагане на знанията в реалния свят ситуации.</div>
<div style="text-align: justify;">
• Очаквания към учителите - високи очаквания и стандарти към педагогическите специалисти; от учителите се очаква да идентифицират и да помогнат на учениците да се справят с по-високите лични и / или училищни очаквания; от учителите се очаква да осигурят учебна среда, която предизвиква интереса и активността на учениците. </div>
<div style="text-align: justify;">
• Диференциране на обучението и наличие на образователни опции – на учениците е предоставен образователни възможности, съобразени с техните различни стилове на учене; училището разполага със система за идентифициране на академични и други нужди на отделните ученици; учебните програми са проектирани така , че да дават възможност за персонализиране на обучението. </div>
<div style="text-align: justify;">
• Родители и общностни партньорства - училището е разработило формални и / или неформални партньорства с родителите, общността, бизнес, университети и / или други организации; представители на партньорите са пряко ангажирани с учениците като ментори и наставници, или в други роли. </div>
<div style="text-align: justify;">
• Училището като образователна лаборатория – наличие в училището на образователно експериментиране и иновации; учители и администратори непрекъснато дават оценка на напредъка на учениците си и коригират тяхната образователна програма въз основа на оценката; персоналът на училището споделят своите успехи и предизвикателства с други преподаватели и заинтересовани страни. </div>
<div style="text-align: justify;">
• Доказателства за успех - училището е успешно в постигането на високи академични очакванията за техните ученици; наличие на тенденция за подобряване на академичните постижения, дипломиране, и / или други показатели на учениците; академични и други показатели сочат, че училището е по-добро в сравнение с партньорските училища (Innovative Schools in Washington, 2013). </div>
<div style="text-align: justify;">
Като цяло иновативните училища във Вашингтон постигнат следните цели: </div>
<div style="text-align: justify;">
• Осигуряват на учениците и родителите разнообразен набор от образователни възможности;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Насърчават активното участие на общността и партньорство с местните училища;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Изпълняват ролята на лаборатории за образователна експериментиране и иновации;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Реагира и се адаптира към различни стилове, подходи и цели на обучението;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Предивява към ученици и преподаватели по-високи очаквания и стандарти; </div>
<div style="text-align: justify;">
• Насърчава и улеснява реализирането на смели, креативни и иновативни образователни идеи.
Интересен е статутът на иновативните училища, според новото българско училищно законодателство.</div>
<div style="text-align: justify;">
Според закона те са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като: „разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението; организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда; използват нови методи на преподаване; разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове“ (Закон за предучилищното и училищното образование, 2015). </div>
<div style="text-align: justify;">
Критериите за определянето на училищата като иновативни се уреждат в държавния образователен стандарт за институциите. Според този стандарт иновативни училища могат да са неспециализираните държавни, общински и частни училища, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. Те са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като: </div>
<div style="text-align: justify;">
• „разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението; </div>
<div style="text-align: justify;">
• организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и образователната среда; </div>
<div style="text-align: justify;">
• използват нови методи на преподаване;</div>
<div style="text-align: justify;">
• разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове“ (Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, 2015). </div>
<div style="text-align: justify;">
Според процедурата определена в Стандарта училищата кандидатстващи за иновативни представят до 31 януари в Министерството на образованието и науката училищни проекти за иновации, приети от педагогическите съвети и одобрени от родителите на учениците, включени в проекта. Описаният иновативен процес в училищните проекти за иновации може да бъде с продължителност до 4 години и да обхваща всички или част от участниците в образователния процес в училището Самите училищните проекти за иновации съдържат:“ мотиви за предложената иновация, свързани с обективни данни и анализи на състоянието и елементите на училищния живот; цел на иновацията; подробно описание на иновативния процес и иновацията за определения в проекта период; план за изпълнението по учебни години; възможност за разширяване на обхвата на иновативния процес“ (Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, 2015). </div>
<div style="text-align: justify;">
Постъпилите в Министерството на образованието и науката училищни проекти за иновации разглеждат и оценяват от Комисия за иновативните училища създадена от министъра на образованието и науката. Критериите за оценяване на училищните проекти за иновации са: </div>
<div style="text-align: justify;">
• „ясна и конкретна цел на проекта, свързана с повишаване качеството на образованието; </div>
<div style="text-align: justify;">
• съответствие на предложените дейности с целите в проекта; </div>
<div style="text-align: justify;">
• възможност за проследяване на въздействието от иновативния процес и иновацията върху качеството на образованието; </div>
<div style="text-align: justify;">
• измеримост на очакваните резултати; </div>
<div style="text-align: justify;">
• приложимост на иновацията и възможности за мултиплициране;</div>
<div style="text-align: justify;">
• съответствие с изискванията в държавните образователни стандарти за учебния план, за организацията на дейностите в училищното образование и за общообразователната подготовка“ (Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, 2015). </div>
<div style="text-align: justify;">
За съжаление все още няма конституирана Комисия за иновативните училища и приети правила и документация за провеждане на необходимите процедури за одобряване на иновативните училища. Въпреки това иновативните образователни организации остават една от малкото алтернативни възможности за развитие на българското училищно образование. Ако от есента на 2017 година започнат да изпълняват своите иновационни проекти първите иновативни училища, това ще бъде една важна крачка към реформиране на българското училище и разширяване на неговата автономия. Процесът на утвърждаване иновативните училища ще доведе и до положителни промени като: </div>
<div style="text-align: justify;">
• Разширяване на креативността и иновативността в образователните организации; </div>
<div style="text-align: justify;">
• Създаване на възможности за мултиплициране на образователните иновации;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Промяна на модела за въвеждане на иновациите в образованието – от налагане на новости по политико-административен път, към създаване на иновации в отделната организация /организационен модел/; </div>
<div style="text-align: justify;">
• Възможност за създаване на мрежа от иновативни училища, чрез което ще се промени и модела на взаимодействие и координиране между отделните образователни организации;</div>
<div style="text-align: justify;">
• Създаване на реална алтернатива на масовото училищно образование. </div>
<div style="text-align: center;">
<br /></div>
<div style="text-align: center;">
Използвана литература: </div>
<div style="text-align: justify;">
1. Дракър, П. Иновации и предприемачество, С. 2002. </div>
<div style="text-align: justify;">
2. Закон за предучилищното и училищното образование. - ДВ, бр. 79, 2015 </div>
<div style="text-align: justify;">
3. Наредба № 9 за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. - ДВ, бр. 68, 2016.</div>
<div style="text-align: justify;">
4. Aguerrondo, I. Why Does Innovation Survive and What Makes It Function. – In: Emerging Models of Learning and Innovation. OECD / Mexico International Conference. Merida. 2006. Available online at: www.ocde.sep.gob.mx/ocde/eng/docs/document_13.pdf </div>
<div style="text-align: justify;">
5. An Innovation Roadmap:Criteria for Innovative Schools in the 21st Century. Teaching Matters, 2010. http://www.teachingmatters.org/files/rubric_package.pdf </div>
<div style="text-align: justify;">
6. Davila, Tony, M. Epstein, R,t Shelton. Making Innovation Work: How to Manage It, Measure It, and Profit from It. Upper Saddle River: Wharton School Publishing. 2006. </div>
<div style="text-align: justify;">
7. Dibbon, D. Innivation and Educational change: A Study of the Impact of the SchoolNet GrassRoots Program on Members of SchoolNet's Network of Innovative Schools. Memorial University of Newfoundland, 2002 </div>
<div style="text-align: justify;">
8. Innovative Schools in Washington: What Lessons Can Be Learned? Summary of Legislation and the Selection Process, 2013 http://www.wsipp.wa.gov/ReportFile/1388/Wsipp_Innovative-Schools-in-Washington-What-Lessons-Can-Be-Learned_Appendix-A-Summary-of-legislation-and-selection-process.pdf </div>
<div style="text-align: justify;">
9. Plotnieks, D. Conception of an innovative school and its development opportunities in Latvia, 2011. http://www.eco.u-szeged.hu/download.php?docID=40506 </div>
<div style="text-align: justify;">
10. Watt, D. How Innovation Occurs In High School Within the Network of Innovative Schools. The Conference Board of Canada., 2002.</div>
<div style="text-align: justify;">
11. Webster’s New Encyclopedic Dictionary. New York. 1994.
</div>
Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-41011957932723891052017-01-30T01:38:00.001+02:002017-01-30T01:38:29.602+02:00 BETT2017.
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjugot1MxaFbYyHqx5HmW2f-FyCEEv6TdOf6t74XBBmx0QZtDEZjtBujQHfwLK9336FFiG5IBU9zNZznhmi1KEjGtdey8tcCMGIbLZYyv1GyE7GqlPWUcIYMgzYsbXMAoBjU8WQ2XntJVUf/s1600/20170127_173420.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjugot1MxaFbYyHqx5HmW2f-FyCEEv6TdOf6t74XBBmx0QZtDEZjtBujQHfwLK9336FFiG5IBU9zNZznhmi1KEjGtdey8tcCMGIbLZYyv1GyE7GqlPWUcIYMgzYsbXMAoBjU8WQ2XntJVUf/s320/20170127_173420.jpg" width="320" height="240" /></a></div>
Изложението за образование и технологии в лондонския Ексел BETT 2017.Тук се преплитат технологии с училищни политики и образователни концепции. Цялото изживяване за мен е нещо като 'завръщане в бъдещето' .Бъдещето на образованието до което хора от цяла Великобритания е Европа са дошли за да се докоснат и да го пренесат по-бързо в своите училища и класни стаи.Акцентите през последните два дни са: виртуалната реалност в обучението, геймификация в образованието, персонализация в образованието, изработване на училищни политики формулирани 'отдолу нагоре" от професионални общности. Кулминацията на цялото "образователно шоу" бе презентацията на сър Кен Робинсън The Learning Revolution.Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-44355236781766756772014-01-03T10:43:00.001+02:002014-01-03T10:44:44.531+02:00Честита 2014 година!Нова година - нов късмет ...може би...Дано е здрава и успешна за всички...И дано това, което успеем да направим през следващите 360 дни заедно, да е полезно за образованието и за България!Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-25872534653315803362013-09-16T14:05:00.003+03:002013-09-16T14:05:57.514+03:00Нова учебна година...нов късмет!?Първият учебен ден..Той е винаги различният ден в годината. Ден на сбъднато очакване, ден на радост, ден на безразличие, ден на тъга по отминалото детство. Ден, в който по всички медии се говори и пише за образование, ден в който политиците, най-вече управляващите в момента се "кълнат", че образованието е и ще бъде национален приоритет...За съжаление той ще отмине..Още от следващия ден, телевизионните студия отново ще превърнат в "бойни полета" на протестиращи и контрапротестиращи, на партийци и синдикалисти , за които "образование" и "училища" са забравени думи...В Народното събрание ще бъде приет следващия бюджет, в който средствата за образование отново ще са под 4% от БВП...През следващите месеци ще "треперим" дали ЕК ще ни одобри отделна оперативна програма за наука и образование. ..В края на годината ще се публикуват резултатите на българските ученици от PISA изследване 2012 , които отново няма да бъдат оптимистични /меко казано/...После следват избори европейски /а почти сигурно и парламентарни/ и Народното събрание отново няма да успее да приеме поредния /още не изработен/ Проект за закон за училищното образование...И всички добри намерения за промяна на политики и образователни реформи ще намерят място директно в предизборните лозунги на политическите партии...и така до следващия първи учебен ден и следващата Нова учебна година...Един кръг, в който се въртим повече от двадесет години. Омагьосан кръг, от който нямаме късмета да излезем... Защото на се намериха политически лидери, които не само на думи да отстояват приоритетното значение на образованието по отношение на бъдещето на България. Които да седнат заедно и независимо от своите партийни и идеологически различия да се разберат за това какво трябва да бъде българското училище на 21 век.. За да започнем всички ние да го изграждаме.Явно не трябва да разчитаме на КЪСМЕТА на стола на Иван Шишманов и дядо Вазов да седне Спасителният министър, а не поредния "Н...П..азов" ...Необходимо е да вземем нещата в "свои ръце"..Всички ние родители, учители, представители на неправителствени организации в сферата на образованието, университетски преподаватели, трябва ежедневно да оказваме натиск върху политици, администрация, медии за да са направят нужните промени, така че нашето училищно образование да не стои като остров на "неграмотността" в европейското образователно пространство. Обединени в електронни мрежи, социални мрежи за натиск, групи от професионалисти изработващи секторни политики, трябва да предизвикаме КЪСМЕТА нашите деца и внуци да получат качествено образование, а да не разчитаме на "случайността" партиите най-накрая да се погрижат за проблемите в образованието.
Ако не направим всичко това и следващата Нова учебна година ще сме без "късмета" българските ученици да влязат в едно по-добро училище....Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-91523004692621794772012-11-16T14:50:00.000+02:002017-02-07T15:50:14.551+02:00Предизвикателства пред управлението на съвременната училищна организация<iframe allowfullscreen="true" frameborder="0" height="389" mozallowfullscreen="true" src="https://docs.google.com/presentation/embed?id=1BZCfhjnYnMcLaJIcnUkqn9qIA7MbHUL18uMq6ShfYEY&start=false&loop=false&delayms=3000" webkitallowfullscreen="true" width="480"></iframe>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-19650327053274002102012-09-04T22:32:00.002+03:002012-09-04T22:34:41.186+03:00Изработване на стратегия за развитие на училището (тренинг)През периода 29 - 31.08.2012в град Бургас се проведе НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ ФОРУМ "ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО И ПОЗНАВАТЕЛНОТО РАЗВИТИЕ". В рамките на конференцията аз и моя уважаван колега проф. дпн Пламен Радев проведохме тренинг на тема: "Изработване на стратегия за развитие на училището".Представям ви презентацията от нашия тренинг
<iframe src="https://docs.google.com/presentation/embed?id=11p1qyafvweHHDFoubNNwViid1xrBsFHfdRIX7-DDzUw&start=false&loop=false&delayms=3000" frameborder="0" width="480" height="389" allowfullscreen="true" mozallowfullscreen="true" webkitallowfullscreen="true"></iframe>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-88211963210943366852012-09-04T22:08:00.002+03:002012-09-04T22:20:01.288+03:00МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ НА УЧИЛИЩНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ (Статията е публикувана в списание "Образование и технологии", 3/2012.) В епохата на информационното общество, управлението все повече се свързва с феномена „е” – електронизиране на управленските и бизнес процеси в глобален мащаб при широкото използване на информационните и комуникационни технологии. Е-управление се разглежда като една значима технологична иновация. При него процесите в организацията се осъществяват предимно в електронен вид на базата на модерни комуникационни и информационни технологии. Елементи на електронното управление, принципно са: електронния документооборот, интегрираните управлески системи; системи за управление на взаимоотношенията с клиенти; бизнес интелигентни системи; система за обучение и повишаване на квалификацията на персонала; промяна на основни характериски на управленските функции; е-маркетинга; е-рекламата. Спецификите на е-управлението, основано на съвременните информационни и комуникационни технологии могат да се сведат до следното: това е управление, което включва електронни взаимодействия, в комбинация с традиционните комуникации лице в лице; ръководството и персонала са с по-голям достъп до информация ; вземането на управленски решения и дейности (като стратегическо планиране) преминават към по-ниски организационно равнища; управление, при което се разширява творчеството и иновационния потенциал на организацията; демократичен тип управление, насочено към провеждане на политика в организацията, свързана с осигуряване на по-голяма свобода на действие на персонала; управленските процеси се осъществяват в организиционни мрежи; управление, при което се намаляват разходите в организациите, най-вече тези свързани с подържане на администрация и административните услуги; при него се променят ролята, функциите и стила на управление на мениджърите в организацията.
В условията на общество на знанието, в което революционно се усъвършенстват информационните технологии, съвременното училище също променя своя модел на управление. Това е така, защото новите достижения на компютърната техника, на интернет комуникациите много бързо се внедряват в различните области на обществения живот, включително в сферите на публичния мениджмънт и на образованието. От друга страна училището е публична институция и като такава, то не бива да изостава от общите тенденции, свързани с въвеждане на е-управлението в публичните институции на държавата.
Така въвеждането на ИКТ в управлението на училищната организация е закономерен процес, развил се в резултат на иновационния натиск от страна на различни макросоциални фактори в информационното общество (управленски, икономически, технологични). В същото време широкото използване на информационни технологии в управлението на училището може да се разглежда като важна структурна иновация, реализирането на която позволява:
• Да се подобри оперативността при получаване на информация от всяко структурно звено;
• Да се снижат трудовите разходи за работа с документи;
• Да се намали времето за вземане на управленски решения;
• Да се повиши информационната култура на управлението;
• Да се подобри бързината в получаването и обработката на информацията;
• Да се намали разхода на време от страна на специалистите при осъществяване на функциите на анализ, подготовка и контрол на информацията;
• Да се въведат нови форми на предоставяне на информация, нови форми на учебни занятия, нови форми за връзка с родителите и общността;
• Да се активизира и подобри методическата работа на преподавателите на основата на изграждане на виртуални социални професионални мрежи;
• Да се разширят възможностите за прилагане на маркетинговия подход и рекламата в образованието;
• Да се създадат условия за въвеждане на е-процедури са осигуряване и поддържане на качеството образованието.
Напрактика почти всички управленски дейности сериозно се повлияват от използването на ИКТ, поради факта, че управление на образователната организация в условията на информационното общество, се превръща в управление на информационни потоци. Тези особеност на управленската дейност, на свой ред изисква от училищното ръководство решаването на поредица от задачи от техническо, технологично и етично-професионално естество. Сред тях са:
Обезпечаване на надеждна защита на информацията;
Определяна на кръга на нейните потребители;
Структуриране на информацията по такъв начин, че всеки потребител да има достъп до нея, в рамките на неговите професионални компетенции.
Специфичните особености на модела на управление на училището, при използването на ИКТ, могат да се сведат до следното:
• Наличието на е-политика, като важен елемент от училищните микрополитики, определящи функционирането и развитието на организацията. E-политиката се определя като политика на училищното ръководство насочена към „електронизиране” на управлението в училищната организация и към създаване на условия за по-широко използване на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение.
В съвременните условия за отделното учебно заведение става все по-необходимо да има изработена политика по отношение използването на Интернет технологиите и виртуализация на училищна среда. Това означава да бъдат определени основните принципи, да бъдат разработение конкретни стратегии и програми, насочени към разширяване на използването на ИКТ в училищната организация. От една страна този процес изисква съобразяването с макрополитиките по отношение на въвеждането на ИКТ в образованието, приети и осъществявани на национално ниво. От друга страна процеса на реализиране на училищни политики предполага, проблемът за управлението, чрез съвременнтите ИКТ да се разработи като отделна стратегия или да залегне като основен проблем в Стратегията за развитието на училището. На основата на тази политика е необходимо да се конструира и Училищен правилник или Правила за използване на Интернет и работа във виртуалното пространство. Този документ трябва да гарантира правата и отговорностите на отделните участници в училищната организация, достоверността и актуалността на публикуваната информация, да осигурява безопасни условия и защитата на личното достойнство на обучавани и преподаватели.
Основните области, в които е насочена е-политиката на училищната организация са:
Модернизиране и развитие на материално-техническата база на училището в сферата на информатизацията (компютърна и друга техника, интранет и интернен свързаност);
Внедряване в образователния процес на новите информационни и комуникационни технологии с цел повишаване на ефективността на образователния процес ;
Създаване на информационно-методическа среда на училището като елемент от виртуалната му среда. Работата в тази област ще способства за професионалното развитие на учителите, включително и по отношение на използване на ИКТ в обучението;
Създаване на условия за самореализация и повишаване на информационно-технологичната (цифровата) компетентност на обучаваните. Целта е да се изгради гражданина на новото информационно общества като се подготви за успешна социализация в информационната среда.
Въвеждане на ИКТ в управленската дейност на училището, чрез различни компютърно базирани и WEB базирани е-инструменти;
Създаване и развитие на комплексно информационно пространство (виртуална среда) на училищната организация, чрез възможностите на автоматизираните информационни системи за управление, WEB и WEB 2.0 инструменти.
• Следващата специфична особеност на модела на управление на училището при използването на ИКТ, е свързана с разработването и реализиранито на е-стратегия за внедряване на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение и управлението на организацията.
Стратегия (от древно гръцкото τρατηγία, «ръководство на войската») се определя като общ, недетайлизиран план за осъществяването на определена дейност, обхващащ продължителен период от време, разглеждан като способ за достигане на сложни цели. От своя страна, понятието е-стратегия се използва за «описание на планове, намерения, политики за сегашното и бъдещото използване на ИКТ в организацията и гъвкавостта при решаването на спорни ИТ въпроси. Определят се три нива на информационната стратегия на организациите – информационни технологии, информационни системи, мениджмънт на информацията» (Сариев, 2008;60). Е-стратегията може да бъде част от общата стратегия за развитие на училището, а също така да бъде разработена и приложена и като отделен стратегически документ, който кореспондира и допълва общата стратегия за развитие на училището. Вторият вариант се прилага широко в бизнес организациите, а последните години навлиза все по-широко в училищните политики на учебни заведения от различни образователни системи. Стратегия се разглежда и като инструмент за програмиране на развитието на организация. В този смисъл е-стратегията може да се определи като един от основните инстументи за развитието на училището, който е изграден от три относително самостоятелни елемента:
Стратегия за информационните технологии – фокусирана върху развитието на ИТ инфракструктурата / компютри, свързаност софтуер/;
Стратегия за информационните системи – тя се отнася до свързването на изграждането на информационни системи с нуждите на училището от модерни форми за получаване и използване на информацията;
Стратегия за информационен мениджмънт /управление/ - насочена към определяне на начина по който училищната организация управлява своите основните дейностите в областта на информационните технологии и информационните системи.
Стратегия за информационно управление е ръководен инструмент за училищната организация, чрез който се «постига по-пълното използване на предимствата, които дават информационните и комуникационни технологии за управлението на училището. Наред с това, разработената стратегия за информационно управление на училището, помага при събирането и обработването на информацията, с оглед на по-ефективния мениджмънт на училището и по-доброто образование получавано в него“ (BECTA, 2007). Стратегията за информационно управление е насочена към четири основни направления на развитие на училищната организация. Това са :
• „Успешно управление на информацията – свързано е с определяне на ясна визия за използването на ИКТ в училище и реализиране на стратегия. Трябва да бъде подкрепяно от целия персонал, като и от ученици, родители;
• Развива капацитета и способностите на организацията - очертава стъпките през които училището преминава в процеса на успешно управление на информацията;
• Увеличава ефективността на организацията – свързано е с оценка на резултатите от прилагането на системата за информационно управление;
• Подобряване на информационно управление - насочено е към повишаване на качество на поддържаната информация. Направлението е свързано и с формиране на училищни политики за осигуряване на място за удовлетворяване на нарастващите нива на сигурността на информацията и информационната защита, като резултат от управлението и споделянето на информацията” (BECTA, 2009). Като цяло, може да се отбележи, че основните функции на е-стратегията на училището са свързани с: разширяване на информационни услуги, чрез което се постигат по-добри резултати в събирането, преноса и анализирането на информационните потоци; подпомагане на управленските дейности, свързани с: подобряване на връзките с местната общност, училищните партньори и други външни институции; по-ефективно проследяване на прогреса в резултатите и продуктите и постижението на учениците; проблеми с общуването и поведението на учениците; установяване на по-добра комуникация с родителите на учениците; трансфер към информация – „разширяване на възможностите за трансфер на информация, както в различните равнища в йерархията на управление и на вземане на решения, така и между учители, учащи, родители, училищни и други институции, което дава възможност за намаляване на административния товар на училищата” (BECTA, 2008) .
• Друга особеност на модела на управление на училището, при използването на ИКТ, това е спецификата в осъществяване на основните управленски функции в организацията.
Една от основните управленски функции е планиране. Чрез нея се уточняват желаните състояния на училищната организация, подреждат се във времето конкретните актове на дейност. При използване на компютърна техника и интернет инструменти, планирането като основна управленска дейност се реализира по различен начин. На първо място в този случай се говори за е-планиране (e-planning) в училищната организация. Е-планирането се разглежда като управленска дейност, при която се предвиждат действия, чрез които ще се постигат целите, свързани с прилагането на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение и в управлението на училищната организация. В този смисъл е-планирането е насочено към:
„Изработването на план за действие, целящ въвеждането на електронно обучение и ИКТ в училище;
Актуализиране на Стратегически план за развитие на училището с дейностите по въвеждане на ИКТ в обучението и управлението;
Подкрепа учебни планове, в които присъства обучение чрез ИКТ;
Подобряване на ефективността на учителите при използване на ИКТ;
Одит и измерване на позицията на училището;
Създаване на пътна карта на ресурси и средства” (E-planning Resources).
На второ място ИКТ се използват широко в процеса на изработване на различните видове училищни планове (стратегически, тактически и оперативни). В този случай могат да се използват софтуерни програми (особено са подходящи при планирането на различните ресурси нужни на организацията), както и електронни шаблони за различни типове училищни планове (виж на http://icttoolkit.wikispaces.com/ePlanning). Особено ефективно е и използването на информационни технологии при планирането на учебната дейност в училище. В този случай, чрез използването на компютърно или интернет базирани софтуерни програми, може да се решат различни въпроси свързани с нормативните, методическите и финансовите аспекти на планирането на учебната дейност и учебната натовареност на отделните преподаватели. Нови възможности за използване на ИКТ в процеса на изработване на училищните планове дава WEB 2.0. Социалният характер и интерактивността на тези интернет инструменти позволяват учители и училищно ръководство да работят съвместно „он и „оф лайн” по създаването и редактирането на различните планове документи на училищната организация. По-конкретно практиките в това отношение ще разгледаме в следващата глава.
Следващата основна управленска функция в училищната организация това е организирането. Тази трайно осъществявана управленска дейност, която е свързана с определяне на персонала, съотношенията между отделните звена, които участват в дейността на организацията, тяхното поддържане или тяхната промяна, придобива нови измерения при използването на информационните и комуникационни технологии. На първо място това се отнася до правилниците в училищната организация. Чрез различните WEB инструменти ( сайт, блог или сайт в социална мрежа на училището) те стават достъпни за всички ученици, родители и всички други интернет потребители. В този смисъл може много да се улесни и заедно с това да се демократизира, процеса на приемане и на усъвършенстване на училищните правилници. Особено ефективно е използването на софтуерни продукти, по отношение създаване на седмичното разписание на учебните занятия и графици на педагогическия персонал. Това позволява на училищното ръководство много по-ефективно да организира основната дейност в училището – учебната. Заедно с това ръководството има нужната информация за: натовареност на преподаватели, за обучението по отделните учебни предмети, за учебния ден на всеки клас и паралелка; за изпълнението на учебния план. Новите WEB базирани програми позволяват и виртуализиране на процеса на избор от страна на учениците на учебни курсове, както и записване в тях по електронен път. Таза тенденция е характерна за училищните системи на някои западно европейски страни, сред които Финландия.
Другото направление на е-организирането на училищната организация е свързано с дейностите, насочени към ефективното разпределение на труда в училището. Представянето в електронен вариант на длъжностни характеристики на директори, учители, класни ръководители позволява изработването на така нареченото електронно лично досие на всеки педагогически специалист в училищната организация. Е-досието включва: длъжностна характеристика, данни свързани с неговата преподавателска работа; информация за неговото образование и квалификация; награди и наказания. Наличието на информацията в електронен вид дава възможност за вземане на по-ефективни решения по отношение на педагогическата натовареност, разпределение на учители по дисциплини, класове и паралелки; създаване на графици за дежурства и т.н. В същото време използването на информационни технологии води и до подобряване на комуникацията в училищната организация. WEB 1.0 и WEB 2.0 инструментите „могат да подпомагат учителите в тяхната ежедневна работа и да ги подкрепят при развиването на индивидуалните умения на учениците си до техния максимален потенциал” (Redecker, 2008). WEB 2.0 дават възможност на учителите да ползват актуална информация от Интернет, но заедно с това им позволяват да си сътрудничат много по-ефективно с учениците си и със своите колеги.
Мотивирането е друга основна управленска функция, чрез която се осигурява по-активното ангажиране на членовете на образователната организация в работата по изпълнение на целите й. Използването на ИКТ в управлението на училището позволява по-ефективното осъществяване на тази управленска функция. На първо място това се отнася до един от важните мотивиращи инструменти в училищната организация - обективна оценка на труда на всеки член на педагогическия и административния персонал. Чрез въвеждането на информационните технологии се разширяват възможностите за по-обективното оценяване на учители и ръководен персонал в две важни насоки. Едната е свързана с включване, като критерий за оценка на труда на учителите използването на ИКТ в тяхната преподавателска работа. По този начин информационната компетентност и желанието на учителите да използват технологични иновации става важен елемент в общата оценка на тяхната педагогическа дейност. Това позволява на училищното ръководство да диференцира и заплащането на учителския труд (иновация, която се прилага и в българското училищно образование след 2007 година). Втората насока се свързва с въвеждане на е-инструменти в процеса на оценка (а в някои образователни системи и на атестация) на педагогическия персонал. Това са различни онлайн анкетни карти, отнасящи се до педагогическата работа на преподавателя. Те се попълват от ученици, родители и се отчитат при изготвяне на крайната оценка на труда на съответния учител. Училищните ръководства „могат да получават и актуална информация, отнасяща се до работата на учителите, чрез форума на сайта на училището или от коментарите към постовете на училищния блог” (Larkin, 2010). Наред с това, информационните технологии позволяват лесно да се следят отсъствията, текучество, заплати на учителите. По-ефективно да се осъществява подбора на кадри в училищната организацията. Е-управлението дава възможност да се комбинират конкретни програми за планиране на човешките ресурси, психометрично тестване и развитието на преподавателите. Тези електронни инструменти могат да се използват, за да се вземат съответните решения при оценка, атестации и продължаване на договори на педагогическия персонал. Така базата данни, съдържащи информация за преподавателите, може да спести време на училищното ръководство при вземане на решения, свързани с оценка и атестация на персонала.
Иформационните технологии в училище позволяват да се подобрят и процесите на обучение и развитие на педагогическия персонал. Създават се нови възможности за е-квалификация на учители и директори, чрез различни WEB базирани среди за електронно и дистанционно обучение. С това се улеснява достъпа на педагогическия персонал до гъвкави форми (включително виртуални) за повишаване на квалификацията. През последните години по-широкото прилагане на WEB 2 инструментите в училищната организация, позволява да се повиши ефективността на дейността на методически обединения и разширят професионалните връзки между учителите от различни училища и различни образователни системи. Тези неформални е-обучителни процеси позволяват да се повиши квалификацията на отделните учители, включително новопостъпилите. Примери в това отношение са виртуалните Теачер БГ (http://www.teacher.bg/), общност Образование (http://bglog.net/Obrazovanie/), Teacher tube (www.teachertube.com)
Следващата основна управленска функция, осъществявана в училищната организация това е контролирането. Тази функция е свързана с реализирането на управленски дейности, насочени към установяване на актуална и обективна информация за изпълнението на взетите решения и евентуалните отклоненията в изпълнението на предварително формулираните цели на организацията. Използването на ИКТ в управлението на училището може да повиши ефективността на контрола. Това е така, защото чрез въвеждането на информационни технологии се елиминират всички грешки и неточни заключения възникнали в резултат на човешкия фактор. С тяхна помощ се стандартизират процедурите, свързани с осъществяването на вътрешния контрол в учебното заведение. По този начин данните могат да се регистрират в реално време и да се обработват по единен алгоритъм. Така е възможен своевременен контрол над дейността на учителите и учебните постижения на учениците и „своевременно вмешателство (при нужда) в хода на процесите в организацията, като се направят необходимите корекции” (Попова, 2005; 404). Особено ефективни за осъществяване процесите в контролната дейност са така наречените Информационни системи за управление на образованието. Те са въведени в различни образователни системи като компютърно или УЕБ базирани програми. Чрез тях се събира, обработва и разпространява информация в дадена училищна организация с цел да бъдат подпомогнати ръководителите не само по отношение на контрола, но и при планирането, анализирането и вземането на решения. Информационни системи за управление на образованието функционират на всички нива: институционално, регионално и национално.
• Друга специфична особеност на модела на управление на училището, при използването на ИКТ, е свързана с разширяване на възможностите за осъществяване на маркетингови дейности в организацията. Това е така, защото могат да се прилагат е-маркетингови стратегии за по-ефективно управление на организацията. Те могат да бъдат част от общата маркетингова стратетия на училището или отделни планирани дейности, свързани с възможностите на Web 1.0 или Web 2.0 маркетинга.
Е-маркетингът има предимство пред традиционния маркетинг, в това че той е интерактивен процес. В Web пространството могат да се създадат интерактивни послания, които позволяват на потребителя да си избере нужната му информация. В този смисъл потребителите могат да контролират дейноста си в сайта или блога, могат да осъществат обратна връзка, да изпратят електронна поща, да изразят мнение, да напишат коментар. Така при е-маркетинга комуникацията е двустранна, а не едностранна. Това позволява да се подържа постоянна обратна връзка с родителите и евентуалните потребители на образователни услуги и да се получава актуална информация за техните желания. Важно предимство на е-маркетинга е, че маркетинговото проучване се осъществява чрез web технологията. Така Web маркетинга осигурява бърза обратна връзка от реалните и бъдещи потребители на образователни услуги. Проучванията на потребителите, техният нтерес и отношението им към дадена образователна програма могат автоматично да бъдат получени (по е-mail например). При е-маркетинга широко се използват Интернет приложенията, като: wеb сайт на училището, блогове, форуми, чат, групи в социални мрежи. В този смисъл положителна черта на е-маркетинга в образователната организация са по-големите възможности за проследяване на професионалната реализация на завършилите училище. Това може да се осъществи, чрез въвеждане на алумни секция в сайта на училището или чрез създаване на групи на завършилите в социалните мрежи.
При използването на ИКТ в управлението на училището се устанавяват нови форми на връзки с обществеността. На първо място това е разширяването на «видимостта» на училищната организация, когато тя е представена в Интернет. В информационното общество успехът на една организация зависи от нейните различни връзки с публиките и евентуалните потребители. В този смисъл, виртуалното присъствие на училищната организация е не само желателно, но и необходимо. Присъствието в интернет пространството до голяма степен променя управлението на училището, като то става по-отворено и по-отговорно пред мнението на родители, местна общност и публиките като цяло.
На следващо място важно преимущество на е-управлението, е че посредсвом новите ИКТ и Интернет може да се изгради добър имидж на училищната организация. Този процес се осъществява чрез различини е-инструменти като:
предоставяне на актуална информация на родителите, местната общност и партньорите на организацията;
предоставяне на електронната поща на родители и евентуални бъдещи клиенти за въпроси и мнения от тяхна страна;
визуални методи като филми, фотографски снимки, клипове, Оn Line информация и послания качени на сайта на училището или на неговия видиоблог;
интерактивни методи – беседи, дискусии във форума на училището или социалните мрежи;
изследователски методи като онлайн анкети, свързани с дейността на училището и насочени към ученици, родители, бъдещи клиенти.
Много важен елемент от съвременния пиар в образованието е активното присъствие или създаването на собствени училищни интернет страници в социални мрежи. Те могат да се използват се използват за провеждане на цялостни PR кампании на училището световната мрежа. Съществена част от е-маркетинга и е-управлението е рекламирането в Web, което се различава от традиционното. В Интернет, е важно рекламата да се осъществява, чрез печелене на по-голяма видимост. Ето защо Web рекламата на училищната организация трябва да се ориентира към кампании, включващи социалните мрежи, блоговете, форуми и други атрактивни места в Интернет, където връзката до крайния потребител е директна. Основните форми на рекламата в Интернет са следните:
Добре изградена и подържана Web страница на училището;
Инфомация за нови услуги и образователни продукти представена на Интернет страницата на училището;
Създаване на събития, свързани с училището на сайта или в социалните мрежи;
Рекламните компании на училището проведени в социалната мрежа Facebook и други социални мрежи
• Следващата специфична особеност на модела на управление на училището при използването на ИКТ, е свързана със създаването на нови възможности при мениджмънта на училищната култура.
Този управленски процес, интегриращ задачи, ценности и ресурси за постигане на влияние върху развитие на училищната организация, може да се разшири при използването на ИКТ в няколко основни посоки:
Постигане на по-голяма „видимост” на официалните документи и заявления на училищната организация (чрез интернет сайта на училището, сайта в социалните мрежи или блога);
По-голяма откритост и искреност, което предполага и по-широко сътрудничеството, между педагогически персонал, ученици и родители (на основата на използване на различни Web 1.0 и Web 2.0 инструменти);
Въвличането на персонала и учениците в различните видове онлайн дейности;
Засилване на обратната връзка чрез използване на Web 1.0 и Web 2.0 инструменти;
Разширяване на социалното присъствие на училището, чрез разгръщане на неговата виртуална среда;
Интегриране в рамките на виртуалната среда на училищната организация на различните групи, форуми видиоблогове на ученици, учители, възпитаници на училището;
Развитие на специфична виртуална култура на училищната организация, което е много важна и съществена, защото и „видима” за всички публики в интернет пространството.
• Друга специфична особеност на модела на управление на училището при използването на съвременните информационни и комуникационни технологии, е разширяване на процеса на управление на качеството в образователната организация, чрез въвеждане на нови е-форми и инструменти.
Управление на качеството е особен вид управленска дейност за създаване, осигуряване, подобряване и контрол на качеството на цели, процеси и резултати от обучението. Като процес, то е насочено към основните елементи на качеството на образованието в училищната организация, а именно: качеството на обучение, качеството на управление, качество на персонала, качество на образователната среда, качество на образователния продукт. В последните години с навлизането на информационните технологии и интернет се търсят възможности за автоматизиране на част от дейностите, свързани с управление на качеството в тези основни области. На първо място, това са дейности в организацията, насочени към електронизирането на всички данни за успеха и поведението на учениците в училище. Този процес се осъществява, чрез специализиран софтуер или е елемент от общата „Информационна система за управление на училището“. Тези данни в компютърно базиран или интернет базиран вариант, дават възможност бързо, лесно да се формулират изводи, свързани с качеството на обучението и успеваемостта на учениците в съответното училище.
Друго направление на електронизирането на управлението на качеството, това създаване на онлайн анкети, свързани с качеството на обучение в учебното заведение. Тези анкети могат да се „качат” на интернет страницата на училището, на блога на директора или да се изпратят по е-mail на учениците или родителите. Чрез е-анкетите може бързо да се събере нужната информация, необходима за осигуряване на качеството в училищната организация. В този процес може да се използва и компютърна обработка. Заедно с това се търсят се възможности, в рамките на управленските процеси в училищната организация, за автоматизиране на процедурите по оценка на качеството на образованието като:
Разработване на софтуер за оценка на качество на преподаване и учебни материали (IQ Tool);
Оценяване и подобряване на качеството на програмите за е-обучение (ЕQО);
Web технологии за съвместно разработване и управление на документи (ISO IT).
• Следващата специфична особеност на модела на управление на училището, при използването на съвременните информационни и комуникационни технологии, е свързана със създаването на нови възможности при управлението на взаимодействието между училището и семейната среда на учениците.
Това е така, защото, чрез ИКТ се постига поддържане от страна на училищното ръководство, на постоянна информационна връзка с родителите, които се запознават с всички проблеми на училището в което учат децата им. По-конкретно управленските действия на ръководството, в това отношение, могат да бъдат насочени към:
Създаване и обогатяване на интерактивен сайт на училището – той предоставя информация на родителите, които по всяко време на денонощието, могат да получат най-актуални новини по отношение на: персонал /ръководство, учители/; обучение и учебна документация; контакти; изпълнявани проекти; графици/разписи, класни/;извънкласна дейност; документи /Правилник на училището, Закони, правила/; фотогалерия; график за консултации с учители; училищно настоятелство; училищни символи и ритуали; одобрени учебници;
въвеждане на електронни дневници (обикновено на сайта на училището), чрез които родителите могат да постоянно да следят успеха на децата си н процеса на обучение;
провеждане на виртуални консултации с родители чрез чат, skype, e-mail (разговори и консултиране на родители в онлайн и офлаийн режим с представители на ръководството на училището, психолога, класния ръководител) (Schools and Parents: A New Partnership, 2009).
създаване на специализиран форум за родители (обикновено на сайта на училището) – в него могат да се обсъждат проблеми, свързани с училищния живот на децата между самите родители, училищното ръководство и родителите, педагогическия съветник и родителите, класните ръководители и преподавателите по отделните учебни дисциплини с родителите. Мненията от форума могат да се разглеждат като подържане на постоянна обратната връзка с родителите;
използване на възможностите на съвременните социални мрежи в интернет (Facebook например) – създаване на групи на училището, съответната паралелка и учители, групи на родителите с определени интереси и проблеми и др.;
създаване на интернет страница или блог на паралелката и класния ръководител. Там всеки родител, в удобно за него време (предимството е денонощен достъп) може:
- да получи необходимата информация за правилното възпитание на детето чрез статии препечетани от други специализирани педагогически източници;
- да се запознаят с учебното съдържание по отделни учебни дисциплини;
- да се запознаят с офертите за допълнителни дейности предлагани от училището като кръжоци, посещение на театри, концерти, извънучилищни мероприятияе и други;
- снимков и видео материал, чрез който родителите да се запознаят по отблизо с съучениците на своите деца и различни творчески изяви на децата в учебни ситуации;
- анкета с въпроси към родителите, която всеки посетител може да попълни.
• Другата специфична особеност на модела на управление на училището, при използването на на съвременните информационни и комуникационни технологии, е свързана с факта, че училището е публична институция. Като такава, то не може да изостава от общите тенденции, за въвеждане на е-управлението в публичните институции на държавата. За да отговори на тези тенденции в съвременната училищна организация все по-широко навлиза така нареченото е-администриране.
Основната цел на е-администрацията е чрез нея да се въведе „обща прозрачност, отчетност и намаляване на бюрократичнатата тежест, пред която са изправени служителите, което ще доведе до по-добро е-управление в рамките на всяка организация” (E-Administration From Wikipedia). При това, тя трябва да бъде ориентирана към клиента (ученика или родителя), а не към организация и нейните бюрократични принципи. От своя страна конкретните цели на е-администриране в образованието са:
„Абсолютна информираност на всеки субект в образователния процес: ученик, родители, преподаватели, фирми, държавна администрация;
Бърз и лесен достъп до информация, който пести неимоверни усилия и време по всички етажи на администрацията;
Прозрачност при оценяване, дипломиране и други субективни процеси в образованието;
Екологични ползи - спестяване на тонове хартия за документиране и процесите по съхраняване на хартиените документи;
Елиминиране на процедури, например обществените поръчки за подготовка и изпълнение на учебната документация.” (Старибратов, 2010).
През последните години в редица образователни системи навлизат елементи на е-администриране. Така например, във Финландия електронно администриране във всички учебни заведения е въведено от 1999 година, а във Франция и Англия се този процес също е широко разгърнат. В българската образователна система за съжаление е-администрирането все още няма законова основа. Въпреки това в училищата навлизат програми за е-администриране като софтуера AdminPro и програмата на НОИ (PCONTRAC – за сключените и прекратени трудови договори). При това основните елементи на е-администрирането в училищната организация са:
Електронни документи и внедрен в организацията електронен документооборот на основата на който се осъществява е-управление;
Е-досието на учениците;
Въвеждане на е-дневници;
Създаване на електронни архиви;
Е-регистър за дипломи и свидетелства;
Въвеждане на е-финансовата отчетност, чрез програмни продукти осигуряващи финансовата дейност на организацията (движение на средства, обработване на заплатите и финансови отчети).
Като цяло специфичните особености на модела на управление на училището, при използването на информационните и комуникационни технологии са:
• наличието на е-политика, като важен елемент от училищните микрополитики, която се определя като политика на училищното ръководство по „електронизиране” на управлението в училищната организация и използването на ИКТ в учебния процес;
• изработване на е-стратегия за внедряване на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение и управлението на организацията.
• специфики в осъществяване на основните управленски функции в организацията.
• управление на знанието, чрез по-ефективно функциониране на системата за обучение и постоянно повишаване на квалификацията на педагогическия персонал. Училището се превръща в учеща се организация
• все по-широко въвеждане на е-администрирането, с което се постига по-голяма прозрачност, отчетност, намаляване на бюрократичнатата тежест, ориентиране на административните дейности към клиента (ученика или родителя), а не към организация.
• активни управленски действия насочени към създаване на политика по информационна сигурност в училището, идентифициране на заплахите пред информационните ресурси на училищната организация, създаване на система за сигурност на информационната инфраструктура и защита на личните данни на учители и ученици. Спецификата в управлението на информационната сигурност в училище, в сравнение с другите организации, е свързана с факта, че голяма част от нейните членове – учениците, са малолетни и непълнолетни лица. Ето защо проблема за защита на личните данни, за сигурността и безопасното използване на виртуалната училищна среда от страна на учениците
ЛИТЕРАТУРА:
1.Попова, П. Технологии поддържащи виртуалното предприятие. – Годишник на СА „Д. Ценов”, т. cv, 2005.
2. Сариев., Ив. Мениджмънт на информацията. С., 2008.
3. Старибратов, Ив. Компютърът – новият администратор в образованието. – Сборник от Национална конференция „Образованието в информационното общество”, Пловдив, 2010.
4. BECTA Information Management Strategy framework: Guidance for schools., 2007 http://webarchive.nationalarchives.gov.uk/20110130111510/http://schools.becta.org.uk/index.php?section=lv&&catcode=ss_lv_mis_im03&rid=16118
5. BECTA Information Management Strategy framework: Guidance for schools., 2008
6. BECTA,Self-review framework for small schools, 2009
7. E-Administration From Wikipedia http://en.wikipedia.org/wiki/E-Administration
8. E-planning Resources. http://icttoolkit.wikispaces.com/ePlanning
9. Larkin, Р.: Every Principal Needs A Blog! http://www.freetech4teachers.com/2010/02/every-principal-needs-blog.html
10. Redecker, Ch.: Review of Learning 2.0 Practices. European Communities, 14, 2008.
11. Schools and Parents: A New Partnership. Technology suppor ting a new relationship with schools ВЕСТА, 2009.
Статията е публикувана в списание "Образование и технологии", 3/2012.Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0Пловдив, България42.1438409 24.749561542.0496544 24.591632999999998 42.2380274 24.90749tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-87238204893521385372012-05-25T00:47:00.000+03:002012-05-25T01:00:35.403+03:00Новите предизвикателства пред образованиетоВ навечерието на най-българския празник 24 май, в Педагогически факултет на Пловдивския университет бе проведен студенски научен форум: "Новите предизвикателства пред образованието". В него участваха над 70 студента и докторанта от факултета. Тези мотивирани млади хора споделиха своите идеи, представиха резултатите от изследвания си.Тяхното активно участие, включително и в дискусиите по отделните секции, бе най-голямата награда за нас - преподаватели на ПФ.
Тук публикувам и моята публична лекция на тема "Новите предизвикателства пред образованието" изнесена при откриването на научния форум.
<iframe src="https://docs.google.com/presentation/embed?id=1tPqYPE11zL6HE8Lv_ts8Ajsly0hhU5S_JrUfSBgTVJs&start=false&loop=false&delayms=3000" frameborder="0" width="480" height="389" allowfullscreen="true" mozallowfullscreen="true" webkitallowfullscreen="true"></iframe>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-43250835904329899642012-04-23T12:24:00.001+03:002012-04-27T22:55:51.575+03:00Съвременни стратегии за взаимодействие между семейството и училищетоТова е презентацията от семинар проведен от мен в гр. Ракитово
<iframe src="https://docs.google.com/presentation/embed?id=1LKUp6Eh6sst8_BUbchibKXopzwDtCHcbB0xne_KjsDo&start=false&loop=false&delayms=3000" frameborder="0" width="480" height="389" allowfullscreen="true" mozallowfullscreen="true" webkitallowfullscreen="true"></iframe>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-46825800083911121662012-03-08T00:44:00.001+02:002012-03-08T00:47:30.831+02:00Анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование<i>В контекста на обсъждания Проект за Закон за предучилищното и училищно образование, представям на вашето внимание заключителнана част от моята монография ПОЛИТИКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ </i><br />
<br />
4.3.1. Политики, насочени към децентрализация<br />
• В българската образователна система съществуват демократични традиции, свързани с децентрализиция в структурите за управление на училищното образованието. Те датират от периода на създаване на новобългарското училище, като национален институт, автономен в рамките на местната българска общност. Още от епохата на Възраждането организацията и управлението на обществените учебни заведения, се осъществява от изборния управителен орган на училищната община - местното училищно настоятелство. В рамките на държавната образователна система, изградена след Освобождението, се запазват и развиват основните управленски структурни звена на местно ниво - "специална" отделена от административната, училищна община, начело на която стои партиципативен орган, избран тайно и пряко от населението в общината - училищно настоятелство;<br />
• Тези традиции се прекъснати в периода 1934 -1991 г., когато образователна политика на авторитарната държавната е насочена към централизация, унификация и идеологизация в управлението на училищата;<br />
• След 1991 г. започват реформи, насочени към децентрализация в управление на образованието. Направените промени показват половинчатост на реформите, нежелание на централните властти да се разделят с управленски фукции и възможности за влияние. Затова няколко години след промените в направените изследвания се говори за «неоцентрализация». За този скрит процес на разрастване на влиянието на централните власти (което в продължителни периоди през последните 20 години преминава в партийно влияние) благоприятства и факта, че директорите на училища се назначават от министъра на образованието, а в последствие директорите на общинските училища от началника на регионалния инспекторат, който също е държавен служител. За съжаление и в публикуваната Концепция за нов закон (2011) е предвидено директорите на училища да се назначават от началника на регионалното управление на образованието. В същото време и нашите образователни традиции и европейската и световна образователна практика е свързана с това: директорите на училищата да се назначават от местните образователни власти (обикновено те са обществено участие) или от училищните съвети на отделните училища. Така ще се намали до минимум възможността за политически влияния и от друга страна, директорът ще получи подкрепата от хората с които и за които ще работи;<br />
• Друг проблем при провеждане на макпрополитиката за децентрализиция е този, че тя често се разбира и реализира като деконцентрация на властта в рамките на административните структури. Този процес е осъществен по отношение на регионалните инспекторати по образование след законовите изменения от 1998 г., когато те са превърнати в регионални училищни власти, натоварени с множество функции, извън осъществяване на контролната дейност. Сега този процес ще се повтори при конституирането на РУО, според готвения Проекто-Закон. Това ще затрудни провеждането на политики, насочени към децентрализация в бъдеще, като се увеличат управленските функции на регионално ниво за сметка на местното управленско равнище;<br />
• Според нас друг съществен индикатор за недостатъчната децентрализация в рамките на нашата образователна система е фактът, че с приетите изменения и допълнения на закона за народната просвета през 1998 г. се прави крачка назад по отношения на "общественото участие" в управление на образованието. С изменение на чл. 15 се ликвидира Висшия учебен съвет, който функционираше като съвещателен орган с обществено участие към министъра на образованието и науката. Така на централно управленско равнище вече не действа управленски орган с обществено участие. Няма партиципативни органи и на регионално и муниципално управленско равнище, което показва недостатъчно включване на родители и общественост в управлението на образованието. Това на практика озвачава, че реална децентрализация не е осъществена;<br />
• По отношение на провеждането на финансовата децентрализация макрополитиките имат значителни успехи, включително и с промените по отношение на делегираните училищни бюджети, единните разходни стандарти и новата система за финансиране „на база един ученик. Неблагоприятното при този аспект на децентрализацията е, че постепенно (особено в периоди на кризи и намалени средства за образование) се задълбочават регионалните и местните различия, по отношение предлагането на качествено образование;<br />
• Други проблеми, при реализиране на политиките, насочени към децентрализация са: липса на приемственост и дори противоречивост в провежданите политики от страна на отделните правителства; противоречивата нормативна база; прекомерна пирамидалност на организационната структура; ограничени управленски функции на образователните органи на муниципално ниво; трудно осъществяване на иновациите в училищната система; извеждане на преден план на корпоративни и партийни интереси;<br />
• Чрез реализирането на политиката за децентрализацията се повишават отговорностите на местните структури за управление на образованието, а според редица автори и ефективността в тяхната дейност. В този смисъл, децентрализацията изисква и провеждане на процес на дебюрократизирането на образователната система, като политика за драстично намаляване на училищната администрация на централно и регионално нива. За съжаление в последните години се забелязва обратната тенденция като само щатът на централния орган Министерството на образованието младежта и науката се е увеличил двойно в сравнение с 2001 година (виж Устройствените правилници на министерството от 2001 и 2010 г.) <br />
<br />
Предложения за политики<br />
<br />
• За реализиране на действителна децентрализация в нашата образователна система, според нас е необходимо създаване на органи с участие на обществеността /партиципативни органи/ на всички управленски равнища. В структурата за управление на нашата образователна система липсват партиципативни образователни органи на общинско, областно и централно ниво. Това състояние не съответства нито на тенденциите за обществено ръководство в съвременните образователни системи, нито на традициите в нашето образование. За осъществяването на действителна децентрализация е необходимо бъдещите партиципативни органи, функциониращи на различните управленски нива, да имат не само консултативни, но и реални управленски функции. По този начин ще се изгради една паралелна на административната, партиципативна структура за управление на българското образование включваща по вертикала следните органи: училищни настоятелства към отделните учебни заведения - общински училищни настоятелства (или съвети) - областни училищни настоятелства (или съвети) - висш учебен съвет;<br />
• Прехвърляне на управленски функции на централно ниво от страна на министерството на образованието, към независими институции административни и с обществено участие, които са специализирани в определени дейности, свързани с училищното образование ( например Агенция за провеждане и оценяване на държавните зрелостни изпити, Национална агенция за контрол, оценяване и акредитация на училищното образование). По този начин министерството ще е натоварено с формирането на макрополитиките и задаването на стратегическите насоки на развитие на образователната система;<br />
• Реализирането на по-широка децентрализиция, в рамките на българското образование, е свързано с разширяване на правата и отговорностите на местните органи по отношение на училищното образование. Възможностите за постигане на реална децентрализация и местно управление на общинските учебни заведения, са свързани с някои основни организационни изменения и разширяване на административните, финансовите и педагогическите управленски функции на образователните органи на муниципално ниво. Така те могат да провеждат автономна местна образователна политика; <br />
• На следващо място трябва де се отбележи, че децентрализацията в нашата образователна система може да се осъществи, чрез разширяване на автономията на отделните учебните заведения.<br />
<br />
4.3.2. Политика на муниципализация<br />
<br />
• Местното общинско управление на образованието има големи традиции в историята на българското образование. Като основен управленски орган на местно ниво действа градското училищно настоятелство, при което най-важните решения се вземат от представители на основните фактори, свързани с организацията на учебните заведения на местно ниво: родители, общественост, а в някои периоди и на учителите. Така специфичният за българското образование орган гарантира външната автономия на училищната община ( до 1934 г.), свързана с нейната стопанско-административна, кадрова и финансова (на базата на училищните фондове) самостоятелност.<br />
<br />
• За съжаление политиката на централните власти след 1990 г., намерила израз в ЗНП от 1991 г., не бе насочена към възстановяването тези традиции прекъснати след 09.09.1944 г. Така според Закона, дейността на муниципалните власти е сведена до материално-техническото, социално-битово обслужване на училищата, до финансиране и стопанисване на общинските учебни заведения, провеждането на задължителното образование на територията на съответната община. На административно подчинение на общините са само предучилищните заведения, като спечелилите конкурс за директори се назначават от съответния кмет. В този смисъл по отношение на управленските образователни органи на общинско ниво, в Закона на народната просвета се очертават значителни задължения и много по-малко управленски права. Това положение влиза в определено противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който общината определя сама просветната политика на своя територия. Тези противоречия между основни политики по отношение на образованието и по отношение на местното управление и съответните законови актове, определящи децентрализираното функциониране на муниципалните административни структури, са причина за някои напрежения и неблагополучия в дейността на управленските структури в образователната система. Тази несъгласуваност е свързана и с липсата на координиращо и интегриращо управленско звено на общинско равнище. Отсъствието на такъв орган с реални управленски функции затруднява реформите и установяване на действителна децентрализация и създава условия за съсредоточаването на огромна власт в ръцете на централния орган и неговите регионални звена;<br />
• Поради липсата на целенасочена политика към разширяване на местното управление на образованието няма ефективната връзка между разглежданите муниципални управленски структури и управленски образователни органи на по-ниските и високи управленски равнища. Оттук произтича и по-слабата координираност между тях. Тази слабост в субурдинираността в управлението на образователната система се поражда преди всичко от създадените нормативни условия за определена изолираност на муниципалните образователни органи от общата система за управление на средното образование. Така общинските органи поддържат преди всичко функционални връзки с останалите управленски равнища. Тази слабост може да се преодолее, чрез изменения в организационната структура, насочени към включване на общинските управленски образователни звена в определени линейни управленски връзки с по-ниското ниво на управление - общинско учебно заведение;<br />
• В резултат от проведените политики и законови иновации, в управленската структура на образованието на муниципално ниво, съществуват определени недостатъци, влияещи неблагоприятно върху нейното ефективно функциониране. Установените недостатъци са следните: липса на достатъчна яснота по отношение на реалните управленски функции, както на проективната (нормативна), така и на реалната организационно управленска структура на образованието на общинско ниво; липса на управленски функции, чрез които структурните управленски звена на муниципално ниво да осъществят реално ръководство на общинските училища; недостатъчна подвижност и динамичност на разглеждната организиционно управленска структура; слаба кооперираност и партиципативност на различните социално-педагогически фактори при управление на образованието на местно ниво; зчачителни трудности при финансирането на общинските учебни заведения; прекомерната централизация в нашата образователна система, която се осъществява по две вертикални управленски линии - тази на административното ръководство и контрол и тази на финансирането на общинските учебни заведения.<br />
• Друг проблем при управлението на местно ниво е липсата на партиципативен управленски орган на муниципално равнище, чрез който в реалното ръководство на общинските училища да се включат представители на родители и местна общност. Оттук и участието на различните социално-педагогически фактори при вземане на управленски решения в сферата на образованието е сведено до минимум. Ясно е, че да се неутрализира действието на тази причина е необходимо да се обогати разглежданата структура с ново, партиципативно по своя характер, управленско звено;<br />
• Като цяло може да се каже, в резултат на липсата на макрополитика за муниципализация в управление на образованието, законовите изменения не са насочени към по-широка децентрализиция в организиционно-управленските структури на образованието на местно ниво. В този смисъл, ако се вземат под внимание основни тенденции в развитието на муниципалните управленските структури на съвременните образователните системи и историческата традиция в нашата образователна система, може да се направи извода, че е необходима значителна промяна в организацията и функционирането на общинските образователни органи. Това е така, защото неблагополучията, свързани с осъществяването на децентрализация на средното образование и автономия на отделното училище, са свързани с не добре премерената мяра между централизиция и децентрализация в нормативните документи. Според тях се дават достатъчно управленски права на отделното училище, което е и отделно юридическо лице. Заедно с това почти напълно се изпразват от реално съдържание управленските права на местните органи - общините имат преди всичко задължения;<br />
• От друга страна водената макрополитика на централните власти през последните 20 години е насочена към последователна деконцентрация на административната власт изразяваща се в разширяване на управленски правомощия на регионалните образователни инспекторати. По този начин се нарушават връзките между отделните управленски равнища, не са изяснени докрай правата и отгорностите на всяко едно от тях. Децентрализацията, осъществена като деконцентрация на властта, се „изтегля” нагоре на регионално ниво и по този начин се блокира в голяма степен възможността за реализиране на местно управление и реална училищна автономия. За съжаление и в готвения Проект за закон за училищното образование се залага на политиката за деконцентрация в управлението на нашата образователна система на регионално ниво, чрез така наречените Регионални управления на образованието. Това не отговаря нито на традициите в управлението нашата образователна система нито на опита свързан с провеждане на реформи (например Финландия). Ето защо е необходимо да се децентрализира още по-последователно управлението на образователната система и то чрез разширяване на реалните управленски функции на миниципалните образователни власти. <br />
<br />
Предложения за политики<br />
<br />
<br />
• Предоставяне на по-широки управленски права на общинските образователни органи. Това могат да бъдат функции, свързани с извършване на педагогически контрол над учебно-възпитателната дейност в общинските училища; участие в подбор, назначаване и квалификацията на учителите; организиране на обществени форуми за обсъждане и приемане на инвестиционните приоритети и за популяризиране на добрите образователни практики на общините; разширяване участието на гражданите при решаването на въпроси от местно значение (включително по проблемите на образованието), чрез местен референдум и други форми на пряката демокрация; провеждане на конкурси за директори на общински училища. Тези нови управленски функции ще дадат възможност на общинските власти да провеждат муниципална образователна политика;<br />
• Вариант - назначаването на директорите на общинските училища трябва да се осъществява на месно равнище – от кметовете на общините (или от председателя ва общинското училищно настоятелство (общински училищен обществен съвет). Този вариант би бил по-сполучлив по отношение провеждането на политиката за децентрализация от сегашното положение и от предложенито дадено в Концепцията за нов закон – директорите на общински училища да се назначават от началниците на регионалните инспекторати (респективно Регионалните управления на образованието), които са държавни служители от администрацията на Министерството на образованието и науката. Дискусията по този въпрос се води от 20 години, но все още не е намерила подкрепа и законодателно решение. При този вариант назначаването трябва да става съгласувано с училищните настоятелства (респективно обществените съвети);<br />
• Организиционното усъвършенстване на общинската управленска структура, чрез създаване на изборен партиципативен управленски орган на муниципално ниво. Функцинирането на един такъв орган с реални управленски функции е свързано с демократичните традиции на нашето образование от една страна и с тенденциите в управлението на образователните системи в развитите страни, от друга. Чрез създаването на Общинско училищно настоятелство (или Общински училищен обществен съвет) може да се постигне реална децентрализация в структурите за управление на образованието на общинско ниво. Това е така защото при този вариант на политика се осъществява отделяне на училищната от административната община на базата на тайно и непряко (чрез избрани училищни настоятели или съветници) гласуване от страна на населението в общината, за Общинско училищно настоятелство (или Общински училищен обществен съвет). Върху Общинското училищно настоятелство (или Общински училищен обществен съвет) се прехвърлят определени функции, свързани най-вече с определяне на стратегията в развитието на образователната мрежа в общината, ръководството на задължителното образование, профилираното обучение (над държавните образователни изисквания); професионалното образование; квалификацията на учители. При този модел може да се осигури алтернативно (допълнително) финансиране на образованието на местно ниво, на базата на пълното възстановяване на земите, имотите, паричните фондове на действащите до 1944 г. български общински (градски) училищни настоятелства, както и на спонсорство от страна на фирми и съвременни дарители и мобилизиране на други местни източници.<br />
• Усъвършенстване на подвижността и динамичността на разглежданата организационна структура. За тази цел е нужно да се увеличат структурните звена, но това да не става за сметка на разрастване на администрацията и щата, а на базата на изграждане на органи, комисии с програмен, консултативен характер, с постоянна или временна продължителност на дейност. В тях могат да се включат представители на различните педагогически и социални фактори. В резултат на това организационно изменение ще се постигне по-голяма мобилност и динамичност, всеобхватност, а оттам и по-голяма гъвкавост на разглежданата организационно-управленска сктруктура на муниципално ниво;<br />
• Едновременно с делегирането на повече правомощия на местната власт трябва да се увеличи броят на общинските училища за сметка на държавните (тук става въпрос най-вече за професионалните учебни заведения).<br />
<br />
3.3.3. Политика за приватизация в образованието<br />
<br />
• По отношение политиката за приватизация в българската образователна система, съществуват демократичните традиции, свързани с функционирането, организацията и управление на частни училища. Веднага след Освобождението образователната политиката на управляващите, спрямо частните училища, се насочва към гарантиране на образователната свобода на всички български граждани, независимо от тяхната религия и етнически произход. Тази политика се характеризира с демократичност, толерантност и търпимост. В резултат на това, тези учебни заведения се вписват съвсем естествено в общата структура на изграждащата се през тези години българска образователна система. За съжаление тази традиция е прекъсната от политиката на унификация и централизация на нашата образователна система, предприета от управляващите след 9.ІХ.1944 г. и приемането на социалистическия образователен закон от 1948 г.<br />
• Държавната образователната политика на управляващите след 1990 г. е насочена към демократизиране и оптимизиране на нашата образователна система, към възстановяване на образователните ни традиции и приобщаване на българското средно образование към европейските образователни стандарти. Съвсем естествено елемент от тази политика е и макрополитиката, насочена към приватизация в системата за училищно образование. Тя се реализира, чрез промени в българското училищното законодателство. Тези промени позволяват развитието на следните форми за приватизация в образованието: договорна система - подръжка и ремонт на училища, снабдяване с горива, издаване на учебници; медицинско обслужване; частно средно образование; въвеждане на делегирани училищни бюджети;<br />
• След 1991 г. една от важните политики, свързани с реализация на стратегията за приватизация в образованието, е насочена към създаването или по-скоро възстановяването на мрежата от частни учебни заведения. За съжаление, тази политика водена през последните двайсет години не е докрай последователната, целенасочена и стимулираща. Заедно с това, трябва де се посочи, че при провеждането на тази политиката се стига до неравнопоставеност на частни и държавни учебни заведения по отоншение на тяхното откриване и функциониране, както и до липса на всякакви механизми за стимулиране от страна на централните и общински власти (включително и финансово) на добрите частни училища. Като резултат от това, изграждащата се система от недържавни училище не е достатъчно достъпна, алтернативна и в много случаи качествена. <br />
<br />
Предложения за политики<br />
<br />
• Разширяване на използването на «договорната система» в училищното образование чрез: организиране на ученическото хранене; ученически спорт; качествено медицинското обслужване в учебните заведения и др.;<br />
• Използване на "политиката на снемане на натовареността", която има различни разновидности. Една от тях е развитие на така нареченото домашно образование. При нея родителите по религиозни или прагматично-педагогически мотиви, се обръщат към форма на обучение на техните деца, свързана с домашно организирано обучение (от самите родители или от родителски колектив). В България вече съществуват неправителствени организации, които сериозно работят по този проблем и в този смисъл подготвят възможността за провеждане на тази политика;<br />
• Друга разноводност на "политиката на снемане на натовареността", която може да се използва в българската образователна система, това е приватизацията на управлението на учебните заведения. Още повече, че има добра практика в системата на социални грижи, където от няколко години управлението на социални домове (включително Домовете за деца лишени от родителски грижи) може да поеме от частни лица, неправитествени организации, фирми, които са вписани в Агенцията по социално подпомагане като доставчици на социални услуги. В подобен вариант министерството на образованието може да лицинзира, НПО, фирми, институции отговарящи на определени условия, които да поемат управлението (общия и финансов мениджмънт) на големи училища или на група училища в дадено населено място; <br />
• Друга възможна политика е обратния лизинг. При нея частни лица и фирми строят или придобиват обществени здания, а след това ги дават под аренда на държавни организации, включително обществени или частни училища. Положителното е, че при тази системата се достига до пълно използвани на училищните сгради. Това е така, защото собствениците им, които са частни лица или фирми са заинтересовани от максималното и икономически изгодното тяхно използване. Чрез тази политика могат да се решат определени проблеми, свързани с липсата на сгради за детски градини и училища особено в по-големите градове. Такъв опит съществува в община Варна от няколко години;<br />
• Възможна политика е "образователният франчайзинг". Още повече, че тя е вече използвана в системата на българското висше образование при последните изменения на Закона за висше образование от 2011 г. При тази политика, училища, включително частни ще могат да продават образователна но-хау (учебни планове, учебни програма) да откриват свои филиали в други градове в страната или в страните- членки на ЕС;<br />
• Провеждане на политика, насочена към създаването и развитието на публично-частни училища, по примера на американските чартърни училища и английските свободни училища. При тази политика родителите, неправителствени организации, недоволни от качеството на образованието на децата, могат да създадат училища или да поемат управлението (включително кадрово и финансово) на училища, чрез създаване на сдружение и приемане на устав за функциониране на учебното заведение. Така публично-частните училища са много добър модел за обществена и родителска активност и заедно с това за контрол над качеството на образованието. С това се разширяват плурализма и многообразието в образователните системи, което от своя страна води до по-големи възможности за по-свободен образователен достъп до качествено образование;<br />
• Вариант за политика е разширяването на системата на делегираните училищни бюджети, като към нея се включат и частните училища. По този начин ще се постигне прилагане на класическа „ваучерна“ система за финансиране на средното образование. От една страна това може да доведе до разширяване и подобряване на качеството на системата от частни училища (пример Швеция втората половина на 90-те години на ХХ век). От друга страна, тази крайна политика на приватизация на училищните финанси може да доведе до сериозни сътресения в системата на общественото образование поради постигнатата „пазарна” конкуренция между учебните заведения (примера с Чили от 90-те години на ХХ век). Така, че този вариант за политика, ако се приложи въобще, трябва да бъде много внимателно реализиран, след провеждане на сериозни изследвания не само на образователната система, а на цялостното състояние на икономиката и на публичните финанси;<br />
• Предприемане на активни политики, по отношение на подобряване на състоянието на системата от недържавни училища. Те могат да включват: механизми, чрез които общините при определени условия (алтернативни педагогически програми, религиозна специфика) ще предоставят безвъзмездно сгради или ще отпускат финансова помощ на частни учебни заведения; система на сериозна външна оценка или акредитация, при която частните училища, в зависимост от качеството на предлаганите в тях образователни услуги, ще получават финансови субсидии.<br />
<br />
<br />
3.3.4. Политика, насочена към училищна автономия<br />
<br />
• Традициите в българското образование, свързани с автономното управление на училищата, чрез училищни настоятелства ( които през дълги периоди от време са и изборни) са прекъснати след 1944 г. През годините на социализма опит за въвеждане на елементи на училищна автономия е прилагането на държавно-общественото начало в ръководството на училищното образование. Разбира се в условията на авторитарно общество, идеите за самостоятелност и широко участие на родители и общественост в управление на учебните заведения са предварително обречени на неуспех.<br />
• След демократичните промени през 1989-1990 г. централните власти насочват своята образователна политика и към разширяване на автономността на отделните училища. Според законовите промени, те вече са отделни юридически лица, към учебните заведения могат да се изграждат органи с родителско и обществено участие (училищни съвети, в последствие училищни настоятелства). В същото време директорите имат много голяма самостоятелност по отношение на управлението на училищната организация (включително за подбора и управлението на персонала). Тези организационни условия позволяват да се разгърне педагогическа автономия на училището и да се разшири оперативна самостоятелност на учителите;<br />
• Провеждането на политиката за училищна автономния е свързана и с въвеждане на елементи на стратегическо планиране в училищната организация. Училището се развива съобразно Проекто-програма (с която е директорът е спечелил конкурса за заемането на длъжността), а в последствие след промяна на нормативната база - съобразно Стратегия за развитие на училището, приета от Педагогическия съвет;<br />
• Недостатъците на прилагането на политиката за разширяване на училищната автономия в българската образователна система са нейната непоследователност и половинчатост. Един от важните проблеми пред автономното управление, е че училищните директори се назначават от министъра на образование (в последствие тези на общинските училища от началниците на регионалните инспекторати). Като прибавим и факта, че директорите на училища заемат длъжността след конкурс проведен от МОМН, съвсем реална става опасността те да попаднат в сериозната административна, а понякога и политическа зависимост. Друг недостатък на макрополитиката е този, че при нейното провеждане се акцентира на административната деконцентрация и разширявана на правомощията на административните регионални органи – Регионалните инспекторати по образование. По този начин властта е съсредоточена /изтеглена, иззета/ от долу на горе от висшестоящите административните структури на министерството. Като следствие се затруднява процеса на разширяване на училищната автономия и се стига до появата на определени "тоталитарни рефлекси и стереотипи" и скрит процес на "неоцентрализация» в управлението на българското образование;<br />
• Основните проблеми, при провеждане на политиката на училищната автономия, са: противоречия в нормативната база; проблеми, свързани с финансирането; недостатъчна финансова автономия (до 2007-2008 година); задълбочаване на регионални и местни различия; прекомерна пирамидалност на организационната структура; трудно осъществяване на иновациите в училище; недостатъчно активно включване на родители и местна общност в управлението на училището поради консултативните функции на училищното настоятелство и статута му на външен за учебното заведение орган (настоятелството на практика е отделно от училището юридическо лице);<br />
• Реализираната през 2008 г. политика на разширяването на финансовата автономия на училищата, чрез задължително въвеждане на делегираните бюджети е основен момент в реформирането на българската образователна система. Училищната автономия се увеличава, защото делегираните бюджети дават право на ръководствата да се разпореждат със собствените приходи формиране на базата на броя на обучаваните ученици. Така се постигат по-широки правомощия, както в етапа на планиране така и предвидимост и справедливост в процеса на разпределението и изразходването на финансовите ресурси. Наред с това училищата имат право да формират преходен остатък и да прехвърлят средства между параграфи в хода на изпълнението на бюджета, както и да определят индивидуалните работни заплати на персонала;<br />
• С въвеждането на делегираните училищни бюджети се разширяват правата и заедно с това отговорностите на директорите на учебните заведения. Предвидени са и тежки законови санкции за директори, несправящи се с изпълнението на предвидените бюджети. Въпреки тези нормативни гаранции, фактът, че в ръцете на училищните директори са съсредоточени всички права по отношение на изразходване на бюджетните средства е неблагоприятен по отношение на осъществяване на прозрачнаст и отчетност за целесъобразното изпълнение на бюджетите. <br />
<br />
Предложения за политики<br />
<br />
• Промяна на модела на училищната организация, чрез намаляване на нейната йерархичност и бюрократичност. Осъществяване на изменения в нормативната база, насочена към създаване на нужните условия за управление на училището чрез: механизмите на иновационния и проектен мениджмънт; реализиране на стратегия за развитие и превръщане на училището в учеща организация на основата на изграждане на сройна система за перманентна квалификция на педагогическия персонал;<br />
• Разширяване на участието на родители и местна общност в управлението на училището, чрез създаване на «вътрешни» за училището изборни партиципативни органи имащи реални управленски функции. Това могат да бъдат училищни настоятелства (могат за де нарекат училищни съвети), които обаче са конституирани според Закона за училищното образование, задължителни са за всяко училище или предучилищно заведение и имат за членове представители на родителите, местните образователни власти, неправителстени организации, бивши възпитаници (вариант учители). Тези органи, с широко родителско и обществено участие, да имат статут на управляващи училището звена, които притежават следните основни функции: провеждане на конкурси за директор на училището и назначаване на директора (вариант директорът се назначава от общинските власти); определяне на бюджета на училището и контрол над неговото изпълнение; участие в процедурите по назначаване на учители (вариант те назначават учители и педагогически персонал); определяне на стратегията на училището и контрол на нейното реализиране;<br />
• Разширяване на педагогическата автономия на училищата, на базата на предостатяне на права на отделните образователни организации за обучение провеждано по авторски и/или алтернативни педагогически програми, конструиращи оригинален училищен учебен план. Педагогическият съвет да има възможности да приема учебни програми на дисциплини, изработени на училищно ниво в различните елементи на учебния план;<br />
• Предоставяне на по-големи възможности за участие на учениците (особено от средна училищна степен) в управлението на учебните заведения, чрез включване на техни представители в педагогическия съвет и/или училищното настоятелство (училищния съвет);<br />
• Разширяване на финансовата автономия, чрез предоставяне на по-големи възможности на отделните училища да формират приходната част на своя бюджет не само от субсидия и средства от проекти, но и от собствени приходи: извършени допълнителни педагогическа дейности, консултански услуги и др.<br />
<br />
3.3.5. Политика, насочена към отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование<br />
<br />
• В българската образователна система съществуват традиции, свързани с политиките по осигуряване на качеството на училищното образование, изразяващи се в: оценка на дейността на учебните заведения и педагогически персонал в тях осъществявана от инспекторати; провеждането на задължителни изпити при завършване на средно образование; квалификация на учители;<br />
• След 1991 г. макрополитиката, свързана с осигуряване на качеството се насочва към изработване на стандарти (държавни образователни изисквания) в различни области на училищното образование. За съжаление, макар и законово разписани, още с приемането на Закона за народната просвета от 1991 г., част от държавните образователните изисквания не са приети и досега, а тези които са приети не са докрай ефективно приложени. Положителна стъпка в развитието на разглежданата политика е Концепцията за изработване на Закон за училищното образование, в която се предвижда въвеждане на образователни стандарти в 18 сфери.<br />
• Друго съществено изражение на политиката е въвеждане на система за външно оценяване на образованието. Постиженията тук са свързани с външното оценяване на учениците, след завършен етап на обучение и провеждането от 2008 г. насам на задължителните държавни зрелостни изпити. Така на основата на външното оценяване се получава информация за състоянието, както на училищната система като цяло, така и на качеството на образованието в отделните учебни заведения. За съжаление информацията от външното оценяване не се анализира достатъчно пълно, а анализите доколкото ги има са скрити от широката общественост. Неблагоприятен е и факта, че поради приетите скали за формиране на оценките, не могат да се сравняват резултатите постигнати от зрелостниците през различните учебни години. Това от своя страна не позволява изработване на обективни анализи относно състоянието на качеството на образованието – доколко се подобрява или доколко се влошава всяка следваща година;<br />
• Основни органи, реализиращи контрола и в определена степен външното оценяване на учебните заведения това са Регионалните инспекторати по образованието създадени със ЗНП от 1991 година като органи на министерството на образованието. През следващите годините те се развиват като самостоятелни административни органи, действащи на регионално ниво. Натоварени са с разнообразни управленски функции като: осъществяване на контрол и оценка на дейността на учители, директори и учебни заведения; пряко управление по отношение училищната мрежа (назначават директорите на общинските училища); организиране на квалификацията на педагогическия персонал и др. В този смисъл в момента в българската образователна система няма орган, който да се занимава изключително с оценяване на качество достигане на образователни изисквания;<br />
• Положителен момент, по отношение на политиката за управление и осигуряване на качеството на училищното образование, е създаването на друг орган на централно ниво, свързан с осигуряване на качеството - Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКУО). Този Център е със статут на държавно научно-информационно звено към Министерството на образованието, младежта и науката, който осъществява дейности свързани с изработване на: модели и механизми за вътрешно и външно оценяване; системи за анализ и оценка на качеството на образованието; изпитни материали за различни видове изпити, които предоставя на министерството. Основните функции на ЦКОКУО са:<br />
разработване на изпитни материали и стандартизирани тестове;<br />
проверка на качеството на тестовете спрямо приетите стандарти за тестиране в образованието; организиране апробирането на изпитни материали за различни видове изпити; създаване на организация за провеждане на различни видове изпити на национално ниво; сканиране, обработване и анализ на данни от проведени оценявания;<br />
• През последното десетилетие, важен елемент от процеса на формиране на политики по осигуряване на качеството на училищното образование, е анализът на резултатите на учениците от международните образователни изследвания. За съжаление в различните изследвания, България отбелязва един от най-големите спадове на резултатите, поради което може да говорим и за сериозен снижаване на качеството на българското училищно образование, през последните петнадесет години. Така например при изследването PISA, България отбелязва един от най-големите спадове в света, за периода 2000-2009 години по отношение на резултатите на учениците. При TIMSS (изследване което измерва резултатите по математика и природни науки) България поставя рекорд по най-голямо влошаване на резултатите на обучаваните в сравнение с всички изследвани страни за периода 1995 - 2007 години. Единствено при изследването PIRLS (при него се оценява грамотността при четене по отношение на учениците в 4 клас) проведено през 2006 г. не се отчита значимо влошаване спрямо предишното изследване. Като се има предвид, че PIRLS се занимава с четвъртокласници, а в останалите изследвания са включени ученици, завършили основно образование, изводът е, че има относителна стабилност по отношение на качеството на образованието при началния етап на образование, докато при горните (прехода между прогимназия и гимназиален курс) е налице значителен спад в качеството на образованието. Това се доказва и от резултатите на учениците от последното PISA изследване. Те са: по четене - среден резултат от 429 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и 46 позиция сред 65-те участници. За сравнение в изследването PISA 2006 по отношение на четенето България се нарежда на 44-то място; постиженията на учениците по математика - среден резултат от 428 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и 46 място сред 65-те участници. В изследването PISA 2006 по отношение на математиката България също е на 46-то място; средният резултат на българските ученици по природни науки е 439 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и по този показател България се нарежда на 46 позиция сред 65-те държави. За сравнение в изследването PISA 2006 по отношение на природните науки България, се нарежда на 42-ро място. Като цяло резултатите на българските ученици са изключително тревожни и по отношение на: много висок дял ученици с резултат под критичния праг и в трите оценявани области; относително нисък дял на учениците с високи постижения; широко отворена „ножица“ между най-ниските и най-високите резултати на учениците в PISA 2009. Други тревожни изводи от изследването PISA 2009, които могат да бъдат основа за формиране на определени макрополитики насочени към подобряване на качеството на нашето училищно образование са:<br />
- Най-тревожното от резултатите на PISA 2009 са не само ниските места в класациите (с Румъния се конкурираме за последно место в ЕС), не само изключително ниските резултати и в трите области (значително под средните за ОИСР), а това че тенденцията за "свободно падане" надолу (особено силно изразена при PISA 2006) продължава. За съжаление през 2007 г. не бе обърнато достатъчно внимание на факта, че България е една от страните, които в най-голяма степен влошават своите резултати в сравнение с PISA 2003. Не бяха взети и нужните политически решения. Дано сега, години по-късно, когато се отчита устойчивост на тази негативна тенденция, се изработят и приложат адекватни образователни макрополитики;<br />
- Изследването отчита особено силно влияние на социално-икономическата среда върху образователните постижения на учениците в България. Средно при държавите от ОИСР, 22.1% от разликите между резултатите на учениците, се обясняват с влиянието оказвано от техния социално-икономически и семеен произход. При резултатите на българските ученици 31.6% от разликите в резултатите се свързват с фактори от социално-икономически характер. Това също е една обезпокоителна тенденция в нашето училищно образование. Социалното разделение, различните финансови възможности на семействата, все по-силно влияят върху резултатите на учениците. Този факт говори, че нашето образование не е нито достатъчно демократично, нито осигурява в пълна степен принципа за "равен достъп до образование". Ето защо ако не се изработят сериозни образователни политики по отношение на неутрализиране на влиянието на социално-икономическия фактор и статуса на семейството, върху достъпа на децата до качествено образование, скоро в нашата обществена система ще има огромен дял от ниско образовани и необразовани хора, които ще се окажат напълно непригодни за включване в модерния пазар на труда. Този сериозен спад на общообразователното равнище на българските граждани ще е сериозна преграда за бъдещите външни инвестиции и цялостното икономическо развитие на страната ни;<br />
- Ниски разходи за издръжка на един български ученик. Проучването на връзката между реалните разходи за издръжката на един ученик в отделните държави и средния резултат в PISA 2009 без съмнение показва, че съществува положителна зависимост между двата показателя. Колкото по-големи разходи се отделят за образование, толкова по-висок е постигнатият среден резултат от учениците в съответната страна. В това отношение има какво да се направи в България, тъй като средствата, които се отделят за един ученик са неколкократно по-малки от стредствата отделяни в другите страни на ЕС. Задължително е в близко време да се осъзнае от управляващи, от гражданско общество и да се "внуши" на обществено мнение, че инвестициите в образование са въпрос на бъдеща конкурентоспособност на страната. Защото няма успешно производство или развитие на ефективни високотехнологични услуги, без качествен квалифициран човешки ресурс. <br />
- PISA 2009 извежда още една крайно-обезпокоителна тенденция за българското образование: „образователно разделение”. Разликата между резултатите на българските ученици от най-големите градове и селата и малките градове е тревожно голяма. Тя е 146.5 точки при средно 36.7 точки разлика за ОИСР. Тези резултати говорят за сериозна липса на достъп до качествено образование в по-малките населени места в България. Съществена е разликата между резултатите на учениците в профилираните гимназии (които са най-високи) и резултатите, получени в общообразователните и професионални училища. Тези данни говорят за това, че се наблюдава сериозна разлика в качеството на образованието в различните видове учебни заведения. Не може в образователна система, в която за елитните училища има подбор на входа, да се осигури качествено обучение за всички ученици. Така се стига да сериозно противоречие между принципа за свободен образователен достъп и принципа за осигуряване на качеството на образованието. От което страдат огромна част от българските ученици;<br />
- Анализите на резултатите от PISA 2009 показват, че резултатите на нашите ученици са прекалено ниски и поради няколко организационни причини: висококачествени образователни системи са склонни да дадат приоритет на доброто заплащане на учителите, докато при нас това не е изведено като приоритетна държавна политика; за разлика от висококачествени образователни системи, в българската училищна система все още липсва възможност в отделните образователни заведения да изработва дизайна на учебните планове и програми и да се провеждат училищни политики по отношение на управление на дейностите на учениците. От това страдат отношенията между учители и ученици и намаляват възможностите за установяване на добра училищна дисциплина. В този смисъл в нашата образователна система все още не е осъществена докрай стратегията за училищна автономия. В същото време изводите на PISA 2009 показват, че съчетаването на автономията на училищната организация с ефективната отчетност, дава най-добри резултати по отношение на качественото протичане на педагогическите процеси.<br />
За съжаление, до влизането ни в ЕС управляващите не вземат предвид при формиране на политиките в образованието, ниските резултати на нашите ученици. Нещо повече, почти не се отразяват медийно тези резултати и липсва национална дискусия по проблемите на спадащото качество на училищното образование. Така България не изживява (и досега) своя „PISA шок” за разлика от страни като Германия и САЩ. Едва в последните стратегически документи, приети от министерството, се цитират резултати от PISA изследванията, като се формулират конкретни цели, свързани с подобряване на представянето на българските учениците при следващото изследване през 2012 година. <br />
<br />
Предложения за политики<br />
<br />
• Образованието да се изведе като основен приоритет в националната политика на България. Това изисква от една страна ръст във финансирането на образователната система. Възможна политика тук е приемането на пакт за минимално финансиране на образованието (по примера на Ирландия) с минимум 5% от брутния вътрешен продукт (чрез решение на Народното събрание или дори изменение в Конституцията). По такъв начин ще се гарантира финансовото осигуряване на предприетите реформи в сферата на образованието и изпълнението на националните цели, свързани със стратегията на ЕС „Европа 2020”. От друга - за да бъде образованието приоритет в публичните политики на управляващите, трябва да се осигури приемственост в макрополитики и започнатите реформи от страна на всяко следващо правителство или министерски екип. В този смисъл за да не стане относителното намаляване на разходите за образование, устойчива тенденция в политиката на нашата държава, гражданското общество трябва да окаже сериозен натиск върху институциите вземащи решенията. Натиск, основан на равноправни дискусии, активно обществено участие във вземането на решения и консенсус на партийните политики, по отношение на бъдещето на българската образователна система. Само в условията на такъв "мрежов" диалог може да се формира адекватна национална образователна политика;<br />
• Въвеждане на система за стандартизация в училищното образование. Така ще може да се постигне унификация и регламентация в определени области на образованието. Особено важен проблем тук е необходимостта да се постигне сполучливо съчетаването на въвеждане държавни стандарти по отношение на учебното съдържание (учебни планове и учебни програми), с разширяването на автономността на отделните училища по отношение на изработване на дизайна на училищни учебни планове и авторски за училището учебни програми;<br />
• Усъвършенстване на националната система за външно оценяване на училищното образование. Получената информацията и направените анализи периодично да се публикуват и по този начин да стават достояние на обществеността и родителите, които имат правото да са информирани относно качеството на образованието в отделните учебни заведения и в страната като цяло. Важно условие е информацията от външното оценяване, да позволява сравнение на промените в резултатите на всички ученици в отделните училища, а резултатите от държавните зрелостни изпити през различните години да са съпоставими. В този смисъл е нужна промяна в начина на формиране на скалите за оценка на държавните зрелостни изпити и външното оценяване. Само така, чрез националните изпити, даващи информация за актуалното състояние на системата за училищно образование, спрямо предходните години, ще могат да измерят напредъка и добавената стойност на образователния процес в училищата. Това ще даде възможност на родителите и местните власти да търсят отговорност от училищните директори за качеството на образованието в отделните учебни заведения;<br />
• Превръщане на външното оценяване във важен инструмент, чрез който на училищата, които не показват напредък, могат да се налагат финансови санкции. Дори ако в резултат на външното оценяване няма директни финансови санкции за несправящите се училища, могат да се предвидят механизми за осъществяване на родителски натиск, който да доведе до промени по отношение на управлението на учебните заведения (например САЩ). В този смисъл особено важно условие, за провеждане на успешни политиките за отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование, е разширяване на участието на родители и местна общност в процеса на вземане на стратегически решения по отношение на развитието на училищните организации;<br />
• Създаване на Национална Агенция (Служба или Инспекторат) за оценка на качеството на училищното образование, която е независима от министерството на образованието и е на пряко подчинение на Министерски съвет или Народното събрание. Вариант: Тази агенция (или друга независима институция на национално ниво) да акредитира учебните заведения (образователната акредитация е особено популярена в Северна Америка: САЩ и Канада). Така училищата, които изпълняват държавните стандарти, ще получат от оценяващата агенция статут на акредитирано учебно заведение;<br />
• Центърът за контрол и оценка на качеството на училищното образование от държавно научно-информационно звено към Министерството на образованието да се преобразува в независима Агенция (или Служба, Център) отговорна за провеждане на външното оценяване и държавните зрелостни изпити. Тя ще изготвя и доклади, свързани с постигнатите от учениците резултати, които ще предоставя на националните образователни институции и на широката общественост;<br />
• Създаване на Научноизледователски институт, който ще трябва за извършва задълбочени научни анализи на получените резултати. Тези анализи ще подпомагат централните власти и представителите на гражданското общество в процеса на изработване на макрополитики по отношение на системата на училищното образование;<br />
• Формиране на политики, насочени към подобряване на качеството на образованието в малките училища. Те могат да бъдат съпроводени с прехвърляне на управлението на училищата на общините или в ръцете на неправителствени организации (пример за това е Полша където част от малките училища се управляват от неправителствени организации);<br />
• Разработване и прилагане на цялостна програма, насочена към издигане на обществения престиж на учителската професия. Конкретните действия тук могат да бъдат свързани с: а/. усъвършенстване на модела за първоначална подготовка на учителите, чрез: повишаване на държавната субсидия за обучението на студенти от направление „Педагогика” и превръщане на учителската професия в регулирана професия; засилване на психолого-педагогическата подготовка на студентите-бъдещи учители в основното и средното училище; б/. подобряване на системата на квалификация на учителите. Това може да се осъществи, чрез реализиране на предвидините мерки в Концепцията за Проект за Закон за предучилищното и училищното образование (въвеждане на точкова или кредитна система на задължителна квалификация, и лицензиране на организациите извършващи обучението); <br />
• Създаване на системи за вътрешна оценка (самооценка) на качеството на образованието в съответната училищна организация. Комбинацията от обективна самооценка на училищната организация и строга външна подкрепа от страна на оценяващата институция, е най-добър модел за осигуряване на качеството на училищното образование. В рамките на този модел, училището изработва доклад-самооценка за дейността си (такъв опит вече има в нашата образователна система по отношение в професионалните гимназии). Тази самооценката е предназначена да съдейства на училището ръководство за диагностика на проблеми и за вземане на решения за подобряване на едни или други дейности в училищната организация. Самооценката подпомага и дейността на оценяващите институции при инспекция на училището, защото в този случай те имат актуална информация относно актуалното състояние на училищната организация.Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-41910320552762030342012-02-29T23:29:00.011+02:002012-03-04T18:14:07.647+02:00"Съвременната училищна организация" - Публична лекция на проф. Галин Цоков<table style="width:auto;"><tr><td><a href="https://picasaweb.google.com/lh/photo/44_OCnxbD6nPKuOWxsujLIi94Mu5ghQKKjTgW9GqXg8?feat=embedwebsite"><img src="https://lh5.googleusercontent.com/-CbtbrQidzBs/T06iO3bjygI/AAAAAAAAAQM/V0nRexVjZT4/s144/DSCN0921.JPG" height="144" width="143" /></a></td></tr>
<tr><td style="font-family:arial,sans-serif; font-size:11px; text-align:right">От <a href="https://picasaweb.google.com/111786501552635070558/Publ_lektz?authuser=0&authkey=Gv1sRgCO-5kZaFrc6eVw&feat=embedwebsite">publ_lektz</a></td></tr>
</table><br />
Днес през този час, който ми отреден са среща с вас ще говорим за …Училището. Училището в началото на новото столетие...Училището с черната дъска и училището на интерактивната дъска и таблета...Училището на учебниците втора и трета ръка и училището на учебниците в „облака” в интернет...Училището, което води до успех и училището, което води до образователно разделение...Училището на децата и училището на учителите...Училището на държавата и училището на гражданите и родителите...Какво е то ..училището, на кого е то – училището...За да си отговорим на тези въпроси в моята лекция аз ще се спра на организационния аспект на съвременното училището ..<br />
<br />
<iframe src="https://docs.google.com/presentation/embed?id=1p9HnCFm25fKm212a3EZxSRh5h-N9ce5fWA8YMEK8fNA&start=false&loop=false&delayms=3000" frameborder="0" width="480" height="389" allowfullscreen="true" mozallowfullscreen="true" webkitallowfullscreen="true"></iframe><br />
<br />
<br />
Днес образованието и развитието на училищните организации се превръщат в един от основните приоритети в националните политики на много държави. Като резултат от това, правят се все по-големи инвестициите в образование и наука, свързани с повишаването на бюджетното финансиране, мобилизиране на местните ресурси и данъчни преференции за хората и организациите, вложили средства в образователни проекти и поддръжка на учебни заведения. Така , образованието от "скритото съкровище" в края на ХХ и началото на ХХІ век, се превърна в явното „оръжие" за преодоляване на кризи за икономическо и социално развитие, и най-вече за бъдещ просперитет на една или друга държава, <br />
Затова от състоянието на българското училище днес, зависи до голяма степен, дали утре България ща се превърне в балкански икономически супер "лъв" или ще си остане в покрайнините на Европа... От всички нас зависи да не допуснем второто…Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-76893995916453526162012-01-01T23:39:00.000+02:002012-01-01T23:39:42.321+02:00Честита 2012 година!Нека Новата година ви донесе много здраве, успехи и любов!Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-12338950590407873792011-09-21T18:16:00.002+03:002011-09-21T18:18:12.551+03:00ПОЛИТИКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi02cT_2oxzPYG1LR52ftndGuh3rIewzHgj6myLcP0hH-0dMyTWInjzDFCfHa63sXkjJ_l7zNZMvw0Bt6L53_UwENOd3cIcHTRD3qeAeVpT-l7lEu15HS0LO_D7lUImHxNtMAbyuJb5bxkR/s1600/kniga+2.jpg" imageanchor="1" style="clear:left; float:left;margin-right:1em; margin-bottom:1em"><img border="0" height="320" width="220" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi02cT_2oxzPYG1LR52ftndGuh3rIewzHgj6myLcP0hH-0dMyTWInjzDFCfHa63sXkjJ_l7zNZMvw0Bt6L53_UwENOd3cIcHTRD3qeAeVpT-l7lEu15HS0LO_D7lUImHxNtMAbyuJb5bxkR/s320/kniga+2.jpg" /></a></div><br />
<br />
Имам удоволствието да ви представя новата си книга "Политики по отношение на училищното образование"...Тя е резултат от две годишен труд...Надявам се положените от мен усилия да не са отишли напразно и книгата да са хареса тези, които се вълнуват от състоянието и бъдещето на българското училищно образование.<br />
Предлагам на вашето внимание Съдържанието и Увода на книгата.<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
СЪДЪРЖАНИЕ<br />
<br />
УВОД<br />
ГЛАВА ПЪРВА. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА<br />
1.1. Същност на образователната политика <br />
1.1.1. Понятие за политика<br />
1.1.2. Определяне на понятието образователна политика<br />
1.1.2. Философски подходи при формирането на образователната политика<br />
1.1.2.1. Постпозитивизъм<br />
1.1.2.2. Функционализъм<br />
1.1.2.3. Прагматизъм, прогресивизъм и реконструктивизъм<br />
1.1.2.4. Неолиберализъм <br />
1.1.2.5. Конструктивизъм<br />
1.1.2.6. Постмодернизъм<br />
1.1.3. Фактори влияещи на образователната политика<br />
1.1.3.1. Исторически фактори (образователната политика в контекста на развитието на модерната държава)<br />
1.1.3.2. Политическият фактор (от партийни образователни политики към политически мрежи)<br />
1.1.3.3. Процесът на модернизация на съвременната държава<br />
1.3.3.4. Факторът „Икономика на знанието”<br />
1.3.3.5. Глобализацията <br />
1.1.3.6. Информатизация и виртуализация на съременното общестество <br />
1.1.3.7. Демографските промени в съвременното общество<br />
1.1.3.8. Научно осигуряване на процесите на изработване и прилагане на макрополитиките в сферата на образованието<br />
1.2. Принципи на макрополитиките в сферата на училищното образование<br />
1. 3. Инструменти за реализиране на образователните политики<br />
1.1.1. Директни инструменти<br />
1.3.1.1. Осъществяване на образователни реформи<br />
1.3.1.2. Стратегии за развитие на образованието<br />
1.3.1.3. Иновации в образователното законодателство <br />
1.3.2. Индиректни инструменти<br />
<br />
ВТОРА ГЛАВА. ВОДЕЩИ ТЕНДЕНЦИИ НА ПОЛИТИКИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ<br />
2.1. Международни политики по отношение на училищното образование<br />
2.1.1. ЮНЕСКО<br />
2.1.2. Световната Банка<br />
2.1.3. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)<br />
2.2. Политика на Европейския съюз в областта на училищното образование<br />
2.3. Макрополитики по отношение на училищното образование в САЩ<br />
2.4. Държавна образователна политика на Китай<br />
2.5. Макрополитики по отношение на японското училище <br />
2.6. Макрополитики по отношение на училищното образование в Южна Корея<br />
<br />
ГЛАВА ТРЕТА. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА МАКРОПОЛИТИКИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ<br />
3.1. Политика насочена към децентрализация<br />
3.2. Политика на муниципализация <br />
3.3. Политика за приватизация в образованието<br />
3.4. Политика насочена към училищна автономия<br />
3.5. Политика насочена към отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование<br />
<br />
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. МАКРОПОЛИТИКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ<br />
4.1. Исторически преглед на държавната образователна политика в България (периодът 1878 - 1991 години)<br />
4.1.1. Периодът от Освобождението до края на ХIХ век.<br />
4.1.2. Периодът 1909 - 1944 години<br />
4.1.3. Периодът 1944 - 1989 години<br />
4.2. Образователните политики по отношение на българското училище през последните 20-години (1991 – 2011 години)<br />
4.2.1. Периодът на начало на обществения преход до средата на 90-те години на ХХ век (1991 – 1996 години) <br />
4.2.2. Политика по отношение на училищното образование в периода на присъединяване на България към ЕС (1997 -2006 години)<br />
4.2.3. Политики на отношение на българското училище, като част от европейското образователно пространство (2007 – 2011 години)<br />
4.3. Анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование<br />
4.3.1. Политики, насочени към децентрализация<br />
4.3.2. Политика на муниципализация <br />
3.3.3. Политика за приватизация в образованието<br />
3.3.4. Политика, насочена към училищна автономия<br />
3.3.5. Политика, насочена към отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование<br />
ЗАКЛЮЧЕНИЕ<br />
ЛИТЕРАТУРА<br />
<br />
УВОД<br />
<br />
<br />
В съвременното общество, основано на «икономиката на знанието» не може да се постигнат бързи темпове на растеж и по-голяма конкурентноспособност без създаването, разпространението и използването на полезно знание. От тази гледна точка образованието и развитието на образователната система се превръщат в един от основните приоритети в националните политики на много държави. Като резултат от това, правят се все по-големи инвестициите в образование и наука, свързани с повишаването на бюджетното финансиране, мобилизиране на местните ресурси и данъчни преференции за хората и организациите, вложили средства в образователни проекти и поддръжка на учебни заведения. Така днес, образованието от "скритото съкровище" в края на ХХ и началото на ХХІ век, се превърна в явното „оръжие" за икономическо и социално развитие, преодоляване на кризи и най-вече за бъдещ просперитет на една или друга държава, независимо дали става въпрос за водеща световна сила, източен супер "тигър" или развиваща се държава.<br />
Нарастващото значение на образованието, като приоритетна сфера в съвременното общество, предполага от една страна изработване на конкретни обществени проекти насочени към развитието на образователните системи, а от друга страна по-ефективното управление особено на системата на училищното образование. Пресечна точка на тези две основните предизвикателства се явява политиката по отношение на образованието, като важна част от секторните публични политики в съответната държава. Тава е така, защото всяка политика се разглежда като първа фаза на публичния мениджмънт в определена обществена сфера случая образованието. За да е успешно нейното реализиране и ефективно управлението й, трябва да се осигури плавно преминаване към следващите две фази (на ръководството и на административното обслужване). Това става, чрез възлагане на изпълнението на формулираните (в стратегии, програми или законодателни иновации) намерения на топ ръководителите, на органите и службите, свързани с управлението на образователната система. В този смисъл управлението в сферата на образованието може да се разглежда като единство от политически мениджмънт или правене на образователни политики, изпълнителен мениджмънт или ръководство на органи и елементи от системата на училищно образование и административен мениджмънт или управление на конкретните училищни организации.<br />
Актуалността на проблема за формиране и реализиране на политики по отношение на училищното образование, както и фактът, че този проблем не е задълбочено изследван в съвременната българската научно-педагогическа литература, определиха необходимостта от извършване на един по-системен анализ на образователни политики, като част от публичните политики на всяка една страна. Заедно с това още тук трябва да се отбележи, че настоящото изследване има няколко ограничения, а именно:<br />
• то е насочено към изследване на образователните политики формирани на национално ниво, така наречените макрополитики по отношение на образованието;<br />
• то е насочено към изследване на макрополитиките по отношение само на училищното образование (включващо в себе си предучилищната подготовка и училищното образование);<br />
• в него се прави по-задълбочен анализ на макрополитиките насочени към управлението на училищното образование. <br />
В този смисъл предметът на настоящата монография е изследване конкретно на политиките формирани на национално (макро) ниво или макрополитиките по отношение на развитието на училищното образование. <br />
От своя страна целта на настоящата монография е да се разкрият същността, най-важните особености и основните направления в съвременните макрополитики по отношение на функционирането и управлението на системите за училищно образование. На тази база да се анализират макрополитиките насочени към управлението на българското училищно образование и да се формулират алтернативи за бъдещи действия. <br />
Постигането на тази цел предполага решаването на следните задачи:<br />
• Да се разкрият същността и основните характеристики на понятията образователна политика, макрополитики по отношение на училищното образование, национални и държавни образователни политики;<br />
• Да се определят най-важните тенденции в политиките насочени към развитие на училищното образование в съвременния свят;<br />
• Да се анализират основните направления на макрополитиките по отношение на управлението на училищното образование;<br />
• Да се разкрият същността и особеностите на макрополитики по отношение на българското училищно образование;<br />
• Да се направи анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование, като се формулират възможни варианти за бъдещи политики.<br />
Настоящата монография, няма претенциите да изясни изцяло особеностите в процесите на формиране и провеждане на макрополитики по отношение на функционирането и най-вече управлението на съвременното училищно образование. В същото време тя представя един модерен, аналитичен поглед, върху този актуален, недостатъчно разработен, но значим за теорията на управлението на образованието и образователната практика проблем. В този смисъл книгата ще е полезна за изследователи на образованието, представители на политическия мениджмънт в сферата на образованието, висши администратори в системата на училищно образование, директори на училища, университетски преподаватели, учители, студенти бъдещи учители и за всички, които са съпричастни към разрешаване на проблемите, стоящи пред съвременното българско училищно образование и работят за неговото по-добро европейско бъдеще.Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-47187188922876991582011-08-01T17:31:00.005+03:002011-08-01T17:36:47.427+03:00УПРАВЛЕНИЕТО НА УЧИЛИЩНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhv8HgThQe1_W_uEjXjINa_4VuD556R2oa0UVXpbumknjWL8SRp7JyQ-OGfqz-VE0wqUdIV9JRGgdnPu7xmzFBTi2pvmB67eoiehB-6pOtOmq8cQU-eslZGrC9X6DzhUakUG-u4IiLwmoD_/s1600/knig.jpg" imageanchor="1" style="clear:left; float:left;margin-right:1em; margin-bottom:1em"><img border="0" height="320" width="221" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhv8HgThQe1_W_uEjXjINa_4VuD556R2oa0UVXpbumknjWL8SRp7JyQ-OGfqz-VE0wqUdIV9JRGgdnPu7xmzFBTi2pvmB67eoiehB-6pOtOmq8cQU-eslZGrC9X6DzhUakUG-u4IiLwmoD_/s320/knig.jpg" /></a></div><br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<i>Излезе от печат новата ми книга "УПРАВЛЕНИЕТО НА УЧИЛИЩНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО". <br />
Надявам се тя да предизвика интерес и дискусии...<br />
Предлагам на вашето внимание Съдържанието и Увода на книгата</i><br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
СЪДЪРЖАНИЕ<br />
<br />
Увод<br />
Глава първа. Информационното общество и предизвикателствата пред училищното образование<br />
1.1. Информационното общество <br />
1.1.1. Същност и основни характеристики на информационното общество<br />
1.1.2. Обществени процеси, свързани с развитието на информационното общество<br />
1.2. Развитие на информационните и комуникационни технологии в информационното общество <br />
1.2.1. Същност на информационните и комуникационни технологии<br />
1.2.2. Еволюция на Интернет технологиите<br />
1.3. Европейско информационно пространство. Политика на Европейския съюз в областта на информационните и комуникационни технологии. <br />
1.4. Информационно общество в България. Предпоставки за изграждане и функциониране на ИО<br />
<br />
Глава втора. Съвременната училищна организация<br />
2.1. Училището като организация<br />
2.1.1.Произход и развитие на училището като организация<br />
2.1.1.1.Основни концепции за произхода и същността на училищната организация<br />
2.1.1.2. Фактори определящи развитието на училището като организация<br />
2.1.1.3 Организационни особености на училището<br />
2.2. Организационни модели на съвременното училище<br />
2.3. Виртуализация на училищна организация<br />
2.3.1. Същност на виртуалната организация<br />
2.3.2. Виртуалното училище<br />
2.3.2.1. Същност на виртуалното училище<br />
2.3.2.2. Видове виртуални училища <br />
2.3.2.3. Положителни страни на виртуалните училища <br />
2.3.3. Виртуалната училищна среда и развитие на „хибридния” модел на училищна организация <br />
<br />
Глава трета. Особености в управлението на съвременната в училищната организация<br />
3.1. Управлението в информационното общество<br />
3.1.1. Същността на управлението, според различните управленски школи.<br />
3.1.2. Е-управлението в бизнеса и публичната администрация<br />
3.2. Управление на училищната организация, основни характеристики<br />
3.2.1. Същност на управлението на училищната организация<br />
3.2.2. Управленски функции в училищната организация<br />
3.2.3. Основни тенденции в управление на съвременното училището <br />
3.2.3.1. Стратегическо управление, <br />
3.2.3.2. Иновационно управление, <br />
3.2.3.3. Управление на организационната култура в училище <br />
3.2.3.4. Управление на качеството на образованието <br />
3.2.3.5. Развитие на образователният маркетинг и реклама<br />
3.2.3.6. Управление на връзките с обществеността; <br />
3.2.3.7. Управление на взаимодействието между училищната организация и семейна среда на ученика<br />
3.2.4. Управление на училищната организация при използването на информационните и комуникационните технологии <br />
3.2.4.1. Същност на модела на управление на училището на ИКТ<br />
3.3.4.2. Специфични особености<br />
3.3.4.3. Управление на информационната сигурност и безопасното използване на интернет в училище<br />
<br />
Глава четвърта. Анализ на основните e-инструменти при управлението на училищната организация<br />
4.1. Информационни системи за управление на училището<br />
4.1.1. Същност и основни характеристики<br />
4.1.2. Информационни системи за управление използвани в българското училище<br />
4.1.3. Електронни дневници <br />
4.1.4. Облачният компютинг (Cloud Computing)<br />
4.2. WEB 1.0 инструменти<br />
4.2.1. Интернет сайт на училището<br />
4.2.2. Интранет вътрешна мрежа<br />
4.2.3. Електронна поща<br />
4.2.4. Интернет форум<br />
4.3. WEB 2.0 инструменти<br />
4.3.1. Блогове<br />
4.3.2. Социални мрежи<br />
4.3.3. Wiki сайтове<br />
4.3.4. Сайтове за споделяне на видео (социални медии)<br />
4.3.5. Подкастът<br />
4.3.6. Аудио връзка чрез Skype /VOIP телефония/<br />
4.3.7. Виртуални светове<br />
4.4. Системи за управление на обучението (Learning Management Systems - LMS)<br />
Заключение<br />
Литература<br />
<br />
УВОД<br />
<br />
<br />
Днес, в условията на информационното общество, училищните организации са изправени пред редица предизвикателства, продиктувани от процесите на «модернизация», «информатизация» и «виртуализация», процеси които през последното десетилетие напълно промениха икономиката и социалния живот. Първото предизвикателство произтича от широкото, повсеместно използване на модерните информационни и комуникационни технологии. Тези нови технологии не само дават възможност за формиране на «виртуални съобщества», в които всеки участник може да взаимодейства с другите членове и институциите, не само виртуализират отделните организации, които променят своя организационен модел като развиват «виртуални среди» или създават свои «виртуални структури». Информационните и комуникационните технологии променят начина на функциониране и взаимодействие на организациите, начина на живот на отделния човек. Това е така, защото процесите на разпространението на съвременните технологии и интернет доведоха до възникването и развитието на «мрежовото общество». Общество, за което е характерно наличието на сложни, почти изцяло цифровизирани «мрежи» за комуникация и управление на информацията. Общество, в което технологиите изграждат основните инфраструктури, необходими за функционирането на икономическия и социално-политически живот. <br />
Всички тези структурни новости в съвременното общество водят до сериозни промени в управлението на организации – реални, „хибридни“ и виртуални. Тези промени произтичат от интегрирането на съвременните информационни технологии в управленските дейности. Затова и днес все по-често се говори за е-управление на организациите, виртуален бизнес, е-правителство. В образованието процесът на навлизането на информационните технологии, се свързва с една значима макрополитика в сферата на училището. Тази политика, провеждана в много образователни системи, е ориентирана към създаването на организационни условия за разширяване на виртуалната среда в рамките на учебните заведения. По-конкретно тази политика е насочена към електронното представяне на процеси, отнасящи се до: организацията и управлението на училищната организация, обучение с помощта на интерактивни електронни курсове, достъп до електронни библиотеки, електронно общуване между учители и ученици. Така информационните технологии се интегрират в структурите на училищната организацията, а информацията става важен инструмент в процеса на управление.<br />
Второто предизвикателство пред училищните организации е свързано с човешкия фактор в тях. През последните години учениците, постъпващи в училище принадлежат към така нареченото „интернет поколение”. За тях Интернет и виртуалната среда са неделима част от личния живот. Глобалната мрежа променя нагласи за общуване, начина на търсене на информация и комуникация в обучението на представителите на нет-поколението. По тази причина съвременните ученици не се чувстват добре в структурите на днешното училище и търсят място за изява в глобалната мрежа. В този смисъл, училищната организация трябва да се промени за да отговори на тяхните очаквания и интереси. Още повече, че нет-поколението вече се обучава в университетите и само след четири-пет години негови представители ще започнат работа като учители и педагогически специалисти в училище. След още няколко години някои от тях ще станат и училищни директори. Само след десетилетие по-голямата част от човешките ресурси в училищната организация (ученици, учители, училищно ръководство) ще бъдат представители на нет-поколението. Тези съществени и неизбежни изменения в структурата на човешките рекурси изискват и коренни промени в организационния модел и начина на управление на училищната организация. От организация, принадлежаща по-скоро на индустриалното общество, тя трябва да се развие в организация използваща инструментите и механизмите за функциониране и управление, характерни за информационно общество. Развитието на виртуалната училищната среда, създаване на „виртуални училища”, въвеждане на е-обучение, използване на е-инструменти за организация и управление на училището, са само част от необходимите промени.<br />
Третото предизвикателство, стоящо пред съвременните училищните организации, е свързано с необходимостта от развитието на автономността и стратегическата самостоятелност на училището. Това е така, защото ефективните организации, функциониращи в информационното общество са автономни и самоуправляващи се. По такъв начин те са много по-гъвкави и имат възможност да въвеждат иновации на основата на креативността на своя персонал и самостоятелността при вземането на решения от страна на ръководството им. Ето защо в съврементите образователни системи като цяло и в училищата в частност се търсят възможности за промяна на модела на управление, чрез разширяване на училищната автономия. Разбира се, за да се реализира успешно тази стратегия за промяна, е необходимо при управлението на училищната организация да използва различните съвременни подходи като: стратегическо управление, иновационно управление, проектно управление, управление на качеството, маркетингов подход в управлението, управлението на връзките с обществеността. <br />
Тези предизвикателства, стоящи пред училищните организации в условията на информационното общество, предопределиха насоката на настоящата книга. Особено интересен за нас се оказа въпросът, свързан с особеностите на управлението на училищната организация в информационното общество. Мотивацията за избора на така предложената тема се допълва и от факта, че разглежданият проблем не е достатъчно добре разработен в българската научно-педагогическа литература. Разбира се през последното десетилетие бяха публикувани значими научни изследвания за същността и особеностите на управлението на училищната организация. Специфични въпроси на управлението на училището са изследвани в книгите на: П. Балкански (Балкански, 2002), К. Маджирова (Маджирова, 2001), М. Митрополитски (Митрополитски, 2002), В. Гюрова ( Гюрова, 2003), П. Радев (Радев, 2008), И. Иванов (Иванов , 2005) В. Георгиева (Георгиева, Николаева, 2001), Р. Питекова (Питекова, 2007), Д. Тодорина (Тодорина, 2005.), Св. Вацов (Вацов, 2008 ). В рамките на всички тези изследвания не са анализирани задълбочено проблемите за навлизането на информационните и комуникационни технологии в управлението на училищната организация и промяната на организационните структури на училището в резултат от възникването и разширяването на виртуалната училищна среда. <br />
Оттук произтича и необходимостта за извършване на един по-задълбочен анализ на състоянието на училищната организация и на тенденциите в нейното управление, в условията на интегрирането на информационните и комуникационни технологии в училищните структури.<br />
В този смисъл целта на настоящото изследване е да се разкрият най-важните изменения в организационния модел на съвременното училище и основните характерни черти на управлението на училищната организация в условията на информационното общество. На тази база да се анализират възможностите за използване на различни електронни инструменти в управлението на учебните заведения. <br />
Постигането на тази цел предполага решаването на следните задачи:<br />
• Да се разкрият същността и основните характеристики на информационното общество и предизвикателствата, които то поставя пред съвременното образование.<br />
• Да се анализират процесите, свързани с усъвършенстването на съвременната училищна организация и развитието на нейните организационни модели.<br />
• Да се определят най-важните тенденции в управление на съвременното училището.<br />
• Да се анализират основните eлектронни инструменти за управлението на училищната организация<br />
<br />
Настоящата книга, без да има претенциите да изчерпва изцяло изясняването на особеностите на процеса на управление в училищната организация, представя един модерен поглед, върху този значим за теорията на управлението на образованието и образователната практика проблем. В този смисъл тя ще е полезна за изследователи на образованието, университетски преподаватели, администратори в системата на училищно образование, директори на училища, учители, студенти бъдещи учители и за всички, които се съпричастни към проблемите на съвременното българско училище, функциониращо в условията на информационното общество.Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-15556914014599566852011-05-29T22:09:00.001+03:002011-05-29T22:10:38.160+03:00ОРГАНИЗАЦИОННИ МОДЕЛИ НА СЪВРЕМЕННОТО УЧИЛИЩЕ И ТЕХНИЯТ ИНОВАЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛСъвременното училище функционира като организация насочена към автономност и стратегическа самостоятелност. В този смисъл то непрекъснато се променя на основата на различни иновации, които постоянно се реализират в неговата структура. Някои от по-важните промени в училищната организация са: усложняване на нейната структура; увеличаване на нееднородността на учениците; засилване на конкуренцията между съседните училища; промяната на технологичната база на училището; въвеждане на нови иновативни методи и форми на обучение; стратегическо планиране и маркетингов подход в управление на учебното заведение; повишаване на изискванията от страна на обществеността и администрацията към нейната ефективност. За да се разкрият по-точно спецификите на промените на съвременното училище като организация, е необходимо да се разгледат по-подробно характеристиките на отделните организационни модели и техният иновативен потенциал.<br />
За целта ще се спрем на CaMePe концепция за училищната организация, съгласно която могат да се определят пет основни модела, а именно:<br />
• секторна организация;<br />
• линейната организация /line and staff organization/;<br />
• колегиална организация;<br />
• матрична организация;<br />
• модулна организация. (4)<br />
Теоретична основа на посочената концепция е теорията на Х. Минцбърг за организационните модели: проста структура, машинна бюрокрация, професионална бюрокрация, дивизионална организация, адхокрация (6).<br />
Всички пет организационни модела на училището според CaMePe концепцията, са модели на професионална организация и в някаква степен съответстват на типа организация определени от Минцбърг. Три от тях може да се разглеждат като различни варианти на професионалната бюрокрация, при която основен координиращ механизъм е професионалното майсторство. Така например сегментната организация може да се разглежда като професионална бюрокрация съчетана с някои от характеристиките на простата структура (най-вече тези свързани с неформалните отношения в организацията). Линейно-щабният това е професионална бюрокрация, при която присъстват определени характеристики на машинната бюрокрация (правилата и контрола се определят и осъществяват от ръководството). Колегиалната организация може да се определи като професионална бюрокрация примесена с определени черти на адхокрацията (координацията се осъществява на основата на взаимно съгласуване и консултации).<br />
Моделът на матричната организация може да се разглежда като дивизионална организация с елементи на адхокрация. Това е така защото при този модел освен професионалното майсторство на преподавателя, съществува и друг основен координиращ механизъм – стратегията на училището. Стратегията е резултат от консултации и взаимна съгласуваност и определя общите правела в организацията. Модулната организация е твърде близка до модела на подразделенията тъй като всяка модулна единица (екип от учители) е твърде автономна структура в рамките на училищната организация. Заедно с това е необходимо да се посочи, че основните координиращи механизми вътре в екипа и между екипите са общата култура и професионалното майсторство.<br />
Всеки от споменатите модели е построен на отделни компоненти, групирани в три основни групи:<br />
• Организационни единици - предметни отделения, административно-финансова служба, ръководство и консултиране на учениците, учители;<br />
• Координиращи механизми - вътрешни правила, професионално майсторство, йерархия в ръководството, консултиращи структури, култура;<br />
• Мениджмънт - централна управленска функция, директор, пом. директор, менажери на средно ниво(4). <br />
Първият модел - секторният или сегментния е свързан с професионалната бюрократична структура, тъй като при него основна доминираща роля играе училищният ръководител – директорът. По-важните характеристики на този модел са следните:<br />
• автономност на преподавателя и индивидуалистична професионална култура;<br />
• вертикални образователни секции (паралелки и потоци);<br />
• най-важен координиращ механизъм-професонализма и квалификацията на преподавателя;<br />
• специфична позиция на директора - свързан с учителите и администратор;<br />
• управление ориентирано към контрола.(5 , 205).<br />
Водещата организационна характеристика на този модел е “автономната позиция на учителя преподаващ по определен предмет. Всеки учител може да се ръководи в своята работа от собствен индивидуален стил на преподаване”(5, 206). Другата важна особеност на този модел е значителната ефективност по отношение на формалната регулация на взаимоотношенията между учители и ученици. Учениците да се придържат строго към установената учебна програма, която е различна за отделните потоци. Силно изразената йерархията в управлението е другата особеност на сегментния модел на училищна организация.<br />
Една от основните слабости на сегментната организация е свързана с отсъствието на колективно изработена стратегия на учебното заведение и от там минимална възможност за планиране на измененията и развитието на организацията. В този смисъл по-дълбоките изменения в училищната организация и реализирането на определени педагогически иновации не могат да бъдат постигнати с предварително планирани ни, съвместни действия от страна на училищното ръководство и педагогическия персонал. По-скоро иновациите са наложени отгоре от вишестоящите органи, които пряко управляват такъв тип училище.<br />
Вторият модел е моделът на линейната организация. Той е свързан с формалната бюрокрация, при която правилата и контрола се определят и реализират чрез мениджмънта. Основните характеристики на този модел са:<br />
• вертикални и хоризонтални образователни секции;<br />
• наличие на предметни методически обединения с консултативни функции;<br />
• най-важен координиращ механизъм-мениджмънта и йерархическите връзки;<br />
• директорът преди всичко администратор, а пом. директорът ръководи преподавателските звена<br />
• управление ориентирано към бюрократичните принципи(5, 209).<br />
Най-важните особености на линейната организация са формализацията и авторитарността, които определят ясните правила в организацията. В този смисъл ролите и задачите са точно определени, което от своя страна гарантира стабилността на организацията. Управлението на училището е насочено към прякото ръководство на персонала и вътрешен контрол. От тази гледна точка сегашният нормативен модел на училищно управление у нас в голяма степен съответства на линейната организация.<br />
Основната слабост на линейно-щабната организация е свързана с лесно нарушимия баланс между регулиране и пряко ръководство и професионална автономия. Понякога линейната организация със строго линейно подчинение, може да бъде заплаха за автономията на учителите при преподаването на отделните учебни дисциплини. Също така управленските органи могат да провеждат консултациите с учителите и методическите обединения формално и не вземат предвид съвместно изработените предложения. Тази ситуация също може да доведе до напрежения в организацията, които да ограничат възможността за въвеждане на иновации и нейното организационно развитие като цяло.<br />
Третият организационен модел на училището, съгласно разглежданата концепция, е моделът на колегиалната организация. При него основният координиращ механизъм е много добре развитата “консултативна структура, обхващаща цялото училище, включително и предметните методически обединения”(5, 210). Най-важните характеристики на колегиалния модел са следните:<br />
• хоризонтални и вертикални образователни секции;<br />
• автономни предметни методически обединения, изработващи образователни стратегии;<br />
• най-важен координиращ механизъм- професионализма и консултативната дейност;<br />
директорът действа като “пръв сред равни” и е ориентиран към процеса;<br />
• управление ориентирано към контрол и изработване на стратегия, като органът който изработва училищната стратегия е съвет включващ в себе си – директора, помощник-директора, председателите на методическите обединения (5 , 211)<br />
Помощник-директорите ръководят работата на съответни образователни секции и обхванатите в тях учители, като той носи и отговорност за стимулирането на училищните образователно-иновационните процеси. При този модел средни мениджъри са председателите на методическите обединения, които имат собствена позиция между управленските органи и учителите<br />
Може да се каже, че организационната култура характерна за колегиалния модел е свързана преди всичко с професионалните ценности. В този смисъл основните особености на този тип култура в организация са: наличие в училището на ценности като професионализъм при преподаването, взаиморазбиране, кооперация; ръководството на директора е насочено към образователния процес и реализиране на стратегията за развитието на учебното заведение.<br />
Основната слабост на колегиалната организация е свързана с преекспонирането на предметно ориентираната организационна структура. В този смисъл грешките в организацията могат да произтекат от факта, че достигането на съгласие в методическите обединения по учебни предмети. Това се дължи на колегиалната атмосфера при която по правило всеки член на преподавателското звено се чувства длъжен да внесе своя принос по изработване на решението, дори тогава когато то не е свързано с професионални въпроси.<br />
Друг недостатък на този модел е свързан с факта, че учителите фокусират своето внимание към процеса на обучение и знанията които учениците овладяват, повече отколкото към диагностиката на потребностите на обучаваните и техните индивидуални проблеми. Като резултат от това консултативната дейност и дейността свързана с управлението на обучаваните, се разглежда в колегиалната организация като дейност от „втора ръка“ насочена преди всичко към поддръжка и подобряване на обучението по отделните учебни предмети.<br />
Четвъртият модел, матричният е свързан с един важен координиращ механизъм в организацията – разработване и реализиране на стратегията на училището, която от своя страна се явява разултат от изработване на общи правила и консултации. По-важните характеристики на този модел са следните:<br />
• две типа групиране в организацията – според процеса на преподаване и на управление (възпитание);<br />
• интеграция в преподаването и управлението (възпитанието) на учениците;<br />
• най-важен координиращ механизъм- мениджмънта;<br />
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика;<br />
• управление ориентирано към изработване на стратегия и общи ценности(5).<br />
Водещата организационна характеристика на този модел е свързана със създаване на организационни форми за интегриране на функциите за обучение и управление (възпитание) на обучаваните. Така в организацията се осъществяват две типа групиране - според процеса на преподаване и на управление (възпитание). Като резултат от това се формират: преподавателско подразделение, в което се включват методически обединения и смесени групи от преподаватели по различни учебни предмети. Това звено е отговорно за планирането и изпълнението на учебната програма, за удовлетворяването на различни потребности и интереси на учениците. Другото подразделение за управление (възпитание) на обучаваните включващо учители преминали специален тренинг и специалисти работещи в училището (класни ръководители, педагогически съветници, психолози). Те са групирани в хоризонтални групи (отдели ) за управление. Основната задача на подразделението е да развива и реализира стратегията за управление на дейността на обучаваните, на базата не само на функциите на обучението, но и на основата на личностното развитие и социалното интегриране на обучаваните<br />
Управлението като цяло е ориентирано към формиране на образователната философия, изработване на стратегия, въвеждане на иновации и развитие основани на общи ценности в учебното заведение. От тази гледна точка мениджмънтът, чрез който се координира организацията, е свързан с информационните потоци и консултации при разработване на стратегията на училището. Така от имиджа на организацията и неговото развитие се интересува всеки член на организацията.<br />
Основна опасност при функционирането на матричната организация е свързана с установения при нея крехък баланс между преподаване и управление /възпитание/ на дейността на учениците. Той лесно може да се наруши когато училището се ориентира по-трайно към изискванията на учебната програма (най-често под влияние на външни фактори) или абсолютизира значението на потребностите и нуждите на учениците. Като резултат от тази ситуация намалява броя на учениците и се увеличава текучеството на учителите. Тези организационни напрежения могат да доведат и до ролеви конфликти и стресови ситуации в работата на директорите и учителите.<br />
Петият модел е моделът на модулната организация. При този модел организацията се състои от отделни подразделения, наречени модулни единици. Тези модулни единици (или тимове от учители) функционират като относително автономни части на училището. Основните характеристики на този модел са:<br />
• интеграция на преподаване и управление;<br />
• структура с малки, автономни в своята работа тимове от учители (от 6-10 човека);<br />
• най-важен координиращ механизъм - изработените вътрешни правила в отделните групи;<br />
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика и бъдещото развитие на училището;<br />
• управление, ориентирано към изработване на стратегия и развитие на училището (4, 110) .<br />
Най-важната особеност на модулната организация са малките групи (отбори) от учители и ученици, в които се осъществява образователния процес в продължение на години. В рамките на отделните модули учителите интегрират две роли – тази на преподавателя и тази на възпитателя, консултанта. Персонала в организацията и отделните относително самостоятелни подразделения, творят собствени учебни програми, съответстващи на целите на организацията и потребностите на учениците.<br />
Основните задачите на мениджмънта при такъв тип училищна организация, са свързани с развитие на организационна култура, която да осигурява обща базисна основа за функционирането на модулните единици и включва: общи възгледи за образованието, роля на учителя в класа, обратна връзка, собствено професионално развитие на учителите; наред с това управлението стимулира въвеждането на иновации, индивидуалността на отделните модули и създаването на специфични култури във всеки преподавателски екип.<br />
Важна характеристика на този модел е връзката на модулната организация с родителите – родителите са информирани за идеите и ценностите на модулните единици, в които ще се обучават децата им. Те вземат участие в изработването на стратегията на отделните модули и оказват практическа помощ при нейното реализиране. <br />
От друга среда родителите и обществото като цяло не са запознати добре със същността на този организационен модел и могат да бъдат смутени от вариативността на учебните цели, на специфичните организационни форми и методи на обучение. Ето защо важен проблем за модулната организация е как безпроблемно и ефективно да включи родителите в дейността на училището. Ако този проблем не се реши успешно може да се достигне до неблагополучия в училищната организация – ситуации при които родителите могат да отхвърлят всичко в дейността на училището и отделните модули.<br />
Сериозни конфликтни ситуации могат да се получат и в случаите в при които развитието на индивидуалността на отделните модули може да доведе до чувство на превъзходство по отношение на другите модулни екипи и като резултата от това – нарастване на груповия егоизъм.<br />
Разгледаните пет модела имат различен потенциал за въвеждане на иновации в тяхната структура и оттук за организационно развитие. Това се дължи на различния организационен дизайн и различния характер на мениджмънта във всеки един от тях. В същото време в хода на иновационния процес, училищната организация приспособява своята структура на управление така, че да отговаря на изискванията както на рутинния педагогически процес, така и на необходимостта от разработване и внедряване на нови идеи и свързаните с тях промени в учебно-възпитателната дейност. <br />
На практиката не съществува единна и общоприета схема за изграждане на организационна структура, която да обслужва най-добре протичането иновационния процес. В съвременните условия се разработват и внедряват структури, които осигуряват възможност за бързо приспособяване към променящата се среда. Организациите, внедрили подобна структура, имат възможност навреме да реагират на промените в средата, самите те се променят и приспособяват към изменените условия. Подобен тип „организационни структури обикновено се наричат адаптивни или органични. От друга страна стабилната среда, свързана с механистична /твърда/ структура не изисква често иновиране“ (1, 345). Друг признак, според който могат да бъдат разграничавани организационните структури, е степента на централизация на управлението. Степента на централизация в една организация обикновено се определя от разпределението на пълномощията, свързани с управленския процес между горните, средните и ниските управленски равнища. До каква степен една организацията е централизирана или децентрализирана, може да се определи единствено при сравнението й с други аналогични организации. <br />
Като имаме предвид тези характеристики на организациите имащи висок иновативен потенциал, можем да анализираме способността за въвеждане на иновации и изменение на петте разгледани модела на училищната организация. <br />
Модел 1 – при него няма възможности за въвеждани на иновации отдолу“ и по-нататъшно изменение и саморазвитие. Това е така защото организацията от една страна е от механистичен тип – тя е в максимална степен твърда структура. От друга стара при този модел съществува значителна централизация – осъществява се пряко управление и йерархизиран контрол от училищното ръководство. Ето защо при този модел могат да се реализират преди всичко иновации наложени отгоре – разпространени от центъра към периферията след съответни нормативни изменения.<br />
Модел 2 – този модел има малко повече възможности за въвеждане на възникнали в училището иновации и оттам за саморазвитие и изменения. Това е така защото макар, че органицията е от механистичен тип нейната структура не е толкова твърда. Този факт се дължи на наличие в структурата на училището на предметни методически обединения с значими консултативни функции. В същото време при този модел съществува високо степен на централизация – осъществява се пряко управление и вътрешен контрол от страна на директора. Ето защо и при този модел могат да се реализират преди всичко иновации наложени отгоре – разпространени от центъра към периферията.<br />
Модел 3 – има значително повече потенциал за вътрешноучилищни иновации и организационно развитие. Това е така защото макар че организацията от механистичен тип – тя е в голяма степен гъвкава. Това се дължи на основния координиращ механизъм при този модел - професионализма и консултативната дейност. Оттук нормите в организацията са по-гъвкава и има възможност за създаване на по-голяма количество алтернативни процедури, като учителите са в състояние да регулират избора на методи на обучение, учебно време за усвояване на знания, диагностични методи за оценка на знанията. В същото време при този модел съществува по-малка степен на централизация. Това е така, защото директорът действа като “пръв сред равни”, а управление ориентирано към контрол и изработване на стратегия. Ето защо при този модел могат да се реализират сполучливо иновации възникнали в резултат на инициативата на самото училище. <br />
Модел 4 – този модел има много по-широки възможности за въвеждане на иновации и изменение. Това е така защото организацията е от органичен тип и нейната структура е гъвкава. Съществува добра изградената система за управление на дейността на обучаваните както и влиянието на особеностите на учениците върху подбора на учебно съдържание и учебните дисциплини. В този смисъл изискванията и нормите на са точно фиксирани, а са важни интересите на обучаваните. В същото време в рамките на матричната структура могат да се създават временни звена имащи конкретни цели – реализиране на проект, на конкретна дейност насочена към училищните и др. Наред с това трябва да се отбележи, че тази при плоска организационна структура в значителна степен е децентрализирано управлението. Мениджмънтът като цяло е ориентирано към формиране на образователната философия, изработване на стратегия, реализиране на проекти, въвеждане на иновации и развитие основани на общи ценности в учебното заведение. От тази гледна точка може да се каже че при Модел 4 могат да се реализират сполучливо всички иновации възникнали в резултат на инициативата на самото училище.<br />
Модел 5 – този модел притежава максимални възможности за въвеждане на иновации и изменения. Това е така защото организацията е от органичен тип и нейната структура е максимално гъвкава. Съществена особеност на модулната организация са малките групи (отбори) от учители и ученици, в които се осъществява образователния процес в продължение на години. В рамките на отделните модули учителите интегрират две роли – тази на преподавателя и тази на възпитателя, консултанта. В същото време при този модел, характеризиращ се плоска организационна структура, съществува максимална децентрализация в управлението. Директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика и бъдещото развитие на училището, като мениджмънта основно е ориентиран към изработване и реализиране на стратегия за развитието на училището и развитие на организационната култура в учебното заведени. Всичко това дава основание за извода, че Модел 5 има най-голям потенциал за въвеждане на иновации възникнали като инициатива на самото училищни или отделните тимове от учители.<br />
Като имаме предвид тези пет организационни модела и техният иновационен потенциал, могат да се направят и определени изводи насочени към промяна и усъвършенстване на българското училище. На първо място е необходимо да се отбележи, че училищната организация в рамките на нашата образователна система трябва да се прости с прекомерно централизирания и определен от сегашната нормативната база линеен организационен модел. Децентрализацията непременно преминава през организационно развитие насочено към преход от йерархични към плоски структури – матрична или модулна / т.е. преход от Модел 1-3 към Модел 4 и 5/. При това е нужно мениджмънтът в училищната организация коренно да се преорентира от бюрократичните механизми на пряко ръководство и строг вътрешен и външен контрол, към управление чрез създаване на общи организационни ценности и стратегия за автономно развитие на училището. В същото време е необходимо е да се намерят адекватните за училището форми за интеграция на процесите на преподаване и управление осъществавани от българските учители. <br />
На второ място трябва да се подобри гъвкавостта на организационната структура на българското училище. За съжаление тя все още е прекомерно твърда и маханистична. Ето защо организационните изменения трябва да се насочат към разширяване на нейната адаптивност., т.е. да се осъществи преход от Модел 1 ли Модел 2 към Модел 3 -5. Затова и необходимо да се променят механизмите за координация в организацията – те да се свързани преди всичко с професионализма, консултативната дейност на педагогическия персонал и разширяване на значението на методическите обединения. От друга страна е нужно да се създадат адекватните организационни форми за интегриране на процесите на обучение и управление, възпитание и консултиране на учениковата личност – разширяване на групата от специалисти в училище /психолози, педагогически съветници, ресурсни учители, социални работници/; автономни групи от учители и ученици; мобилни класове .<br />
Само при осъществяване на тези организационни изменения, българското училище ще може адекватно и успешно да въвежда иновации възникнали в резултат от инициативата на неговите учители, директори или ученици. При това ще се помени и цялостната стратегия на иновационният мениджмънт в образованието. От политико-административната стратегия при която образователните иновации се разработват и въвеждат чрез изменение на образователното законодателство “отгоре”, ще се премине към организационна стратегия, свързана с разглеждането на училището като автономна организация, която осъществява иновационни промени.<br />
<br />
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:<br />
<br />
1. Альберт, М, Мескон, М., Ф. Хедоури, Основы менеджмента, М., 1992.<br />
2. Симеонов, Ил. Основи на организация и управление на училището в прехода към пазарна икономика. С., 1995.<br />
3. Hanson, M. Educational Administration and Organizational Behavior. Boston, 1998.<br />
4. Petri, M., G. Bukhardt. CaMaPe, an organizational and Educational Sistems approach tu secondary school lerning. A., 1992.<br />
5. Karstanje, P, K. Ushakov. Education Management: problems and approaches. Moscow/Amsterdam., 1994.<br />
6. Minzberg, H. Structure in Five: Designing Effective Organizations, PHI, 1993.<br />
<br />
<i>Статията е публикувана в Информационен бюлетин "Управление на образованието", кн. 2 , 2011.</i>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-52068898604557735962011-04-17T00:27:00.000+03:002011-04-17T00:27:33.675+03:00Управлението на училищната организация чрез използване на Уеб2 инструментиЕдна от основните характеристики на информационното общество е неговата все по-разширяваща се «виртуализацията». Модерните информационни и комуникационни технологии дават възможност да се "създават виртуални съобщества, като всеки участник в тях може да взаимодейства с другите членове и служби в синхронен и асинхронен режим и с това самия той да формира "виртуалната среда"[5]. Като резултат - виртуализира се икономиката и социални живот, виртуализират се отделните организации като се създават и «виртуални организации», станали икономическа необходимост за информационното общество. Всички тези изменения водят до сериозни промени в мениджмънта на съвременните организации – реални, „хибридни“ и виртуални. Така с виртуализирането на организации, в процесите на тяхното управление все повече навлизат съвременните информационни технологии.<br />
В образователната система процесът на виртуализицията, се свързва с една значима макрополитика в сферата на образованието - тази насочена към създаване на организационни условия, за разширяване на виртуалната среда в рамките на учебните заведения. По-конкретно тази полrтика е насочена към електронното представяне на процеси отнасящи се до: организацията и управлението, обучение с помощта на интерактивни електронни курсове, достъп до електронни библиотеки, електронно общуване между учители и ученици. Нови възможности за разширяване на виртуалната среда в рамките на училищната организация се създадоха с бума на Уеб 2.0 технологиите през последните години. Появата на Уеб 2.0 инструментите се разглежда като важен етап в развитието на съвременните технологии. „Терминът „Web 2.0” описва променящите се тенденции в употребата на технологията Световна уеб мрежа и уеб дизайн, цели да насърчи творчеството, комуникацията, безопасното споделяне на информация, сътрудничеството и функционалността на Мрежата. Концепцията на Уеб 2.0 доведе до развитие и еволюция на нови общества на уеб културата и услугите”[9]. В този смисъл Уеб 2.0 е по-скоро социално, отколкото технологично явление – фокусът пада върху връзката между хората и споделянето на информация. То се определя като онлайн приложение, което използва World Wide Web (WWW), като платформа и дава възможност за участието, сътрудничеството, взаимодействието и създаване на общности между потребителите. Уеб 2.0 се характеризира със споделяне на интелектуалната и социални ресурси от крайните потребители Така мрежата се превръща от хранилище на ресурси в място, където потребителите се присъединяват към други потребители и си сътрудничат “online” споделяйки ресурси, нови идеи, коментирайки проблеми и предлагайки решения. Към Уеб 2.0 се включват следните инструменти:<br />
• блогове;<br />
• уики-сайтовете;<br />
• социалните мрежи;<br />
• подкасти;<br />
• сайтове за споделяне на видео<br />
• виртуални среди и др.<br />
От тази гледна точка Уеб 2.0 инструментите имат висок иновативен потенциал за използване във виртуалната училищна среда. Това е така защото те:<br />
• се използват ежедневно, включително от ученици, учители, родители;<br />
• безплатни са за потребители;<br />
• притежават улеснен потребителски интерфейс;<br />
• имат богатата функционалност и дават възможност на потребителите да споделят и взаимодействат чрез чат, видео, аудио, споделяне на файлове, съобщения, създаване на групи;<br />
• тези сайтове са социално ориентирани, с което дават възможност за широка комуникация и взаимодействия между преподаватели и обучаеми и създаване на онлайн общностти.<br />
• социалните мрежи, блоговете, уики-сайтовете, виртуалните среди са едни от най-популярните сайтове във интернет пространството.<br />
Тези положителни страни на Уеб 2.0 инструментите ги правят практични и ефективни инстументи за управлението на съвременната училищната среда – реална и виртуална. Използването на Уеб2 в процесите на управление на училището се осъществява в няколко основни направления:<br />
• Разщиряване на възможностите за осъществяване на маркетингови стратегии (свързани най-вече с реклама и PR изграждане на репутация на организацията);<br />
• Усъвършенстване на информационния мениджмънт, чрез: устанавяване на постоянна обратна връзка с родителите и възможности за получаване на постоянна обратна информация от страна на потребителите на образователни услуги; по-бързо предвижване на актуална информация до учители и родители;<br />
• По-ефективна дейност на методически обединения и разширяване професионалните връзки между учителите;<br />
• Подобряване на комуникацията в училищната организация. Разглежданите инструменти „могат да подпомагат учителите в тяхната ежедневна работа и да ги подкрепят при развиването на индивидуалните умения на учениците си до техния максимален потенциал”[7]. Уеб 2 дават възможност на учителите да ползват актуална информация от Интернет, но заедно с това им позволяват да си сътрудничат много по-ефективно с учениците си и със своите колегите<br />
• Създаване на организационни условия за по-широко въвеждане на иновации в училищната организация; <br />
• Разширяване на комуникацията с други училища и създаване на виртуални училищни мрежи.<br />
Как по-конкретно отделните Уеб 2.0 инструменти се използват в управление на училищната организация:<br />
Блогове<br />
Блогът е интернет сайт, който позволява лесно споделяне на информация като текст, снимки, аудио и видео. Той се определя като „неформален комуникационен канал. Наименованието му идва от английското web log [2]. Буквално преведено това означава електронен дневник. В този смисъл той представлява публикации в хронологичен ред с възможност за коментари към тях. Терминът уеблог е въведен от Дж. Берджър през 1997 година. „Кратката му форма блог е изобретена от Питър Мерхолц, след което думата започва да се използва съществително което означава конкретен интернет дневник и за глагол обозначаващ действието по поддържането на този сайт”[1]. Блога се различава от интернет сайта по това бе при него се позволява по-неформално общуване с посетителите, поместват се материали които дават един по-различен и емоционален поглед съм организацията. В блога може да се публикува информация която носи по-личен характер и не може да се включи в сайта. Другата основна разлика със сайта е във възможността за коментари към публикациите в блога. В този смисъл докато при сайта „потребителите четат, то при корпоративния блог – пишат”[1]. С това посетителите имат възможност да споделят личното си мнение по всяка тема, даже и да не е съгласни с автора. По такъв начин се разширява общуване между много хора в интернет, при което се получава качествен диалог, насочен към конкретната тема. Блоговете биват няколко основни вида: лични блогове под формата на дневници за споделяне на идеи и преживявания; фирмени (корпоративни ) блогове за общуване с целевата група , към която са насочени маркетинговите дейности на компанията; политически блогове, които се активизират в периодите преди избори; професионални блогове – те са фокусирани върху определени теми в конкретна професионална област – била тя свързана с бизнес, образование, наука, общество или култура.<br />
Създаването на блогове може да допринесе за успешния мениджмънт на училищната организация. Една от възможностите тук е създаването на вътрешноучилищен блог. Той трябва де е достъпен само на учителите и служителите от съответното училище (блогтехнологиите позволява блога да се създаде така, че в него да се влиза само от оторизирани посетители и то с парола). В този блог директорът може да публикува актуална информация (събития, графици), насочена към педагогическия персонал и служителите. «Вътрешноучилищният» блог може да замести някои от срещите и дискусиите по определени проблеми. Съществена особеност тук, е че и учителите могат да публикуват своите мнения като коментари. Така се подобрява участието от страна на персонала в обсъждането на различни проблеми на училищния живот и се засилва чувството на общност. Друга възможност е да се създаде, по инициатива на ръководството на външен публичен блог на училището. От една страна този блог може да замести интернет сайта на училището. В други случаи блогът може да допълни интернет сайта на училището. Тук училищно ръководство, учители, ученици могат да споделят своите гледни точки по отношение на различни проблеми свързани с училищната организация. Тъй като блоговете имат по-неформален характер самото звучене на публикациите трябва да е по-откровено. В тях се публикуват снимки, видео материали свързани с актуални събития в учебното заведения. Важно е в блога да се включат полезни връзки за учители и родители (линкове към закони, информация за изпитите, издания свързани с образованието). Блогът може да се използва и за съобщения насочени към общността – родители, работодатели, завършили ученици. Неговата интерактивност се повишива като освен възможността за коментари към отделните постове, се публикуват периодично анкети свързани с актуални за училището въпроси. Всички тези характеристики на училищния блог го правят важен инструмент за маркетингови проучвания на образователни услуги, за реклама на училището насочена към бъдещи потребители и за разширяване връзките с обществеността.<br />
Друг тип блог който може да подпомогне управленската дейност в реалната и виртуална среда е блога на директора на училището. Въпреки че този тип блог е твърде дискусионен в последните години много директори на училища (най-вече в САЩ) създават и подържат свои професионални блогове. Счита се че такъв тип блог „е много добър инструмент за предаване на основните послания относно политиките на училището на максимален брой потребители. Блогът позволява ежедневно да се информира обществеността за това което се случва в училище за постижения на ръководство, учители и ученици”[6]. Блогът може да се използва за професионален размисъл (и саморефлексия) и изказване на мнения по определени теми. Неформалния стил на публикациите допълнително печели доверие от страна на посетителите. Това води до разширяване на в участие в дискусии чрез писане на коментари, подобряване на връзката с родителите включително и при за извънредни ситуации. В този смисъл блогът на директора може да бъде успешен инструмент за подобряване имиджа на училището и връзките с общността. Наред с това блоговете на много директори са изградени като професионални. Те се подържат като виртуални среди, в които се представят най-добрите национални и световни образователни практики, актуални публикации, водят де дискусии по проблеми свързани с иновациите в обучението и възпитанието на учениците. От тази гледна точка такъв блог играе сериозна методическа роля по отношение на професионалното развитие на учителите, а също е предпоставка за изграждане на виртуални мрежи включващи директори на училища. Същността на директорския блог се изразява най-добре от думите, с които директор на американско училище представя себе си: „Като администратор бързо научих че съм толкова добър колкото добри са хората около мен. Този блог ми дава възможност да отразя в него своя живот и да водя дискусии с училищната общност. Очаквам с нетърпение вашите мнения и предложения относно начините за подобряване на обучението на всички ученици.”[10]<br />
Чрез създаване на блогове виртуалната училищна среда може да се развие и по-посока на професионалното развитие на учителите и създаване на мрежи от учители (по методически обединения в училище в рамките на държавата и международни). За тази цел се създават:<br />
• Професионален блог на отделния учител – в него учителят може да публикува текстове свързани с образователни проблеми, формули, литературни произведения, снимки, видео, кратки резюмета. Важни са и дискусиите по различни проблеми от училищния живот, които учителят може да води със свои колеги родители и ученици. <br />
• Блогове на методически обединения – тези блогове се създават и подържат от учители по определени учебни предмета участващи в съответните методически обединение на училището. В тях се публикува информация относно учебното съдържание методите на преподаване, новини, образователни материали свързани с учебната дисциплина, полезни връзки към други интернет ресурси.<br />
• Блогове на педагогически общности – в тях се обменя опит и информация, публикуват се актуални образователни изследвания, както и учебни материали по отделните дисциплини; осъществяват се виртуални дискусии и съвместна онлайн работа.<br />
<br />
Социални мрежи<br />
Социалните мрежи се определя като общност от хора които имат близки интереси, споделят сходни ценности или обща професионална дейност. Те са „предимно уеб базирани и представляват набор от различни средства за взаимодействие между потребителите споделяне на файлове, съобщения, чат, снимки и видео, дискусионни групи, блогове. В съвременното общество социалните мрежи коренно променят начина по който хората общуват и споделят информация помежду си”[8]. Сайтове като Фейсбук, Май Спейс, Туитър се използват от стотици милиони потребители за ежедневна обмяна на информация с приятели, познати, преподаватели или ученици. По-голямата час от информацията се обменя, чрез печатане на текст, но също така чрез обмяна на аудио и видео. Всички тези характеристики на социалните групи предоставят на училищното ръководство нови възможности за повишаване ефективността в управлението на училищната среда. На първо място това е възможността за създаване на страница на училището в социалната мрежа. На нея може да се публикува актуална информация за училището, за събития свързани с училищния живот. Текста може да се онагледи със снимки и видео. На страницата се дава и информация за другите електронни адреси на училището - сайт, блогове, уики, както и връзки към други интернет ресурси свързани с образованието. Основно предимство на такъв вид страница (например във Фейсбук) е че към нея могат да се присъединяват почитатели. В момента в който някой стане „фен” на страницата съобщения за това се насочва към всички негови приятели. По такъв начин страницата може да рекламира вашето училище сред широк кръг потребители на социалната мрежа. Наред с това създаването и подържането на такъв вид страница може да разшири в значителна степен връзката с родители, ученици, бъдещи ученици, завършили ученици и да направи тази връзка постоянна. В този смисъл страницата на училището дава възможност в нея да се интегрират групи на завършили ученици.<br />
Друга възможност за оптимизиране на управленската дейност е създаване на група на ръководството, учителите и служителите в социалната мрежа. Тя трябва да е затворена (т.е. да се одобрява всеки неин член). В тази се публикува актуална информация, дискутират се проекторешения и проектодокументи, разширява се участието и професионалните и лични контакти между ръководство и персонала. Социалните мрежи са подходящо виртуално пространство за създаване на групи и мрежи за професионален диалог между учители. Основно тези групи са от отворен тип като всеки може да се включи свободно в дискусиите и ползва и качва актуална професионална информация. Така се развива нова професионална култура – социално ориентирана, при което се работи в сътрудничество с много хора независимо от местоположението, часовата разлика, от вида на училищна организацията, в която те работят.<br />
Самото участието на училищно ръководство и преподаватели в социалната мрежа допринася за:<br />
• Развиване на нова култура – социално ориентирана, при което се работи в сътрудничество с много хора;<br />
• Ускорява се глобализирането, включително на образованието и изследванията;<br />
• Развиване на мрежа от хора със сходни интереси, професионалисти и експерти – с тях може да се контактува независимо от местоположението, часовата разлика, независимо от вида на организацията, в която те работят<br />
• Разширяват се професионалните и лични контакти – бързо и лесно могат да се поканят хора към дадена социална мрежа<br />
• Подобряване на комуникативността, развиване на способностите за аргументирано убеждаване, за вземане на решения и критично мислене<br />
• Развиване на познавателните умения – споделяне на лични или професионални факти чрез снимки, аудио/видео, презентации<br />
<br />
Уики сайтове<br />
Уики сайтовете са един от най-добрите инструменти за осъществяване на онлайн взаимодействие между отделни потребители. Тяхната най-съществена особеност е че те „могат да бъдат посетени и редактирани от потребители, които имат права и достъп. Историята и всички версии на страницата се запазват. Процесът на писане и промени в текста (старите версии) могат да се видят чрез разглеждане на старите версии”[4].<br />
Най-популярният уики сайт е онлайн енциклопедията Уикипедия. Важно е отделното училище да присъства в Уикипедия със съответната информативна статия. Информацията в статията трябва да е изчистена от емоции, необходимо е да се посочат литературни или интернет източници, свързани със съответната училищна институция. Присъствието в световната енциклопедия има сериозен рекламен и ПР ефект за всяка организация, включително и образователната. Може да се създаде и Уики страници за управление вътрешноучилищна административна и учебна документация. В този случай достъпът трябва да бъде защитен и за да може само оторизирани учители или служители да редедактират съдържанието. Тук е възможно да се публикуват и проект за графици, проектодокументи проектопланове, проектоправилници, които да се редактират от членовете на съответната работна група и ръководството на училището. Предимството е в това, че от една страна последните промени са видими за всички, а от друга могат да се видят и по-старите версии с техните автори.<br />
<br />
Сайтове за споделяне на видео<br />
Сайтовете за споделяне, представляват онлайн платформи, в които се публикува и дискутира визуална информация. Тяхното съдържание се подбира, публикува, редактира и класира от милиони потребители. Тези сайтове се определят често и като новите социални медии, имащи огромно влияние в съвременното обществено пространство. Най-популярния сайт за споделяне на видеоинформация е YoTube.com, а неговият български аналог е Vbox7.com. Достъпността, лесното споделяне, както и популярността на социалните медии ги прави особено важни инструменти в процеса на управление на училищна среда. За това училището да създаде свой видиоблог или канал всъответния сайт за споделяне. Там по инициатива на ръководството могат да се споделят видеоклипове и снимки, отразяващи важни за училището събития: патронни тържества, откриване на учебната година, видео представящо училището, изпращане на абитуриенти, абютиренски балове, екскурзии работа по проекти и др. Такъв тип видеоинформация качена във виртуалното пространство играе роля на специфичен РR инструмент, насочен към изграждане на благоприятен имидж образователната организация сред обществеността. Тези действия са особено важни защото в сайтовете за видео обмен присъстват материали представящи българското училище в неблагоприятна светлина. Така например в сайта Vbox7.com от „1000 поместени клипа около 25 % съдържат насилието като основна идея.”[3].Във видеоблогът могат да се споделят събития свързани с професионалната изява на директори и учители – презентации изнесени на конференции, видео лекции, видео уроци. Тези материали качени на популярни сайтове се ползват за повишаване квалификацията на млади учители и са важна предпоставка за създаване на професионални контакти и мрежи.<br />
Като цяло трябва да се отбележи, че Уеб 2 инструментите имат висок потенциал по отношение на мениджмънта на училището. Разбира се за да осъществи по-пълно и по-ефективно използване на тези технологии в процесите на управление е необходимо са се осъществят следните промени в образователната организация:<br />
• Да се приложат механизмите на стратегическото управление по отношение на развитието на училищната организация.<br />
• Създаване и развитие на училищни звена организиращи и поддържащи електронните ресурси. В същото време те ще следят и за безопасното използване на интернет в училища.<br />
• Повишаване квалификацията на училищното ръководство и учителите по отношение използването на Уеб 2.0 технологиите. Те (или поне по-голямата част от тях), в много по-малка степен от учениците ползват инструментите като – блогове, социални мрежи, уики, и др. В този смисъл пред тях стои и чисто психологическа бариера, свързана със страх или нежелание да включат технологии в своето лично (включително виртуално) пространство.<br />
• Организационна промяна, при която в преподавателската натовареност и диференцираното заплащане да се включват дейности свързани с поддържане и използване на електронни инструменти или електронни ресурси като цяло. Това може да се постигне чрез цялостна промяна във функционалната структура на училищата в длъжностните характеристики, правилата за атестиране и кариерното развитие на преподавателите.<br />
• Подобряване на технологичната база в училищата и разширяване до достъпа на базплатен Интернет за учители и ученици.<br />
<br />
Използвана литература<br />
1. Стефанов, М. : Корпоративният блог или незаменимият интернет инструмент. – Бизнес Секретар., 1., 10, (2008) <br />
2. Томс, Ж., Г. Белогушева: Онлайн маркетинг. Мисията оше по-възможна. С., 83, (2007) <br />
3. Юрукова, Н. : Връзки с обществеността в образованието и виртуалното пространство. – Педагогика, 11-12, 149, (2009). <br />
4. Ядков, Г., Ю. Алкалай, А. Велева : Повишаване на ефективността на учебния процес чрез въвеждане на Уеб 2.0.http://www.excellence20.com/wp-ontent/uploads/2009/07/botevgrad2009_web20.pdf<br />
5. Armengol, M.:The Impact of Globalization on the Ibero-American Virtual University. - Higher Education in Europe, N 3, 187 (2002).<br />
6. Larkin, Р.: Every Principal Needs A Blog! http://www.freetech4teachers.com/2010/02/every-principal-needs-blog.html).<br />
7. Redecker, Ch.: Review of Learning 2.0 Practices. European Communities, 14, (2008).<br />
8. Social networking.: Wikipedia. http://bg.wikipedia.org/wiki/Social_networking<br />
9. Web 2.0. Wikipedia.: http://bg.wikipedia.org/wiki/Web_2.0<br />
10. http://georgecouros.ca/blog/<br />
<br />
<i>Статията е публикуване в сборника "Електронно, дистанционно или обучението на 21 век", С., 2011. стр. 164-172</i>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-30317130482914733482011-04-12T12:00:00.001+03:002011-04-12T12:01:33.193+03:00Семинар за използването на социалната мрежа "Фейсбук" в академичното обучениеВ рамките на проведената в Софийския университет международна научна конференция "Електронно, дистанционно или ... обучението на 21-ви век", на 07.04 проведох семинар за възможностите за използването на социалната мрежа "Фейсбук" в академичното обучение. По време на семинара се състоя задълбочена дискусия за различните предизвикателства, които съвременните социални мрежи поставят пред университетското образование. Ето и моята презентация представена на семинара:<br />
<iframe src="https://docs.google.com/present/embed?id=dfzrv73j_954cspvzbd2" frameborder="0" width="410" height="342"></iframe>Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-81210670872976418822011-03-18T11:04:00.008+02:002011-03-18T12:35:22.231+02:00За образованието, като национален приоритет по време на кризаТези дни Световната банка публикува доклада "The Jobs Crisis Household and Government Responses to the Great Recession in Eastern Europe and Central Asia" <br />
(http://siteresources.worldbank.org/INTECA/Resources/257896-1293468285763/The_Jobs_Crisis_Client_Delivery.pdf). Този доклад анализира как домакинствата и правителствата от Източна Европа и Централна Азия се справят с икономическата криза. Данните и анализите в документа на Световната банка сочат, че България е сред страните, в които икономическата криза се е отразила най-негативно на обикновените хора. Публичните политики проведени от управляващите не само не са допринесли за облекчаване на ефекта от кризата, но са понижили качеството на техния живот. Този нелицеприятен факт за настоящото правителство, се дължи на свиването на разходите в социални области като образование и здравеопазване. Докато повечето от изследваните страни са запазили, дори някои увеличили разходите за образование, като част от БВП, то в нашата страна тези разходи са намалели. Трябва да се отбележи, че времевия период анализиран в тази част на доклада е 2009 - 2010 година. Като имаме предвид, че за настоящата 2011 година има още по-голямо свиване на средствата за образование като дял от БВП може да се предположи, че негативния социален, е в бъдеще и икономически ефект ще бъде още по-голям. Така България ще се отдалечи още повече в своето развитие и евентуален растеж, дори от страни извън ЕС, като Турция, Русия, Армения, които приоритетно поддържат и дори увеличават средствата за образование в период на тежка икономическа криза.<br />
Какво предлага Доклада по отношение на реформите в сферата на образованието, които могат да доведат до подобряването на неговото качество:<br />
- икономии в образованието без да се намалява достъпа и качеството (в доклада като пример е дадена българската образователна система, в която са затворени около 15 процента от училищата, чрез прилагането стандарт за финансиране въз основа на всеки обучаван ученик, с което се засилва и училищната автономия по отношение на бюджет и възнаграждение на персонала )<br />
- оптимизацията на училищната мрежа включва изпълнението на тези мерки като финансирането на училищата според принципа "парите следват ученика"<br />
- прехвърляне на управлението на училищата на общините и в ръцете на неправителствени организации (НПО) (пример за това е Полша където част от малките училища се управляват от НПО).<br />
Настоящият доклад на Световната банка още веднъж изведе на преден план проблема за образованието и неговата значение в съвременното общество на знанието. Дано анализите в него, направени от експерти на световна организация /която в никакъв случай не може да бъде обявена в популизъм или некомпетентност/ активизират дискусиите по отношение на бъдещето на българското училищно образование.Защото Доклада още веднъж показва, че когато образованието не се финансира приоритетно, се стига до значими социални проблеми произтичащи от образователното разделение, свиването на образователния достъп и общото спадане на качеството на образованието. За да не стане относителното намаляване на разходите за образование, устойчива тенденция в политиката на нашата държава, за да можем да се включим в пълноправно в изпълнението на целите на "Стратегия Европа 2020" нашето гражданско общество трябва да окаже сериозен натиск върху институциите вземащи решенията. Натиск основан на равноправни дискусии, активно обществено участие във вземането на решения и консенсус на партийните политики по отношение на бъдеще на българската образователна система. Само в условията на такъв "мрежов" диалог може да се формира адекватна национална образователна политика.Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-12813744624083068372011-02-11T00:40:00.001+02:002011-02-21T12:59:50.928+02:00ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО "ОРЪЖИЕ" НА БЪДЕЩЕТО ИЛИ "МАГИСТРАЛИТЕ" НА ЗНАНИЕТО КАТО ПРИОРИТЕТ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ ПО "СВЕТА И У НАС"Почти преполови втория месец на 2011 година. Първата година на новото десетилетие. Десетилетие, което ще е определящо за бъдещето..Затова и 2020 -та година присъства като сакрална дума в стратегическите документи на водещи страни и съюзи, на световни организациии и на... българското правителство. Другите сакрални думи са: иновации, научни изследвания и ОБРАЗОВАНИЕ. Образованието от "скритото съкровище" в края на 20 и началото на 21 век, се превърна в "явното оръжие" за икономическо и социално развитие, преодоляване на кризи и изоставяне и най-вече за бъдещи успехи на една или друга държава, независимо дали става въпрос за водеща световна сила или източен супер "тигър" или развиваща се държава. <br />
Световният лидер - САЩ<br />
<iframe title="YouTube video player" width="640" height="390" src="http://www.youtube.com/embed/9ZdEmjtF6HE" frameborder="0" allowfullscreen></iframe><br />
Преди две седмици президента Обама изнесе своята Годишна реч пред Конграса на САШ. В тази почти двучасова реч, която в началото на новото десетилетие има програмен характер, Обама посочи иновациите в научните изследвания и реформата в образованието като основни цели в държавната политиката на САЩ през следващите години.(http://www.good.is/post/here-s-the-full-text-of-obama-s-state-of-the-union-speech). Това е така, защото за американския президент "поддържането на нашето лидерство в научните изследвания и технологии е от решаващо значение за успеха на Америка. Но ако искаме да спечелим бъдещето, ако искаме иновации в производство в Америка, тогава ние трябва да спечелим състезанието за образоване на децата ни. Помислете за това. През следващите 10 години, близо половината от новите работни места ще изискват образование, по-високо от средното. За съжаление днес около една четвърт от учениците не завършват дори средно училище. Качеството на нашите математици и образование по природни науки изостава много от други народи. И днес, въпросът пред всички нас - като граждани и като родители - е готови ли сме да направим това, което е необходимо за да дадем на всяко дете шанс за успех". Наистина забележителна реч! Забележителна, защото е експертна, програмна и заедно с това е толкова откровена. Президентът на най-великата държава, честно говори за проблемите и недостатъците на американското образование. И говори не само като най-важния държавен глава на света, а и като родител. За Обама отговорността за децата не започна от "нашите класни стаи, но от нашите домове и общини. Ето защо родителите трябва "да учат своите деца, че успехът не е функция на славата или PR, а на упорита работа и дисциплина".<br />
В програмната реч Обама не само посочва проблемите, а и начертава възможните макрополитика, които през следващите 10 години трябва да променят американското образование. Сред тях са:висока производителност в класната стая; иновативации в училище; качество на образованието; реформиране отдолу-нагоре и подкрепа на добрите училищни практики; финансиране съобразно постигнатите резултати...и центъра на реформата учителите. За президента Обама "след родителите, най-голямо въздействие върху успеха на децата имат мъжът или жената, в предната част на класната стая. В Южна Корея, учителите са известни като "строители на нацията". Време е и тук в Америка, да осигурим същото ниво на уважение на хората, които образоват децата ни. Трябва да възнаградим добрите учители и да се спрат оправданията идващи от лошите. А през следващите 10 години, след като представителите на поколението на "бебе бума" се оттеглят от нашите класни стаи, трябва да се подготвят нови 100 000 учители в областта на науката и технологиите и инженерството и математиката". <br />
Тези основни насоки на промяна, начертани в речта на Президента ще лежат в основата на бъдещата национална политика по отношение на образованието. А чрез по-добро образование САЩ ще запази позицията си на водеща икономическа сила в света..Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4677653981333172745.post-77788959615412216112011-01-17T22:00:00.001+02:002011-01-17T22:02:15.792+02:00Необходими приоритети на националната образователна политика в контекста на стратегията „Европа 2020”<b>Т<i>ази моя статия е публикувана в Сборник с научни материали по случай 60- годишнината на проф. дпн Пламен Радев.</i><i></i></b><br />
През последното десетилетие, основните политически параметри, принципи и тенденции в развитието на европейските образователните системи, бяха определени от приетата в Лисабон през март 2000 година «Стратегия за развитие на Европейския съюз». Съобразно тези принципи и тенденции се промени и нашата образователна система в периода на присъединяване и пълноправно членство в ЕС. В началото на месец март 2010 година Европейската комисия престави проект за нова стратегията на Европейския съюз - „Европа 2020“. Този стратегически план съобразен със сегашната обстановка, има за цел излизане от кризата и за подготвяне на икономиката на ЕС за следващото десетилетие. Според Председателя на Европейската комисия Барозу “Европейският съюз трябва да си извади поуки от сегашната криза, да си даде сметка, че никоя страна не е в състояние да се справи сама с икономическите предизвикателства в глобализирания свят. Трябва да изградим нов икономически модел, основан на познания, нисковъглеродна икономика и високи равнища на трудова заетост. Тези усилия се нуждаят от обединяването на всички участници в цяла Европа.“(3). През следващите месеци предложената стретегия бе активно дискутирана в Европейския парламент и други европейски и национални институции. Активността в обсъжданията произтича от факта, че същност стратегията “Европа 2020” е своеобразно продължение на Лисабонската стратегия, която като цяло се приема за недостатъчно успешно реализирана. В този смисъл европейската комисия и европейският парламент, правителствата на страните членки нямат право на нова грешна стъпка в стратегическото планиране и определяне на политиките в Европейския съюз. В средата на месец юни Европейският съвет одобри стратегията „Европа 2020”. Тази стратегия трябва да гарантира през следващите 10 години устойчив икономически растеж, както и да намали безработицата в ЕС и да стимулира образованието, иновациите и новите технологии. До края на месец ноември всяка от 27-те държави е задължена да представи в Брюксел националните си цели за прилагане на стратегията и пътищата за тяхното постигане.<br />
Настоящата статия е посветена на изясняване на основните предизвикателства, които поставя стратегията «Европа 2020», пред развитието на българската образователна система, както и на възможните политики за нейното бъдещо реформиране. Основните цели на статия са:<br />
1. Дефиниране и разглеждане на основните характеристики на понятието образователна политика.<br />
2. Анализ на приоритети в сферата на образованието и научните изследвания в стратегията „Европа 2020”.<br />
3. Оценка на предложените от българското правителство национални цели по посока на прилагане на разглежданата стратегия. <br />
4. На тази база да се формулират възможните приоритетни области на националната образователна политика, насочени към реформиране на българската образователна система през следващото десетилетие. <br />
Образователната политика е един от основните елементи от вътрешната политика във всяка една държава. Тя се разглежда и като процес на приемане от страна на държавата на определени отговорности по отношение на функционирането и развитието на образованието (в модерното, демокретично общество образованието се разглежда като едно от основните социални блага). В този смисъл някои автори включват образователната политика като основен елемент на социалната политика( 6, 11).<br />
За образователната политика като важна част от политиката на съвременната държава са дадени различни определения. Много от тях (макар и формулирани от различна научна гледна точка – педагогическа, политологическа, икономическа, управленска, правна) са близки по съдържание и различни по форма. В българската педагогическа литиратура «образователната политика се разглежда като една цялостна система от цели, конкретна организация, управление и развитие на образователния процес”(1). <br />
Малко по-разгърнато определение е дадено «Педагогика»(9). То извежда на преден план взаимовръзката между «държавна власт – политика- управление». Според него образователната политика „е политиката на управляващата или управляващите партии по отношение на основните цели, принципи и насоки за развитие на образователните структури. Тези основни принципи и насоки за развитие се реализират чрез механизмите на законодателната власт (изработване и приемане на училищните закони) и механизмите на изпълнителната власт (създаване на нормативна база от подзаконови документи и осоществяване на оперативното управление и контрол над системата)»(9; 134)<br />
Различно мнение изказва Станев. Според него „образователната политика има надпартиен, общонационален и интернационален характер. Националната образователна политика е синтезен резултат от интелектуалния капацитет на нацията и се приема с консенсус като единна политика от всички партии и социални групи на гражданското общество. Отговорност за наличието и воденето на адекватна национална образователна политика носи държавата с нейните помощни държавни органи и обществените структури.”(10; 121). С това определение авторът въвежда термина «национална образователна политика», който е използван и в англоезичната литиратура.<br />
В политологическата литература едно от най-новите изследвания, специално е посветено на образователните реформи в поскомунистическа България е монографията на Дайнов (2). В него автърът разглежда образователната политика като публична «секторна политика» насочена към «реформирането на образователната система»(2). В книгата си, Дайнов анализира още два проблема свързани с образователната политика: влиянието на външни фактори при нейното формулиране (Световна банка, ОИСР) и участието на неправителствените организации в изработването на политиката насочена към реформите. <br />
Юридическата гледна точка по отношение на разглежданото понятие, свързва образователната политика с основните функции на държавата и конституционните права на отделната личност. Тя «е неизменна част от социалната функция на държавата и има за цел да осигури възпитание и образование на бъдещите пълноценни членове на солидарната общност. Дейностите, свързани с осъществяването на държавната образователна политика се изразяват в практическата реализация на конституционно закрепеното право на образование, във въвеждане и поддържане на качествено и ефективно начално, средно и висше образование”(11; 94)<br />
Като цяло на базата на разгледаните по-горе определения, могат да се посочат следните по-важни характеристики на образователната политика:<br />
• Образователната политика е публична политика в сферата на образованието. От тази гледна точка тя е една от най-важните секторни политики в конкретната страна и е дейност насочена към формулирането на общите образователни цели и усъвършенстване на образователната система.<br />
• Много често образователната политика се определя като държавна образователна политика. Това е така защото държавата и нейните институции са основните „актьори” в процеса на изработване и управление на образователната политика. Тази политика може да се разглежда и като план за действие, правителствен курс в сферата на образованието. От друга страна в съвременното общество в процеса на изработване и контрол по прилагането на образователни политики участват и други организации - НПО, политически партии, родителски асоциации, синдикати и т.н. В този смисъл според нас терминът публична политика е по-адекватен на днешните „политически мрежи” формиращи политиката в отделните сфери, включително и образованието.<br />
• Образователната политика на съвременната държава, която има или поне се стреми да има надпартиен и общонационален характер се определя като националната образователна политика. В този случай тя е резултат от дейността на различни заинтерисовани и се приема с консенсус като единна политика от всички партии и социални групи на обществото.<br />
• Образователната политика се реализира посредством механизмите на законодателната власт (приемане на училищни закони), механизмите на изпълнителната власт( постановления, наредби, общодържавни програми), а също така по пътя на въвличане в процеса на нейното осъществяване на всички заинтерисовани слоеве ва обществото. В този смисъл успешната образователна политика изисква постигането на обществен консенсус по отношение на училищната образование.<br />
• Образователната политика може да се разглежда и като конкретна програма насочена към изменение състоянието на образователната сфера под влияние на вътрешно и външно политически фактори. В този смисъл общата и образователна политика на ЕС, влияе съществено на приоритетите на българската образователна политика<br />
Новата стратегия на ЕС, „Европа 2020”, се определя като „стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” (4). Тя е израз на политика на Общността насочена към преодоляване на последствията на икономическата криза, която заличи постигнатия в продължение на десетилетия икономически и социален напредък. Чрез „Европа 2020” ЕС поема отговорност за своето бъдеще, като формулира основната цел на стратегията: „Стратегията да помогне за излизане от кризата и да превърне ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване.” (4;2). В този смисъл „Европа 2020“ предлага визия за социална пазарна икономика на знанието на Европа през 21-ви век.<br />
Като цяло стратегия „Европа 2020” предвижда страните от ЕС да направят сериозни инвестиции в образование, развитие на нови технологии, иновации и създаване на заетост. Основните приоритетни сфери посочени в стратегията са три:<br />
• «интелигентен растеж (насърчаване на познанията, иновациите, образованието и цифровото общество), <br />
• устойчив растеж (по-ефикасно използване на ресурсите при производството, като същевременно увеличим конкурентоспособността) <br />
• приобщаващ растеж (нарастване на участието в пазара на труда, придобиване на умения и борба с бедността).» (4; 11).<br />
Тези приоритети се допълват взаимно като предлагат визия за социална пазарна икономика на Европа за 21-ви век. Прави впечатления че първият посочен приоритет е „интелигентният растеж”. Този приоритет изисква подобряването на: качеството на образование в страните-членки; постижения в областта на научните изследвания; разпространението на иновациите и знанията в рамките на ЕС. <br />
Европа трябва да предприеме решителни действия в тези области, защото според анализите „разходите за научно развойна дейност в Европа са под 2 % в сравнение с 2,6 % в САЩ и 3,4 % в Япония”. (4; 12). В сферата на образование, обучение и образование през целия живот също има неблагополучия „една четвърт от всички ученици се затрудняват да четат, а един на всеки седем прекъсват образованието и обучението си преждевременно. Около 50 % достигат средни нива на образование, но обикновено това е недостатъчно да отговори на нуждите на трудовия пазар” (4; 12). За съжаление ЕС не е водещ в световен план и в системата на висше образование, като един на всеки трима души на възраст 25—34 години има висше образование (в сравнение с 40 % в САЩ и над 50 % в Япония). Според шанхайската класация на университетите само два европейски университета са сред най-добрите 20 в света. Ето защо, Стратегията определя развитието на образованието и иновациите като водещи фактори за бъдещия икономически растеж на ЕС.<br />
Напредъкът за постигането на тези приоритети ще бъдат оценяван спрямо пет представителни главни количествени цели на ЕС. Тяхното достигане ще има основно значение за успеха през 2020 г.: <br />
• «75 % от населението на възраст между 20 и 64 години следва да работи.<br />
• 3% от БВП на ЕС следва да бъде инвестиран в научноизследователска и развойна дейност.<br />
• Целите „20/20/20“ по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат постигнати. Става дума за съкращаване на емисиите въглероден диоксид с 20% в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници до 20% и намаляване на консумацията на енергия с 20%.<br />
• По отнощение на развитието на образователното ниво: делът на преждевременно напускащите училище следва да бъде под 10 % при сегашни 15% и същевременно увеличаване на дела на населението на възраст 30—34 години със завършено висше образование от 31 % най-малко на 40 % през 2020 г. <br />
• Броят на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедността, трябва да бъде намален с 25%, с което над 20 млн. души ще бъдат извадени от ситуацията на бедност” (4; 14)<br />
Посочените цели са свързани помежду си. Все пак в основата на развитието на европейската икономика стоят образователните и научно-изследователски цели, защото по-доброто образование става предпоставка за по-успешна реализация на пазара на труда, а постигнатият напредък по отношение на повишаване на нивата на заетост спомага за намаляване на бедността. Заедно с това разширяване на възможности за наука и реализиране на иновации, съчетани с повишена ефективност на ресурсите, ще подобрят конкурентоспособността и стимулират създаването на работни места.<br />
От друга страна въпреки различните нива на развитие и стандарт на живот „Комисията смята предложените цели за подходящи за всички държави-членки — стари и нови. От инвестирането в научна дейност и иновации, образование и технологии за ефикасно използване на ресурсите ще бъдат облагодетелствани традиционните сектори, селските райони, както и икономиките на услугите, характеризиращи се с високи умения. В този смисъл общите цели ще бъдат преследвани, чрез съчетание от действия на национално равнище и на равнище ЕС”(5; 3). В този смисъл тези цели на европейско равнище, трябва да бъдат трансформирани в национални цели и в начини за тяхното постигане, като имат предвид моментната ситуация на всяка държава-членка и нейните амбиция за реализирането на тези цели.<br />
За постигането на тези количествени цели, в Стратегия «Европа 20202» се предлагат няколко инициативи. Тези политики трябва да бъдат осъществени на регионално, национално и европейско равнище. Четири от тях са пряко свързани с образованието:<br />
„Съюз за иновации“ — има следните цели: разработване на програма за стратегически изследвания; да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, да гарантира превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и работни места; насърчаване на партньорствата за знание и засилване на връзките между образование, стопанска дейност, научни изследвания и иновации;<br />
„Младеж в движение“ — има за цели: да се подобрят постиженията на образователните системи и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда;<br />
да бъдат подобрени резултатите и международната привлекателност на висшите учебни заведения в Европа и да бъде повишено цялостното качество на всички равнища на образование и обучение в ЕС, като се съчетаят върхови постижения и равенство, насърчава се студентската и стажантската мобилност и се подобрят възможностите за реализация на младите хора; насърчаване на признаването на неофициалното и неформалното обучение;<br />
„Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ — има за цели: да ускори развитието на високоскоростен достъп до интернет и да извлече ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и фирмите; улесняване използването на структурните фондове на ЕС в преследването на целите на тази програма; създаване на истински единен пазар на онлайн съдържание и услуги; реформиране на фондовете за научноизследователска дейност и иновации и нарастване на финансовата подкрепа в областта на ИКТ;<br />
„Програма за нови умения и работни места“ — има за основни цели: да модернизира пазарите на труда и да направи гражданите по-способни, като развива техните умения през целия им живот с цел да повиши участието в трудовия живот; да даде силен тласък на стратегическата рамка за сътрудничество в образованието и обучението, в което да бъдат включени всички заинтересовани страни. В резултат на това ще се стигне до изпълнението на принципите за обучение през целия живот.” (4; 16)<br />
Предвидените в стратегия Европа 20220 количествени цели и предложените политики за тяхното реализиране показват, че:<br />
Един от основните приоритети в „Стратегия 2020" е образованието. Акцентира се върху креативността, иновациите и предприемчив дух на всички нива на образование, с което ще се повиши неговото качеството и ефиктивност. Така образованието може да стане двигател за развитието на обединена Европа и за социалния просперитет на страните членки.<br />
Действията в рамките на този приоритет ще активизират иновационния капацитет на Европа, като подобрят резултатите в образованието и качеството на учебните заведения, и като се възползват от икономическите и социалните ползи на цифровото общество.<br />
Стратегия Европа 2020 поставя редица предизвикателства пред страните-членки и техните правителства, включително и българското. На основата на водещите цели на Стратегията, те трябва определят националните си цели, отчитайки съответните си изходни позиции и национални условия. За постигането на стратегическите цели всяка държава „трябва да изготви национални програми за реформи, съдържащи подробно изложени действия, които те ще предприемат за изпълнението на новата стратегия, като специално се акцентира върху усилията за постигане на националните цели, както и върху мерките за преодоляване на трудностите пред растежа на национално равнище”(5; 4). Според „Европа 2020” приоритетите в националните политики по отношение на образованието трябва да се насочат към:<br />
Реформиране на националните системи на научни изследвания и иновациите и засилване на сътрудничеството между университетите, науката и изследванията с фирмите и стопанските организации;<br />
Разширяване подготовката на кадри с научно, математическо и инженерно образование във висшите училища;<br />
Акцент в учебното съдържание и училищното обучение върху творчеството, иновациите и предприемачеството;<br />
Увеличаване на разходите за образование и иновации, включително чрез използване на данъчни стимули и други финансови инструменти за насърчаване на повече частни инвестиции в научните изследвания(към инициатива „Съюз за иновации“)<br />
Да осигури ефективното инвестиране в образователните системи и системите на обучение на всички равнища (от предучилищна възраст до висше образование);<br />
Подобряване резултатите в сферата на образованието, като обърнат внимание на всяка степен и етап (предучилищна възраст, начално, средно и висше образование), чрез интегриран подход, обхващащ ключови компетенции и целящ да намали преждевременното напускане на училище;<br />
Повишаване отвореността и пригодността на образователните системи, чрез изграждане на национални квалификационни рамки;<br />
По-доброто осигуряване на процеса на излизането на младите хора на пазара на труда чрез интегрирани действия, включващи насоки, съвети и обучение на работното място. (към инициативата „Младеж в движение“)<br />
Разширяване на използването на модерни, достъпни онлайн услуги (като например електронно правителство, е-образование, електронен здравен портал, , цифрови умения, сигурност).<br />
Разработване на оперативни стратегии за високоскоростен интернет и да се насочат към публично финансиране, в области, сред които и образованието (към инициативата „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“);<br />
Признаването на компетенции, необходими за по-нататъшно обучение и за трудовия пазар, придобити по време на общото, професионалното, висшето образование и образованието за възрастни, включително неформално и неофициално обучение;<br />
Развитие на партньорства между света на образованието и трудовата дейност, чрез включване на социалните партньори в планирането на образователни и обучителни програми (към инициативата „Програма за нови умения и работни места“).<br />
За да се реализират приоритетите залегнали в «Европа 2020», българското правителство работи за приемането на националните цели, насочени към прилагане на разглежданата стратегия. Необходимо тази цели да бъдат превърнати в комплекс от мерки и действия, разположени във времето и обезпечени административно, кадрово и финансово. Правителството залага на четири основни приоритета за икономическо развитие на България през следващото десетилетие в контекста на Стратегията: по-добра инфраструктура, конкуретноспособна младеж, най-добра бизнес-среда в ЕС и доверие в държавните институции. Количествените цели определени от българското правителство по изпълнение на съответните цели на Стратегията са: <br />
„76 на сто заетост на хората между 20 и 64 години; <br />
научни инвестиции в размер 1,4 - 2 процента от БВП на страната; <br />
16 на сто дял на възобновяеми енергоизточници от общото потребление на страната; повишаване на енергийната ефективност с 25 процента; <br />
отпадналите от училище да са до 11 на сто, а висшистите на възраст до 30-34 години да достигнат 36 на сто през 2020 г.”(7) <br />
Анализът на тези формулирани цели показва, че те се разминават с количествените цели по отношение на образование и научно развойна дейност приети в Стратегия 2020. Вместо 3% от брутния вътрешен продукт, отделени за научни изследвания и иновации (в Стратегията) българското правителство приема значително по-малкия дял от 1,5 до 2 %. Делът на отпадащите от българското училище ученици да е под 11%, при дял под 10% заложен в Европа 2020. По отношение на хората с висше образование вместо минимум 40% (определен от Стратегията), нашето правителство приема значително по-нисък процент – 36%. Анализът на целите показва, че за съжаления българското правителство не поставя като основен приоритет в бъдещата концепция „България 2020”, максималното развитие на образованието и науката. Развитие което ща гарантира достигане поне минималните равнища на количествените цели по отношение на тези сфери заложени в Стратегията на ЕС. Този извод се потвърждава от факта, че в държавния броекто-бюджет за следващата 2011 година, делът от брутния вътрешен продукт за образование и наука е около 3,4%. Това е значително по-малко 4,2% за образование и наука отпуснати през 2010 година. Тези параметри на финансовата политика на българското правителство в определена степен поставят под съмнение възможността за достигане приетите количествени цели по отношение на развитието на образованието и научно развойните изследвания в нашата страна.<br />
На базата на залегналите в Европа 2020 дейности и приетите от българското правителство цели могат да се определят, възможните приоритетни области на националната образователна политика, насочени към реформиране на българската образователна система през следващото десетилетие:<br />
• Необходимо и образованието и науката да станат приоритет в общата и финансовата политика на правителството през следващите 10 години. Критерий за това е повишаване на дела за образование поне до 5,5 - 6% брутния национален продукт.<br />
• „Програмата за развитие на образованието в България” трябва да се актуализира, като в нея се отразят предвидените в инициативата Европа 2020 цели.<br />
• Нашата образователна система трябва да отговори на количествените цели формулирани в Стратегия 2020. <br />
- Първата цел е по отношение на отпадащите от училище ученици. Този процент според стратегията трябва да спадне на 10%. В момента у нас процента на отпадащи ученици е 14,8%. Неблагоприятен е и факта че според данни на НСИ през последните години «тенденцията е устойчива и отпадат между 20 000-30 000 деца годишно”(8). Този факт изисква да се преосмисли политиката по отношение на равнопоставеността и достъпността в нашето училищно образование и да се предприемат активни мерки за утвърждаване на включващото образование; <br />
- Втората количествена цел «поне 40 % от младежите следва да са със завършено висше или равностойно на висше образование», също е предизвикателство за нашата образователна система. В момента висшистите на възраст 25-34 години в България са 29-30% от съответната възрастова група. В този смисъл в нашето висше образование наред с важната политика за осигуряване на качеството, трябва да се утвърждава принципа за достъпност в системата (на базата на държавните зрелостни изпити) и концепцията за учене през целия живот. <br />
• Децентрализация и дебюрократизация на нашата образователна система. Стратегията за децентрализацията е свързана с демократизиране на управленската система в сферата на образованието и усъвършенстването на нейните организационни структури. От тази гледна точка децентрализацията е стратегия за образователна промяна, при която се прехвърлят управленски функции и отговорности от централното към по-ниските управленски равнища на образователната система. През последните десетилетия децентрализацията е една от основните тенденции в управлението на съвременните образователни системи. Тя е насочена преди всичко към ограничаване ролята на държавата до решения за нормите и оценка на резултатите и прехвърляне на определени нейни управленски функции към регионалните и особено към местните управленски структури /Франция, Япония, Испания, страни от Латинска Америка и Централна и Източна Европа/. Децентрализацията като тенденция във функционирането на образователните системи е обусловена в голяма степен от няколко основни процеса в съвременната държава: модернизация на държавното устройство чрез "коопериране на отговорностите"/Франция, Скандинавските страни/; стремеж към установяване на демократично гражданско общество, основано на принципите на либерализма и неолиберализма /Латинска Америка, бившите социалистически страни/; международно влияние и зависимост /Мексико, някои страни от Азия/; набиране и мобилизирани на местните финансови ресурси /страните от Африка/. Така чрез децентрализацията се повишават отговорностите на местните структури за управление на образованието, а според редица автори и ефективността в тяхната дейност. Дебюрократизирането на образователната система изисква като политика драстично намаляване на училищната администрация на централно и регионално нива. За съжаление в последните години се забелязва обратната тенденция като сама щата на централния орган Минестерството на образованието младежта и науката се е увеличил двойно (виж Устройствените правилници на министерството от 2001 и 2010 година) <br />
• Подобряване на качеството на нашето образование, чрез развитие в няколко основни области: <br />
- Тъй като ролята на учителите в образователния процес е основна и решаващата трябва да се усъвършенства модела на тяхната първоначална подготовка и системата за квалификация; <br />
- Подобряване на учебното съдържание (учебни планове и учебни програми) чрез въвеждане на нова система на държавни стандарти; <br />
- Въвеждане на системи за вътрешна и външна оценка и евентуално на акредитация на училищата; <br />
- Разширяване на автономията на училището и участието на родители и местна общност в неговото управление.<br />
Стратегията Европа 2020 още веднъж потвърждава одобрената в Лисабон визията за бъдещето на ЕС –„общество и икономика на знанието”. За да стане България действителен член на това общество на знанието е необходимо да се подобри функционирането на нашата образователна система, да се доведат докрай предприетите реформи. Необходимо е и Народното събрание да приеме модерни „Закон за училищното образование” и „Закон за висшето образование”. Ако това не стане сега, ако този момент се пропусне от политици, администратори, от всички нас като професионална общност 2020 година ще бъде късно. <br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
Използвана литература:<br />
<br />
1. Бижков, Г. Алтернативното образование.- Стратегии на образователната и научната политика, кн. 1., 2002.<br />
2. Дайнов, Ев. «Науката е слънце». Реформата на училищното образование в следкомунистическа България. НБУ., С., 2010.<br />
3. „Европа 2020“: Комисията предлага нова икономическа стратегия.- Новини на Европейската комисия, Брюксел, 03.2010 http://ec.europa.eu/news/economy/100303_bg.htm).<br />
4. Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Европейска комисия, Брюксел, 2010 http://ec.europa.eu/eu2020/pdf/1_BG_ACT_part1_v1.pdf)<br />
5. Заключения на Европейския съвет., Брюксел, 03.2010 http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/BG/ec/113600.pdf<br />
6. Зиятдинова, Ф. Росийская образовательная политика в свете зарубежного опыта., М., 2006.<br />
7. Концепция за развитие на Република България приета от Съвета за развитие към Министерски съвет. www.government.bg/fce/001/0211/files/progr_concept.doc<br />
8. Образование в Република България.- Национален статистически институт, С., 2010<br />
9. Педагогика. Под ред. Пламен Радев. П., 2007.<br />
10. Станев. Ст. Научно осигуряване на държавната политика в образованието и науката. - Стратегии на образователната и научната политика, кн. 2.,2005.<br />
11. Шамов, М. Към държавната политика в сферата на образованието. –Научни трудове на Русенския университет, том 48, серия 7, 2009.Галин Цоковhttp://www.blogger.com/profile/02816584049794667203noreply@blogger.com0