Отмина поредният 15 септември...

Отмина още един 15 септември...със задръствания в големите градове заради първия учебен ден..с приветствие от Министъра и обещания за нов закон и онлайн обучение..с трепета на първокласниците.. с нетърпението на абитуриентите, предусещащи заветния бал...Такъв е 15 септември...той отдавна се е превърнал в празник за всеки българин, празник по-голям и по-вълнуващ от много официални празници... Това е така, защото първият учебен ден е деня на новото начало, на бъдещето на нашите деца и ученици започващо точно днес...
Какво ще е това бъдеще след магистралното строителство..Какви ще са целите на България през 2013 след като магистралите опашат "тялото" на нашата Родина като закъсняла постмодерна "одежда"...Ще се превърне ли образованието от "скритото съкровище" от края на ХХ и началото на ХХІ век, в явното „оръжие" за икономическо и социално развитие на България, в основно средство за преодоляване на вече периодичните кризи...Ще строят ли управляващите след две години, училища с такова усърдие както сега прокарват магистралите...Ще се реформира ли нашето училищно образование за да посрещне предизвикателствата на 2020 или ще останем една от най-неграмотните части на обединена Европа...Ще преживеем ли скоро нашия "PISA" шок за да тръгнем напред или ще се самозалъгваме, че българското училище не е чак толкова лошо...
Много въпроси и почти никакви отговори от първите държавни мъже, както и от кандидатите за държавен глава...за съжаление...Много въпроси...много приказване, изготвяне на нови концепции всяка година, а в същото време намаляване на разходите за образование...
ЗА да се промени отношението към нашето образование и да започнат действителни реформи в българското училище за да стане то по-добро, по технологично модерно и по-качествено е нужно да се случат няколко важни неща.
На първо място образованието да се изведе като основен приоритет в националната политика на България и това да стане, чрез промяна на Конституцията на базата на приемане на "пакт за минимално финансиране на образованието" (по примера на Ирландия) с минимум 5% от брутния вътрешен продукт. По такъв начин ще се гарантира финансовото осигуряване на предприетите реформи и изпълнението на целите, свързани със стратегията на ЕС „Европа 2020”.
На второ място нашите политици да вземат пример от на президента на САЩ и да скъсат с неолиберализма по отношение на образованието. Много изследователи разглеждат политиките на Обама, по отношение на образованието като края на неолиберализма в управление на образованието. Това е така, защото макрополитиките на американския президент са насочени към постепенна социална промяна, отричане на свободата на пазара при капитализма и разширяване на функциите на социална държава, запазване и откриване на нови учителски работни места. С това се слага края на една епоха, в която приватизация, дерегулация и конкуренция стоят в основата на неолибералното разбиране на развитие на училищното образование. За съжаление в България през последните десет години, не без сериозното влияние на международна институция като Световната банка, неолибералния подход лежи в основата на формирането на макрополитиките по отношение на българското училище. В резултат около 24% от учебните заведения са закрити.
На трето място трябва управляващите да се съобразят с още една важна тенденция в обществения живот - разширяващото се влияние на така наречените «социално-политически» мрежи. Тази тенденция, е свързана от една страна с ограничаването на държавната намеса в обществената сфера в различни страни по света. От друга страна, в процеса на изработване и провеждане на политиките по отношение на училищното образование в демократичните държави вземат участие все повече заинтерисовани групи и кръгове.Така в процесите на формиране и прилагане на образователната политика се включват активно различни актьори – родителски асоциации, неправителствени организации, синдикати, общински и регионални институции. Тези политически и социални мрежи се изграждат не само на национално ниво, а функционират и на регионално и местно равнища. В този смисъл образователната политика на съответната страна не е партийната политика на управляващата партия или партии, а е национално обсъден и одобрен проект, в който се включват интересите и очакванията на всички заинтересовани групи в обществото. В този смисъл за да не стане относителното намаляване на разходите за образование, устойчива тенденция в политиката на нашата държава, да не се приеме нов/стар закон за училищното образование, гражданското общество трябва да окаже сериозен натиск върху институциите вземащи решенията. Натиск, основан на равноправни дискусии, активно обществено участие във вземането на решения и консенсус на партийните политики, по отношение на бъдещето на българската образователна система. Само в условията на такъв "мрежов" диалог може да се формира адекватна национална образователна политика.