Галин Цоков

Честита 2012 година!

2012-01-01T23:39:00.000+02:00

Нека Новата година ви донесе много здраве, успехи и любов!

ПОЛИТИКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

2011-09-21T18:16:00.002+03:00

Имам удоволствието да ви представя новата си книга "Политики по отношение на училищното образование"...Тя е резултат от две годишен труд...Надявам се положените от мен усилия да не са отишли напразно и книгата да са хареса тези, които се вълнуват от състоянието и бъдещето на българското училищно образование.
Предлагам на вашето внимание Съдържанието и Увода на книгата.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД
ГЛАВА ПЪРВА. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА
1.1. Същност на образователната политика
1.1.1. Понятие за политика
1.1.2. Определяне на понятието образователна политика
1.1.2. Философски подходи при формирането на образователната политика
1.1.2.1. Постпозитивизъм
1.1.2.2. Функционализъм
1.1.2.3. Прагматизъм, прогресивизъм и реконструктивизъм
1.1.2.4. Неолиберализъм
1.1.2.5. Конструктивизъм
1.1.2.6. Постмодернизъм
1.1.3. Фактори влияещи на образователната политика
1.1.3.1. Исторически фактори (образователната политика в контекста на развитието на модерната държава)
1.1.3.2. Политическият фактор (от партийни образователни политики към политически мрежи)
1.1.3.3. Процесът на модернизация на съвременната държава
1.3.3.4. Факторът „Икономика на знанието”
1.3.3.5. Глобализацията
1.1.3.6. Информатизация и виртуализация на съременното общестество
1.1.3.7. Демографските промени в съвременното общество
1.1.3.8. Научно осигуряване на процесите на изработване и прилагане на макрополитиките в сферата на образованието
1.2. Принципи на макрополитиките в сферата на училищното образование
1. 3. Инструменти за реализиране на образователните политики
1.1.1. Директни инструменти
1.3.1.1. Осъществяване на образователни реформи
1.3.1.2. Стратегии за развитие на образованието
1.3.1.3. Иновации в образователното законодателство
1.3.2. Индиректни инструменти

ВТОРА ГЛАВА. ВОДЕЩИ ТЕНДЕНЦИИ НА ПОЛИТИКИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
2.1. Международни политики по отношение на училищното образование
2.1.1. ЮНЕСКО
2.1.2. Световната Банка
2.1.3. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
2.2. Политика на Европейския съюз в областта на училищното образование
2.3. Макрополитики по отношение на училищното образование в САЩ
2.4. Държавна образователна политика на Китай
2.5. Макрополитики по отношение на японското училище
2.6. Макрополитики по отношение на училищното образование в Южна Корея

ГЛАВА ТРЕТА. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА МАКРОПОЛИТИКИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
3.1. Политика насочена към децентрализация
3.2. Политика на муниципализация
3.3. Политика за приватизация в образованието
3.4. Политика насочена към училищна автономия
3.5. Политика насочена към отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. МАКРОПОЛИТИКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ
4.1. Исторически преглед на държавната образователна политика в България (периодът 1878 - 1991 години)
4.1.1. Периодът от Освобождението до края на ХIХ век.
4.1.2. Периодът 1909 - 1944 години
4.1.3. Периодът 1944 - 1989 години
4.2. Образователните политики по отношение на българското училище през последните 20-години (1991 – 2011 години)
4.2.1. Периодът на начало на обществения преход до средата на 90-те години на ХХ век (1991 – 1996 години)
4.2.2. Политика по отношение на училищното образование в периода на присъединяване на България към ЕС (1997 -2006 години)
4.2.3. Политики на отношение на българското училище, като част от европейското образователно пространство (2007 – 2011 години)
4.3. Анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование
4.3.1. Политики, насочени към децентрализация
4.3.2. Политика на муниципализация
3.3.3. Политика за приватизация в образованието
3.3.4. Политика, насочена към училищна автономия
3.3.5. Политика, насочена към отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТУРА

УВОД

В съвременното общество, основано на «икономиката на знанието» не може да се постигнат бързи темпове на растеж и по-голяма конкурентноспособност без създаването, разпространението и използването на полезно знание. От тази гледна точка образованието и развитието на образователната система се превръщат в един от основните приоритети в националните политики на много държави. Като резултат от това, правят се все по-големи инвестициите в образование и наука, свързани с повишаването на бюджетното финансиране, мобилизиране на местните ресурси и данъчни преференции за хората и организациите, вложили средства в образователни проекти и поддръжка на учебни заведения. Така днес, образованието от "скритото съкровище" в края на ХХ и началото на ХХІ век, се превърна в явното „оръжие" за икономическо и социално развитие, преодоляване на кризи и най-вече за бъдещ просперитет на една или друга държава, независимо дали става въпрос за водеща световна сила, източен супер "тигър" или развиваща се държава.
Нарастващото значение на образованието, като приоритетна сфера в съвременното общество, предполага от една страна изработване на конкретни обществени проекти насочени към развитието на образователните системи, а от друга страна по-ефективното управление особено на системата на училищното образование. Пресечна точка на тези две основните предизвикателства се явява политиката по отношение на образованието, като важна част от секторните публични политики в съответната държава. Тава е така, защото всяка политика се разглежда като първа фаза на публичния мениджмънт в определена обществена сфера случая образованието. За да е успешно нейното реализиране и ефективно управлението й, трябва да се осигури плавно преминаване към следващите две фази (на ръководството и на административното обслужване). Това става, чрез възлагане на изпълнението на формулираните (в стратегии, програми или законодателни иновации) намерения на топ ръководителите, на органите и службите, свързани с управлението на образователната система. В този смисъл управлението в сферата на образованието може да се разглежда като единство от политически мениджмънт или правене на образователни политики, изпълнителен мениджмънт или ръководство на органи и елементи от системата на училищно образование и административен мениджмънт или управление на конкретните училищни организации.
Актуалността на проблема за формиране и реализиране на политики по отношение на училищното образование, както и фактът, че този проблем не е задълбочено изследван в съвременната българската научно-педагогическа литература, определиха необходимостта от извършване на един по-системен анализ на образователни политики, като част от публичните политики на всяка една страна. Заедно с това още тук трябва да се отбележи, че настоящото изследване има няколко ограничения, а именно:
• то е насочено към изследване на образователните политики формирани на национално ниво, така наречените макрополитики по отношение на образованието;
• то е насочено към изследване на макрополитиките по отношение само на училищното образование (включващо в себе си предучилищната подготовка и училищното образование);
• в него се прави по-задълбочен анализ на макрополитиките насочени към управлението на училищното образование.
В този смисъл предметът на настоящата монография е изследване конкретно на политиките формирани на национално (макро) ниво или макрополитиките по отношение на развитието на училищното образование.
От своя страна целта на настоящата монография е да се разкрият същността, най-важните особености и основните направления в съвременните макрополитики по отношение на функционирането и управлението на системите за училищно образование. На тази база да се анализират макрополитиките насочени към управлението на българското училищно образование и да се формулират алтернативи за бъдещи действия.
Постигането на тази цел предполага решаването на следните задачи:
• Да се разкрият същността и основните характеристики на понятията образователна политика, макрополитики по отношение на училищното образование, национални и държавни образователни политики;
• Да се определят най-важните тенденции в политиките насочени към развитие на училищното образование в съвременния свят;
• Да се анализират основните направления на макрополитиките по отношение на управлението на училищното образование;
• Да се разкрият същността и особеностите на макрополитики по отношение на българското училищно образование;
• Да се направи анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование, като се формулират възможни варианти за бъдещи политики.
Настоящата монография, няма претенциите да изясни изцяло особеностите в процесите на формиране и провеждане на макрополитики по отношение на функционирането и най-вече управлението на съвременното училищно образование. В същото време тя представя един модерен, аналитичен поглед, върху този актуален, недостатъчно разработен, но значим за теорията на управлението на образованието и образователната практика проблем. В този смисъл книгата ще е полезна за изследователи на образованието, представители на политическия мениджмънт в сферата на образованието, висши администратори в системата на училищно образование, директори на училища, университетски преподаватели, учители, студенти бъдещи учители и за всички, които са съпричастни към разрешаване на проблемите, стоящи пред съвременното българско училищно образование и работят за неговото по-добро европейско бъдеще.

Отмина поредният 15 септември...

2011-09-15T22:54:00.001+03:00

Отмина още един 15 септември...със задръствания в големите градове заради първия учебен ден..с приветствие от Министъра и обещания за нов закон и онлайн обучение..с трепета на първокласниците.. с нетърпението на абитуриентите, предусещащи заветния бал...Такъв е 15 септември...той отдавна се е превърнал в празник за всеки българин, празник по-голям и по-вълнуващ от много официални празници... Това е така, защото първият учебен ден е деня на новото начало, на бъдещето на нашите деца и ученици започващо точно днес...
Какво ще е това бъдеще след магистралното строителство..Какви ще са целите на България през 2013 след като магистралите опашат "тялото" на нашата Родина като закъсняла постмодерна "одежда"...Ще се превърне ли образованието от "скритото съкровище" от края на ХХ и началото на ХХІ век, в явното „оръжие" за икономическо и социално развитие на България, в основно средство за преодоляване на вече периодичните кризи...Ще строят ли управляващите след две години, училища с такова усърдие както сега прокарват магистралите...Ще се реформира ли нашето училищно образование за да посрещне предизвикателствата на 2020 или ще останем една от най-неграмотните части на обединена Европа...Ще преживеем ли скоро нашия "PISA" шок за да тръгнем напред или ще се самозалъгваме, че българското училище не е чак толкова лошо...
Много въпроси и почти никакви отговори от първите държавни мъже, както и от кандидатите за държавен глава...за съжаление...Много въпроси...много приказване, изготвяне на нови концепции всяка година, а в същото време намаляване на разходите за образование...
ЗА да се промени отношението към нашето образование и да започнат действителни реформи в българското училище за да стане то по-добро, по технологично модерно и по-качествено е нужно да се случат няколко важни неща.
На първо място образованието да се изведе като основен приоритет в националната политика на България и това да стане, чрез промяна на Конституцията на базата на приемане на "пакт за минимално финансиране на образованието" (по примера на Ирландия) с минимум 5% от брутния вътрешен продукт. По такъв начин ще се гарантира финансовото осигуряване на предприетите реформи и изпълнението на целите, свързани със стратегията на ЕС „Европа 2020”.
На второ място нашите политици да вземат пример от на президента на САЩ и да скъсат с неолиберализма по отношение на образованието. Много изследователи разглеждат политиките на Обама, по отношение на образованието като края на неолиберализма в управление на образованието. Това е така, защото макрополитиките на американския президент са насочени към постепенна социална промяна, отричане на свободата на пазара при капитализма и разширяване на функциите на социална държава, запазване и откриване на нови учителски работни места. С това се слага края на една епоха, в която приватизация, дерегулация и конкуренция стоят в основата на неолибералното разбиране на развитие на училищното образование. За съжаление в България през последните десет години, не без сериозното влияние на международна институция като Световната банка, неолибералния подход лежи в основата на формирането на макрополитиките по отношение на българското училище. В резултат около 24% от учебните заведения са закрити.
На трето място трябва управляващите да се съобразят с още една важна тенденция в обществения живот - разширяващото се влияние на така наречените «социално-политически» мрежи. Тази тенденция, е свързана от една страна с ограничаването на държавната намеса в обществената сфера в различни страни по света. От друга страна, в процеса на изработване и провеждане на политиките по отношение на училищното образование в демократичните държави вземат участие все повече заинтерисовани групи и кръгове.Така в процесите на формиране и прилагане на образователната политика се включват активно различни актьори – родителски асоциации, неправителствени организации, синдикати, общински и регионални институции. Тези политически и социални мрежи се изграждат не само на национално ниво, а функционират и на регионално и местно равнища. В този смисъл образователната политика на съответната страна не е партийната политика на управляващата партия или партии, а е национално обсъден и одобрен проект, в който се включват интересите и очакванията на всички заинтересовани групи в обществото. В този смисъл за да не стане относителното намаляване на разходите за образование, устойчива тенденция в политиката на нашата държава, да не се приеме нов/стар закон за училищното образование, гражданското общество трябва да окаже сериозен натиск върху институциите вземащи решенията. Натиск, основан на равноправни дискусии, активно обществено участие във вземането на решения и консенсус на партийните политики, по отношение на бъдещето на българската образователна система. Само в условията на такъв "мрежов" диалог може да се формира адекватна национална образователна политика.

УПРАВЛЕНИЕТО НА УЧИЛИЩНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

2011-08-01T17:31:00.005+03:00

Излезе от печат новата ми книга "УПРАВЛЕНИЕТО НА УЧИЛИЩНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО".
Надявам се тя да предизвика интерес и дискусии...
Предлагам на вашето внимание Съдържанието и Увода на книгата

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод
Глава първа. Информационното общество и предизвикателствата пред училищното образование
1.1. Информационното общество
1.1.1. Същност и основни характеристики на информационното общество
1.1.2. Обществени процеси, свързани с развитието на информационното общество
1.2. Развитие на информационните и комуникационни технологии в информационното общество
1.2.1. Същност на информационните и комуникационни технологии
1.2.2. Еволюция на Интернет технологиите
1.3. Европейско информационно пространство. Политика на Европейския съюз в областта на информационните и комуникационни технологии.
1.4. Информационно общество в България. Предпоставки за изграждане и функциониране на ИО

Глава втора. Съвременната училищна организация
2.1. Училището като организация
2.1.1.Произход и развитие на училището като организация
2.1.1.1.Основни концепции за произхода и същността на училищната организация
2.1.1.2. Фактори определящи развитието на училището като организация
2.1.1.3 Организационни особености на училището
2.2. Организационни модели на съвременното училище
2.3. Виртуализация на училищна организация
2.3.1. Същност на виртуалната организация
2.3.2. Виртуалното училище
2.3.2.1. Същност на виртуалното училище
2.3.2.2. Видове виртуални училища
2.3.2.3. Положителни страни на виртуалните училища
2.3.3. Виртуалната училищна среда и развитие на „хибридния” модел на училищна организация

Глава трета. Особености в управлението на съвременната в училищната организация
3.1. Управлението в информационното общество
3.1.1. Същността на управлението, според различните управленски школи.
3.1.2. Е-управлението в бизнеса и публичната администрация
3.2. Управление на училищната организация, основни характеристики
3.2.1. Същност на управлението на училищната организация
3.2.2. Управленски функции в училищната организация
3.2.3. Основни тенденции в управление на съвременното училището
3.2.3.1. Стратегическо управление,
3.2.3.2. Иновационно управление,
3.2.3.3. Управление на организационната култура в училище
3.2.3.4. Управление на качеството на образованието
3.2.3.5. Развитие на образователният маркетинг и реклама
3.2.3.6. Управление на връзките с обществеността;
3.2.3.7. Управление на взаимодействието между училищната организация и семейна среда на ученика
3.2.4. Управление на училищната организация при използването на информационните и комуникационните технологии
3.2.4.1. Същност на модела на управление на училището на ИКТ
3.3.4.2. Специфични особености
3.3.4.3. Управление на информационната сигурност и безопасното използване на интернет в училище

Глава четвърта. Анализ на основните e-инструменти при управлението на училищната организация
4.1. Информационни системи за управление на училището
4.1.1. Същност и основни характеристики
4.1.2. Информационни системи за управление използвани в българското училище
4.1.3. Електронни дневници
4.1.4. Облачният компютинг (Cloud Computing)
4.2. WEB 1.0 инструменти
4.2.1. Интернет сайт на училището
4.2.2. Интранет вътрешна мрежа
4.2.3. Електронна поща
4.2.4. Интернет форум
4.3. WEB 2.0 инструменти
4.3.1. Блогове
4.3.2. Социални мрежи
4.3.3. Wiki сайтове
4.3.4. Сайтове за споделяне на видео (социални медии)
4.3.5. Подкастът
4.3.6. Аудио връзка чрез Skype /VOIP телефония/
4.3.7. Виртуални светове
4.4. Системи за управление на обучението (Learning Management Systems - LMS)
Заключение
Литература

УВОД

Днес, в условията на информационното общество, училищните организации са изправени пред редица предизвикателства, продиктувани от процесите на «модернизация», «информатизация» и «виртуализация», процеси които през последното десетилетие напълно промениха икономиката и социалния живот. Първото предизвикателство произтича от широкото, повсеместно използване на модерните информационни и комуникационни технологии. Тези нови технологии не само дават възможност за формиране на «виртуални съобщества», в които всеки участник може да взаимодейства с другите членове и институциите, не само виртуализират отделните организации, които променят своя организационен модел като развиват «виртуални среди» или създават свои «виртуални структури». Информационните и комуникационните технологии променят начина на функциониране и взаимодействие на организациите, начина на живот на отделния човек. Това е така, защото процесите на разпространението на съвременните технологии и интернет доведоха до възникването и развитието на «мрежовото общество». Общество, за което е характерно наличието на сложни, почти изцяло цифровизирани «мрежи» за комуникация и управление на информацията. Общество, в което технологиите изграждат основните инфраструктури, необходими за функционирането на икономическия и социално-политически живот.
Всички тези структурни новости в съвременното общество водят до сериозни промени в управлението на организации – реални, „хибридни“ и виртуални. Тези промени произтичат от интегрирането на съвременните информационни технологии в управленските дейности. Затова и днес все по-често се говори за е-управление на организациите, виртуален бизнес, е-правителство. В образованието процесът на навлизането на информационните технологии, се свързва с една значима макрополитика в сферата на училището. Тази политика, провеждана в много образователни системи, е ориентирана към създаването на организационни условия за разширяване на виртуалната среда в рамките на учебните заведения. По-конкретно тази политика е насочена към електронното представяне на процеси, отнасящи се до: организацията и управлението на училищната организация, обучение с помощта на интерактивни електронни курсове, достъп до електронни библиотеки, електронно общуване между учители и ученици. Така информационните технологии се интегрират в структурите на училищната организацията, а информацията става важен инструмент в процеса на управление.
Второто предизвикателство пред училищните организации е свързано с човешкия фактор в тях. През последните години учениците, постъпващи в училище принадлежат към така нареченото „интернет поколение”. За тях Интернет и виртуалната среда са неделима част от личния живот. Глобалната мрежа променя нагласи за общуване, начина на търсене на информация и комуникация в обучението на представителите на нет-поколението. По тази причина съвременните ученици не се чувстват добре в структурите на днешното училище и търсят място за изява в глобалната мрежа. В този смисъл, училищната организация трябва да се промени за да отговори на тяхните очаквания и интереси. Още повече, че нет-поколението вече се обучава в университетите и само след четири-пет години негови представители ще започнат работа като учители и педагогически специалисти в училище. След още няколко години някои от тях ще станат и училищни директори. Само след десетилетие по-голямата част от човешките ресурси в училищната организация (ученици, учители, училищно ръководство) ще бъдат представители на нет-поколението. Тези съществени и неизбежни изменения в структурата на човешките рекурси изискват и коренни промени в организационния модел и начина на управление на училищната организация. От организация, принадлежаща по-скоро на индустриалното общество, тя трябва да се развие в организация използваща инструментите и механизмите за функциониране и управление, характерни за информационно общество. Развитието на виртуалната училищната среда, създаване на „виртуални училища”, въвеждане на е-обучение, използване на е-инструменти за организация и управление на училището, са само част от необходимите промени.
Третото предизвикателство, стоящо пред съвременните училищните организации, е свързано с необходимостта от развитието на автономността и стратегическата самостоятелност на училището. Това е така, защото ефективните организации, функциониращи в информационното общество са автономни и самоуправляващи се. По такъв начин те са много по-гъвкави и имат възможност да въвеждат иновации на основата на креативността на своя персонал и самостоятелността при вземането на решения от страна на ръководството им. Ето защо в съврементите образователни системи като цяло и в училищата в частност се търсят възможности за промяна на модела на управление, чрез разширяване на училищната автономия. Разбира се, за да се реализира успешно тази стратегия за промяна, е необходимо при управлението на училищната организация да използва различните съвременни подходи като: стратегическо управление, иновационно управление, проектно управление, управление на качеството, маркетингов подход в управлението, управлението на връзките с обществеността.
Тези предизвикателства, стоящи пред училищните организации в условията на информационното общество, предопределиха насоката на настоящата книга. Особено интересен за нас се оказа въпросът, свързан с особеностите на управлението на училищната организация в информационното общество. Мотивацията за избора на така предложената тема се допълва и от факта, че разглежданият проблем не е достатъчно добре разработен в българската научно-педагогическа литература. Разбира се през последното десетилетие бяха публикувани значими научни изследвания за същността и особеностите на управлението на училищната организация. Специфични въпроси на управлението на училището са изследвани в книгите на: П. Балкански (Балкански, 2002), К. Маджирова (Маджирова, 2001), М. Митрополитски (Митрополитски, 2002), В. Гюрова ( Гюрова, 2003), П. Радев (Радев, 2008), И. Иванов (Иванов , 2005) В. Георгиева (Георгиева, Николаева, 2001), Р. Питекова (Питекова, 2007), Д. Тодорина (Тодорина, 2005.), Св. Вацов (Вацов, 2008 ). В рамките на всички тези изследвания не са анализирани задълбочено проблемите за навлизането на информационните и комуникационни технологии в управлението на училищната организация и промяната на организационните структури на училището в резултат от възникването и разширяването на виртуалната училищна среда.
Оттук произтича и необходимостта за извършване на един по-задълбочен анализ на състоянието на училищната организация и на тенденциите в нейното управление, в условията на интегрирането на информационните и комуникационни технологии в училищните структури.
В този смисъл целта на настоящото изследване е да се разкрият най-важните изменения в организационния модел на съвременното училище и основните характерни черти на управлението на училищната организация в условията на информационното общество. На тази база да се анализират възможностите за използване на различни електронни инструменти в управлението на учебните заведения.
Постигането на тази цел предполага решаването на следните задачи:
• Да се разкрият същността и основните характеристики на информационното общество и предизвикателствата, които то поставя пред съвременното образование.
• Да се анализират процесите, свързани с усъвършенстването на съвременната училищна организация и развитието на нейните организационни модели.
• Да се определят най-важните тенденции в управление на съвременното училището.
• Да се анализират основните eлектронни инструменти за управлението на училищната организация

Настоящата книга, без да има претенциите да изчерпва изцяло изясняването на особеностите на процеса на управление в училищната организация, представя един модерен поглед, върху този значим за теорията на управлението на образованието и образователната практика проблем. В този смисъл тя ще е полезна за изследователи на образованието, университетски преподаватели, администратори в системата на училищно образование, директори на училища, учители, студенти бъдещи учители и за всички, които се съпричастни към проблемите на съвременното българско училище, функциониращо в условията на информационното общество.

Баловете в България - пир по време на чума или родителско "престъпление"

2011-06-11T12:09:00.000+03:00

Навремето българина е продавал нивата си за да може детето му да получи добро образование в България или чужбина. Днес той тегли заеми от банки за да наеме луксозни лимузини за по 400 евро във вечерта на абитуриентския бал на детето си...Какви хора сме днешните български родители..Толкова ли ни са промити мозъците от простотия, мутренско образователно безхаберие и чалгарско присъствие, че даваме на своите деца няколко часова "дизайнерска дрога на лукса”, вместо възможности сами да градят своето бъдеще..Или не вярваме в тях, в тяхното добро бъдеще и искаме да ги видим "успели" поне в навечерието на техния бал. Тъжно и гротескно смешно...Нещо повече, това е престъпление срещу нашите деца..Престъпление, което показва, че ние днешните български родители нямаме нищо общо не само с европейците, но и с истинските българи от 19 и 20 век които са гладували години наред за да „изучат” децата си..
Затова и европейците, в случая германците, не могат да ни разберат...Какво ли предизвикваме у тях с нашите родителски около балски терзания..Сигурно всичко друго но не и уважение..Ето и целия репортаж на "Дойче веле"

Баловете в България - пир по време на чума
"Дойче веле" 10.06.2011

Те броят до 12 - колкото са годините, прекарани в училище. Движат се из софийските улици в лъскави лимузини, носят скъпи тоалети. При това им е все едно дали родителите им могат да си позволят подобен разход.

С тези думи германската телевизия ZDF започва репортажа си от София, посветен на абитуриентските балове - това странно българско събитие, което по своята пищност и разточителство прилича по-скоро на голяма сватба. Телевизионните камери на ZDF проследяват паралелно как две момичета, идващи съответно от богато и от бедно семейство, се готвят за бала:
19-годишната Нели Иванова идва от богато семейство. Баща и споделя, че е дълг за всяко българско семейство да направи бал на детето си, независимо какво ще му струва това. Има семейства, които вземат кредит, за да изпратят детето си на бал. Семейството на Нели не е сред тях. За щастие те нямали проблеми с парите. Бащата обаче отказва да каже колко пари е похарчил за бала на 19-годишната си дъщеря. Тя пък не се интересува, важното е само да е хубава на бала. Защото той е само веднъж в живота!
Лукс за една нощ
България е най-бедната страна в ЕС. Всеки пети българин живее с по-малко от 100 евро месечно, т.е. под прага на бедността. Но когато става въпрос за абитуриентски бал, парите не са важни. Росица Янчева също е абитуриентка, тя живее със семейството си в краен софийски квартал в 2-стайно панелно жилище. Въпреки недоимъка си, Янчеви са похарчили само за рокля 300 долара - което за българските разбирания за абитуриентски тоалет е умерено скромна сума. Отделно от това са разходите за обувки, маникюр, прическа и ресторант. Пред камерата на ZDF семейство Янчеви споделят, че балът на дъщеря им ще им струва повече от 1 000 евро. Толкова печелят двамата родители на Росица заедно на месец. Но за "най-хубавия ден" в живота на детето си те биха свалили и последната риза от гърба си.
За последното й пътуване до училище и след това - от училищния двор до ресторанта, родителите на Нели са наели огромна лимузина срещу 400 евро. Вътре 19-годишната девойка се потапя в лукс, сякаш като предвкусване за реалния живот, който я очаква. Скъпи лимузини, духова музика, лъскави тоалети, шикозни ресторанти, нощни барове. Абитуриентският бал е необикновено събитие в България - една страна, в която от година на година намалява броят на сключените бракове. Защо тогава абитуриентският бал да не бъде отпразнуван като сватба? Още повече, че при тази криза не е ясно кога ще имат друг повод за празнуване. В крайна сметка - нали само веднъж в живота си човек завършва училище, казват Нели и Росица и с това оправдават всички разходи по техния бал.
Такива хора са българите...
А отвън пред ресторанта ги очаква горчивата действителност - средната месечна заплата в България се движи около 350 евро. За колко ли резервоара ще стигнат те за "Бентли"-то, с което Нели е дошла на бала? Не е ясно. Пък и кой ли го интересува - нали сега е време за бал. Пък и българите са такива хора - когато празнуват, правят го сякаш им е за последен път. За последните години почти 1 млн. българи са напуснали родината си. Росица също няма да остане - тя е решила да следва във Франция. Днес обаче не мисли за това, а само за вечерта на бала. Пък и който в България прави планове за бъдещето си, вече е застанал на губещата страна - се казва в края на репортажа на германската телевизия ZDF.

ОРГАНИЗАЦИОННИ МОДЕЛИ НА СЪВРЕМЕННОТО УЧИЛИЩЕ И ТЕХНИЯТ ИНОВАЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ

2011-05-29T22:09:00.001+03:00

Съвременното училище функционира като организация насочена към автономност и стратегическа самостоятелност. В този смисъл то непрекъснато се променя на основата на различни иновации, които постоянно се реализират в неговата структура. Някои от по-важните промени в училищната организация са: усложняване на нейната структура; увеличаване на нееднородността на учениците; засилване на конкуренцията между съседните училища; промяната на технологичната база на училището; въвеждане на нови иновативни методи и форми на обучение; стратегическо планиране и маркетингов подход в управление на учебното заведение; повишаване на изискванията от страна на обществеността и администрацията към нейната ефективност. За да се разкрият по-точно спецификите на промените на съвременното училище като организация, е необходимо да се разгледат по-подробно характеристиките на отделните организационни модели и техният иновативен потенциал.
За целта ще се спрем на CaMePe концепция за училищната организация, съгласно която могат да се определят пет основни модела, а именно:
• секторна организация;
• линейната организация /line and staff organization/;
• колегиална организация;
• матрична организация;
• модулна организация. (4)
Теоретична основа на посочената концепция е теорията на Х. Минцбърг за организационните модели: проста структура, машинна бюрокрация, професионална бюрокрация, дивизионална организация, адхокрация (6).
Всички пет организационни модела на училището според CaMePe концепцията, са модели на професионална организация и в някаква степен съответстват на типа организация определени от Минцбърг. Три от тях може да се разглеждат като различни варианти на професионалната бюрокрация, при която основен координиращ механизъм е професионалното майсторство. Така например сегментната организация може да се разглежда като професионална бюрокрация съчетана с някои от характеристиките на простата структура (най-вече тези свързани с неформалните отношения в организацията). Линейно-щабният това е професионална бюрокрация, при която присъстват определени характеристики на машинната бюрокрация (правилата и контрола се определят и осъществяват от ръководството). Колегиалната организация може да се определи като професионална бюрокрация примесена с определени черти на адхокрацията (координацията се осъществява на основата на взаимно съгласуване и консултации).
Моделът на матричната организация може да се разглежда като дивизионална организация с елементи на адхокрация. Това е така защото при този модел освен професионалното майсторство на преподавателя, съществува и друг основен координиращ механизъм – стратегията на училището. Стратегията е резултат от консултации и взаимна съгласуваност и определя общите правела в организацията. Модулната организация е твърде близка до модела на подразделенията тъй като всяка модулна единица (екип от учители) е твърде автономна структура в рамките на училищната организация. Заедно с това е необходимо да се посочи, че основните координиращи механизми вътре в екипа и между екипите са общата култура и професионалното майсторство.
Всеки от споменатите модели е построен на отделни компоненти, групирани в три основни групи:
• Организационни единици - предметни отделения, административно-финансова служба, ръководство и консултиране на учениците, учители;
• Координиращи механизми - вътрешни правила, професионално майсторство, йерархия в ръководството, консултиращи структури, култура;
• Мениджмънт - централна управленска функция, директор, пом. директор, менажери на средно ниво(4).
Първият модел - секторният или сегментния е свързан с професионалната бюрократична структура, тъй като при него основна доминираща роля играе училищният ръководител – директорът. По-важните характеристики на този модел са следните:
• автономност на преподавателя и индивидуалистична професионална култура;
• вертикални образователни секции (паралелки и потоци);
• най-важен координиращ механизъм-професонализма и квалификацията на преподавателя;
• специфична позиция на директора - свързан с учителите и администратор;
• управление ориентирано към контрола.(5 , 205).
Водещата организационна характеристика на този модел е “автономната позиция на учителя преподаващ по определен предмет. Всеки учител може да се ръководи в своята работа от собствен индивидуален стил на преподаване”(5, 206). Другата важна особеност на този модел е значителната ефективност по отношение на формалната регулация на взаимоотношенията между учители и ученици. Учениците да се придържат строго към установената учебна програма, която е различна за отделните потоци. Силно изразената йерархията в управлението е другата особеност на сегментния модел на училищна организация.
Една от основните слабости на сегментната организация е свързана с отсъствието на колективно изработена стратегия на учебното заведение и от там минимална възможност за планиране на измененията и развитието на организацията. В този смисъл по-дълбоките изменения в училищната организация и реализирането на определени педагогически иновации не могат да бъдат постигнати с предварително планирани ни, съвместни действия от страна на училищното ръководство и педагогическия персонал. По-скоро иновациите са наложени отгоре от вишестоящите органи, които пряко управляват такъв тип училище.
Вторият модел е моделът на линейната организация. Той е свързан с формалната бюрокрация, при която правилата и контрола се определят и реализират чрез мениджмънта. Основните характеристики на този модел са:
• вертикални и хоризонтални образователни секции;
• наличие на предметни методически обединения с консултативни функции;
• най-важен координиращ механизъм-мениджмънта и йерархическите връзки;
• директорът преди всичко администратор, а пом. директорът ръководи преподавателските звена
• управление ориентирано към бюрократичните принципи(5, 209).
Най-важните особености на линейната организация са формализацията и авторитарността, които определят ясните правила в организацията. В този смисъл ролите и задачите са точно определени, което от своя страна гарантира стабилността на организацията. Управлението на училището е насочено към прякото ръководство на персонала и вътрешен контрол. От тази гледна точка сегашният нормативен модел на училищно управление у нас в голяма степен съответства на линейната организация.
Основната слабост на линейно-щабната организация е свързана с лесно нарушимия баланс между регулиране и пряко ръководство и професионална автономия. Понякога линейната организация със строго линейно подчинение, може да бъде заплаха за автономията на учителите при преподаването на отделните учебни дисциплини. Също така управленските органи могат да провеждат консултациите с учителите и методическите обединения формално и не вземат предвид съвместно изработените предложения. Тази ситуация също може да доведе до напрежения в организацията, които да ограничат възможността за въвеждане на иновации и нейното организационно развитие като цяло.
Третият организационен модел на училището, съгласно разглежданата концепция, е моделът на колегиалната организация. При него основният координиращ механизъм е много добре развитата “консултативна структура, обхващаща цялото училище, включително и предметните методически обединения”(5, 210). Най-важните характеристики на колегиалния модел са следните:
• хоризонтални и вертикални образователни секции;
• автономни предметни методически обединения, изработващи образователни стратегии;
• най-важен координиращ механизъм- професионализма и консултативната дейност;
директорът действа като “пръв сред равни” и е ориентиран към процеса;
• управление ориентирано към контрол и изработване на стратегия, като органът който изработва училищната стратегия е съвет включващ в себе си – директора, помощник-директора, председателите на методическите обединения (5 , 211)
Помощник-директорите ръководят работата на съответни образователни секции и обхванатите в тях учители, като той носи и отговорност за стимулирането на училищните образователно-иновационните процеси. При този модел средни мениджъри са председателите на методическите обединения, които имат собствена позиция между управленските органи и учителите
Може да се каже, че организационната култура характерна за колегиалния модел е свързана преди всичко с професионалните ценности. В този смисъл основните особености на този тип култура в организация са: наличие в училището на ценности като професионализъм при преподаването, взаиморазбиране, кооперация; ръководството на директора е насочено към образователния процес и реализиране на стратегията за развитието на учебното заведение.
Основната слабост на колегиалната организация е свързана с преекспонирането на предметно ориентираната организационна структура. В този смисъл грешките в организацията могат да произтекат от факта, че достигането на съгласие в методическите обединения по учебни предмети. Това се дължи на колегиалната атмосфера при която по правило всеки член на преподавателското звено се чувства длъжен да внесе своя принос по изработване на решението, дори тогава когато то не е свързано с професионални въпроси.
Друг недостатък на този модел е свързан с факта, че учителите фокусират своето внимание към процеса на обучение и знанията които учениците овладяват, повече отколкото към диагностиката на потребностите на обучаваните и техните индивидуални проблеми. Като резултат от това консултативната дейност и дейността свързана с управлението на обучаваните, се разглежда в колегиалната организация като дейност от „втора ръка“ насочена преди всичко към поддръжка и подобряване на обучението по отделните учебни предмети.
Четвъртият модел, матричният е свързан с един важен координиращ механизъм в организацията – разработване и реализиране на стратегията на училището, която от своя страна се явява разултат от изработване на общи правила и консултации. По-важните характеристики на този модел са следните:
• две типа групиране в организацията – според процеса на преподаване и на управление (възпитание);
• интеграция в преподаването и управлението (възпитанието) на учениците;
• най-важен координиращ механизъм- мениджмънта;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика;
• управление ориентирано към изработване на стратегия и общи ценности(5).
Водещата организационна характеристика на този модел е свързана със създаване на организационни форми за интегриране на функциите за обучение и управление (възпитание) на обучаваните. Така в организацията се осъществяват две типа групиране - според процеса на преподаване и на управление (възпитание). Като резултат от това се формират: преподавателско подразделение, в което се включват методически обединения и смесени групи от преподаватели по различни учебни предмети. Това звено е отговорно за планирането и изпълнението на учебната програма, за удовлетворяването на различни потребности и интереси на учениците. Другото подразделение за управление (възпитание) на обучаваните включващо учители преминали специален тренинг и специалисти работещи в училището (класни ръководители, педагогически съветници, психолози). Те са групирани в хоризонтални групи (отдели ) за управление. Основната задача на подразделението е да развива и реализира стратегията за управление на дейността на обучаваните, на базата не само на функциите на обучението, но и на основата на личностното развитие и социалното интегриране на обучаваните
Управлението като цяло е ориентирано към формиране на образователната философия, изработване на стратегия, въвеждане на иновации и развитие основани на общи ценности в учебното заведение. От тази гледна точка мениджмънтът, чрез който се координира организацията, е свързан с информационните потоци и консултации при разработване на стратегията на училището. Така от имиджа на организацията и неговото развитие се интересува всеки член на организацията.
Основна опасност при функционирането на матричната организация е свързана с установения при нея крехък баланс между преподаване и управление /възпитание/ на дейността на учениците. Той лесно може да се наруши когато училището се ориентира по-трайно към изискванията на учебната програма (най-често под влияние на външни фактори) или абсолютизира значението на потребностите и нуждите на учениците. Като резултат от тази ситуация намалява броя на учениците и се увеличава текучеството на учителите. Тези организационни напрежения могат да доведат и до ролеви конфликти и стресови ситуации в работата на директорите и учителите.
Петият модел е моделът на модулната организация. При този модел организацията се състои от отделни подразделения, наречени модулни единици. Тези модулни единици (или тимове от учители) функционират като относително автономни части на училището. Основните характеристики на този модел са:
• интеграция на преподаване и управление;
• структура с малки, автономни в своята работа тимове от учители (от 6-10 човека);
• най-важен координиращ механизъм - изработените вътрешни правила в отделните групи;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика и бъдещото развитие на училището;
• управление, ориентирано към изработване на стратегия и развитие на училището (4, 110) .
Най-важната особеност на модулната организация са малките групи (отбори) от учители и ученици, в които се осъществява образователния процес в продължение на години. В рамките на отделните модули учителите интегрират две роли – тази на преподавателя и тази на възпитателя, консултанта. Персонала в организацията и отделните относително самостоятелни подразделения, творят собствени учебни програми, съответстващи на целите на организацията и потребностите на учениците.
Основните задачите на мениджмънта при такъв тип училищна организация, са свързани с развитие на организационна култура, която да осигурява обща базисна основа за функционирането на модулните единици и включва: общи възгледи за образованието, роля на учителя в класа, обратна връзка, собствено професионално развитие на учителите; наред с това управлението стимулира въвеждането на иновации, индивидуалността на отделните модули и създаването на специфични култури във всеки преподавателски екип.
Важна характеристика на този модел е връзката на модулната организация с родителите – родителите са информирани за идеите и ценностите на модулните единици, в които ще се обучават децата им. Те вземат участие в изработването на стратегията на отделните модули и оказват практическа помощ при нейното реализиране.
От друга среда родителите и обществото като цяло не са запознати добре със същността на този организационен модел и могат да бъдат смутени от вариативността на учебните цели, на специфичните организационни форми и методи на обучение. Ето защо важен проблем за модулната организация е как безпроблемно и ефективно да включи родителите в дейността на училището. Ако този проблем не се реши успешно може да се достигне до неблагополучия в училищната организация – ситуации при които родителите могат да отхвърлят всичко в дейността на училището и отделните модули.
Сериозни конфликтни ситуации могат да се получат и в случаите в при които развитието на индивидуалността на отделните модули може да доведе до чувство на превъзходство по отношение на другите модулни екипи и като резултата от това – нарастване на груповия егоизъм.
Разгледаните пет модела имат различен потенциал за въвеждане на иновации в тяхната структура и оттук за организационно развитие. Това се дължи на различния организационен дизайн и различния характер на мениджмънта във всеки един от тях. В същото време в хода на иновационния процес, училищната организация приспособява своята структура на управление така, че да отговаря на изискванията както на рутинния педагогически процес, така и на необходимостта от разработване и внедряване на нови идеи и свързаните с тях промени в учебно-възпитателната дейност.
На практиката не съществува единна и общоприета схема за изграждане на организационна структура, която да обслужва най-добре протичането иновационния процес. В съвременните условия се разработват и внедряват структури, които осигуряват възможност за бързо приспособяване към променящата се среда. Организациите, внедрили подобна структура, имат възможност навреме да реагират на промените в средата, самите те се променят и приспособяват към изменените условия. Подобен тип „организационни структури обикновено се наричат адаптивни или органични. От друга страна стабилната среда, свързана с механистична /твърда/ структура не изисква често иновиране“ (1, 345). Друг признак, според който могат да бъдат разграничавани организационните структури, е степента на централизация на управлението. Степента на централизация в една организация обикновено се определя от разпределението на пълномощията, свързани с управленския процес между горните, средните и ниските управленски равнища. До каква степен една организацията е централизирана или децентрализирана, може да се определи единствено при сравнението й с други аналогични организации.
Като имаме предвид тези характеристики на организациите имащи висок иновативен потенциал, можем да анализираме способността за въвеждане на иновации и изменение на петте разгледани модела на училищната организация.
Модел 1 – при него няма възможности за въвеждани на иновации отдолу“ и по-нататъшно изменение и саморазвитие. Това е така защото организацията от една страна е от механистичен тип – тя е в максимална степен твърда структура. От друга стара при този модел съществува значителна централизация – осъществява се пряко управление и йерархизиран контрол от училищното ръководство. Ето защо при този модел могат да се реализират преди всичко иновации наложени отгоре – разпространени от центъра към периферията след съответни нормативни изменения.
Модел 2 – този модел има малко повече възможности за въвеждане на възникнали в училището иновации и оттам за саморазвитие и изменения. Това е така защото макар, че органицията е от механистичен тип нейната структура не е толкова твърда. Този факт се дължи на наличие в структурата на училището на предметни методически обединения с значими консултативни функции. В същото време при този модел съществува високо степен на централизация – осъществява се пряко управление и вътрешен контрол от страна на директора. Ето защо и при този модел могат да се реализират преди всичко иновации наложени отгоре – разпространени от центъра към периферията.
Модел 3 – има значително повече потенциал за вътрешноучилищни иновации и организационно развитие. Това е така защото макар че организацията от механистичен тип – тя е в голяма степен гъвкава. Това се дължи на основния координиращ механизъм при този модел - професионализма и консултативната дейност. Оттук нормите в организацията са по-гъвкава и има възможност за създаване на по-голяма количество алтернативни процедури, като учителите са в състояние да регулират избора на методи на обучение, учебно време за усвояване на знания, диагностични методи за оценка на знанията. В същото време при този модел съществува по-малка степен на централизация. Това е така, защото директорът действа като “пръв сред равни”, а управление ориентирано към контрол и изработване на стратегия. Ето защо при този модел могат да се реализират сполучливо иновации възникнали в резултат на инициативата на самото училище.
Модел 4 – този модел има много по-широки възможности за въвеждане на иновации и изменение. Това е така защото организацията е от органичен тип и нейната структура е гъвкава. Съществува добра изградената система за управление на дейността на обучаваните както и влиянието на особеностите на учениците върху подбора на учебно съдържание и учебните дисциплини. В този смисъл изискванията и нормите на са точно фиксирани, а са важни интересите на обучаваните. В същото време в рамките на матричната структура могат да се създават временни звена имащи конкретни цели – реализиране на проект, на конкретна дейност насочена към училищните и др. Наред с това трябва да се отбележи, че тази при плоска организационна структура в значителна степен е децентрализирано управлението. Мениджмънтът като цяло е ориентирано към формиране на образователната философия, изработване на стратегия, реализиране на проекти, въвеждане на иновации и развитие основани на общи ценности в учебното заведение. От тази гледна точка може да се каже че при Модел 4 могат да се реализират сполучливо всички иновации възникнали в резултат на инициативата на самото училище.
Модел 5 – този модел притежава максимални възможности за въвеждане на иновации и изменения. Това е така защото организацията е от органичен тип и нейната структура е максимално гъвкава. Съществена особеност на модулната организация са малките групи (отбори) от учители и ученици, в които се осъществява образователния процес в продължение на години. В рамките на отделните модули учителите интегрират две роли – тази на преподавателя и тази на възпитателя, консултанта. В същото време при този модел, характеризиращ се плоска организационна структура, съществува максимална децентрализация в управлението. Директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика и бъдещото развитие на училището, като мениджмънта основно е ориентиран към изработване и реализиране на стратегия за развитието на училището и развитие на организационната култура в учебното заведени. Всичко това дава основание за извода, че Модел 5 има най-голям потенциал за въвеждане на иновации възникнали като инициатива на самото училищни или отделните тимове от учители.
Като имаме предвид тези пет организационни модела и техният иновационен потенциал, могат да се направят и определени изводи насочени към промяна и усъвършенстване на българското училище. На първо място е необходимо да се отбележи, че училищната организация в рамките на нашата образователна система трябва да се прости с прекомерно централизирания и определен от сегашната нормативната база линеен организационен модел. Децентрализацията непременно преминава през организационно развитие насочено към преход от йерархични към плоски структури – матрична или модулна / т.е. преход от Модел 1-3 към Модел 4 и 5/. При това е нужно мениджмънтът в училищната организация коренно да се преорентира от бюрократичните механизми на пряко ръководство и строг вътрешен и външен контрол, към управление чрез създаване на общи организационни ценности и стратегия за автономно развитие на училището. В същото време е необходимо е да се намерят адекватните за училището форми за интеграция на процесите на преподаване и управление осъществавани от българските учители.
На второ място трябва да се подобри гъвкавостта на организационната структура на българското училище. За съжаление тя все още е прекомерно твърда и маханистична. Ето защо организационните изменения трябва да се насочат към разширяване на нейната адаптивност., т.е. да се осъществи преход от Модел 1 ли Модел 2 към Модел 3 -5. Затова и необходимо да се променят механизмите за координация в организацията – те да се свързани преди всичко с професионализма, консултативната дейност на педагогическия персонал и разширяване на значението на методическите обединения. От друга страна е нужно да се създадат адекватните организационни форми за интегриране на процесите на обучение и управление, възпитание и консултиране на учениковата личност – разширяване на групата от специалисти в училище /психолози, педагогически съветници, ресурсни учители, социални работници/; автономни групи от учители и ученици; мобилни класове .
Само при осъществяване на тези организационни изменения, българското училище ще може адекватно и успешно да въвежда иновации възникнали в резултат от инициативата на неговите учители, директори или ученици. При това ще се помени и цялостната стратегия на иновационният мениджмънт в образованието. От политико-административната стратегия при която образователните иновации се разработват и въвеждат чрез изменение на образователното законодателство “отгоре”, ще се премине към организационна стратегия, свързана с разглеждането на училището като автономна организация, която осъществява иновационни промени.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Альберт, М, Мескон, М., Ф. Хедоури, Основы менеджмента, М., 1992.
2. Симеонов, Ил. Основи на организация и управление на училището в прехода към пазарна икономика. С., 1995.
3. Hanson, M. Educational Administration and Organizational Behavior. Boston, 1998.
4. Petri, M., G. Bukhardt. CaMaPe, an organizational and Educational Sistems approach tu secondary school lerning. A., 1992.
5. Karstanje, P, K. Ushakov. Education Management: problems and approaches. Moscow/Amsterdam., 1994.
6. Minzberg, H. Structure in Five: Designing Effective Organizations, PHI, 1993.

Статията е публикувана в Информационен бюлетин "Управление на образованието", кн. 2 , 2011.

Честит 24 май!

2011-05-24T21:05:00.002+03:00

Честит 24 май на всички колеги, на познатите и непознати приятели от виртуалното пространство! Честит празник на духа, на светлината идваща от буквите, на вървящия напред и нагоре "възроден народ"! И както се пее в химна на светите Кирил и Методий: "Върви към мощната просвета! Към светли бъднини върви"! Да по времето, когато учителят Стоян Михайловски е писал тези стихове, политиците на свободна България наистина са виждали в "книжовността", " сила нова". Министър- председателят Стефан Стамболов се е борил да изгради модерна държава, чрез развитие и модернизация на образователната система, чрез създаване на "мощна просвета" като приоритет на държавата. Така след приемане на Закона за народното просвещение от 1891 година, българската образователна система се равнява с тези на развитите европейски страни и се превръща в "двигател" на икономичаско ръзвитие. Двайсетина години по-късно един друг достоен българин - министър на народната просвета, успява с много усилия да наложи и Народното събрание да приеме закон, който съчетава в себе си възрожденски традиции, модерни политики и любовта на българина към образованието. Ненапразно Законът на Никола Мушанов просъществува близо 40 години...На базата на неговата нормативна рамка и изключителен демократизъм, българската образователна система се развива до такава степен, че става най-добрата на Балканите и една от най-добрите в Европа. А и не закъснява икономическият просперитет на страната ни. Така например по показатели на икономически ръст 1939 година е най-добрата не само за 40-те години на 20 век. И всичко това се е случило, защото "Строителите на нова България" са слушали внимателно думите на химна, отбелязващ българския празник на буквите. Защото наистина "Науката е слънце", а образованието е бъдеще за нашите деца и за България!
Ще се намерят ли днес новите Стефан Стамболов и Никола Мушанов...Или всичко ще продължи постарому постсоциалистически безметежно, закъсняло мадернизиращо магистралостроящо..Или отново (за кой ли път) ще стана актуален краткият виц-фраза от времето на развития социализъм: "На мястото на дядо Вазов, седна Начо Папазов".
От всички нас зависи какво ше се случи... Аз МОГА, ако всички заедно пеем в "хор" "Върви към мощната просвета"...Всички заедно, МОЖЕМ да променим българското образование в името на нашите деца и в името на България...

Управлението на училищната организация чрез използване на Уеб2 инструменти

2011-04-17T00:27:00.000+03:00

Една от основните характеристики на информационното общество е неговата все по-разширяваща се «виртуализацията». Модерните информационни и комуникационни технологии дават възможност да се "създават виртуални съобщества, като всеки участник в тях може да взаимодейства с другите членове и служби в синхронен и асинхронен режим и с това самия той да формира "виртуалната среда"[5]. Като резултат - виртуализира се икономиката и социални живот, виртуализират се отделните организации като се създават и «виртуални организации», станали икономическа необходимост за информационното общество. Всички тези изменения водят до сериозни промени в мениджмънта на съвременните организации – реални, „хибридни“ и виртуални. Така с виртуализирането на организации, в процесите на тяхното управление все повече навлизат съвременните информационни технологии.
В образователната система процесът на виртуализицията, се свързва с една значима макрополитика в сферата на образованието - тази насочена към създаване на организационни условия, за разширяване на виртуалната среда в рамките на учебните заведения. По-конкретно тази полrтика е насочена към електронното представяне на процеси отнасящи се до: организацията и управлението, обучение с помощта на интерактивни електронни курсове, достъп до електронни библиотеки, електронно общуване между учители и ученици. Нови възможности за разширяване на виртуалната среда в рамките на училищната организация се създадоха с бума на Уеб 2.0 технологиите през последните години. Появата на Уеб 2.0 инструментите се разглежда като важен етап в развитието на съвременните технологии. „Терминът „Web 2.0” описва променящите се тенденции в употребата на технологията Световна уеб мрежа и уеб дизайн, цели да насърчи творчеството, комуникацията, безопасното споделяне на информация, сътрудничеството и функционалността на Мрежата. Концепцията на Уеб 2.0 доведе до развитие и еволюция на нови общества на уеб културата и услугите”[9]. В този смисъл Уеб 2.0 е по-скоро социално, отколкото технологично явление – фокусът пада върху връзката между хората и споделянето на информация. То се определя като онлайн приложение, което използва World Wide Web (WWW), като платформа и дава възможност за участието, сътрудничеството, взаимодействието и създаване на общности между потребителите. Уеб 2.0 се характеризира със споделяне на интелектуалната и социални ресурси от крайните потребители Така мрежата се превръща от хранилище на ресурси в място, където потребителите се присъединяват към други потребители и си сътрудничат “online” споделяйки ресурси, нови идеи, коментирайки проблеми и предлагайки решения. Към Уеб 2.0 се включват следните инструменти:
• блогове;
• уики-сайтовете;
• социалните мрежи;
• подкасти;
• сайтове за споделяне на видео
• виртуални среди и др.
От тази гледна точка Уеб 2.0 инструментите имат висок иновативен потенциал за използване във виртуалната училищна среда. Това е така защото те:
• се използват ежедневно, включително от ученици, учители, родители;
• безплатни са за потребители;
• притежават улеснен потребителски интерфейс;
• имат богатата функционалност и дават възможност на потребителите да споделят и взаимодействат чрез чат, видео, аудио, споделяне на файлове, съобщения, създаване на групи;
• тези сайтове са социално ориентирани, с което дават възможност за широка комуникация и взаимодействия между преподаватели и обучаеми и създаване на онлайн общностти.
• социалните мрежи, блоговете, уики-сайтовете, виртуалните среди са едни от най-популярните сайтове във интернет пространството.
Тези положителни страни на Уеб 2.0 инструментите ги правят практични и ефективни инстументи за управлението на съвременната училищната среда – реална и виртуална. Използването на Уеб2 в процесите на управление на училището се осъществява в няколко основни направления:
• Разщиряване на възможностите за осъществяване на маркетингови стратегии (свързани най-вече с реклама и PR изграждане на репутация на организацията);
• Усъвършенстване на информационния мениджмънт, чрез: устанавяване на постоянна обратна връзка с родителите и възможности за получаване на постоянна обратна информация от страна на потребителите на образователни услуги; по-бързо предвижване на актуална информация до учители и родители;
• По-ефективна дейност на методически обединения и разширяване професионалните връзки между учителите;
• Подобряване на комуникацията в училищната организация. Разглежданите инструменти „могат да подпомагат учителите в тяхната ежедневна работа и да ги подкрепят при развиването на индивидуалните умения на учениците си до техния максимален потенциал”[7]. Уеб 2 дават възможност на учителите да ползват актуална информация от Интернет, но заедно с това им позволяват да си сътрудничат много по-ефективно с учениците си и със своите колегите
• Създаване на организационни условия за по-широко въвеждане на иновации в училищната организация;
• Разширяване на комуникацията с други училища и създаване на виртуални училищни мрежи.
Как по-конкретно отделните Уеб 2.0 инструменти се използват в управление на училищната организация:
Блогове
Блогът е интернет сайт, който позволява лесно споделяне на информация като текст, снимки, аудио и видео. Той се определя като „неформален комуникационен канал. Наименованието му идва от английското web log [2]. Буквално преведено това означава електронен дневник. В този смисъл той представлява публикации в хронологичен ред с възможност за коментари към тях. Терминът уеблог е въведен от Дж. Берджър през 1997 година. „Кратката му форма блог е изобретена от Питър Мерхолц, след което думата започва да се използва съществително което означава конкретен интернет дневник и за глагол обозначаващ действието по поддържането на този сайт”[1]. Блога се различава от интернет сайта по това бе при него се позволява по-неформално общуване с посетителите, поместват се материали които дават един по-различен и емоционален поглед съм организацията. В блога може да се публикува информация която носи по-личен характер и не може да се включи в сайта. Другата основна разлика със сайта е във възможността за коментари към публикациите в блога. В този смисъл докато при сайта „потребителите четат, то при корпоративния блог – пишат”[1]. С това посетителите имат възможност да споделят личното си мнение по всяка тема, даже и да не е съгласни с автора. По такъв начин се разширява общуване между много хора в интернет, при което се получава качествен диалог, насочен към конкретната тема. Блоговете биват няколко основни вида: лични блогове под формата на дневници за споделяне на идеи и преживявания; фирмени (корпоративни ) блогове за общуване с целевата група , към която са насочени маркетинговите дейности на компанията; политически блогове, които се активизират в периодите преди избори; професионални блогове – те са фокусирани върху определени теми в конкретна професионална област – била тя свързана с бизнес, образование, наука, общество или култура.
Създаването на блогове може да допринесе за успешния мениджмънт на училищната организация. Една от възможностите тук е създаването на вътрешноучилищен блог. Той трябва де е достъпен само на учителите и служителите от съответното училище (блогтехнологиите позволява блога да се създаде така, че в него да се влиза само от оторизирани посетители и то с парола). В този блог директорът може да публикува актуална информация (събития, графици), насочена към педагогическия персонал и служителите. «Вътрешноучилищният» блог може да замести някои от срещите и дискусиите по определени проблеми. Съществена особеност тук, е че и учителите могат да публикуват своите мнения като коментари. Така се подобрява участието от страна на персонала в обсъждането на различни проблеми на училищния живот и се засилва чувството на общност. Друга възможност е да се създаде, по инициатива на ръководството на външен публичен блог на училището. От една страна този блог може да замести интернет сайта на училището. В други случаи блогът може да допълни интернет сайта на училището. Тук училищно ръководство, учители, ученици могат да споделят своите гледни точки по отношение на различни проблеми свързани с училищната организация. Тъй като блоговете имат по-неформален характер самото звучене на публикациите трябва да е по-откровено. В тях се публикуват снимки, видео материали свързани с актуални събития в учебното заведения. Важно е в блога да се включат полезни връзки за учители и родители (линкове към закони, информация за изпитите, издания свързани с образованието). Блогът може да се използва и за съобщения насочени към общността – родители, работодатели, завършили ученици. Неговата интерактивност се повишива като освен възможността за коментари към отделните постове, се публикуват периодично анкети свързани с актуални за училището въпроси. Всички тези характеристики на училищния блог го правят важен инструмент за маркетингови проучвания на образователни услуги, за реклама на училището насочена към бъдещи потребители и за разширяване връзките с обществеността.
Друг тип блог който може да подпомогне управленската дейност в реалната и виртуална среда е блога на директора на училището. Въпреки че този тип блог е твърде дискусионен в последните години много директори на училища (най-вече в САЩ) създават и подържат свои професионални блогове. Счита се че такъв тип блог „е много добър инструмент за предаване на основните послания относно политиките на училището на максимален брой потребители. Блогът позволява ежедневно да се информира обществеността за това което се случва в училище за постижения на ръководство, учители и ученици”[6]. Блогът може да се използва за професионален размисъл (и саморефлексия) и изказване на мнения по определени теми. Неформалния стил на публикациите допълнително печели доверие от страна на посетителите. Това води до разширяване на в участие в дискусии чрез писане на коментари, подобряване на връзката с родителите включително и при за извънредни ситуации. В този смисъл блогът на директора може да бъде успешен инструмент за подобряване имиджа на училището и връзките с общността. Наред с това блоговете на много директори са изградени като професионални. Те се подържат като виртуални среди, в които се представят най-добрите национални и световни образователни практики, актуални публикации, водят де дискусии по проблеми свързани с иновациите в обучението и възпитанието на учениците. От тази гледна точка такъв блог играе сериозна методическа роля по отношение на професионалното развитие на учителите, а също е предпоставка за изграждане на виртуални мрежи включващи директори на училища. Същността на директорския блог се изразява най-добре от думите, с които директор на американско училище представя себе си: „Като администратор бързо научих че съм толкова добър колкото добри са хората около мен. Този блог ми дава възможност да отразя в него своя живот и да водя дискусии с училищната общност. Очаквам с нетърпение вашите мнения и предложения относно начините за подобряване на обучението на всички ученици.”[10]
Чрез създаване на блогове виртуалната училищна среда може да се развие и по-посока на професионалното развитие на учителите и създаване на мрежи от учители (по методически обединения в училище в рамките на държавата и международни). За тази цел се създават:
• Професионален блог на отделния учител – в него учителят може да публикува текстове свързани с образователни проблеми, формули, литературни произведения, снимки, видео, кратки резюмета. Важни са и дискусиите по различни проблеми от училищния живот, които учителят може да води със свои колеги родители и ученици.
• Блогове на методически обединения – тези блогове се създават и подържат от учители по определени учебни предмета участващи в съответните методически обединение на училището. В тях се публикува информация относно учебното съдържание методите на преподаване, новини, образователни материали свързани с учебната дисциплина, полезни връзки към други интернет ресурси.
• Блогове на педагогически общности – в тях се обменя опит и информация, публикуват се актуални образователни изследвания, както и учебни материали по отделните дисциплини; осъществяват се виртуални дискусии и съвместна онлайн работа.

Социални мрежи
Социалните мрежи се определя като общност от хора които имат близки интереси, споделят сходни ценности или обща професионална дейност. Те са „предимно уеб базирани и представляват набор от различни средства за взаимодействие между потребителите споделяне на файлове, съобщения, чат, снимки и видео, дискусионни групи, блогове. В съвременното общество социалните мрежи коренно променят начина по който хората общуват и споделят информация помежду си”[8]. Сайтове като Фейсбук, Май Спейс, Туитър се използват от стотици милиони потребители за ежедневна обмяна на информация с приятели, познати, преподаватели или ученици. По-голямата час от информацията се обменя, чрез печатане на текст, но също така чрез обмяна на аудио и видео. Всички тези характеристики на социалните групи предоставят на училищното ръководство нови възможности за повишаване ефективността в управлението на училищната среда. На първо място това е възможността за създаване на страница на училището в социалната мрежа. На нея може да се публикува актуална информация за училището, за събития свързани с училищния живот. Текста може да се онагледи със снимки и видео. На страницата се дава и информация за другите електронни адреси на училището - сайт, блогове, уики, както и връзки към други интернет ресурси свързани с образованието. Основно предимство на такъв вид страница (например във Фейсбук) е че към нея могат да се присъединяват почитатели. В момента в който някой стане „фен” на страницата съобщения за това се насочва към всички негови приятели. По такъв начин страницата може да рекламира вашето училище сред широк кръг потребители на социалната мрежа. Наред с това създаването и подържането на такъв вид страница може да разшири в значителна степен връзката с родители, ученици, бъдещи ученици, завършили ученици и да направи тази връзка постоянна. В този смисъл страницата на училището дава възможност в нея да се интегрират групи на завършили ученици.
Друга възможност за оптимизиране на управленската дейност е създаване на група на ръководството, учителите и служителите в социалната мрежа. Тя трябва да е затворена (т.е. да се одобрява всеки неин член). В тази се публикува актуална информация, дискутират се проекторешения и проектодокументи, разширява се участието и професионалните и лични контакти между ръководство и персонала. Социалните мрежи са подходящо виртуално пространство за създаване на групи и мрежи за професионален диалог между учители. Основно тези групи са от отворен тип като всеки може да се включи свободно в дискусиите и ползва и качва актуална професионална информация. Така се развива нова професионална култура – социално ориентирана, при което се работи в сътрудничество с много хора независимо от местоположението, часовата разлика, от вида на училищна организацията, в която те работят.
Самото участието на училищно ръководство и преподаватели в социалната мрежа допринася за:
• Развиване на нова култура – социално ориентирана, при което се работи в сътрудничество с много хора;
• Ускорява се глобализирането, включително на образованието и изследванията;
• Развиване на мрежа от хора със сходни интереси, професионалисти и експерти – с тях може да се контактува независимо от местоположението, часовата разлика, независимо от вида на организацията, в която те работят
• Разширяват се професионалните и лични контакти – бързо и лесно могат да се поканят хора към дадена социална мрежа
• Подобряване на комуникативността, развиване на способностите за аргументирано убеждаване, за вземане на решения и критично мислене
• Развиване на познавателните умения – споделяне на лични или професионални факти чрез снимки, аудио/видео, презентации

Уики сайтове
Уики сайтовете са един от най-добрите инструменти за осъществяване на онлайн взаимодействие между отделни потребители. Тяхната най-съществена особеност е че те „могат да бъдат посетени и редактирани от потребители, които имат права и достъп. Историята и всички версии на страницата се запазват. Процесът на писане и промени в текста (старите версии) могат да се видят чрез разглеждане на старите версии”[4].
Най-популярният уики сайт е онлайн енциклопедията Уикипедия. Важно е отделното училище да присъства в Уикипедия със съответната информативна статия. Информацията в статията трябва да е изчистена от емоции, необходимо е да се посочат литературни или интернет източници, свързани със съответната училищна институция. Присъствието в световната енциклопедия има сериозен рекламен и ПР ефект за всяка организация, включително и образователната. Може да се създаде и Уики страници за управление вътрешноучилищна административна и учебна документация. В този случай достъпът трябва да бъде защитен и за да може само оторизирани учители или служители да редедактират съдържанието. Тук е възможно да се публикуват и проект за графици, проектодокументи проектопланове, проектоправилници, които да се редактират от членовете на съответната работна група и ръководството на училището. Предимството е в това, че от една страна последните промени са видими за всички, а от друга могат да се видят и по-старите версии с техните автори.

Сайтове за споделяне на видео
Сайтовете за споделяне, представляват онлайн платформи, в които се публикува и дискутира визуална информация. Тяхното съдържание се подбира, публикува, редактира и класира от милиони потребители. Тези сайтове се определят често и като новите социални медии, имащи огромно влияние в съвременното обществено пространство. Най-популярния сайт за споделяне на видеоинформация е YoTube.com, а неговият български аналог е Vbox7.com. Достъпността, лесното споделяне, както и популярността на социалните медии ги прави особено важни инструменти в процеса на управление на училищна среда. За това училището да създаде свой видиоблог или канал всъответния сайт за споделяне. Там по инициатива на ръководството могат да се споделят видеоклипове и снимки, отразяващи важни за училището събития: патронни тържества, откриване на учебната година, видео представящо училището, изпращане на абитуриенти, абютиренски балове, екскурзии работа по проекти и др. Такъв тип видеоинформация качена във виртуалното пространство играе роля на специфичен РR инструмент, насочен към изграждане на благоприятен имидж образователната организация сред обществеността. Тези действия са особено важни защото в сайтовете за видео обмен присъстват материали представящи българското училище в неблагоприятна светлина. Така например в сайта Vbox7.com от „1000 поместени клипа около 25 % съдържат насилието като основна идея.”[3].Във видеоблогът могат да се споделят събития свързани с професионалната изява на директори и учители – презентации изнесени на конференции, видео лекции, видео уроци. Тези материали качени на популярни сайтове се ползват за повишаване квалификацията на млади учители и са важна предпоставка за създаване на професионални контакти и мрежи.
Като цяло трябва да се отбележи, че Уеб 2 инструментите имат висок потенциал по отношение на мениджмънта на училището. Разбира се за да осъществи по-пълно и по-ефективно използване на тези технологии в процесите на управление е необходимо са се осъществят следните промени в образователната организация:
• Да се приложат механизмите на стратегическото управление по отношение на развитието на училищната организация.
• Създаване и развитие на училищни звена организиращи и поддържащи електронните ресурси. В същото време те ще следят и за безопасното използване на интернет в училища.
• Повишаване квалификацията на училищното ръководство и учителите по отношение използването на Уеб 2.0 технологиите. Те (или поне по-голямата част от тях), в много по-малка степен от учениците ползват инструментите като – блогове, социални мрежи, уики, и др. В този смисъл пред тях стои и чисто психологическа бариера, свързана със страх или нежелание да включат технологии в своето лично (включително виртуално) пространство.
• Организационна промяна, при която в преподавателската натовареност и диференцираното заплащане да се включват дейности свързани с поддържане и използване на електронни инструменти или електронни ресурси като цяло. Това може да се постигне чрез цялостна промяна във функционалната структура на училищата в длъжностните характеристики, правилата за атестиране и кариерното развитие на преподавателите.
• Подобряване на технологичната база в училищата и разширяване до достъпа на базплатен Интернет за учители и ученици.

Използвана литература
1. Стефанов, М. : Корпоративният блог или незаменимият интернет инструмент. – Бизнес Секретар., 1., 10, (2008)
2. Томс, Ж., Г. Белогушева: Онлайн маркетинг. Мисията оше по-възможна. С., 83, (2007)
3. Юрукова, Н. : Връзки с обществеността в образованието и виртуалното пространство. – Педагогика, 11-12, 149, (2009).
4. Ядков, Г., Ю. Алкалай, А. Велева : Повишаване на ефективността на учебния процес чрез въвеждане на Уеб 2.0.http://www.excellence20.com/wp-ontent/uploads/2009/07/botevgrad2009_web20.pdf
5. Armengol, M.:The Impact of Globalization on the Ibero-American Virtual University. - Higher Education in Europe, N 3, 187 (2002).
6. Larkin, Р.: Every Principal Needs A Blog! http://www.freetech4teachers.com/2010/02/every-principal-needs-blog.html).
7. Redecker, Ch.: Review of Learning 2.0 Practices. European Communities, 14, (2008).
8. Social networking.: Wikipedia. http://bg.wikipedia.org/wiki/Social_networking
9. Web 2.0. Wikipedia.: http://bg.wikipedia.org/wiki/Web_2.0
10. http://georgecouros.ca/blog/

Статията е публикуване в сборника "Електронно, дистанционно или обучението на 21 век", С., 2011. стр. 164-172

Семинар за използването на социалната мрежа "Фейсбук" в академичното обучение

2011-04-12T12:00:00.001+03:00

В рамките на проведената в Софийския университет международна научна конференция "Електронно, дистанционно или ... обучението на 21-ви век", на 07.04 проведох семинар за възможностите за използването на социалната мрежа "Фейсбук" в академичното обучение. По време на семинара се състоя задълбочена дискусия за различните предизвикателства, които съвременните социални мрежи поставят пред университетското образование. Ето и моята презентация представена на семинара:

За образованието, като национален приоритет по време на криза

2011-03-18T11:04:00.008+02:00

Тези дни Световната банка публикува доклада "The Jobs Crisis Household and Government Responses to the Great Recession in Eastern Europe and Central Asia"
(http://siteresources.worldbank.org/INTECA/Resources/257896-1293468285763/The_Jobs_Crisis_Client_Delivery.pdf). Този доклад анализира как домакинствата и правителствата от Източна Европа и Централна Азия се справят с икономическата криза. Данните и анализите в документа на Световната банка сочат, че България е сред страните, в които икономическата криза се е отразила най-негативно на обикновените хора. Публичните политики проведени от управляващите не само не са допринесли за облекчаване на ефекта от кризата, но са понижили качеството на техния живот. Този нелицеприятен факт за настоящото правителство, се дължи на свиването на разходите в социални области като образование и здравеопазване. Докато повечето от изследваните страни са запазили, дори някои увеличили разходите за образование, като част от БВП, то в нашата страна тези разходи са намалели. Трябва да се отбележи, че времевия период анализиран в тази част на доклада е 2009 - 2010 година. Като имаме предвид, че за настоящата 2011 година има още по-голямо свиване на средствата за образование като дял от БВП може да се предположи, че негативния социален, е в бъдеще и икономически ефект ще бъде още по-голям. Така България ще се отдалечи още повече в своето развитие и евентуален растеж, дори от страни извън ЕС, като Турция, Русия, Армения, които приоритетно поддържат и дори увеличават средствата за образование в период на тежка икономическа криза.
Какво предлага Доклада по отношение на реформите в сферата на образованието, които могат да доведат до подобряването на неговото качество:
- икономии в образованието без да се намалява достъпа и качеството (в доклада като пример е дадена българската образователна система, в която са затворени около 15 процента от училищата, чрез прилагането стандарт за финансиране въз основа на всеки обучаван ученик, с което се засилва и училищната автономия по отношение на бюджет и възнаграждение на персонала )
- оптимизацията на училищната мрежа включва изпълнението на тези мерки като финансирането на училищата според принципа "парите следват ученика"
- прехвърляне на управлението на училищата на общините и в ръцете на неправителствени организации (НПО) (пример за това е Полша където част от малките училища се управляват от НПО).
Настоящият доклад на Световната банка още веднъж изведе на преден план проблема за образованието и неговата значение в съвременното общество на знанието. Дано анализите в него, направени от експерти на световна организация /която в никакъв случай не може да бъде обявена в популизъм или некомпетентност/ активизират дискусиите по отношение на бъдещето на българското училищно образование.Защото Доклада още веднъж показва, че когато образованието не се финансира приоритетно, се стига до значими социални проблеми произтичащи от образователното разделение, свиването на образователния достъп и общото спадане на качеството на образованието. За да не стане относителното намаляване на разходите за образование, устойчива тенденция в политиката на нашата държава, за да можем да се включим в пълноправно в изпълнението на целите на "Стратегия Европа 2020" нашето гражданско общество трябва да окаже сериозен натиск върху институциите вземащи решенията. Натиск основан на равноправни дискусии, активно обществено участие във вземането на решения и консенсус на партийните политики по отношение на бъдеще на българската образователна система. Само в условията на такъв "мрежов" диалог може да се формира адекватна национална образователна политика.

ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО "ОРЪЖИЕ" НА БЪДЕЩЕТО ИЛИ "МАГИСТРАЛИТЕ" НА ЗНАНИЕТО КАТО ПРИОРИТЕТ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ ПО "СВЕТА И У НАС"

2011-02-11T00:40:00.001+02:00

Почти преполови втория месец на 2011 година. Първата година на новото десетилетие. Десетилетие, което ще е определящо за бъдещето..Затова и 2020 -та година присъства като сакрална дума в стратегическите документи на водещи страни и съюзи, на световни организациии и на... българското правителство. Другите сакрални думи са: иновации, научни изследвания и ОБРАЗОВАНИЕ. Образованието от "скритото съкровище" в края на 20 и началото на 21 век, се превърна в "явното оръжие" за икономическо и социално развитие, преодоляване на кризи и изоставяне и най-вече за бъдещи успехи на една или друга държава, независимо дали става въпрос за водеща световна сила или източен супер "тигър" или развиваща се държава.
Световният лидер - САЩ

Преди две седмици президента Обама изнесе своята Годишна реч пред Конграса на САШ. В тази почти двучасова реч, която в началото на новото десетилетие има програмен характер, Обама посочи иновациите в научните изследвания и реформата в образованието като основни цели в държавната политиката на САЩ през следващите години.(http://www.good.is/post/here-s-the-full-text-of-obama-s-state-of-the-union-speech). Това е така, защото за американския президент "поддържането на нашето лидерство в научните изследвания и технологии е от решаващо значение за успеха на Америка. Но ако искаме да спечелим бъдещето, ако искаме иновации в производство в Америка, тогава ние трябва да спечелим състезанието за образоване на децата ни. Помислете за това. През следващите 10 години, близо половината от новите работни места ще изискват образование, по-високо от средното. За съжаление днес около една четвърт от учениците не завършват дори средно училище. Качеството на нашите математици и образование по природни науки изостава много от други народи. И днес, въпросът пред всички нас - като граждани и като родители - е готови ли сме да направим това, което е необходимо за да дадем на всяко дете шанс за успех". Наистина забележителна реч! Забележителна, защото е експертна, програмна и заедно с това е толкова откровена. Президентът на най-великата държава, честно говори за проблемите и недостатъците на американското образование. И говори не само като най-важния държавен глава на света, а и като родител. За Обама отговорността за децата не започна от "нашите класни стаи, но от нашите домове и общини. Ето защо родителите трябва "да учат своите деца, че успехът не е функция на славата или PR, а на упорита работа и дисциплина".
В програмната реч Обама не само посочва проблемите, а и начертава възможните макрополитика, които през следващите 10 години трябва да променят американското образование. Сред тях са:висока производителност в класната стая; иновативации в училище; качество на образованието; реформиране отдолу-нагоре и подкрепа на добрите училищни практики; финансиране съобразно постигнатите резултати...и центъра на реформата учителите. За президента Обама "след родителите, най-голямо въздействие върху успеха на децата имат мъжът или жената, в предната част на класната стая. В Южна Корея, учителите са известни като "строители на нацията". Време е и тук в Америка, да осигурим същото ниво на уважение на хората, които образоват децата ни. Трябва да възнаградим добрите учители и да се спрат оправданията идващи от лошите. А през следващите 10 години, след като представителите на поколението на "бебе бума" се оттеглят от нашите класни стаи, трябва да се подготвят нови 100 000 учители в областта на науката и технологиите и инженерството и математиката".
Тези основни насоки на промяна, начертани в речта на Президента ще лежат в основата на бъдещата национална политика по отношение на образованието. А чрез по-добро образование САЩ ще запази позицията си на водеща икономическа сила в света..

Необходими приоритети на националната образователна политика в контекста на стратегията „Европа 2020”

2011-01-17T22:00:00.001+02:00

Тази моя статия е публикувана в Сборник с научни материали по случай 60- годишнината на проф. дпн Пламен Радев.
През последното десетилетие, основните политически параметри, принципи и тенденции в развитието на европейските образователните системи, бяха определени от приетата в Лисабон през март 2000 година «Стратегия за развитие на Европейския съюз». Съобразно тези принципи и тенденции се промени и нашата образователна система в периода на присъединяване и пълноправно членство в ЕС. В началото на месец март 2010 година Европейската комисия престави проект за нова стратегията на Европейския съюз - „Европа 2020“. Този стратегически план съобразен със сегашната обстановка, има за цел излизане от кризата и за подготвяне на икономиката на ЕС за следващото десетилетие. Според Председателя на Европейската комисия Барозу “Европейският съюз трябва да си извади поуки от сегашната криза, да си даде сметка, че никоя страна не е в състояние да се справи сама с икономическите предизвикателства в глобализирания свят. Трябва да изградим нов икономически модел, основан на познания, нисковъглеродна икономика и високи равнища на трудова заетост. Тези усилия се нуждаят от обединяването на всички участници в цяла Европа.“(3). През следващите месеци предложената стретегия бе активно дискутирана в Европейския парламент и други европейски и национални институции. Активността в обсъжданията произтича от факта, че същност стратегията “Европа 2020” е своеобразно продължение на Лисабонската стратегия, която като цяло се приема за недостатъчно успешно реализирана. В този смисъл европейската комисия и европейският парламент, правителствата на страните членки нямат право на нова грешна стъпка в стратегическото планиране и определяне на политиките в Европейския съюз. В средата на месец юни Европейският съвет одобри стратегията „Европа 2020”. Тази стратегия трябва да гарантира през следващите 10 години устойчив икономически растеж, както и да намали безработицата в ЕС и да стимулира образованието, иновациите и новите технологии. До края на месец ноември всяка от 27-те държави е задължена да представи в Брюксел националните си цели за прилагане на стратегията и пътищата за тяхното постигане.
Настоящата статия е посветена на изясняване на основните предизвикателства, които поставя стратегията «Европа 2020», пред развитието на българската образователна система, както и на възможните политики за нейното бъдещо реформиране. Основните цели на статия са:
1. Дефиниране и разглеждане на основните характеристики на понятието образователна политика.
2. Анализ на приоритети в сферата на образованието и научните изследвания в стратегията „Европа 2020”.
3. Оценка на предложените от българското правителство национални цели по посока на прилагане на разглежданата стратегия.
4. На тази база да се формулират възможните приоритетни области на националната образователна политика, насочени към реформиране на българската образователна система през следващото десетилетие.
Образователната политика е един от основните елементи от вътрешната политика във всяка една държава. Тя се разглежда и като процес на приемане от страна на държавата на определени отговорности по отношение на функционирането и развитието на образованието (в модерното, демокретично общество образованието се разглежда като едно от основните социални блага). В този смисъл някои автори включват образователната политика като основен елемент на социалната политика( 6, 11).
За образователната политика като важна част от политиката на съвременната държава са дадени различни определения. Много от тях (макар и формулирани от различна научна гледна точка – педагогическа, политологическа, икономическа, управленска, правна) са близки по съдържание и различни по форма. В българската педагогическа литиратура «образователната политика се разглежда като една цялостна система от цели, конкретна организация, управление и развитие на образователния процес”(1).
Малко по-разгърнато определение е дадено «Педагогика»(9). То извежда на преден план взаимовръзката между «държавна власт – политика- управление». Според него образователната политика „е политиката на управляващата или управляващите партии по отношение на основните цели, принципи и насоки за развитие на образователните структури. Тези основни принципи и насоки за развитие се реализират чрез механизмите на законодателната власт (изработване и приемане на училищните закони) и механизмите на изпълнителната власт (създаване на нормативна база от подзаконови документи и осоществяване на оперативното управление и контрол над системата)»(9; 134)
Различно мнение изказва Станев. Според него „образователната политика има надпартиен, общонационален и интернационален характер. Националната образователна политика е синтезен резултат от интелектуалния капацитет на нацията и се приема с консенсус като единна политика от всички партии и социални групи на гражданското общество. Отговорност за наличието и воденето на адекватна национална образователна политика носи държавата с нейните помощни държавни органи и обществените структури.”(10; 121). С това определение авторът въвежда термина «национална образователна политика», който е използван и в англоезичната литиратура.
В политологическата литература едно от най-новите изследвания, специално е посветено на образователните реформи в поскомунистическа България е монографията на Дайнов (2). В него автърът разглежда образователната политика като публична «секторна политика» насочена към «реформирането на образователната система»(2). В книгата си, Дайнов анализира още два проблема свързани с образователната политика: влиянието на външни фактори при нейното формулиране (Световна банка, ОИСР) и участието на неправителствените организации в изработването на политиката насочена към реформите.
Юридическата гледна точка по отношение на разглежданото понятие, свързва образователната политика с основните функции на държавата и конституционните права на отделната личност. Тя «е неизменна част от социалната функция на държавата и има за цел да осигури възпитание и образование на бъдещите пълноценни членове на солидарната общност. Дейностите, свързани с осъществяването на държавната образователна политика се изразяват в практическата реализация на конституционно закрепеното право на образование, във въвеждане и поддържане на качествено и ефективно начално, средно и висше образование”(11; 94)
Като цяло на базата на разгледаните по-горе определения, могат да се посочат следните по-важни характеристики на образователната политика:
• Образователната политика е публична политика в сферата на образованието. От тази гледна точка тя е една от най-важните секторни политики в конкретната страна и е дейност насочена към формулирането на общите образователни цели и усъвършенстване на образователната система.
• Много често образователната политика се определя като държавна образователна политика. Това е така защото държавата и нейните институции са основните „актьори” в процеса на изработване и управление на образователната политика. Тази политика може да се разглежда и като план за действие, правителствен курс в сферата на образованието. От друга страна в съвременното общество в процеса на изработване и контрол по прилагането на образователни политики участват и други организации - НПО, политически партии, родителски асоциации, синдикати и т.н. В този смисъл според нас терминът публична политика е по-адекватен на днешните „политически мрежи” формиращи политиката в отделните сфери, включително и образованието.
• Образователната политика на съвременната държава, която има или поне се стреми да има надпартиен и общонационален характер се определя като националната образователна политика. В този случай тя е резултат от дейността на различни заинтерисовани и се приема с консенсус като единна политика от всички партии и социални групи на обществото.
• Образователната политика се реализира посредством механизмите на законодателната власт (приемане на училищни закони), механизмите на изпълнителната власт( постановления, наредби, общодържавни програми), а също така по пътя на въвличане в процеса на нейното осъществяване на всички заинтерисовани слоеве ва обществото. В този смисъл успешната образователна политика изисква постигането на обществен консенсус по отношение на училищната образование.
• Образователната политика може да се разглежда и като конкретна програма насочена към изменение състоянието на образователната сфера под влияние на вътрешно и външно политически фактори. В този смисъл общата и образователна политика на ЕС, влияе съществено на приоритетите на българската образователна политика
Новата стратегия на ЕС, „Европа 2020”, се определя като „стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” (4). Тя е израз на политика на Общността насочена към преодоляване на последствията на икономическата криза, която заличи постигнатия в продължение на десетилетия икономически и социален напредък. Чрез „Европа 2020” ЕС поема отговорност за своето бъдеще, като формулира основната цел на стратегията: „Стратегията да помогне за излизане от кризата и да превърне ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване.” (4;2). В този смисъл „Европа 2020“ предлага визия за социална пазарна икономика на знанието на Европа през 21-ви век.
Като цяло стратегия „Европа 2020” предвижда страните от ЕС да направят сериозни инвестиции в образование, развитие на нови технологии, иновации и създаване на заетост. Основните приоритетни сфери посочени в стратегията са три:
• «интелигентен растеж (насърчаване на познанията, иновациите, образованието и цифровото общество),
• устойчив растеж (по-ефикасно използване на ресурсите при производството, като същевременно увеличим конкурентоспособността)
• приобщаващ растеж (нарастване на участието в пазара на труда, придобиване на умения и борба с бедността).» (4; 11).
Тези приоритети се допълват взаимно като предлагат визия за социална пазарна икономика на Европа за 21-ви век. Прави впечатления че първият посочен приоритет е „интелигентният растеж”. Този приоритет изисква подобряването на: качеството на образование в страните-членки; постижения в областта на научните изследвания; разпространението на иновациите и знанията в рамките на ЕС.
Европа трябва да предприеме решителни действия в тези области, защото според анализите „разходите за научно развойна дейност в Европа са под 2 % в сравнение с 2,6 % в САЩ и 3,4 % в Япония”. (4; 12). В сферата на образование, обучение и образование през целия живот също има неблагополучия „една четвърт от всички ученици се затрудняват да четат, а един на всеки седем прекъсват образованието и обучението си преждевременно. Около 50 % достигат средни нива на образование, но обикновено това е недостатъчно да отговори на нуждите на трудовия пазар” (4; 12). За съжаление ЕС не е водещ в световен план и в системата на висше образование, като един на всеки трима души на възраст 25—34 години има висше образование (в сравнение с 40 % в САЩ и над 50 % в Япония). Според шанхайската класация на университетите само два европейски университета са сред най-добрите 20 в света. Ето защо, Стратегията определя развитието на образованието и иновациите като водещи фактори за бъдещия икономически растеж на ЕС.
Напредъкът за постигането на тези приоритети ще бъдат оценяван спрямо пет представителни главни количествени цели на ЕС. Тяхното достигане ще има основно значение за успеха през 2020 г.:
• «75 % от населението на възраст между 20 и 64 години следва да работи.
• 3% от БВП на ЕС следва да бъде инвестиран в научноизследователска и развойна дейност.
• Целите „20/20/20“ по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат постигнати. Става дума за съкращаване на емисиите въглероден диоксид с 20% в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници до 20% и намаляване на консумацията на енергия с 20%.
• По отнощение на развитието на образователното ниво: делът на преждевременно напускащите училище следва да бъде под 10 % при сегашни 15% и същевременно увеличаване на дела на населението на възраст 30—34 години със завършено висше образование от 31 % най-малко на 40 % през 2020 г.
• Броят на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедността, трябва да бъде намален с 25%, с което над 20 млн. души ще бъдат извадени от ситуацията на бедност” (4; 14)
Посочените цели са свързани помежду си. Все пак в основата на развитието на европейската икономика стоят образователните и научно-изследователски цели, защото по-доброто образование става предпоставка за по-успешна реализация на пазара на труда, а постигнатият напредък по отношение на повишаване на нивата на заетост спомага за намаляване на бедността. Заедно с това разширяване на възможности за наука и реализиране на иновации, съчетани с повишена ефективност на ресурсите, ще подобрят конкурентоспособността и стимулират създаването на работни места.
От друга страна въпреки различните нива на развитие и стандарт на живот „Комисията смята предложените цели за подходящи за всички държави-членки — стари и нови. От инвестирането в научна дейност и иновации, образование и технологии за ефикасно използване на ресурсите ще бъдат облагодетелствани традиционните сектори, селските райони, както и икономиките на услугите, характеризиращи се с високи умения. В този смисъл общите цели ще бъдат преследвани, чрез съчетание от действия на национално равнище и на равнище ЕС”(5; 3). В този смисъл тези цели на европейско равнище, трябва да бъдат трансформирани в национални цели и в начини за тяхното постигане, като имат предвид моментната ситуация на всяка държава-членка и нейните амбиция за реализирането на тези цели.
За постигането на тези количествени цели, в Стратегия «Европа 20202» се предлагат няколко инициативи. Тези политики трябва да бъдат осъществени на регионално, национално и европейско равнище. Четири от тях са пряко свързани с образованието:
 „Съюз за иновации“ — има следните цели: разработване на програма за стратегически изследвания; да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, да гарантира превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и работни места; насърчаване на партньорствата за знание и засилване на връзките между образование, стопанска дейност, научни изследвания и иновации;
 „Младеж в движение“ — има за цели: да се подобрят постиженията на образователните системи и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда;
да бъдат подобрени резултатите и международната привлекателност на висшите учебни заведения в Европа и да бъде повишено цялостното качество на всички равнища на образование и обучение в ЕС, като се съчетаят върхови постижения и равенство, насърчава се студентската и стажантската мобилност и се подобрят възможностите за реализация на младите хора; насърчаване на признаването на неофициалното и неформалното обучение;
 „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ — има за цели: да ускори развитието на високоскоростен достъп до интернет и да извлече ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и фирмите; улесняване използването на структурните фондове на ЕС в преследването на целите на тази програма; създаване на истински единен пазар на онлайн съдържание и услуги; реформиране на фондовете за научноизследователска дейност и иновации и нарастване на финансовата подкрепа в областта на ИКТ;
 „Програма за нови умения и работни места“ — има за основни цели: да модернизира пазарите на труда и да направи гражданите по-способни, като развива техните умения през целия им живот с цел да повиши участието в трудовия живот; да даде силен тласък на стратегическата рамка за сътрудничество в образованието и обучението, в което да бъдат включени всички заинтересовани страни. В резултат на това ще се стигне до изпълнението на принципите за обучение през целия живот.” (4; 16)
Предвидените в стратегия Европа 20220 количествени цели и предложените политики за тяхното реализиране показват, че:
 Един от основните приоритети в „Стратегия 2020" е образованието. Акцентира се върху креативността, иновациите и предприемчив дух на всички нива на образование, с което ще се повиши неговото качеството и ефиктивност. Така образованието може да стане двигател за развитието на обединена Европа и за социалния просперитет на страните членки.
 Действията в рамките на този приоритет ще активизират иновационния капацитет на Европа, като подобрят резултатите в образованието и качеството на учебните заведения, и като се възползват от икономическите и социалните ползи на цифровото общество.
Стратегия Европа 2020 поставя редица предизвикателства пред страните-членки и техните правителства, включително и българското. На основата на водещите цели на Стратегията, те трябва определят националните си цели, отчитайки съответните си изходни позиции и национални условия. За постигането на стратегическите цели всяка държава „трябва да изготви национални програми за реформи, съдържащи подробно изложени действия, които те ще предприемат за изпълнението на новата стратегия, като специално се акцентира върху усилията за постигане на националните цели, както и върху мерките за преодоляване на трудностите пред растежа на национално равнище”(5; 4). Според „Европа 2020” приоритетите в националните политики по отношение на образованието трябва да се насочат към:
 Реформиране на националните системи на научни изследвания и иновациите и засилване на сътрудничеството между университетите, науката и изследванията с фирмите и стопанските организации;
 Разширяване подготовката на кадри с научно, математическо и инженерно образование във висшите училища;
 Акцент в учебното съдържание и училищното обучение върху творчеството, иновациите и предприемачеството;
 Увеличаване на разходите за образование и иновации, включително чрез използване на данъчни стимули и други финансови инструменти за насърчаване на повече частни инвестиции в научните изследвания(към инициатива „Съюз за иновации“)
 Да осигури ефективното инвестиране в образователните системи и системите на обучение на всички равнища (от предучилищна възраст до висше образование);
 Подобряване резултатите в сферата на образованието, като обърнат внимание на всяка степен и етап (предучилищна възраст, начално, средно и висше образование), чрез интегриран подход, обхващащ ключови компетенции и целящ да намали преждевременното напускане на училище;
 Повишаване отвореността и пригодността на образователните системи, чрез изграждане на национални квалификационни рамки;
 По-доброто осигуряване на процеса на излизането на младите хора на пазара на труда чрез интегрирани действия, включващи насоки, съвети и обучение на работното място. (към инициативата „Младеж в движение“)
 Разширяване на използването на модерни, достъпни онлайн услуги (като например електронно правителство, е-образование, електронен здравен портал, , цифрови умения, сигурност).
 Разработване на оперативни стратегии за високоскоростен интернет и да се насочат към публично финансиране, в области, сред които и образованието (към инициативата „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“);
 Признаването на компетенции, необходими за по-нататъшно обучение и за трудовия пазар, придобити по време на общото, професионалното, висшето образование и образованието за възрастни, включително неформално и неофициално обучение;
 Развитие на партньорства между света на образованието и трудовата дейност, чрез включване на социалните партньори в планирането на образователни и обучителни програми (към инициативата „Програма за нови умения и работни места“).
За да се реализират приоритетите залегнали в «Европа 2020», българското правителство работи за приемането на националните цели, насочени към прилагане на разглежданата стратегия. Необходимо тази цели да бъдат превърнати в комплекс от мерки и действия, разположени във времето и обезпечени административно, кадрово и финансово. Правителството залага на четири основни приоритета за икономическо развитие на България през следващото десетилетие в контекста на Стратегията: по-добра инфраструктура, конкуретноспособна младеж, най-добра бизнес-среда в ЕС и доверие в държавните институции. Количествените цели определени от българското правителство по изпълнение на съответните цели на Стратегията са:
 „76 на сто заетост на хората между 20 и 64 години;
 научни инвестиции в размер 1,4 - 2 процента от БВП на страната;
 16 на сто дял на възобновяеми енергоизточници от общото потребление на страната; повишаване на енергийната ефективност с 25 процента;
 отпадналите от училище да са до 11 на сто, а висшистите на възраст до 30-34 години да достигнат 36 на сто през 2020 г.”(7)
Анализът на тези формулирани цели показва, че те се разминават с количествените цели по отношение на образование и научно развойна дейност приети в Стратегия 2020. Вместо 3% от брутния вътрешен продукт, отделени за научни изследвания и иновации (в Стратегията) българското правителство приема значително по-малкия дял от 1,5 до 2 %. Делът на отпадащите от българското училище ученици да е под 11%, при дял под 10% заложен в Европа 2020. По отношение на хората с висше образование вместо минимум 40% (определен от Стратегията), нашето правителство приема значително по-нисък процент – 36%. Анализът на целите показва, че за съжаления българското правителство не поставя като основен приоритет в бъдещата концепция „България 2020”, максималното развитие на образованието и науката. Развитие което ща гарантира достигане поне минималните равнища на количествените цели по отношение на тези сфери заложени в Стратегията на ЕС. Този извод се потвърждава от факта, че в държавния броекто-бюджет за следващата 2011 година, делът от брутния вътрешен продукт за образование и наука е около 3,4%. Това е значително по-малко 4,2% за образование и наука отпуснати през 2010 година. Тези параметри на финансовата политика на българското правителство в определена степен поставят под съмнение възможността за достигане приетите количествени цели по отношение на развитието на образованието и научно развойните изследвания в нашата страна.
На базата на залегналите в Европа 2020 дейности и приетите от българското правителство цели могат да се определят, възможните приоритетни области на националната образователна политика, насочени към реформиране на българската образователна система през следващото десетилетие:
• Необходимо и образованието и науката да станат приоритет в общата и финансовата политика на правителството през следващите 10 години. Критерий за това е повишаване на дела за образование поне до 5,5 - 6% брутния национален продукт.
• „Програмата за развитие на образованието в България” трябва да се актуализира, като в нея се отразят предвидените в инициативата Европа 2020 цели.
• Нашата образователна система трябва да отговори на количествените цели формулирани в Стратегия 2020.
- Първата цел е по отношение на отпадащите от училище ученици. Този процент според стратегията трябва да спадне на 10%. В момента у нас процента на отпадащи ученици е 14,8%. Неблагоприятен е и факта че според данни на НСИ през последните години «тенденцията е устойчива и отпадат между 20 000-30 000 деца годишно”(8). Този факт изисква да се преосмисли политиката по отношение на равнопоставеността и достъпността в нашето училищно образование и да се предприемат активни мерки за утвърждаване на включващото образование;
- Втората количествена цел «поне 40 % от младежите следва да са със завършено висше или равностойно на висше образование», също е предизвикателство за нашата образователна система. В момента висшистите на възраст 25-34 години в България са 29-30% от съответната възрастова група. В този смисъл в нашето висше образование наред с важната политика за осигуряване на качеството, трябва да се утвърждава принципа за достъпност в системата (на базата на държавните зрелостни изпити) и концепцията за учене през целия живот.
• Децентрализация и дебюрократизация на нашата образователна система. Стратегията за децентрализацията е свързана с демократизиране на управленската система в сферата на образованието и усъвършенстването на нейните организационни структури. От тази гледна точка децентрализацията е стратегия за образователна промяна, при която се прехвърлят управленски функции и отговорности от централното към по-ниските управленски равнища на образователната система. През последните десетилетия децентрализацията е една от основните тенденции в управлението на съвременните образователни системи. Тя е насочена преди всичко към ограничаване ролята на държавата до решения за нормите и оценка на резултатите и прехвърляне на определени нейни управленски функции към регионалните и особено към местните управленски структури /Франция, Япония, Испания, страни от Латинска Америка и Централна и Източна Европа/. Децентрализацията като тенденция във функционирането на образователните системи е обусловена в голяма степен от няколко основни процеса в съвременната държава: модернизация на държавното устройство чрез "коопериране на отговорностите"/Франция, Скандинавските страни/; стремеж към установяване на демократично гражданско общество, основано на принципите на либерализма и неолиберализма /Латинска Америка, бившите социалистически страни/; международно влияние и зависимост /Мексико, някои страни от Азия/; набиране и мобилизирани на местните финансови ресурси /страните от Африка/. Така чрез децентрализацията се повишават отговорностите на местните структури за управление на образованието, а според редица автори и ефективността в тяхната дейност. Дебюрократизирането на образователната система изисква като политика драстично намаляване на училищната администрация на централно и регионално нива. За съжаление в последните години се забелязва обратната тенденция като сама щата на централния орган Минестерството на образованието младежта и науката се е увеличил двойно (виж Устройствените правилници на министерството от 2001 и 2010 година)
• Подобряване на качеството на нашето образование, чрез развитие в няколко основни области:
- Тъй като ролята на учителите в образователния процес е основна и решаващата трябва да се усъвършенства модела на тяхната първоначална подготовка и системата за квалификация;
- Подобряване на учебното съдържание (учебни планове и учебни програми) чрез въвеждане на нова система на държавни стандарти;
- Въвеждане на системи за вътрешна и външна оценка и евентуално на акредитация на училищата;
- Разширяване на автономията на училището и участието на родители и местна общност в неговото управление.
Стратегията Европа 2020 още веднъж потвърждава одобрената в Лисабон визията за бъдещето на ЕС –„общество и икономика на знанието”. За да стане България действителен член на това общество на знанието е необходимо да се подобри функционирането на нашата образователна система, да се доведат докрай предприетите реформи. Необходимо е и Народното събрание да приеме модерни „Закон за училищното образование” и „Закон за висшето образование”. Ако това не стане сега, ако този момент се пропусне от политици, администратори, от всички нас като професионална общност 2020 година ще бъде късно.

Използвана литература:

1. Бижков, Г. Алтернативното образование.- Стратегии на образователната и научната политика, кн. 1., 2002.
2. Дайнов, Ев. «Науката е слънце». Реформата на училищното образование в следкомунистическа България. НБУ., С., 2010.
3. „Европа 2020“: Комисията предлага нова икономическа стратегия.- Новини на Европейската комисия, Брюксел, 03.2010 http://ec.europa.eu/news/economy/100303_bg.htm).
4. Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Европейска комисия, Брюксел, 2010 http://ec.europa.eu/eu2020/pdf/1_BG_ACT_part1_v1.pdf)
5. Заключения на Европейския съвет., Брюксел, 03.2010 http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/BG/ec/113600.pdf
6. Зиятдинова, Ф. Росийская образовательная политика в свете зарубежного опыта., М., 2006.
7. Концепция за развитие на Република България приета от Съвета за развитие към Министерски съвет. www.government.bg/fce/001/0211/files/progr_concept.doc
8. Образование в Република България.- Национален статистически институт, С., 2010
9. Педагогика. Под ред. Пламен Радев. П., 2007.
10. Станев. Ст. Научно осигуряване на държавната политика в образованието и науката. - Стратегии на образователната и научната политика, кн. 2.,2005.
11. Шамов, М. Към държавната политика в сферата на образованието. –Научни трудове на Русенския университет, том 48, серия 7, 2009.

Националното бягство от училището

2011-01-04T15:19:00.004+02:00

протест

Обявеното във "Фейсбук" общественото събитие „3-ти януари – ден за национално бягство от училище”, подкрепено от над 57 000 ученици не се състоя. Само около 10 % от учениците не влязоха в класните стаи (като повече от тях или са болни или празнуват още със семействата си новата година). С това се провали масово бягство от училище, заради намалената зимна ваканция. Вече могат да си отдъхнат чиновниците от МОМН и РИ, принудили училищните директори да изготвят специални таблици за отсъствието през първия учебен ден на 2011, а класните ръководители да проверяват извинителните бележки. Могат да въздъхнат облекчено и всички които смятаха, че протестите на учениците са само проява на "разлигавеното" младо поколение. За всеобща обществена радост победиха правилата. Както написа днес един вестник "Акция „Отсъствие” спря бягството от час". Дали това няма да е пирова победа?
Днес трябва да се замислим доколко тази безпрецедентна "акция" срещу нашите деца, осъществена от всички нас - власт, бюрократи, учители, родители е успех за демократичното ни общество ...Или пореден провал. Провал на всички, които се противопоставихме, неразбрахме или останахме безучастни към протеста. Не бяха ли "демонстрациите" и заканите за бягство, просто действия, чрез които децата искаха да им обърнем внимание. Зов за помощ и съдействие, който ние не чухме... И вместо за проявим нашата любов към тях, нашата загриженост за доброто им образование ние, започнахме да "обработваме" лидерите им, да ги заплашване с неизвинени отсъствия и преместване от училище... С тези свои действия ние не постъпихме като мъдри родители и възпитатели, които могат да помогнат на децата си да намерят и развият своето "аз". И използвайки "силови" средства (популярни в една друга епоха и свързани с един друг тип възпитание), спечелихме една предрешена победа...
Да учениците вчера не избягаха от класните стаи. Да те спазиха правилата, които ние така често нарушаваме. И вместо да ги поздравим и заедно с това да открием широка дискусия за бъдещето на нашета училищната система, ние едва ли не се "присмяхме" на тяхната слабост, неорганизираност и страх. Като че ли сме по-смели от тях и винаги докрай отстояваме нашите принципи...
Това че нашите деца постъпиха така както ние искахме, не означава че сме ги принудили да мислят като нас. Отдавна това "М2" поколение сме го изгубили във виртуалното пространство. Там тези "бегълци" се чувстват свободни имат свои правила на общуване и поведение, които не могат да се контролира от "неразбиращите" възрастни. Учениците не избягаха от клас, но в "света" на българското училище те (или поне по-голямата част от тях) се чувстват немотивирани, объркани, самотни. За това не са виновни самите те, защото са деца на информационното общество. А нашето училище за съжаление е изградено все още по правилата на индустриалното общество. В този смисъл то трябва да се промени и да се модернизира, за да не "избягат" от него и следващите поколения ученици. На тези проблеми и необходимост от реформи се опитаха да ни обърнат внимание децата, чрез своите протести. Но ние не ги разбрахме, не проникнахме зад конкретния повод и не видяхме симптомите на "болното" ни образование. Или се опитахме да не видим и да не разберем, защото така е по-удобно за всички. И двата случая поведението ни е опит за бягство от натрупаните проблеми в училищното образование. Това наше "национално бягство от училището" е и поредното предателство спрямо нашите деца и техните интереси. Защото учениците са най-важни!

Честита Нова 2011 година!

2011-01-03T10:02:00.000+02:00

Честита Нова година и Ново десетилетие!Да бъдем живи, здрави, успешни и обичани в една по-добра, по-модерна и по-европейска България!

Учениците са важни! (част трета или зимата на тяхното недоволство)

2010-12-31T18:04:00.001+02:00

4. През последните 40 дни станахме свидетели (за съжаление останахме само "свидетели") на едни симптоматични за нашата образователна система и за цялото ни общество процеси. Това са масовите ученически протести срещу съкращаването на зимната ваканция. В защитата на тази кауза неочаквано се разрази буря от протести, които можем да разделим на две: виртуални в интернет пространството и реалните по улиците и площадите на много български градове. Виртуалният протест на децата заля социалната мрежа Фейсбук. За два месеца над 130 хиляди души се включиха в ученическата „Ние сме против съкращаването на коледната ваканция”, а други 57 хиляди се подкрепиха общественото събитие „3-ти януари – ден за национално бягство от училище”. Наред с Фейсбук, специално създадените сайтове и форуми бяха изпълнени с мнения на ученици ,че коледната ваканцията трябва да се увеличи с пет дни. Много от участниците в електронните дискусии изразяват своите разсъждения не само по отношение на орязаната ваканция, а и за слабостите и проблемите в българското училище. Тези тинейджърски анализи могат да се обобщят с твърде категоричното съждение написаното във форум от ученик с никнейм xamstera "biah roden intelegenten no obrazovanieto me sasipa". Каква по-ярка и кратка характеристика на състоянието на българската образователна система, която не развива, а за жалост спира личностното развитие на голяма част от учениците. Училищна система, в която диференциацията и индивидуализацията на обучението са за жалост нереализирани процеси, поради което не може да се намери верния път заложбите и интересите на всеки отделен ученик. Система в която цари формализъм, бюрократизъм, безразличие и скука, а липсват в голяма степен творческото мислене, лидерство и иновациите. Затова състояние на се виновни виновни учителите. Не са виновни родителите, още по-малко са виновни учениците. Виновна е нереформираната система на българското училищно образование, която близо 20 години след приемането на "новия демократичен" Закон за народната просвета, си остава толкова централизирана и бюрократизирана, колкото и по времето на развития социализъм.Затова и протестите на учениците започнали в защита на техните права на "субекти" в образователния процес и на "тяхната ваканция" са напълно естествени. Просто в момента това натрупано недоволство намери своето място във виртуалната среда и успя да се мултиплицира, чрез средствата на съвременните социални мрежи.Тинейджърите като типични представители на "м2 поколението" използваха, изключителната сила на УЕБ 2 инструментите и стотици хиляди застанаха зад общата кауза. Неслучайно някои заговориха за "Фейсбунт"...
Но "Фейсбунтът" не се ограничи само във виртуалното пространство. Ученическите протестите се пренесоха по улиците и площадите на България. Хиляди ученици излязоха за защита на своята "кауза в различни градове. Може би топлото време, може би добрата организация в социалните мрежи, може би натрупаното напрежение, накараха тинейджърите да демонстрират в Шумен, Враца, Ловеч, Варна, Добрич, Силистра, Бургас, Стара Загора, Сливен, Пловдив, София, Перник, Дупница (виж видео от протестите на http://www.youtube.com/user/galintzokov). На много места шествията протекоха мирно и масово /само в Пловдив се включиха над 2500 ученика/. В някои градове протестите за съжаление придобиха формата на "бунтове" - Сливен и Дупница. Там бяха хвърляни кисели млека, яйца, бомбички и пиратки...Въпреки, че основна причина на протестите бе кратката зимна ваканция, на много места протестиращите издигнаха и други искания. Учениците от Шумен написаха в отвореното си писмо до министъра на образованието, че "акцията срещу малкото почивни дни е само връх на айсберга от проблеми, които мъчат българското образование". Протестиращите изведоха на преден план и нерешени въпроси като лоша материална база, претовареност в училище, липса на възможност на учениците да участват в вземането на решения и др. При един безпристрастен анализ на тези действия на българските ученици и на обществените реакции могат да се направят следните изводи:
- И българските ученици излязоха на улиците така както техните връстници в Англия, Испания, Франция, Гърция. Конкретният повод за протеста е много по-прозаичен и маловажен, в сравнение с целите на ученическите демонстрации в другите европейски страни. В същност протестирайки срещу късата зимна ваканция нашите деца изразиха своето отношение към системата функционира заради тях, система в която никой не взема предвид тяхното мнение. Те имат много задължения и никакви права. Те имат много да учат, но много от това което учат или ненаучават не им служи по-късно в техния живот и професионална дейност. В този смисъл нашите ученици са толкова безправни, колкото бяхме и ние когато се учехме в социалистическото училище. Затова и те излязоха за защита на едно малкото им права - правото им на почивка и ваканция.
- Тези протести се превърнаха и опит на част от протестиращите да обърнат внимание и на някои други проблеми в нашата образователна система. Лошата материална база, липсата на дори и идея за ученическо самоуправление и участие на учениците в управлението на училището, лошите учебници и претоварените учебни програми, всичко това прави българското училище "нежелано място" за ученика. Затова и все повече в учебните заведения се шири скуката и безразличието, увеличава се агресията, побеждават "ученическите култури" презиращи ученолюбието. В този смисъл ученическите протести са един зов на нашите деца... Зов за реформиране на нашето училищно образование, което се намира още в епохата на индустриалното общество. А учениците са деца на информационното..За съжаление ние не чухме или неразбрахме техния вопъл...Дано това не е фатално за тях...и за нас.
- Поводът за тези протести още веднъж показа крайната централизация в управлението нашето училищно образование. Структурата на учебната година, включително броя и продължителността на ваканциите се определят от централното управленско равнище и от министъра на образованието. Тези задължения на министерството и министъра са останали още от епохата на единната социалистическа образователна система, в която всичко включително и продължителността на есенните ученически бригади, се определяше от министъра на народната просвета. Не бе ли точно сега времето един реформатор като настоящия министър да промени модела на управление на българското образование. Да се освободи от функции като главен отговорник за провеждане на матурите, външното оценяване и определяне на ваканциите. Защото един реформатор се познава не по заявеното, а по направеното, защото в нормалните европейски страни министрите на образованието не определят темите за матуритетните изпити и ваканциите, а работят за формирането на макрообразователните политики...
- Централизацията и бюрократизацията на нашата система за училищно образование се проявиха и в поведението на органите за управление на регионално и местно ниво. В дните на ученически протести някои от регионалните инспекторати по образование се "сетиха", че в класните стаи има неформални лидери и инструктираха училищните директори да "работят" специално с тях. А къде са консултационните структури в българското училище. Къде се добре подготвените педагогически съветници и психолози. Кога приоритет в нашето образование ще стане и индивидуалната консултативна (и ако се наложи корекционна) работа с учениците, включително и подкрепата в израстване на ученическите лидери. Липсата на лидери в съвременна България не се ли дължи на образователната система на социализма и нейната непоносимост към другомислещите и иновативните. Трябва ли и днес администраторите и бюрократите да се разправят с "ученическите лидери" по начините по които те умеят най-добре. И утре България да има добри учени, войници, лекари, спортисти, но да няма лидери. Сега училищни директори и администратори си припомниха, че име родители. И в някои училища родителите трябва да подписват декларации, че децата им ще са на училище на 03.01.2011. Защо за родителите се сещат само когато трябва да се " вадят картофите от жарта" и когато проблемите са "опрели като нож в гърлото". А през останалото време...Традиционно по две родителски срещи на година, незачитане на родителското мнение, чиито права се свеждат само до запознаване с Правилника на училището, избиране на определени от директора "казионни" училищни настоятелства. Кога ще се промени това? Кога училищата ще са под контрола и на родителите така както е в цяла Европа и Северна Америка..Такава каквато е и българската образователна традиция от Възраждането до преврата от 1934 година. Това не е важно толкова за родителите, важно е за учениците.
- Ученическите протести изненадаха и провокираха нашето общество. И както при другите по-значими протестите, протестиращите останаха сами. Явно българското общество не е достатъчно "гражданско" и все още по не разпознава сигналите давани от една или друга социална група. Сигналите, които в този случай не бива да се разглеждат като "детска прищявка", а симптом за трагичното състояние на образователната ни система. За съжаление реакцията на различните фактори в нашето обществено пространство показаха неразбиране и противопоставяне. На първо място реакцията на властта. Премиерът Бойко Борисов в патриархално-демократичен (или може би в демократическо-централистичен) стил снизходително погледна на отправените искания, дори коментира, че протестите на учениците за удължаване на коледната ваканция са "извращение на демокрацията". За съжаление (или за радост) Премиера този път не е прав. Днешните ученици не са извращение на демокрацията. Те са демокрацията, защото са родени свободни. Те са демокрацията защото те са бъдещето. Над тях не стоят идеологически митове, не са възпитавани в пионерската организация и "родния" за нашето поколение Комсомол. Проблемът е, че те не се чувстват свободни и свободно сред нас. А липсата на идеали и ценности ги прави обезверени и апатични. Голяма част сме ги изгубили като "емигранти" във виртуалния свят. Друга част от се идентифицират с "фалшиви" герои и героини на нашето време. Въпреки всичко, това че те нашите деца (без никой в училище да ги учи на това) могат да се обединяват и да се борят за една кауза, свързана с техните права ги прави различни от нас "несвободните". Точно това е демокрацията в действие. Протестът на учениците бе приет с безразличие от учители и родители. Не е изненада, че исканията на учениците бяха осъдени и от "казионните" учителски синдикати и родителски асоциации. Но жалкото е, че заради "негативното" медийното представяне на стачкуващите ученици като "разглезени деца" като хулигани и "мързеливци искащи да почиват по-дълго време", заради страха и липсата на гражданска позиция, огромна част от учителите и родителите не подкрепиха протестите на учениците. И това не ги направи по-добри педагози или по-добри родители. Защото поради тяхното мълчание, поради нашето равнодушие като обществено мнение един възникнал конфликт с децата ни, бе къде потушен, къде заобиколен. На път е отново да победят правилата, създавани в едно различно време и обществено пространство.
Последният месец от последната година на това десетилетие отново ни напомни, че имаме едно обществено наследство богато на нерешени проблеми, включително в системата на училищното образование и едно бъдеще, зависещо от нашите деца, днешните ученици. За да не ни тегли миналото "назад" към отминали вече времена и за да не изглежда нашето бъдеще "пенсионерско" самотно, трябва днес да променим нашата образователна система. Каузата българското училище да се модернизира и наред с това да възстанови някои от добрите, но позабравени образователни традиции, трябва да стане кауза на всички нас, на всички публични институции, на цялото ни общество. Всички ние трябва да отстояваме тази кауза, да се борим за нея със знания, опит и всеотдайност. Защото ,ако не устоим и загубим , губим много повече от обикновена битка с бюрокрацията и партокрацията - губим нашите деца. Но ние няма да допуснем това. Учениците са най-важни!

Учениците са важни! (част втора или резултатите от PISA 2009 ли са нашето образователно "Ватерлоо")

2010-12-28T20:17:00.002+02:00

3. През този месец бяха обявени резултатите от престижното изследване ПИЗА 2009, проведено от ОИСР в над 65 държави. Постиженията на българските ученици са повече от обезпокоителни. Още по-обезпокоителни се и другите данни изведени от международното проучване. Кои са тези по-важните изводи:
а/. По-отношение на резултатите
- Резултатите на учениците при четене са: среден резултат от 429 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и 46 позиция сред 65-те участници. В изследването ПИЗА 2006 отношение на четенето България се нарежда на 44-то място. Така, че тук губим две позиции.
- Постиженията на учениците по математика -среден резултат от 428 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и 46 място сред 65-те участници. В изследването ПИЗА 2006 по отношение на математиката България също е на 46-то място.
- Средният резултат на българските ученици по природни науки е 439 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и по този показател България се нарежда на 46 позиция сред 65-те държави. Докато в изследването ПИЗА 2006 по отношение на природните науки България, се нарежда на 42-ро място. Така че по отношение на постиженията по природни науки ние "падаме" с цели четири места.
- Резултатите на българските ученици са изключително тревожни и по отношение на: много висок дял ученици с резултат под критичния праг и в трите оценявани области; относително нисък дял на учениците с високи постижения; широко отворена „ножица“ между най-ниските и най-високите резултати на учениците в PISA 2009;
- Най-тревожното от резултатите на ПИЗА 2009 са не само ниските места в класациите (с Румъния се конкурираме за последно место в ЕС), не само изключително ниските резултати и в трите области (значително под средните за ОИСР), а това че тенденцията за "свободно падане" надолу (особено силно изразена при ПИЗА 2006) продължава. За съжаление през 2007 година не бе обърнато достатъчно внимание факта, че България е една от страните, които в най-голяма степен влошават своите резултати в сравнение с ПИЗА 2003. Не бяха взети и нужните политически решения. Дано сега три години по-късно, когато се отчита устойчивост на тази негативно тенденция, се изработят и приложат адекватни образователни макрополитики. От това могат да спечелят най-вече българските ученици.
б/. Изследването отчита особено силно влияние на социално-икономическата среда върху образователните постижения на учениците в България. Средно в държавите от ОИСР 22.1% от разликите между резултатите на учениците се обясняват с влиянието на техния социално-икономически и семеен произход. При 31.6% от разликите между резултатите на българските ученици произтичат и се свързват с фактори от социално-икономически характер. Това също е една обезпокоителна тенденция в нашето училищно образование. Социалното разделение, различните финансови възможности на семействата, все по-силно влияят върху резултатите на учениците. Този факт говори, че нашето образование не е нито достатъчно демократично, нито осигурява в пълна степен принципа за "равен достъп до образование". Ето защо ако не се изработят сериозни образователни политики по отношение на неутрализиране на влиянието на социално-икономическия фактор и статуса на семейството, върху достъпа на децата до качествено образование, скоро в нашата обществена система ще има огромен дял от ниско образовани и необразовани хора, , които ще окажат напълно непригодни за включване в модерния пазар на труда.Този сериозен спад на общо образователното равнище на българските граждани ще е сериозна преграда за бъдещите външни инвестиции и цялостното икономическо развитие на страната ни. Дори да се построят така жадуваните магистрали и да се подобри инфраструктурата, липсата на висикоквалифицирана работна ръка ще отблъсне евентуалните чужди инвеститори.
в/. Ниски разходи за издръжка на един български ученик. Проучването на връзката между реалните разходи за издръжката на един ученик в отделните държави и средния резултат в PISA 2009 без съмнение показва, че съществува положителна зависимост между двата показателя. Колкото по-големи разходи се отделят за образование, толкова по-висок е средният резултат на учениците от съответната страна. В това отношение има какво да се направи в България, тъй като стредствата, които се отделят за един ученик са неколкократно по-малки от стредствата отделяни в другите страни на ЕС. Задължително е в близко време да се осъзнае от управляващи,от гражданско общество и да се "внуши" на обществено мнение, че инвестициите в образование за , са въпрос на бъдеща конкурентоспособност на страната. Защото няма успешно производство или развитие на ефективни информационни услуги без качествен квалифициран човешки ресурс.
г/.ПИЗА 2009 извежда още една крайно-обезпокоителна тенденция за българското образование - „образователно разделение”. Разликата между резултатите на българските ученици от най-големите градове и селата и малките градове е тревожно голяма. Тя е 146.5 точки при средно 36.7 точки разлика за ОИСР. Тези резултати говорят за сериозна липса на достъп до качествено образование в по-малките населени места в България. Съществена е разликата между резултатите на учениците в профилираните гимназии (които са най-високи) и резултатите получени в общообразователните и професионални училища. Тези данни говорят за това, че се наблюдава сериозна разлика в качеството но образованието в различните видове учебни заведения. Не може в образователна система, в която за елитните училища има подбор на входа, да се осигури качествено обучение за всички ученици. И се стига да сериозно противоречие между принципа за свободен образователен достъп и принципа за осигуряване на качеството на образованието. От което страдат огромна част от българските ученици.
д/.Анализите на резултатите от ПИЗА 2009 показват, че резултатите на нашите ученици са прекалено ниски и поради няколко организационни причини:
- висококачествени образователни системи са склонни да дадат приоритет на доброто заплащане на учителите, докато при нас това не е изведено като приоритетна държавна политика;
- за разлика от висококачествени образователни системи в българската училищна система все още липсва възможност в отделните образователни заведения да изработва дизайна на учебните планове и програми и да се провеждат училищни политики по отношение на управление на дейностите на учениците. От това страдат отношенията между учители и ученици и намаляват възможностите за установяване на добра училищна дисциплина. В този смисъл в нашата образователна система все още не е осъществена докрай стратегията за училищна автономия. А изводите на ПИЗА 2009 показват, че съчетаването на автономията на училищната организация с ефективната отчетност, дава най-добри резултати по отношение на качественото протичане на педагогическите процеси.

Учениците са важни! (част първа или парите за образование срещу учениците)

2010-12-21T14:24:00.001+02:00

През последния месец образованието отново се опита да влезе в полезрението на обществените дискусии. За съжаление неуспешно...Проблемите на българската училищна система бяха подминати без достатъчно задълбочени анализи в медиите,в общественото пространство и в Народното събрание (където се прие Закона за бюджета за 2011 година). Може би причини за това са икономическата криза и скандалите, които се вихрят по върховете на държавата. Може би такъв е потенциала на нашите медии и гражданско общество... може би така са поставени и приоритетите на управляващите (фиксирани преди всичко към магистрали и подслушване). Но така или иначе истинска обществена дискусията за българското училищно образование не се проведе. Тази липса на дебат ще задълбочи кризата в българското училище и ще се отрази неблагоприятно най-вече върху настоящето и бъдещето нашите деца - българските ученици. А точно те трябва да са в "центъра" на образователната система, на публичното внимание, на изработването на политики и вземането на управленски решения. За съжаление още веднаж всички ние като общество подминахме интересите на нашите деца. ..
Кои бяха събитията през изминалия месец, които насочиха общественото внимание към образователната ни система и към българските ученици:
1.Дискусиите в Народното събрание по приемане на бюджета за образование през 2011 година. Въпреки различните предложения, въпреки изказаното месеци преди това мнение на министъра на образованието, че този бюджет е сравним с образователните разходи в африканските държави, нашите народни представители приеха бюджет за следващата година в който за образование са отделени под 3.5 % от брутния национален продукт. Този процент е значително по-малък от процента отделян за образование през предходните години и почти няма аналог в нашата най-близка история. Още по-обезпокоителен е факта че догодина разходите за един български ученик ще са някъде около 1200 лева. За сравнение годишните разходи за за обучение на един ученик в страни като Естония и Полша (които показват значим прогрес в резултатите на обучаваните в рамките на международните образователни изследвания) е 4000 долара. Тези финансови рамки, в които ще се "побира" българското училище, са обезпокоителни и затова, че те няма да позволят да се осъществи необходимото организационно развитие. Няма да може в образователните организации да се развият така необходимите консултационни структури и да се привлекат специалисти психолози, педагогически съветници социални работници. Няма да има средства за по-сериозна индивидуална и извънкласна работа. А от това ще страдат най-вече учениците. Те отново няма да попаднат в центъра на педагогическо взаимодействие, а ще останат в периферията наситена с преподавателски бюрократизъм, липса на ценностни ориентири и неконтролируемата агресия.
2. В началото на месец декември Комитетът за наблюдение по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013" одобрени операции, предложени от МОМН в размер на 520 млн. лева. Средствата ще бъдат реализирани в периода 2011 - 2014 година. Разбира се това е добра новина за българското образование, макар че ако се направи един задълбочен анализ на парите от структурните фондове на ЕС за образователната система са предвидени едва около 5 %. Тази сума ще бъде усвоена чрез проекти ориентирани към политики в сфери на образованието като: квалификация на учителите, въвеждане на целодневна организация в средищните училища, разработване на нови държавни стандарти и учебни програми, осъществяване на извънкласни и извънучилищни дейности и др (http://www.minedu.government.bg/news-home/2009/10-12-01_proekti.html). Проблемът е, че тези мащабни стратегически проекти, ще бъдат разработени и управлявани от дирекциите на МОМН и Института в Банкя. Едва ли ще бъде ефективно толкова много пари за такова кратко време да управляват само от административни структури на министерството. Би трябвало в самите стратегически проекти, като партньори на Дирекциите, да участват университети, НПО, родителски асоциации с което от една страна ще се повиши качеството на самите проектопредложения, а от друга ще се разшири тяхната прозрачност пред педагогическата общност. Другият проблем е че от всичките 520 мил. лева, за дейностите насочени директно към учениците са предвидени общо 280 мил. лева. По-голямата част от тях е за целодневно обучение в средищните училища - 180 мил. лева. А 100 мил. лева са за осъществяване на извънкласни и извънучилищни дейности в 1100 български училища. Те ще бъдат предоставени чрез делегираните бюджети на училищата /интересно е как ще се отчете това като проектна дейност по изискванията на ЕС/.Така, че от креативноста и гъвкавостта в дейността на училищните мениджъри ще зависи ефективното и целесъобразно използване на тези стредства. В този смисъл субективните качества на всеки директор ще предопределят доколко училището ще стане по до-добро място за личностно развитие на българските ученици.

Честит 8-ми декември!

2010-12-08T11:05:00.000+02:00

Честит празник колеги!Желая на всички настоящи и бивши студенти много здраве, щастие и академични успехи!

Резултатите от PISA 2009 и мястото на българското училище в световното образователно пространство

2010-12-07T19:00:00.002+02:00

Днес бяха обявени резултатите от престижното изследване ПИЗА 2009, проведено ОИСР в 74 държави от целия свят. На сайта на международната организация бяха обявени обобщените резултати от изследването (http://www.oecd.org/document/12/0,3343,en_21571361_44315115_46623628_1_1_1_1,00.html) .Общите изводи са че Корея и Финландия на върха на PISA изследването на четивна грамотност сред 15-годишните. Следващите страни в класацията са Хонг Конг и Китай, Сингапур, Канада, Нова Зеландия и Япония. Интересен е и фактът, че провинция Шанхай, Китай, участва самостоятелно в изследването и оглавява класациите и при четенето и по математика и по природни науки. Още повече че че от една четвърт от 15 годишните в Шанхай демонстрират високо ниво на математическо мислене и умения за решаване на сложни проблеми, в сравнение със средните за ОИСР от едва 3%. Тази факт потвърждана тенденцията, че в класациите, силно доминират азиатските държави. Средният резултат на учениците от тези държави е значително по-висок от средния за ОИСР (494 точки).
В общите изводи са посочени и страните с най-голям напредък в резултатите на изследваните ученици (в сравнение с предходните изследвания). По отношение на четенето това са Чили, Израел и Полша, както и на Португалия, Корея, Унгария и Германия. При математиката най-голям напредък имат Мексико, Турция, Гърция, Португалия, Италия и Германия. В сферата на природните науки страните са Турция, Португалия, Корея, Италия, Норвегия, САЩ и Полша.
Особено важни са и някои конкретни изводи направни от ОИСР по отношение на получените резултати:
• Момичета четат по-добре от момчетата във всяка страна обхваната в изследването ( средно 39 точки, което е равно на една година на обучение в училище)
• Най-справедливите и демократични образователни системи (при които има най-широк достъп до образование и липса на образователно разделение) са най-добри. В тях учениците се справят добре, независимо от социално-икономическата среда. Но образователни системи при които има училища в които се осъществява подбор на учениците по способности се наблюдават особено големи различия в резултатите зависещи от социално-икономическата среда.
• висококачествени образователни системи са склонни да дадат приоритет на доброто заплащане на учителите работещи с малки класове.
• висококачествени системи позволяват на училищата изработват да дизайн на учебните планове и програми и да провеждат училищни политики по отношение на оценяването на учениците
•Училища с добра дисциплина и по-добри отношения между учител и ученик се постигат по-добри резултати при четенето.
•Съчетаване на автономията с ефективната отчетност дава най-добри резултати.

Къде е мястото на българското образование в това международно изследване. Пак днес в София бе представен от екип на МОМН, докладът „Училище за утрешния ден. Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на 15-годишните ученици - PISA 2009". \http://www.ckoko.bg/images/stories/book-2010.pdf\. Изследването ПИЗА 2009 е проведено сред 4508 ученици на възраст между 15 години и три месеца и 16 години и два месеца от училища в цяла България. Основните изводи от този доклад:
• постиженията на учениците при четене
България има среден резултат от 429 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и се нарежда на 46 позиция сред 65-те участници. Другите държави с подобен среден резултат са: Тайланд, Румъния, Уругвай, Мексико, Сърбия и Тринидад и Тобаго
• постиженията на учениците по математика
Българските ученици имат среден резултат по математика от 428 точки (резултат значително под средния за ОИСР). По този показател те се нареждат на 46 място сред 65-те участници. Другите държави с подобен среден резултат са: Азербайджан, Румъния, Уругвай, Чили, Тайланд и Мексико
• резултати на учениците по природни науки
Средният резултат на българските ученици по природни науки е 439 точки (резултат значително под средния за ОИСР)и по този показател България се нарежда на 46 позиция сред 65-те държави. Другите държави с подобен среден резултат са: Чили, Сърбия, Румъния, Уругвай
• Социално-икономическата среда особено силно влияе върху образователните постижения на учениците в България
Средно в държавите от ОИСР 22.1% от разликите между резултатите на учениците се обясняват с влиянието на техния социално-икономически и семеен произход. Съответно 31.6% от разликите между резултатите на българските ученици произтичат и се свързват с фактори от социално-икономически характер.
• Ниски разходи за издръжка на един ученик
Проучването на връзката между реалните разходи за издръжката на един ученик в отделните държави и средния резултат в PISA 2009 по четене без съмнение показва, че съществува положителна зависимост между двата показателя. Колкото по-големи разходи се отделят за образование, толкова по-висок е средният резултат на учениците от съответната страна. Естония и Полша отделят около 40 000 американски долара за издръжката на един ученик по време на неговото обучение от 6 до 15-годишна възраст,
• „Образователно разделение”
Разликата между резултатите на българските ученици от най-големите градове и селата и малките градове е тревожно голяма. Тя е 146.5 точки при средно 36.7 точки разлика за ОИСР. Тези резултати говорят за сериозна липса на достъп до качествено образование в по-малките населени места в България.
• Като цяло основните изводи отд анализа на националните данни от PISA 2009 училищната система в България са:
- нисък среден резултат на учениците и в трите оценявани области;
- много висок дял ученици с резултат под критичния праг и в трите оценявани области;
- широко отворена „ножица“ между най-ниските и най-високите резултати на учениците в PISA 2009;
- относително нисък дял на учениците с високи постижения;
- значителна разлика между резултатите на учениците с различна училищна подготовка и в трите оценявани области.

Социалните мрежи в образованието

2010-11-30T23:06:00.003+02:00

На 27 ноември имах щастието да участвам в дискусиите на ПАНЕЛ 6 "Дигиталното ПОКОЛЕНИЕ М2: хора и отношения, медии и институции в мрежовото интернет общество" на първия АКАДЕМИЧЕН ФОРУМ ЗА ОБЩЕСТВЕНА НАУКА "ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И КРИЗА: СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА". Организацията на това нетрадиционно за нашата научна действителност събитие проведено в УНСС бе перфектна. Пълноценно бе използвано и времето за обсъждането на проблемите, свързани с новото поколение на родените сред дигиталните технологии, от различна научна гледна точка. За това разбира се допринесоха модератора на панела д-р Катя Михайлова и панелистите: проф. д-р Владимир Игнатовски, доц. д-р Орлин Спасов, доц. д-р Антоний Гълъбов и. доц. д-р Пепа Митева. За мен бе изключително полезно да чуя анализите на водещи в съответната научна област учени, както и мнението на присъстващите на дискусията студенти от УНСС, НБУ и СУ. Тези няколко часа прекарани сред колеги и съмишленици, внесоха нов импулс и допълнителна увереност в моята изследователска работа по отношение на виртуализиране на образователната среда, чрез използването на новите УЕБ 2 инструменти. За съжаление времето не стигна, за да представя подробно моите идеи и преподавателска ми практика по отношение използване на социалните мрежи в образованието. Затова тук представям презентацията, която специално подготвих за академичния форум.

КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДУНАВСКИТЕ РЕКТОРИ

2010-11-30T11:04:00.005+02:00

В периода 25-27.11.2010 година имах честта да участвам в едно перфектно организирано от Русенския университет и значимо за научната общност събитие - Годишната „Конференцията на ректорите на университетите от дунавските страни” (DRC).Конференцията бе официално открита на 25 ноември от 16.30 ч. със слово на настоящия президент на организацията проф. Мирослав Вескович, ректор на Университета в Нови Сад.

Русе

Поздравления поднесоха вицепрезидента проф. Христо Белоев, ректор на Русенския университет, Областният управител г-н Пламен Стоилов и кметът на Русе г-н Божидар Йотов.
На 26 ноември работата на Годишната конференция „Интеграция, международно сътрудничество, качество и устойчиво развитие” продължи в четири тематични Секции – „Интеграционни процеси в Дунавския регион”, „Международното сътрудничество – мост за по-добри образователни практики”, „Качество в образованието”, „Устойчиво развитие на регионите – бизнес, социални и екологични аспекти”. Аз взех участие в работата на две от тях:
Трета „Качество в образованието”

Русе.

и Втора „Международното сътрудничество – мост за по-добри образователни практики”

Русе..

На 27.11. Общото събрание на DRC прие Обобщаващ доклад по „Европейската стратегия за Дунавския регион” и утвърди ректора на РУ проф. Христо Белоев за следващ президент на Конференцията

Семинар "Качество на училищното образование"

2010-11-15T22:08:00.001+02:00

На 11.11 и 12.11 в "Чифлика", Троянско участвах като обучител в семинар на директори на учебни заведения от Плевен на тема: "Качество на училищното образование". Ето моята презентация:

Конференция в Румъния

2010-11-01T19:05:00.005+02:00

През отминалия месец имах щастието да участвам в международна конференция в съседна Румъния. Красива природа в Синая и отлична организация на втората Международната конференция: ”Институционалното стратегическо управление на качеството на висшето образование”, Синая 14-16.10.2010 г.
Презентация посветена на конференцията

Ето я и презентация, с която участвах в конференцията:

До Корфу и Синая и обратно (част трета)

2010-10-31T22:24:00.000+02:00

През дните след като се прибрах в къщи дълго мислих дали да напиша тези редове. Дали да споделя тези мои чувства, които може и да са емоционална проява на тъга по Родината. Но гледайки снимките, връщайки се към напрупаните впечетления, анализирайки преживяванията в мен се затвърди убеждението, че трябва откровено да кажа това което мисля.
Веднага много читатели биха казали: «Презасроените ни курорти са убили природата..Голяма част от хотелите са или незаконни или са строени с «мръсни» пари..Морските и планинските ни комплекси са по-скоро панелни селища отколкото място за почивка..България е място за алкохолен и секс туризъм..и т.н»..Фрази които повтоянно се чуват и в медиите..Може би е така...
Но има и друга истина, която аз усетих след тези мои пътувания...Ние нямаме хилядите километри плажните ивици на Турция Гърция, Франция, Испания Италия..Нямаме високите планини на Швейцария, Австрия, Франция...Поради климатичните особености и летния и зимния сезон у нас са твърде къси (средно 3 месеца). Това са нашите географски и климатични реалности.Тях не можем де ги променим. Само може да се адаптираме към тях...Затова и курортите ни са презастроени, затова много от хотелите ни са големи и може би неподходящо високи...Но поне се нови, хубави, удобни, предлагащи вси по-добро обслужване всяка следаща година....И това че туристите у нас (особено в летните курорти) са предимно млади (дори непълнолетни) и не много заможни, се приема като основен недостатък на нашия туризъм..Този факт може де е и предимсто, защото бъдещето е на младите и чрез тях нашето море и планина печелят бъдещи дългогодишни почетатели...
Мисля си че ние още на осъзнаваме (може би заради нашето вродено недоверие и чувство за малоценност), че през последните 10 години в туристическите ни курорти се построи една нова България. Сигурно не е кристално чиста, но е по европейски модерна, забавна и красива, привличаща все повече хора от близко и далече..Нека де опитаме да не я хулим и пренебрегваме, а да й помагаме с нашето присъстие и позитивно отношение..Защото тази България е важна част от нашето по-добро бъдеще!

До Корфу и Синая и обратно (част втора)

2010-10-29T10:50:00.003+03:00

Няколко дни по-късно отново служебно пътуване този път до един популярен румънски зимен курорт - Синая.

Синая

Красива природа, страхотна планина, добре подържани пътища, отлично организирана научна конференция, свързана с осигуряване качеството на висшето образоване.

Синая..

И един дворец на румънския крал, който задължително трябва да се посети и разгледа...

Синая...

През цялото време обаче Синая ми навяваше тъга... Тъга заради ламаринените покриви и порутените, някога красиви къщи.

Синая.

Тъга заради стария кабинков лифт, на който така и неуспяхме да се качим, защото не работеше. Тъга заради просяците по улицата, които заради костюма ме объркаха с румънски богаташ.
Тъга заради изгнилата врата на хотелската баня в поовехтелия 4 звезден Интернационал, строен по времето на Чаушеско...

Синая,

И както ми беше тъжно си спомних за Великден. За неповторимите Родопи и теснолинейката, която се изкачва по планинските била. За това как ми спря дъха когато пред погледа ми се появи Пирин планина. За гостоприемното Банско..За новите хотели, предлагащи всякакви удобства за почива и развлечения. За прекрасните ски писти претъпкани с усмихнати скиори говорещи на различни езици, за тоалетните на лифта, в които забравих че съм в България....

До Корфу и Синая и обратно (част първа)

2010-10-29T09:39:00.015+03:00

През отминаващия месец октомври имах щастието да посетя две прекрасни туристически дестинации, намиращи се в двата края на нашия Балкански полуостров. В началото на месеца бе Корфу един от най-красивите гръцки( и не само гръцки) острови. Какво да кажа за магистралата по която стигнахме до гр. Игуменица – само суперлативи за парите и труда вложени в над 40 тунела и над 30 моста чрез, които магистралата пресича планината. Можем само да си мечтаем за такава връзка между Северна и Южна България. Още от ферибота усетихме романтичната красота на този различен гръцки остров.

Корфу.

Различен защото тук сериозен отпечатък са оставили венецианци и англичани. Няма ги типичните гръцки къщи, по-скоро човек си мисли че е попаднал някъде в Италия.

Корфу..

Красиво романтичен бе и 5 звездния х Корфу палас в който бяхме отседнали. Хотел с история и гости като Берлускони, Тони Блеър, Елцин

Корфу...

...Навсякъде тишина спокойствие, скали, и заедно с това малко тъга...Тъга по отминалото лято, тъга заради поовехтелите хотелски стаи, тъга заради мухлясалите от островната влага сгради.

Корфу

И тогава незнам точно защо си спомних за Слънчев бряг. За шумните ленти вечери прекарани в нащия най-голям курорт. За неизброимите хора по улиците, атракционите и заведенията, които се забавляваха искрено и бяха щастливи говорейки на езика на младостта. За прекрасната плажна ивица. За новите красиви по своему хотели които със своята архитектура сякаш казваха: „Да ние не сме хотелите-градини на Турция, Гърция, Испания, Франция, Италия но влезеш ли в нас ти ще получиш всичко от което имаш нужда”

Да ни и честита Новата учебна година 2010-2011 година!

2010-09-16T12:41:00.001+03:00

Вчера на 15.09.2010 започна новата учебна година в българското училище. Поредната единадесетата за новото хилядолетие и първата за второто десетилетие на ХХІ век. Но първият учебен ден по традиция бе същия както и от времето на „развития социализъм” – приветствия и умни напътствия от официалните лица (виж на http://dnes.dir.bg/news/parvi-ucheben-den-biseri-7090344), знамена, маршове прочувствени директорски слова. Само трепета на първокласниците и техните родители бе истински и неподражаем. И още нещо което ни напомни че сме във века на глобализацията и информационните технологии – ученическата глъчка се пренесе след откриването от училищния двор в заведенията за бързо хранене в МОЛ-овете, а комуникацията започнала от първия училищен звънец и класните стаи продължи с размяна на постове и снимки в социалната мрежа Фейсбук. Както се казва нещо малко и то неформално, но от сърце..Учениците отново бяха по адекватни от своите „учители и наставници” и направиха своя избор да живеят по правилата на ХХІ век, а не да останат подвластни на романтиката с дъх на „индустриалния социализъм” на 70-80 години на двайсти век. Може би интуитивен, но умен избор.. В навечерието на 15.09 се случиха още две важни събития, които ще окажат съществено влияние върху протичането на само но тази учебна година. Първото е представянето на новия доклад на Световната банка за образованието в България на 13.09. в софийския хотел "Шератон" (виж за събитието на http://www.worldbank.bg/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/ECAEXT/BULGARIAINBULGARIANEXTN/0,,contentMDK:22699308~menuPK:399259~pagePK:2865066~piPK:2865079~theSitePK:399204,00.html. Докладът озаглавен "България: Преглед на реформите в образованието, свързани с училищната автономия" (виж пълния текст доклада на http://siteresources.worldbank.org/BULGARIAEXTN/Resources/305438-1224088560466/Bulgaria_School_Autonomy_Reforms_FINAL_BUL_for_web.pdf) прави преглед на постиженията на реформите от последните години и очертава нерешените проблеми. Той е фокусиран върху четири аспекта на българската образователна система: нейната ефективност, качество, осигуряване на равен достъп до образование и отчитане на резултатите. Въпреки че докладите на Световната банка винаги се приемат противоречиво от различните професионални среди свързани с българското образование, според мен в него има едно безспорно твърдение: „Засиленото участие на родители и общини в процеса на вземане на решения на училищно ниво следва да се разглежда като вариант за повишаване на резултатите от образователния процес”. Като специалист които се занимава от 15 години с проблемите на децентрализацията и училищната автономия смятам че този извод в Доклада трябва да залегне като основна стратегия в бъдещата реформа на средното образование в България – разширяване на родителско участие и участие на местната общност в управлението на всички равнища в нашата образователна система(училищно, общинско, регионално, национално). Второто събитие е назначаването на новият зам. министър на МОМН отговарящ за средното образование- Милена Дамянова (http://www.minedu.government.bg/news-home/2009/10-09-14-zam-ministar.html). Въпреки че тя няма професионална кариера в системата на средното образование, въпреки че едни от нейните основни предимства пред другите кандидати за поста, подчертани от министър Игнатов са че тя е „млада и любопитна към живота”, професионалната педагогическа общност и цялото българско общество трябва да даде кредит на доверие на новата зам. министърка. Защото той ще й е нужен в нейната дейност, защото без него няма да успее не само тя и министерския екип като цяло, а ще са несполучливи и необходимите реформи в българското училищно образование. От което ще загубим всички ние.

Дискусия "Българското училище - ключ към общество и икономика на знанието"Благоевград, 05.06.2010

2010-06-06T23:00:00.002+03:00

24 май - "Напред науката е слънце"

2010-05-25T01:40:00.001+03:00

Отмина още един 24 май...Тихо, неусетно ... За съжаление на празника най-тихо се чуваше химна посветен на делото светите братя Кирил и Методий. С "Върви народе възродени" започна шествието на пловдивските училища..каквато е вековната традиция...Но "Напред науката е слънце" постепенно се замени от скандиранията на преминаващите ученици и учители, които скандираха най-силно името на своето училище...почти като на футболен мач...Но тези празнични възгласи не могат да се сравнят с крясъците на абитуриентите...Провесени от прозорци на автомобили и джипове, накачени на фадроми и трактори красиви момичета и момчета викат така сякаш България е спечелила световната купа по футбол...Или след опорочените матури всички вкупом са ги приели в елитни английски и американски университети...А парите които се дават за безсмислено скъпи дрехи, обувки, прически, за силиконови гърди и устни, за абитуриентски почерпки на роднини приятели (колкото средноголями сватби), могат спокойно да послужат за такси за обучение в кой да е европейски дори американски университет...Въпрос на ценности...Ценности в една държава в която отдавна образованието не е ценност и приоритет. Държава, в което точно пред светлия празник, гръмна скандала с матурата по Български език и литература. Скандал, който в друга европейска страна би предизвикал оставка поне на министъра на образованието...Но какво като темите са ги знаели между 60 и 80. Какво от това че те са били публикувани във форуми където могат да се прочетат от още стотици и хиляди..Няма проблем...А ако учениците са от едно или няколко училища и повишат средното оценка от зрелостния изпит на своето училище..Утре директорът или директорите на тези "елитни" училища ще поискат съвсем логично и по-висока издръжка. А ако догодина заради дискредитираните матури не приемат наш отличник в елитен университет. Защото „Кембридж не вярва на сълзи", а очаква отлични резултати от матуритетни изпити. А ако теча на информация доведе до негативни обществени настроения срещу матурите, защото и само един зрелостник да е знаел темите това променя целия замисъл на концепцията за външно оценяване, за обективност на оценките, да не говорим за обществената справедливост. Сигурно е, че заловеният вече гл. счетоводител на някакъв си Център към МОНТ е само крайната брънка веригата. Сигурно е, че престъпната група си действа и си изнася информацията още от първите матури. Това още веднъж показва необходимостта от ликвидирането на централизацията в управлението на нашата образователна система. Време е това министерство да промени коренно своите функции- да изработва политики и подготвя закони, а не да се занимава с всичко. Не може политически лица като министърът и зам.министърът да са сред хората участващи в подготовката и провеждането на матуритетните изпити. Те имат други приоритети и отговорности. За да се обективни, а не конюнктурни, за да справедливи матурите трябва да се подготвят и провеждат от специална агенция или център в ръководството на който задължително трябва да участват представители на родителски организации, на училищни настоятелства, на неправителствени организации. Така ще има обществен контрол и професионална и обществена отговорност. А сега отговорността е само политическа и би трябвало да се понесе поне от зам.министъра на средното образование. Каквото и да стане, този скандал е още един "пирон в ковчега" на нашето образование. Още една проява на бездуховност и сребролюбие, опорочаващи всяко добро дело и начинание...Макар че 24 май отмина неусетно в ушите ми все още звучи "Напред науката е слънце"...И заедно с това ми става тъжно, защото за съжаление науката и образованието отдавна не сгряват сърцата на повечето българи... Отмина още един 24 май, неусетен и тъжен..."Напред науката е слънце"

ВИРТУАЛИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО В АКАДЕМИЧНА СРЕДА, ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА МРЕЖА „ФЕЙСБУК”

2010-04-27T21:00:00.006+03:00

Tази моя статия е публикувана в сп. Педагогика, бр. 2, 2010. Ще бъда благодарен, ако в коментарите представите вашето мнение по този актуален за нашата образователна практика проблем.линк към статиятаhttp://docs.google.com/View?id=dfzrv73j_919dftk3zcw

На 15.04.2010 бе приет на второ четене "Законопроект за развитието на академичния състав"!

2010-04-16T11:57:00.002+03:00

Ако мога да перефразирам един Председател на Народното събрание, вчера бе един хубав ден за българското висше образование и наука!Най-хубавият от 20 години насам...В Народното събрание бе приет на второ четене "Законопроект за развитието на академичния състав"Осъзнаваме ли какво точно се случи.. Сигурно не...Сигурно всеки от нас, който работи в тази система има своите основателни критични забележки към приетия текст. Сигурно години наред ще има проблеми, свързани с прилагането на новия закон. Сигурно в различните членове и алинеи ще открием много компромисни моменти, откровенни препратки към миналото и противоречия (надявам се те постепенно да бъдат преодоляни с бъдещите поправки на Закона)...Осъзнаваме ли, че този закон ще "върне" автономията на българските университети, отнета им преди десетилетия и те вече сами ще могат да си избират своите професори. Така нашите академични институции ще се присъединят (по-скоро върнат) към "семейството" на европейските автономни университети и веднъж за винаги ше скъсат с "ръководната роля" на ВАК (държавата, респективно управляващата партия), с руските (съветски) и беларуски практики на държавното управление на преподавателите и учените...Осъзнаваме ли, че с този закон се "нормализира" нашата преподавателска професия...Че ще се разделим с нашите доцентски "пагони на полковник" и професорски "генералски лампази"...Защото ние сме преподаватели и съвсем естествено е да заемаме "академична длъжност", която да защитаваме ежедневно с нашата работа със студентите и научната продукция, която публикуваме. А не да предобием научно звание и след това цял живот да се изживяваме като "недосегаеми" полковници и генерали на преподавателския и научен фронт, които лежат на лаврите на дипломите за доцент и професор, а вече отдовна са се откъснали от потребностите на студентите и от предизвикателствата на съвременното висше образование и наука... Осъзнаваме ли, че този Закон ни дава много по-голяма академична свобода, но заедно с това и предполага и мното по-голяма отговорност в действията ни като преподаватели и изследователи работещи в съответния университет...Осъзнавами ли, че вчера с приемането на този законопроект депутатите от 41 Народно събрание, министърът на МОМН извършиха тиха "революция" в едно обществена система, която единствена според мен, може да изведе България от незавидното положение на "покрайнина" на ЕС...А 20 години предните управляващи, предходните парламенти, дискутираха, разработваха, обсъждаха различни законопроекти, а едновременно с това използваха държавната ВАК за политически влияния върху уж автономните университети...Нека се замислим за всичко това преди да критикуваме новия Закон... И да изстудяваме шампанското за следващата седмица, когато надявам се, законът ще бъде публикуван в Държавен вестник...

"Презентация на тема: "Ефективната училищна среда" - семинар Банкя, 2009 г.:

2010-03-17T09:07:00.009+02:00

Весела Коледа и страхотна 2010!

2009-12-25T11:39:00.000+02:00

Пожелавам на всички мои реални и виртуални приятели най-красивата и щастлива Коледа!
И много успехи, здраве и любов през Новата 2010 година!

Проект на Закон за развитието на академичния състав в Република България.

2009-12-13T01:07:00.007+02:00

Едно важно събитие се случи малко след 8.12 ...А може би точно то е подарък на академичната общност по случай празника. Подарък, който със сигурност ще промени из основи българското висше образование и наука и ще ги направи по "адекватни" на общоевропейското образователно пространство, в което вече две години присъствахме със Закон от ...1972 година...
Министерският съвет прие Рещение за одобрение на Проект на "Закон за развитието на академичния състав в Република България". По думите на вносителя министър Игнатов, ако този закон се приеме от Народното събрание "Берлинската стена ще падне в сферата на българското образование и науката".
А аз бих го допълнил - случи се "академичният 10 ноември", за съжаление 20 години и един месец (без един ден) по-късно!
Но по добре по-късно отколкото никога.... Нали така?

ето линк към текста на Законопроекта
http://docs.google.com/View?id=dfzrv73j_838mx3dnpcg

Конференция в Румъния

2009-11-01T23:49:00.006+02:00

Красив Букурещ и страхотна организация на Международната конференция: ”Институционалното стратегическо управление на качеството: „От минимални изисквания към цялостно подобряване на качеството”, Букурещ 15-17.10.2009 г.
Презентация посветена на конференцията

Посетете новия ми сайт!

2009-09-14T12:00:00.005+03:00

Здравейте,
Посетете сайта на доц. Галин Цоков. В този своеобразен виртуален кабинет можете да получите актуална информация за изучаваните при мен учебни дисциплини, да си изтеглите учебните програми за тях, да си прочетете презентацията от последната лекция, да се запознаете с полезни за вас научни публикации.
Тук може свободно да изказвате вашето мнението по изучаваните теми и наболелите проблеми на обществото, университетския живот и българското образование като цяло.
В това свободно, академично пространство може и да зададете своите въпроси към мен, да оставите коментари и препоръки за нашата бъдеща съвместна дейност.
Очаквам ви на адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/

КОНСПЕКТ ПО ПЕДАГОГИКА

2009-08-26T13:08:00.009+03:00

Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/pedagogika

КОНСПЕКТ по дисциплината Организационен мениджмънт в сферата на социално-педагогически услуги на деца и юноши

2009-07-27T22:58:00.004+03:00

Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/-----------

КОНСПЕКТ ПО Училищно законодателство и училищна администрация

2009-07-22T23:19:00.004+03:00

Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/----

КОНСПЕКТ по дисциплината Организационен мениджмънт в образованието

2009-07-22T23:02:00.003+03:00

Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/---

КОНСПЕКТ по дисциплината "ИНТЕГРИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА СЪС СОП"

2009-06-26T13:59:00.003+03:00

Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/4-----

КОНСПЕКТ по дисциплината "СРАВНИТЕЛНО СПЕЦИАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ"

2009-06-26T13:46:00.004+03:00

Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/sravnitelno-specialno-obrazovanie

Конспект по Инвационен мениджмънт в образованието

2009-06-26T13:25:00.003+03:00

Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/ucebni-disciplini-v-magistrski-programi/----2

2009-06-26T12:59:00.001+03:00

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ”ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
ЕТИКА НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ
СПЕЦИАЛНОСТ ПСИХОЛОГИЯ
ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН:Магистър
Учебната дисциплина има за цел да подготви бъдещите специалистите в областта на консултативната психология по проблемите на същността и особеностите на етични стандарти в професионалната дейност.В учебната програма са отчетени както теоретическите и практически познания в областта на етиката Анализират се етични професионални кодекси на различни професионални, неправителствени и бизнес организации

ТЕМАТИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА:
1. Етиката като система от морални ценности и принципи
2. Етични стандарти и механизми за регулирането
3. Фактори влияещи върху професионалната етика
4. Етика на професионалната дейност и етични професионални кодекси
5. Формиране на етично поведение в организацията
6. “П - модел“ за вземане на етично решение
7. Морален стандарт в организацията

Литература

Конфликти на интереси в бизнеса. Бизнес етика. Център за икономическо развитие. София., 2003.
Стефанов, Н., Управленска етика и естетика, С., 1998
Сб. Етиката в България – вчера, днес и утре. Съст. Емилия Маринова. Изд. Фабер, 2005.
Сотирова, Д. Бизнес етика и икономическото гражданство. – сп. Диалог, 3, 2006.
Сотирова, Д. Бизнес-етика, Изд. ВЦМКНУ, С., 2002;
Barth. S. Corporate Ethics. Aspatore, 2003; Bradburn, R. Understanding Business Ethics. L. and NY, Continuum, 2001;
Bowie, Norman. “Challenging the Egoistic Paradigm.” Business Ethics Quarterly 1:1 (1991),1-21.
Kaptein Muel. Ethics Management: Auditing and Development the Ethical Content of Organizations.
MacIntyre, Alasdair, After Virtue, second edition, (Notre Dame: Notre Dame University Press, 1984).
Mackie, John L., Ethics: Inventing Right and Wrong, (New York: Penguin Books, 1977).
Michalos, Alex. The Society for Business Ethics Newsletter 5:1 (May 1994).
Quinn, Dennis P. and Thomas M. Jones. “An Agent Morality View of Business Policy.” Academy of Management Review 20:1 (1995), 22-42.
Sen, Amartya. On Ethics and Economics (New York: Basil Blackwell, 1987).
Shaw, William and Vincent Barry. Moral Issues in Business (5th ed. Wadsworth, 1994).
Williams, Oliver F., Frank K. Reilly, & John W. Houck, eds. Ethics & the Investment Industry (Rowman & Littlefield, 1989).
Wyburg G. Competitive and Ethical?: How Business Can Strike a Balance? Kogan Page, L., 1998

ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА:
(доц. д-р Галин Цоков)

КОНСПЕКТ ПО МЕНИДЖМЪНТ НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА КУЛТУРА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

2009-06-25T21:56:00.002+03:00

1. Същност на понятието организационна култура.
2. Характеристики, цели и метафори.
3. Дефиниция и особености на училищната организационна култура
4. Форми на организационната култура.
5. Функции на културата в организацията.
6. Елементи на организационната култура. Нормативни модели. Ценностни аспекти. Мирогледни схващания. Символика.
7. Модели на организационната култура
8. Възникване развитие и промяна на културата в организацията.
9. Структура и специфика на училищната култура
10.Ученическа и учителска субкултури.
11.Типологии на училищната култура
12.Управление на организационната култура в училище.
13.Диагностика на организационната култура в училище.

ЛИТЕРАТУРА:
Балкански. П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001
Балкански, П., Организационна култура на училището, в: Управление на средното образование, С.,2003, стр.161-180
Джонев, С. Социалната организация., том 1, С. 2001.
Паунов М. Организационна култура. С., 1996.
Паунов, М. Организационна поведение. С., 1998.
Шейн, Э. Г. Организационная культура и лидерство, М., 2001
Христоматия по Мениджмънт на организационната култура, Интераула, София – Амстердам, 2003
Hargreaves, D., School Culture, - School Effectiveness and School Improvement, 1995,Vol.6,1

ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА:
доц. Галин Цоков 2009 г.

Интерактивният форум като форма на е-консултиране на лица с увреждания

2009-06-21T16:19:00.000+03:00

доц. д-р Галин Цоков, гл. ас. Огнян Койчев, ПУ”Паисий Хилиндарски”

Едни от основните тенденциите в развитието на съвременното общество са свързани с неговата ‘електронна технологизация’ и последващата променя на нагласите за общуване и комуникация на различни групи хора. Глобалната информационна мрежа постоянно увеличава възможностите за достъп и поражда редица сериозни предизвикателства към традиционните методи и средства за въздействие, в това число и тези за оказване на социална и психологическа подкрепа на нуждаещите се. Грижата за хората с увреждания и предизвикателствата на информационно-комуникативните технологии създават условия за приложение на качествено нови методи и форми на консултиране. Електронното консултиране, което първоначално намира място в сферата на бизнеса и потребителските услуги, все повече се налага като търсена форма за оказване на първична помощ в предпочитана и достъпна среда за комуникация.

Е-консултирането се определя като процес на комуникативно въздействие в уеб базирана виртуална среда, предназначен да помогне на клиента да решава свои индивидуални проблеми и да планира бъдещето си.

Процесът включва процедури на интервюиране, тестиране,информиране, насочване, съветване, фасилитиране, трениране и др.

Целта на е-консултирането на лица с увреждания е да се определи полезността и безполезността в разитието на клиентите през собствената им гледна точка.

Основни задачи на е-консултиране са:

* Предоставяне на експертна оценка и съвет, насочване към варианти за решаване на проблема;
* Внушаване на възможно решение или насочване към инструментариум за решение на проблема;
* Ангажиране на клиента в процес на взаимодействие, което да възприема като полезно за благоприятното развитие на клиента.

Процесът на информиране, подпомагане и оказване на подкрепа в уеб базирана виртуална среда се осъществява чрез три основни модела на е-консултиране:

# Експертно консултиране.
# Терапевтично консултиране.
# Процесуално консултиране

Основните преимущества на е-консултирането могат да се сведат до следното:

* Е-консултирането улеснява достъпа на потребителите до услуги от квалифицирани специалисти.
* От друга страна е-консултирането е източник на представителна информация относно динамиката на потребностите и проблемите на хората с увреждания и техните семейства.
* Участието на академични преподаватели като е-консултанти повишава ефективността на оказваната помощ поради тяхна ангажираност и познанието им на специфичните измерения на проблемите.

Една от най-използваните технологии на уеб базираната електронна среда предназначена за консултиране на лица с увреждания това е интерактивен форум. Проведено проучване на сайтове на университети от цял свят показва, че като основна форма за е-консултиране се налага именно интерактивният форум.

Той се определя като уеб базиран инструмент който е конструиран е така, че да предоставя на участниците – клиенти и консултанти средства за общуване чрез публикуване на съобщения.

Структура на интерактивния форум включва:

* Регистрация на участници – клиенти и консултанти.
* Новини, важна информация, предстоящи събития, свързани с интерактивния форум.
* Задаване на въпроси в различни категории:
* Поставяните проблеми и съответните дискусии могат да бъдат публични или лични (достъпни само за запитващия и за съответния консултант).
* На администраторите, са предоставени специализирани услуги за управление на интерактивния форум

Основните характеристики на тази форма за е-консултиране могат да се сведат до следното:

* Достъпен: позволен е достъпа от целия свят от всички видове компютри. Всеки клиент има еднакви възожности да получи отговор и подкрепа на един и същи проблем в различно време и пространство.
* Разпределено: Нито един специалист не е достатъчно компетентен да отговаря на всички въпроси. Форумът позволява на едно и също лице да използва услугите на различни консултанти и така да адаптира мисленето си към заемане на активна позиция спрямо собственото си благополучие.
* Динамичен: Мрежата се променя постоянно: сайтовете лесно се персонализират и променят тогава, когато е нужно.
* Интерактивен: Ефективната подкрепа не е статична и еднопосочна, а предполага активна обратна връзка между консултанта и клиента. В същото време, интерективния форум предоставя възможности за взаимно консултиране и обмен на информация под наблюдението и съдействието на съответни специалисти
* Гъвкав: клиентите могат да получават информация от домовете си или от удобно избрано за тях място, в подходящ момент.

Форумът на сайта disabilitybg.org е създаден и подържан благодарение на проект „Актуални методи, средства и технологии в обучението на лица с увреждания” - фонд Научни изследвания ОХН - МОН. До момента е посетен от над 200 потребители. В консултанския екип обслужващ форума участват четирима приподаватели от ПФ на ПУ „Паисий Хилендарски”.

Общата структура на форума на сайт disabilitybg.org включва следните елементи:

* FireBoardForumShow latest postsRulesHelpWelcome, Guest
Please Login or Register.
Lost Password?
* Forum Category Forum Topics Replies Last Post
* Forum 1
* Sample Forum 1 3 11
* Здр
* by tsetso_19 |
* Recent Posts
* TopicAuthorCategoriesDateHits Re:ZdraveiteGuestForum 10 Re:ЗдрGuestForum 10 ЗдрMariForum 113 ZdraveiteGeorgievaForum 117 Re:Sample Post 1GuestForum 10
* TopicAuthorCategoriesDateHits Sample Post 1GuestForum 153
* Disabilitybg.org Forum Stats General Stats Total Users: 219 Latest Member: Patismith
Total Messages: 54 Total Subjects: 3 Total Sections: 6 Total Categories: 3
» View Recent Posts » More About Stats » User List

Регисрацията е задължителна ако потребителят иска активно да се включи в дискусията на интерактивния форум или да получи квалифицирана консултанска помощ по определен проблем.
Данните показват, че най-активно във форума участват родителите на деца със специални образователни потребности. Над половината въпроси и дискусии са създадени от тази група потребители. По това разглеждания форум на се различава от други подобни, защото по родителите са тези, които най-активно търсат във виртуалното пространство, информация и квалифицирана помощ по отношение на обучението и възпитанието на техните деца имащи определени проблеми. Във форума активно участват и студенти основно от специалност Специална педагогика (около 1/5 от поставените въпроси и откритите дискусии). Сравнително слабо засега е участието на хора с увреждания. Според нас причините за това се крият в психологически бариери, които в голяма степен спират тяхното по-активното участие дори във форми на виртуално общуване и търсене на професионална консултанска помощ.

От тази гледна точка бъдещото устойчиво развитие на интерактивното виртуално консултиране на хора с увреждания е свързано с използването на Web 2.0 инсрументите като:

+ skype
+ Блогове и wikis
+ Социалните мрежи - Facebook, Myspace
+ Second Life като нова виртуална среда

За разширавяне на възможностите за на виртуалното консултиране на хора с увреждания чрез асинхронни и синхронни форуми и други Web 2.0 инсрументите, ние създадохме и подържаме следните електронни страници и адреси:

* Име в Skype disabilitybg.org
* Блог: http://disabilitybgorg.blogspot.com/
* В социалната мрежа Фейсбук създадена група за дискутиране на проблемите и консултиране на хора с увреждания (http://www.facebook.com/profile.php?id=1164978225&ref=name#/group.php?gid=68370030842)

Смятаме, че чрез използването на тези съвременни Web 2.0 инсрументите значително ще се разширят възможностите за е-консултиране на хора с увреждания и заедно с това ще се популяризират резултатите от проекта публикувани на сайта disabilitybg.org
Литература
Бояджиева, Н. Консултирането в социалната сфера, ГСУ, 2004
Божинова, Д. Въвъдение в консултативната психология, С., 2001

Койчев О., Г. Цоков, Приложение на електронното консултиране за решаване на проблеми в академичното, личностното и кариерното развитие на студентите, в сб. Конкурентно стратегии във висшето образование, И-во МВБУ, Правец, 2006
Кутева,В., Психолого-педагогическо консултиране,В.Т.,2000

Левтерова Д. Консултиране при обучителни трудности, Пловдив, 2005.
Мерджанова,Я.,Наръчник по професионално консултиране,С.,2001

Цоков Г., О. Койчев. - Приложение на е-консултирането за подобряване на достъпа и адаптирането на лица с увреждания към университетска среда, в сб. Съвременни методи, средства и технологии в диагностиката, консултирането и обучението на лица с увреждания, УИ П. Хилендарски, П., 2007

УЧ Е Б Н А П Р О Г Р А М А

2009-03-17T19:10:00.000+02:00

ПО УЧИЛИЩНО И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ

УСЛОВИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ТЕКУЩАТА ОЦЕНКА

• Присъствие на лекциите: 0 - 3 т.
• Присъствие на семинарите: 0 - 7 т.
• Участие във виртуални дискусии 0 - 12 т.
• Или самостоятелна разработка на писмен текст по тема, свързана с лекционния курс и семинарите. – 0 - 12 т.

За всяко посещение на лекция през семестъра студентът получава по 0,5 точки.
За всяко посещение на семинар през семестъра студентът получава по 1 точка.
За всяко активно участие вьв виртуална дискусия свързана с теми от теория и практиката на курса на интернет адреси: http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/ или http://galintzokov.blog.bg/ студентът получава по 3 точки
Самостоятелната писмената работа/разработка трябва да е в обем от 7 -10 стандартни машинописни страници – 30 реда /60 знака. Темата за тях може да се избере от по една от темите в лекционтия курс или да се формулира самостоятелно от студента, след което да се консултира с преподавателя. Трябва да включва увод, изложение и заключение. Уводът представя мотивите за избора на темата, целта и задачите на работата. Основната част предлага основните идеи, авторови тези и аргументация. Заключението извежда основните моменти, изводи, обобщения. Цитираната литература се описва според библиографските стандарти. Трябва да се представи на хартиен или на магнитен носител в последната седмица на 6 семестър

Оценки:
от 20 до 22 точки – отличен 6
от 16 до 19 точки – мн. добър 5
от 11 до 15 точки – добър 4
от 7 до 10 точки – среден 3
под 7 точки - слаб 2

КОНСПЕКТ
ПО УЧИЛИЩНО И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ

1.Професионалното ориентиране като социално-педагогическо явление. Основни понятия. Видове.
2.Основни функции и дейности на професионалното ориентиране. Диагностика на професионалната пригодност.
3.Процес на оценка в процеса на професионалното ориентиране
4.Професионално информиране и професионално консултиране.
5.Основни комуникационни умения в процеса на професионално консултиране. Процесът на подпомагане
6.Същност на кариерното развитие. Основни теории.
7.Разработване на програми за кариерно развитие.
8.Подготовка и обучението на учиниците по въпросите, свързани с търсенето на работа. Изготвяне на автобиография и придружителни писма
9.Заучаване и трениране на комуникационни техники за интервю за работа
10.Търсене на информация за професии и работодатели.
11.Съвременни системи на професионалното ориентиране. Система на професионалното ориентиране в България. Професия и професиознание. Класификации (систематика). Училища.
12.Педагогически съветник – длъжностната характеристика, задачи и функции по професионално ориентиране на учениците.
13.Компетентност на специалиста по професионално ориентиране.

ЛИТЕРАТУРА

1.Александров, П. Информационно психични ориентации в професионалното самоопределяне. // Образование и професия. № 11, 1993. с. 21-25.
2.Александров, П. Професионалното самоопределяне на личността. С., 1987.
3.Атанасова, Й. Професионалното ориентиране в училище. // Посоки № 6-7, 1997. с. 37.
4.Бабалова, Р., А. Садовски. Интерес и обучение. С., 1985.
5.Василев, Д. и Я. Мерджанова. Теория и методика на професионалното ориентиране. УИ “Св. Климент Охридски”. С. 2003.
6.Вълова, В. Групи за личностно развитие и гражданско поведение. С., 1991.
7.Гергов, С. Професионалното ориентиране в страните от Европейския съюз.. // Образование и професия. № 9, 1996. с. 30-33.
8.Гергов, С. Състояние и развитие на системата за професионално ориентиране в България. // Образование и професия. № 10, 1996. с. 6-15.
9.Иванов, П. Професионален подбор на учениците. С., 1980.
10.Иванова, З., И. Косев. Личност и професия. С., 1976.
11.Искрев, Д. основи на професионалното ориентиране. Благоевград, 2000.
12.Искрев, Д. Отношението “професионална кариера – личност”. Подходи и теоретично възгледи. // Посоки. № 8, 1997. с. 59-68.
13.Искрев, Д. Поведенчески измерения на професионалния избор на учениците при прехода “училище – труд”. // Педагогика. № 8-9, 1998. с. 32-38.
14.Искрев, Д. Реализиране на идеята за професионална мобилност на личността в образователен контекст. // Педагогика. № 3, 2000. с. 27-33.
15.Колева, Р. и др. Началото на пътя. Кариерно развитие – програма за учениците от средния курс. Ръководство за учители. С., 1998.
16.Колева, Р. и др. Началото на пътя. Кариерно развитие – програма за учениците от горния курс. Ръководство за учители. С., 1998.
17.Мерджанова, Я. Наръчник по професионално ориентиране. С. 2001.
18.Стоилова, М., В. Попова. Ценностната система на съвременния българин. С. 1994.
19.Шивачева-Пинеда, Ив. Училищно и професионално ориентиране. Ямбол, 2002.

ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА: ДОЦ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ

За връзка с мен
e-mail
g_tzokov@abv.bg
gtzokov@uni-plovdiv.bg
http://galintzokov-gall.blogspot.com/
http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/
http://galintzokov.blog.bg/

skype:galin.tz

ICQ # 114-605-934

КОНСПЕКТ

2009-03-14T09:55:00.000+02:00

ПО МЕНИДЖМЪНТ НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА КУЛТУРА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

1.Същност на понятието организационна култура. Характеристики, цели и метафори.
2.Дефиниция и особености на училищната организационна култура.
3.Форми на организационната култура.
4.Функции на културата в организацията.
5.Елементи на организационната култура. Нормативни модели. Ценностни аспекти.
6.Мирогледни схащания. Символика.
7.Модели на организационната култура
8.Възникване, развитие и промяна на културата в организацията.
9.Структура и специфика на училищната култура.
10.Ученическа и учителска субкултури.
11.Типологии на училищната култура.
12.Управление на организационната култура в училище.
13.Диагностика на организационната култура в училище.

ЛИТЕРАТУРА:

Балкански. П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001
Балкански, П., Организационна култура на училището, в: Управление на средното образование, С.,2003, стр.161-180
Джонев, С. Социалната организация., том 1, С. 2001.
Паунов М. Организационна култура. С., 1996.
Паунов, М. Организационна поведение. С., 1998.
Шейн, Э. Г. Организационная культура и лидерство, М., 2001 ( в оригинал: Edgar H. Schein, Organizational Culture and Leadership, Jossey – Bass, San Francisco,1985)
Христоматия по Мениджмънт на организационната култура, Интераула, София – Амстердам, 2003
Hargreaves, D., School Culture, - School Effectiveness and School Improvement, 1995,Vol.6,1

ИЗГОТВИЛ ПРОГРАМАТА: ДОЦ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ

За връзка с мен
e-mail
g_tzokov@abv.bg
gtzokov@uni-plovdiv.bg

http://galintzokov-gall.blogspot.com/
http://www.facebook.com/people/Galin-Tzokov/
http://galintzokov.blog.bg/

skype: galin.tz
ICQ # 114-605-934

ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ НА СЪВРЕМЕННОТО УЧИЛИЩЕ

2009-02-15T18:23:00.000+02:00

В началото на новото столетие българското училище е изправено пред редица предизвикателства. Част от тях се отнасят до самото функциониране на училището като ораганизация и са свързани с три основни организацонни характеристики: гъвкавост (учебния процес да се приспособява към изискванията на съвременността); способност за усложнение (да се насочва образователния процес от простото към по-сложното) и способност на организацията към развитие (да се извършват организационни изменения – външни и вътрешни). В този смисъл училището като организация, включително и българското, търпи постоянни промени, свързани с измененията в социалната среда. В настоящото изследване е направен опит да се анализират основните организационни особености на съвременното училище, които в определена степен трябва да станат и характеристики на нашето българско училище.
Спецификата на училището като организация може да се сведе до няколко основни момента:
• училището като социално-политическа система(3);
• социалната среда детерминира организационните промени;
• развитие на автономноста и стратегическата самостоятелност на училището;
• взаимовръзка между организационна и образователна субструктури;
На първо място трябва да се отбележи, че съвременното училище функционира като “социално-политическа система”(3). Най-важните особеностите на социално-системната теория за организацията са следните: “Организацията функционира като коалиция, съставена от социално-политически групи, кото често работят и извън формалната система; властта дифузира в групите или коалициите от групи; формалните и неформални цели често са в конфликт, поради различните направления на дейност и ръководство; контролът над продукцията ( преподаването и ученето) е насочен към неформалните норми в групите; всеки човек, носи своите социални и психологически особености в своята пряка работа в организацията, което често се отразява на продуктивността”(3, 106).
От друга страна социалната среда пряко детерминира организационните промени в училището. Различните изменения особено в макросоциалната среда изискват и съответни промени в училищната организация. Това е така, защото училището като институция е “силно отворена система, която е силно обвързана с различните сфери на обществото”(2, 39). В този смисъл трябва се отбележи, че днес в началото на новото столетие, след значителните социални промени извършени през последното десетилетие, нашето училище се нуждае от определини промени в своята ораганизаиця.
Може би най-важните организационни изменения, които трябва да се извършат, са свързани с една друга специфична черта на съвременното училище – развитието на неговата автономност и стратегическа самостоятелност. В този смисъл в училищната организация “трябва да се избегне нормативния характер в управление на образованието и да се подобри съотношението между цинтрализация и децентрализация”(1, 64).
Като следваща специфична черта на училищната организация можем да посочим взаимовръзка между организационна и образователна субструктури. Образователната субсистема включва основните процеси протичащи в училище и класната стая, свързани с учебно-възпитателната дейност. Организационната субсистема е свързана с осъществяване на взаимовръзка между училищните групи, съществуващата култура на организацията, резпределяне на задължениятя, структурата на управлението.
Като се имат предвид тези специфични организационни черти може да се каже, че през последните десетилетия се наблюдават значителни промени, свързани с училището, като усложняване на неговата структура, увеличаване на нееднородността на учениците, засилване на конкуренцията между съседните училища, повишаване на изискванията от страна на обществеността и администрацията към неговата ефективност. В този смисъл за да се разкрият по-точно особеностите на съвременното училище като организация, е необходимо да се разгледат по-подробно характеристиките на отделните организационни модели.
За целта ще се спрем на CaMePe концепция за училищната организация, съгласно която могат да се опраеделят пет основни модела, а имемно:
• секторна организация;
• линейната организация /line and staff organization/;
• колегиална организация;
• матрична организация;
• модулна организация. (4)

Всеки от споменатите модели е построен на отделни компоненти, групирани в три основни групи:
• Организационни единици - предметни отделения, административно-финансова служба, ръноводство и консултиране на учениците, учители;
• Координиращи механизми - вътрешни правила, професионално майсторство, йерархия в ръководството, консултиращи структури, култура;
• Мениджмънт - централна управленска функция, директор, пом. директор, менаджери на средно ниво(4).

Първият модел - секторният или сегментния е свързан с професионалната бюрократична структура, тъй като при него основна доминираща роля играе училищният ръководител – директорът. По-важните характеристики на този модел са следните:
• автономност на преподавателя и индивидуалистична професионална култура;
• вертикални образователни секции (паралелки и потоци);
• най-важен координиращ механизъм-професонализма и квалификацията на преподавателя;
• специфична позиция на директора - свързан с учителите и администратор;
• управление ориентирано към контрола.(5 , 205).
Водещата организационна характеристика на този модел е “автономната позиция на учителя преподаващ по определен предмет. Всеки учител може да се ръководи в своята работа от собствен индивидуален стил на преподаване”(5, 206). Другата важна особеност на този модел е значителната ефективност по отношение на формалната регулация на взимоотношенията между учители и ученици. Учениците да се придържат строго към установената учебна програма. Равноправието и участието на учителите във вземането на решения е другата особеност на сегментния модел на училищна организация.
Вторият модел е моделът на линейната организация. Той е свързан с формалната бюрокрация, при която правилата и контрола се определят и реализират чрез мениджмънта. Основните характеристики на този модел са:
• вертикални и хоризонтални образователни секции;
• наличие на предметни методически обединения с консултативни функции;
• най-важен координиращ механизъм-мениджмънта и йерархическите връзки;
• директорът преди всичко администратор, а пом. директорът ръководи преподавателските звена
• управление ориентирано към бюрократичните принципи(5, 209).

Най-важните особености на линейната организация са формализацията и авторитарността, които определят ясните правила в организацията. В този смисъл ролите и задачите са точно определени, което от своя страна гарантира стабилността на организацията. Управлението на училището е насочено към прякото ръководство на персонала и вътрешен контрол. В този смисъл сегашният нормативен модел на училищно управление у нас в голяма степен съответства на линейната организация.
Третият организационен модел на училището, съгласно разглежданата концепция, е моделът на колегиалната оранизация. При него основният координиращ механизъм е много добре развитата “консултативна структура, обхващаща цялото училище, включително и предметните методически обединения”(5, 210). Най-важните характеристики на колегиалния модел са следните:
• хоризонтални и вертикални образователни секции;
• автономни предметни методически обединения, изработващи образователни стратигии;
•най-важен координиращ механизъм- професионализма и консултативната дейност;
директорът действа като “пръв сред равни” и е ориентиран към процеса;
• управление ориентирано към контрол и изработване на стратегия (5 , 211)

Може да се каже, че културата характерна за колегиалната организация е свързана преди всичко с професионалните ценности. В този смисъл основните особености на този модел са, наличие в организацията на ценности като професионализъм при преподаването, взаиморазбиране, кооперация, ръководството на директора е насочено към образователния процес и реализиране на стратегията за развитието на учебното заведение.
Четвъртият модел, матричният е свързан с един важен координиращ механизъм в организацията – разработване и реализиране на стратегията на училището, която от своя страна се явява разултат от изработване на общи правила и консултации. По-важните характеристики на този модел са следните:

• две типа групиране в организацията – според процеса на преподаване и на управление (възпитание);
• интеграция в преподаването и управлението (възпитанието) на учениците;
• най-важен координиращ механизъм- мениджмънта;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика;
• управление ориентирано към изработване на стратегия и общи ценности(5).

Водещата организационна характеристика на този модел е свързана със създаване на организационни форми за интегриране на функциите за обучение и управление (възпитание) на обучаваните. От тази гледна точка мениджмънтът, чрез който се координира организацията, е свързан с информационните потоци и консултации при разработване на стратегията на училището. Така от имиджа на организацията и неговото развитие се интересува всеки член на организацията.
Петият модел е моделът на модулната организация. При този модел организацията се състои от отделни подразделения, наречени модулни единици. Тези модулни единици (или тимове от учители) функционират като относително автономни части на училището. Основните характеристики на този модел са:
• интеграция на преподаване и управление;
• структура с малки, автономни в своята работа групи (от 6-10 човека);
• най-важен координиращ механизъм - изработените вътрещни правила в отделните групи;
• директорът насочва дейността си към провеждане на автономна политика и бъдещото развитие на училището;
• управление, ориентирано към изработване на стратегия и развитие на училището (4, 110) .
Най-важната особеност на модулната организация са малките групи (отбори) от учители и ученици, в които се осъществява образователния процес в продължение на години. В рамките на отделните модули учителите интегрират две роли – тази на преподавателя и тази на управленица, консултанта. Персонала в организацията и отделните относително самостоятелни подразделения, творят собствени учебни програми, съотвестващи на целите на организацията и потребностите на учениците.
Като цяло на базата на разгледаните пет организационни модела, могат да се определят няколко основни особености на училището като организация:
1. За училищната организация, която по своята същност е гъвкава и има способност да се усложнява, е характерен процеса на организационно развитие. В този смисъл отделните модели на училищна организация не трябва да се разглеждат като нещо застинало, а като структури, които могат да се усъвършенстват и развиват.
2. В съвременните училищни организации са създадени организационни форми за интегриране на процесите на обучение и управление, консултиране на учениковата личност – автономни групи от учители и ученици, мобилни класове .
3. Основен координиращ механизъм в модерните училищни организации се явявят изработените в организациите вътрешни правила, основани на професионализма и консултанската дейност, реализирани от различните групи педагогически персонал – директори, учители и ученици.
4. Мениджмътът в училищната организация е насочен към създаване на общи организационни ценности и стратегия за автономно развитие на училището. В този смисъл директорът на учебното заведение насочва своята дейност не към прякото ръководство и контрола, а към провеждане на автономна политика и самостоятелното развитие на училището.
Като имаме предвид тези основни организационни особености на съвременното училище, могат да се направят и определени изводи насочени към промяна и усъваршенстване на българското училище. На първо място е необходимо да се отбележи, че училищната организация в рамките на нашата образователна система трябва да се прости с прекомерно централизирания и определен от сегашната нормативната база линеен организацианен модел. Необходимо е да се намерят адекватните за училището организационни форми за интеграция на процесите на преподаване и управление, консултиране осъществавани от българските учители. Трябва в опраделена степен да се изменят механизмите за координация в организацията – те да се свързани преди всичко с професионализма и консултативната дейност на педагогическия персонал. И не на последно място е нужно коренно да се преорентира мениджмънта на нашето училище. Той за не е свързан с бюрократичните механизми на пряко ръководство и вътрешет контрол, а дя се насочи към процеса в училищната организация и стратегията за нейното бъдещо развитие. Само при осъществяване на тези организационни изменения, българското училище ще може адекватно да функционира в условията на динамично променящата се обществена обстановка в началото на новото столетие.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Балкански, П. Училищен мениджмънт. Теория. С., 2001.
2.Симеонов, Ил. Основи на организация и управление на училището в прехода към пазарна икономика. С., 1995.
3.Hanson, M. Educational Administration and Organizational Behavior. Boston, 1998.
4.Petri, M., G. Bukhardt. CaMaPe, an organizational and Educational Sistems approach tu secondary school lerning. A., 1992.
5.Karstanje, P, K. Ushakov. Education Management: problems and approaches. Moscow/Amsterdam., 1994.

Статията е публикувана в сборника на Юбилейна научна сесия по случай 10 години списание "Стратегии на образователната и научната политика" - “Общество на знанието и образование за всички”., С., 2003., с. 254-259.

УЧ Е Б Н А П Р О Г Р А М А по ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАТИЕТО за 2 курс Социална педагогика

2009-02-11T21:11:00.002+02:00

Конспекта може да намерите на следния адрес:
http://sites.google.com/site/galintzokov/Home/ucebni-disciplini/--

Автономията на българските университети /реалности и възможни решения/ доц. д-р Галин Цоков
2009-01-26T11:55:00.000+02:00
Автономията характеризира степента на самостоятелност на университетските организации.Тя е:
 основен елемент от идеологията на първите университети създадени през Средновековието
 академична свобода и самоуправление на английските университети
 водещ принцип в изграждането на немския университетски модел /теоретично защитен от Хумболт, Фихте, Кант и практически реализиран със създаването на Берлинския университет;
 важна характеристика в дейността на първия български университет СУ»Св. Климент Охридски»
СПОРЕД ОР. АЛБОРНОСТ АВТОНОМИЯТА:
 е свързана със свобода на образование;
 буквално означава "самоуправление /self-government/;
 трудно за осъществяване равновесие между необходимостта от задоволяване на потребностите на обществото и тази от задоволяване на вътрешните присъщи на институцията потребности;
 всяка автономия е относителна

ЗА БЕРДАЛ УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ Е:
субстанциална и процедурна автономия:
• Субстанциалната автономия е властта на
• университета като корпоративна цялост да определя своите собствени цели и програми.
• Процедурната автономия е властта на
• университета като корпоративна цялост да определя средствата, чрез които неговите цели и програми ще се осъществяват .

СТАНОВИЩЕ ЗА АКАДЕМИЧНАТА АВТОНОМИЯ
свобода на преподавателската дейност, научните изследвания и обучението

УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ
 Разглежда се, като един от основните принципи за изграждане на ВУ;
 предполага свобода, съуправление и самоуправление в организацията;
 изисква и съблюдаване на определено равновесие между потребностите на обществото и интересите на университета;
 не може да функционира в условията на “авторитарни култури”
 тя е относителна
 необходим е баланс между университетската автономия и изискванията за отговорност и отчетност
 автономията на университетско ниво, означава самостоятелно управление по начертани от по-горните равнища правила /контрол; стандарти и др./.
 тя е условие за създаване на култура и организационна среда за постигане на по-високо качество;
 спомага за въвеждане на иновациите;
 не е просто принцип на изграждане на университетската институция, а има несъмнени обществени измерения в ситуации на значими социални промени

ВИДОВЕ УНИВЕРСИТЕТСКА АВТОНОМИЯ
административна автономия;
автономия на научно-изследователския процес,
автономия на учебния процес;
автономия в сферата на разходите,
пространствена/физическа/ автономия
студентска автономия

УПРАВЛЕНСКА АВТОНОМИЯ
конституционният принцип на чл. 53 ал. 4 от Конституцията, съгласно който “висшите училища се ползват с автономия” ;

Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗВО академичната автономия се състои от “признати и гарантирани от държавата академични свободи, академично самоуправление
• независимост на управителните и представителни органи на висшите училища спрямо централните и местни органи на държавно управление;
• изборност и мандатност на всички органи за управление;
• право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие със ЗВО;

Слаби страни
Централизиран модел за управление на университетите
 Отношението на държавата спрямо университета е отношение на пряко управление, субординация и контрол
/Глава втора от ЗВО – Функции на държавата в управлението на висшето образование/
 Процесът на създаване, преобразуване и закриване на висшите училища може да се повлияе от политическата конюнктура и административния контрол

АВТОНОМИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
 самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав,
 на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;
 самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;
 избор на специалностите, по които се осъществява обучение;
 право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред;

Слаби страни:
 Наличие на отделен безкрайно остарял ЗНСНЗ, който ограничава академичната автономия на ВУ;
 ВАК стеснява възможностите на университетите за провеждане на собствена научна политика при подбора на академичните кадри
 няма разликата между понятията “научно звание и научна длъжност

АВТОНОМИЯ НА НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПРОЦЕС
 основава се на правото на свобода на мисълта, словото, информацията и изразяването, които са водещи конституционни принципи;
 изразява се в свободата на преподавателите и студентите да изразяват спорни или алтернативни научни възгледи,
 да работят в области на научното познание и изкуствата според желанието си,
 да не бъдат дискриминирани на основата на професионалните си предпочитание или научни позиции,
 да провеждат научни изследвания
 да членуват в международни организации
Слаби страни:
 Стар ЗНСНЗ, който ограничава този вид академичната автономия;
 Малкото средства които си отпускат от МОН за научни изследвания във университетите

ФИНАНСОВА АВТОНОМИЯ
- свързана с управлението на финансовите източници и разходването на средства от висшите училища;
- със свободата на университетите сами да определят таксите за обучение; изпити
- субсидиране централно от държавата;
- право на формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;
- организиране на конкурси за финансиране на проекти;
- въвеждане на форми на крайна и засилена приватизация на висшето образование
/създаване на частни ВУ и въвеждане на държавни такси за обучение в държавните университети/
Слаби страни:
 Липсва разнообразие на финансовите източници, осигуряващи функциониране на ВУ;
 забрана за платето обучение в бакалавърска степен, която поставя в неравностойно положение държавни университети по отношение на частните ВУ
 слаба връзка на университетите с работодатели;

ПРОСТРАНСТВЕНА АВТОНОМИЯ
 неприкосновеност на територията на висшето училище;
 влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление
Слаби страни:
 неуточнена и невъзстановена собственост на ВУ;
 проблеми свързани с незаконни филиали, бази и центрове за дистанционно обучение

СТУДЕНТСКА АВТОНОМИЯ
 изразява в учредяване на студентски обединения и структури на самоуправление, ангажирани със защитата на интересите на своите членове пред университетските органи;
 Студенски съвет;
 представители на студентите в факултетните, академичните и контролните съвети
Слаби страни:
 Недостатъчното “комсумиране” на този вид автономия.

РАЗВИТИЕ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА АВТОНОМИЯ
под влияние на три групи фактори
 Институционални;
 Национални;
 Международни

Статията е публикувана в сборника "Университетското образование - предизвикателства и перспективи през ХХІ век", С., май 2006., стр-42-50