Имам удоволствието да ви представя новата си книга "Политики по отношение на училищното образование"...Тя е резултат от две годишен труд...Надявам се положените от мен усилия да не са отишли напразно и книгата да са хареса тези, които се вълнуват от състоянието и бъдещето на българското училищно образование.
Предлагам на вашето внимание Съдържанието и Увода на книгата.
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД
ГЛАВА ПЪРВА. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА
1.1. Същност на образователната политика
1.1.1. Понятие за политика
1.1.2. Определяне на понятието образователна политика
1.1.2. Философски подходи при формирането на образователната политика
1.1.2.1. Постпозитивизъм
1.1.2.2. Функционализъм
1.1.2.3. Прагматизъм, прогресивизъм и реконструктивизъм
1.1.2.4. Неолиберализъм
1.1.2.5. Конструктивизъм
1.1.2.6. Постмодернизъм
1.1.3. Фактори влияещи на образователната политика
1.1.3.1. Исторически фактори (образователната политика в контекста на развитието на модерната държава)
1.1.3.2. Политическият фактор (от партийни образователни политики към политически мрежи)
1.1.3.3. Процесът на модернизация на съвременната държава
1.3.3.4. Факторът „Икономика на знанието”
1.3.3.5. Глобализацията
1.1.3.6. Информатизация и виртуализация на съременното общестество
1.1.3.7. Демографските промени в съвременното общество
1.1.3.8. Научно осигуряване на процесите на изработване и прилагане на макрополитиките в сферата на образованието
1.2. Принципи на макрополитиките в сферата на училищното образование
1. 3. Инструменти за реализиране на образователните политики
1.1.1. Директни инструменти
1.3.1.1. Осъществяване на образователни реформи
1.3.1.2. Стратегии за развитие на образованието
1.3.1.3. Иновации в образователното законодателство
1.3.2. Индиректни инструменти
ВТОРА ГЛАВА. ВОДЕЩИ ТЕНДЕНЦИИ НА ПОЛИТИКИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
2.1. Международни политики по отношение на училищното образование
2.1.1. ЮНЕСКО
2.1.2. Световната Банка
2.1.3. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
2.2. Политика на Европейския съюз в областта на училищното образование
2.3. Макрополитики по отношение на училищното образование в САЩ
2.4. Държавна образователна политика на Китай
2.5. Макрополитики по отношение на японското училище
2.6. Макрополитики по отношение на училищното образование в Южна Корея
ГЛАВА ТРЕТА. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА МАКРОПОЛИТИКИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
3.1. Политика насочена към децентрализация
3.2. Политика на муниципализация
3.3. Политика за приватизация в образованието
3.4. Политика насочена към училищна автономия
3.5. Политика насочена към отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. МАКРОПОЛИТИКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ
4.1. Исторически преглед на държавната образователна политика в България (периодът 1878 - 1991 години)
4.1.1. Периодът от Освобождението до края на ХIХ век.
4.1.2. Периодът 1909 - 1944 години
4.1.3. Периодът 1944 - 1989 години
4.2. Образователните политики по отношение на българското училище през последните 20-години (1991 – 2011 години)
4.2.1. Периодът на начало на обществения преход до средата на 90-те години на ХХ век (1991 – 1996 години)
4.2.2. Политика по отношение на училищното образование в периода на присъединяване на България към ЕС (1997 -2006 години)
4.2.3. Политики на отношение на българското училище, като част от европейското образователно пространство (2007 – 2011 години)
4.3. Анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование
4.3.1. Политики, насочени към децентрализация
4.3.2. Политика на муниципализация
3.3.3. Политика за приватизация в образованието
3.3.4. Политика, насочена към училищна автономия
3.3.5. Политика, насочена към отчетност и осигуряване на качеството на училищното образование
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТУРА
УВОД
В съвременното общество, основано на «икономиката на знанието» не може да се постигнат бързи темпове на растеж и по-голяма конкурентноспособност без създаването, разпространението и използването на полезно знание. От тази гледна точка образованието и развитието на образователната система се превръщат в един от основните приоритети в националните политики на много държави. Като резултат от това, правят се все по-големи инвестициите в образование и наука, свързани с повишаването на бюджетното финансиране, мобилизиране на местните ресурси и данъчни преференции за хората и организациите, вложили средства в образователни проекти и поддръжка на учебни заведения. Така днес, образованието от "скритото съкровище" в края на ХХ и началото на ХХІ век, се превърна в явното „оръжие" за икономическо и социално развитие, преодоляване на кризи и най-вече за бъдещ просперитет на една или друга държава, независимо дали става въпрос за водеща световна сила, източен супер "тигър" или развиваща се държава.
Нарастващото значение на образованието, като приоритетна сфера в съвременното общество, предполага от една страна изработване на конкретни обществени проекти насочени към развитието на образователните системи, а от друга страна по-ефективното управление особено на системата на училищното образование. Пресечна точка на тези две основните предизвикателства се явява политиката по отношение на образованието, като важна част от секторните публични политики в съответната държава. Тава е така, защото всяка политика се разглежда като първа фаза на публичния мениджмънт в определена обществена сфера случая образованието. За да е успешно нейното реализиране и ефективно управлението й, трябва да се осигури плавно преминаване към следващите две фази (на ръководството и на административното обслужване). Това става, чрез възлагане на изпълнението на формулираните (в стратегии, програми или законодателни иновации) намерения на топ ръководителите, на органите и службите, свързани с управлението на образователната система. В този смисъл управлението в сферата на образованието може да се разглежда като единство от политически мениджмънт или правене на образователни политики, изпълнителен мениджмънт или ръководство на органи и елементи от системата на училищно образование и административен мениджмънт или управление на конкретните училищни организации.
Актуалността на проблема за формиране и реализиране на политики по отношение на училищното образование, както и фактът, че този проблем не е задълбочено изследван в съвременната българската научно-педагогическа литература, определиха необходимостта от извършване на един по-системен анализ на образователни политики, като част от публичните политики на всяка една страна. Заедно с това още тук трябва да се отбележи, че настоящото изследване има няколко ограничения, а именно:
• то е насочено към изследване на образователните политики формирани на национално ниво, така наречените макрополитики по отношение на образованието;
• то е насочено към изследване на макрополитиките по отношение само на училищното образование (включващо в себе си предучилищната подготовка и училищното образование);
• в него се прави по-задълбочен анализ на макрополитиките насочени към управлението на училищното образование.
В този смисъл предметът на настоящата монография е изследване конкретно на политиките формирани на национално (макро) ниво или макрополитиките по отношение на развитието на училищното образование.
От своя страна целта на настоящата монография е да се разкрият същността, най-важните особености и основните направления в съвременните макрополитики по отношение на функционирането и управлението на системите за училищно образование. На тази база да се анализират макрополитиките насочени към управлението на българското училищно образование и да се формулират алтернативи за бъдещи действия.
Постигането на тази цел предполага решаването на следните задачи:
• Да се разкрият същността и основните характеристики на понятията образователна политика, макрополитики по отношение на училищното образование, национални и държавни образователни политики;
• Да се определят най-важните тенденции в политиките насочени към развитие на училищното образование в съвременния свят;
• Да се анализират основните направления на макрополитиките по отношение на управлението на училищното образование;
• Да се разкрият същността и особеностите на макрополитики по отношение на българското училищно образование;
• Да се направи анализ на макрополитиките, по отношение управлението на българското училищно образование, като се формулират възможни варианти за бъдещи политики.
Настоящата монография, няма претенциите да изясни изцяло особеностите в процесите на формиране и провеждане на макрополитики по отношение на функционирането и най-вече управлението на съвременното училищно образование. В същото време тя представя един модерен, аналитичен поглед, върху този актуален, недостатъчно разработен, но значим за теорията на управлението на образованието и образователната практика проблем. В този смисъл книгата ще е полезна за изследователи на образованието, представители на политическия мениджмънт в сферата на образованието, висши администратори в системата на училищно образование, директори на училища, университетски преподаватели, учители, студенти бъдещи учители и за всички, които са съпричастни към разрешаване на проблемите, стоящи пред съвременното българско училищно образование и работят за неговото по-добро европейско бъдеще.
