3. През този месец бяха обявени резултатите от престижното изследване ПИЗА 2009, проведено от ОИСР в над 65 държави. Постиженията на българските ученици са повече от обезпокоителни. Още по-обезпокоителни се и другите данни изведени от международното проучване. Кои са тези по-важните изводи:
а/. По-отношение на резултатите
- Резултатите на учениците при четене са: среден резултат от 429 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и 46 позиция сред 65-те участници. В изследването ПИЗА 2006 отношение на четенето България се нарежда на 44-то място. Така, че тук губим две позиции.
- Постиженията на учениците по математика -среден резултат от 428 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и 46 място сред 65-те участници. В изследването ПИЗА 2006 по отношение на математиката България също е на 46-то място.
- Средният резултат на българските ученици по природни науки е 439 точки (резултат значително под средния за ОИСР) и по този показател България се нарежда на 46 позиция сред 65-те държави. Докато в изследването ПИЗА 2006 по отношение на природните науки България, се нарежда на 42-ро място. Така че по отношение на постиженията по природни науки ние "падаме" с цели четири места.
- Резултатите на българските ученици са изключително тревожни и по отношение на: много висок дял ученици с резултат под критичния праг и в трите оценявани области; относително нисък дял на учениците с високи постижения; широко отворена „ножица“ между най-ниските и най-високите резултати на учениците в PISA 2009;
- Най-тревожното от резултатите на ПИЗА 2009 са не само ниските места в класациите (с Румъния се конкурираме за последно место в ЕС), не само изключително ниските резултати и в трите области (значително под средните за ОИСР), а това че тенденцията за "свободно падане" надолу (особено силно изразена при ПИЗА 2006) продължава. За съжаление през 2007 година не бе обърнато достатъчно внимание факта, че България е една от страните, които в най-голяма степен влошават своите резултати в сравнение с ПИЗА 2003. Не бяха взети и нужните политически решения. Дано сега три години по-късно, когато се отчита устойчивост на тази негативно тенденция, се изработят и приложат адекватни образователни макрополитики. От това могат да спечелят най-вече българските ученици.
б/. Изследването отчита особено силно влияние на социално-икономическата среда върху образователните постижения на учениците в България. Средно в държавите от ОИСР 22.1% от разликите между резултатите на учениците се обясняват с влиянието на техния социално-икономически и семеен произход. При 31.6% от разликите между резултатите на българските ученици произтичат и се свързват с фактори от социално-икономически характер. Това също е една обезпокоителна тенденция в нашето училищно образование. Социалното разделение, различните финансови възможности на семействата, все по-силно влияят върху резултатите на учениците. Този факт говори, че нашето образование не е нито достатъчно демократично, нито осигурява в пълна степен принципа за "равен достъп до образование". Ето защо ако не се изработят сериозни образователни политики по отношение на неутрализиране на влиянието на социално-икономическия фактор и статуса на семейството, върху достъпа на децата до качествено образование, скоро в нашата обществена система ще има огромен дял от ниско образовани и необразовани хора, , които ще окажат напълно непригодни за включване в модерния пазар на труда.Този сериозен спад на общо образователното равнище на българските граждани ще е сериозна преграда за бъдещите външни инвестиции и цялостното икономическо развитие на страната ни. Дори да се построят така жадуваните магистрали и да се подобри инфраструктурата, липсата на висикоквалифицирана работна ръка ще отблъсне евентуалните чужди инвеститори.
в/. Ниски разходи за издръжка на един български ученик. Проучването на връзката между реалните разходи за издръжката на един ученик в отделните държави и средния резултат в PISA 2009 без съмнение показва, че съществува положителна зависимост между двата показателя. Колкото по-големи разходи се отделят за образование, толкова по-висок е средният резултат на учениците от съответната страна. В това отношение има какво да се направи в България, тъй като стредствата, които се отделят за един ученик са неколкократно по-малки от стредствата отделяни в другите страни на ЕС. Задължително е в близко време да се осъзнае от управляващи,от гражданско общество и да се "внуши" на обществено мнение, че инвестициите в образование за , са въпрос на бъдеща конкурентоспособност на страната. Защото няма успешно производство или развитие на ефективни информационни услуги без качествен квалифициран човешки ресурс.
г/.ПИЗА 2009 извежда още една крайно-обезпокоителна тенденция за българското образование - „образователно разделение”. Разликата между резултатите на българските ученици от най-големите градове и селата и малките градове е тревожно голяма. Тя е 146.5 точки при средно 36.7 точки разлика за ОИСР. Тези резултати говорят за сериозна липса на достъп до качествено образование в по-малките населени места в България. Съществена е разликата между резултатите на учениците в профилираните гимназии (които са най-високи) и резултатите получени в общообразователните и професионални училища. Тези данни говорят за това, че се наблюдава сериозна разлика в качеството но образованието в различните видове учебни заведения. Не може в образователна система, в която за елитните училища има подбор на входа, да се осигури качествено обучение за всички ученици. И се стига да сериозно противоречие между принципа за свободен образователен достъп и принципа за осигуряване на качеството на образованието. От което страдат огромна част от българските ученици.
д/.Анализите на резултатите от ПИЗА 2009 показват, че резултатите на нашите ученици са прекалено ниски и поради няколко организационни причини:
- висококачествени образователни системи са склонни да дадат приоритет на доброто заплащане на учителите, докато при нас това не е изведено като приоритетна държавна политика;
- за разлика от висококачествени образователни системи в българската училищна система все още липсва възможност в отделните образователни заведения да изработва дизайна на учебните планове и програми и да се провеждат училищни политики по отношение на управление на дейностите на учениците. От това страдат отношенията между учители и ученици и намаляват възможностите за установяване на добра училищна дисциплина. В този смисъл в нашата образователна система все още не е осъществена докрай стратегията за училищна автономия. А изводите на ПИЗА 2009 показват, че съчетаването на автономията на училищната организация с ефективната отчетност, дава най-добри резултати по отношение на качественото протичане на педагогическите процеси.
0 коментара:
Публикуване на коментар